№ 373
гр. Бургас, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело №
20242120107832 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 21 във вр. 19, ал.4 и
чл.33, ал.2 от ЗПК и чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на А. А. П. с ЕГН
**********, с адрес: гр. Б*****, чрез адв. А. А., против „СТИК - КРЕДИТ“
АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. Ш*****.
Ищецът сочи, че е сключил от разстояние три договора за потребителски
кредита с ответното дружество на 04.10.2022 г., 24.01.2023 г. и 03.07.2024 г., по
които договори били усвоявани суми, но било надплащано значително от него.
Ответното дружество включвало в тези договори клаузи за неустойки в
непропорционално големи размери спрямо отпуснатия финансов ресурс. Тези
клаузи за неустойки противоречали на закона и били нищожни по смисъла на
чл.21 във вр. чл.19, ал.4 от ЗПК.
Твърди, че по договор от 04.10.2022 г. получил сумата от 800 лв. и
следвало да върне сумата в срок от един месец като общата сума за връщане
била в размер на 824 лв. Ищецът не заплатил на време сумата, като
задължението му било погасено на 07.12.2022 г. в размер от 1556, 20 лв. За
период от два месеца била начислена законна лихва от 13, 20 лв. за
задължението от 800 лв. Следователно, ищецът надплатил сумата в размер на
719, 06 лв. и ответникът задържал посочената сума без основание за това.
По договор №***** от 24.01.2023 г., ищецът получил финансов ресурс в
размер на 800 лв., като се задължил да възстанови в срок от 12 месеца при
обща дължима сума от 1000, 47 лв. при ГЛП от 36 % и ГПР от 42, 58 %.
1
Съгласно чл.17 от договора, ищецът следвало да предостави обезпечение за
задължението си в тридневен срок според критерии, описани в Общите
условия, които били непосилни в такъв кратък срок за изпълнение. В
разпоредбата на чл.27, ал.1 от договора било предвидено, че ако не се
предостави обезпечение, се налагала неустойка в размер на 0, 9 % от
стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не било
предоставено обезпечение. В разпоредбата на чл.28 от договора пък се
предвиждало, че при забава се дължи неустойка в размер на 1 % от размера на
просрочената сума на ден. Съгласно погасителния план по този договор,
ищецът следвало да върне сумата в размер на 2002, 83 лв. Общо заплатената
сума по кредита била в размер на 2478, 75 лв., като надплатена била сумата в
размер на 1478, 28 лв.
По договор №***** от 03.07.2023 г. ищецът получил финансов ресурс в
размер на 400 лв., като се задължил да възстанови в срок от 3 месеца при обща
дължима сума от 426, 07 лв. при ГЛП от 36 % и ГПР от 42, 58 %. Съгласно
чл.19 от договора, ищецът следвало да предостави обезпечение за
задължението си в тридневен срок според критерии, описани в Общите
условия, които били непосилни в такъв кратък срок за изпълнение. В
разпоредбата на чл.29, ал.1 от договора било предвидено, че ако не се
предостави обезпечение, се налагала неустойка в размер на 0, 9 % от
стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не било
предоставено обезпечение. В разпоредбата на чл.30 от договора пък се
предвиждало, че при забава се дължи неустойка в размер на 1 % от размера на
просрочената сума на ден. Съгласно погасителния план по този договор,
ищецът следвало да върне сумата в размер на 660, 75 лв. Общо заплатената
сума по кредита била в размер на 274 лв.
Излага подробни доводи в насока, че клаузите, предвиждащи неустойка
начислима поради непредставяне на обезпечение, са нищожни поради
противоречие с разпоредбите на ЗПК. Тези уговорки били трудно
осъществими и то в посочения срок, поради което същите се явявали
неравноправни по смисъла на чл.143, ал.1, т.20 от ЗЗП. Тази допълнителна
сума представлявала скрит разход по кредита и противоречала на
добросъвестността в отношенията между страните. Уговорената и дължима
неустойка, по същество противоречала и на императивната разпоредба на
чл.19, ал.4 от ЗПК.
Сочи, че посоченият във всеки от договорите годишен процент на
разходите не отговаря на действителния такъв, тъй като не включвал част от
разходите по кредита, а именно уговорените неустойки, доколкото същите са
включени и в погасителния план по всеки договор за кредит. Ако сумата по
неустойките бъде включена в договорите, то ГПР ще надвиши 100 %, което
ще доведе до нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.5 от ЗПК.
По отношение на уговорената неустойка за забава, излага доводи за
противоречие с разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗПК, поради което и клаузите,
предвиждащи такава неустойка също се явяват нищожни поради
2
противоречието им със закона.
Изложени са твърдения, че ответното дружество се е обогатило
неоснователно за сметка на ищеца, доколкото по първия договор е трябвало да
бъдат върнати 837 лв. със законната лихва, а ищецът върнал 1556, 20 лв., като
надплатил 719, 06 лв. По втория договор следвало да бъде върната сумата от
1000, 47 лв., като ищецът върнал 2478, 75 лв., тоест надплатил е с 1478, 28 лв.
По третия договор трябвало да върне 426, 07 лв., като върнал 274 лв. и
останала за плащане сумата в размер на 152, 07 лв.
На основание чл.103 от ЗЗД прави изявление за прихващане с
дължимата на ответника сума с тази, претендирана от ищеца в размер на 2197,
34 лв., тоест крайната сума, която претендира, че му се дължи във връзка с
осъщественото неоснователно обогатяване от страна на ответното дружество
се явявала в размер на 2045, 27 лв.
Моли да бъде прието за установено по отношение на ответното
дружество, че клаузата на чл.27, ал.1 от сключеният между тях Договор за
потребителски кредит №***** от 24.01.2023 г. е нищожна поради
противоречие с разпоредбата на чл.21 във вр. чл.19, ал.4 от ЗПК; че клаузата
на чл.28, ал.1 от сключеният между тях Договор за потребителски кредит
№***** от 24.01.2023 г. е нищожна поради противоречие с разпоредбата на
чл.21 във вр. чл.33, ал.2 от ЗПК; че клаузата на чл.29, ал.1 от сключеният
между тях Договор за потребителски кредит №***** от 03.07.2024 г. е
нищожна поради противоречие с разпоредбата на чл.21 във вр. чл.19, ал.4 от
ЗПК; че клаузата на чл.30 от сключеният между тях Договор за потребителски
кредит №***** от 03.07.2024 г. е нищожна поради противоречие с
разпоредбата на чл.21 във вр. чл.33, ал.2 от ЗПК, както и иск за осъждане на
ответното дружество да заплати сумата в размер на 2045, 27 лв.,
представляваща платена без основание сума на ответното дружество, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаването на исковата
молба до окончателно изплащане на вземането. Представят се доказателства.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът по делото депозира писмен
отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове.
Не оспорва сключването на описаните в исковата молба договори за
потребителски кредити от разстояние на 24.01.2023 г. и 03.07.2024 г. Не
оспорва и предоставянето на описаните в исковата молба суми по тези два
договора за потребителски кредита.
Описва подробно и обстоятелствено процедурата, регламентирана в
общите условия на ответното дружество по отпускане на потребителски
кредити от разстояние, както и по изпълнение на задълженията му по така
сключените договори.
Намира, че клаузата за неустойка, независимо, че такава не е
начислявана и събирана от дружеството, е валидна и отговаряща на всички
изисквания на действащото законодателство. В случай неустойката била
уговорена за неизпълнение на непарично задължение за предоставяне на
3
обезпечение, изпълнението не било обезпечено с други правни способи, а
нейният вид се определял в зависимост от това дали заемателят по договора
изпълнил в някакъв момент своето задължение. С оглед на това и размерът на
неустойката се определял като процент от заетата сума, като същата се
начислявала, докато не бъдело изпълнено задължението.
Счита, че така договорения размер на неустойката, като определен
процент съгласно общите условия в размер на 0, 9 %, независимо, че в текста
на договора бил посочен вече изчисления размер за пълния срок на договора,
изпълнявал предвидените в чл.92 от ЗЗД цели и не предвиждал неоснователно
разместване на блага. Нямало въведено законодателно изискване относно
размерът на неустойката, като нямало въведено ограничение на нейния
максимален размер.
Моли да бъдат отхвърлени претенциите на ищеца като неоснователни.
Представя писмени доказателства. Претендират се разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото не е спорно, че ищецът е сключил договор за потребителски
кредит №***** на 24.01.2023 г. с „СТИК - КРЕДИТ“ АД. По силата на
посочения договор, кредиторът се е задължил да предостави на
кредитополучателя сумата от 800 лв. Уговореният срок на кредита бил 12
месеца.
Бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 36 %, като и
посочен годишен процент на разходите в размер на 42, 58 %. Към договора е
приложен погасителен план, видно от който погасяването се извършвало на 12
вноски от по 166, 90 лв. Било предвидено и заплащането на неустойка в
случай на непредоставяне на обезпечение, която варира всеки месец. Общо
дължимата сума по кредита била в размер на 1000, 47 лв., а дължимата сума с
прибавена неустойка била в размер на 2002, 83 лв.
В чл.17, ал.1 от договора за кредит било предвидено, че в случай, че
страните са договорили обезпечение, то потребителят следва в тридневен срок
от сключването на договора да осигури действието на трето физическо лице,
изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл.138 и сл. от ЗЗД
или предостави банкова гаранция, като третото лице, съответно банковата
гаранция следва да отговарят на изискванията, посочени в ОУ /чл.20, ал.1 и
сл. от ОУ/.
В чл.27, ал.1 от договора било посочено, че в случай на неизпълнение на
задължението на потребителя по чл.17, същият дължи неустойка в размер на
0, 9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не
е предоставено договореното обезпечение. В ал.2 било посочено, че страните
се съгласяват, че заплащането на неустойката ще се извършва периодично,
заедно с всяка погасителна вноска.
В чл.28 от договора било уговорено, че при неизпълнение на което и да е
свое договорно задължение, включително и при неплащане на дължима сума в
4
срок, освен другите уговорени неустойки, потребителят дължи и неустойка в
размер на 1% от размера на просрочената сума на ден.
Представен е и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити /приложение към чл.5, ал.2 от ЗПК/,
както и Общите условия към договора за кредит. Представена е и разписка за
извършено плащане на сумата от 800 лв. към потребителя А. А. П..
По делото не е спорно, че ищецът е сключил договор за потребителски
кредит №***** на 03.07.2024 г. с „СТИК - КРЕДИТ“ АД. По силата на
посочения договор, кредиторът се е задължил да предостави на
кредитополучателя сумата от 400 лв. Уговореният срок на кредита бил 3
месеца.
Бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 36 %, като и
посочен годишен процент на разходите в размер на 42, 58 %. Към договора е
приложен погасителен план, видно от който погасяването се извършвало на 3
вноски от по 220, 25 лв. Било предвидено и заплащането на неустойка в
случай на непредоставяне на обезпечение, която варира всеки месец. Общо
дължимата сума по кредита била в размер на 426, 07 лв., а дължимата сума с
прибавена неустойка била в размер на 660, 75 лв.
В чл.19, ал.1 от договора за кредит било предвидено, че в случай, че
страните са договорили обезпечение, то потребителят следва в тридневен срок
от сключването на договора да осигури действието на трето физическо лице,
изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл.138 и сл. от ЗЗД
или предостави банкова гаранция, като третото лице, съответно банковата
гаранция следва да отговарят на изискванията, посочени в ОУ /чл.20, ал.1 и
сл. от ОУ/.
В чл.29, ал.1 от договора било посочено, че в случай на неизпълнение на
задължението на потребителя по чл.19, същият дължи неустойка в размер на
0, 9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не
е предоставено договореното обезпечение. В ал.2 било посочено, че страните
се съгласяват, че заплащането на неустойката ще се извършва периодично,
заедно с всяка погасителна вноска.
В чл.30 от договора било уговорено, че при неизпълнение на което и да е
свое договорно задължение, включително и при неплащане на дължима сума в
срок, освен другите уговорени неустойки, потребителят дължи и неустойка в
размер на 1% от размера на просрочената сума на ден.
Представен е и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити /приложение към чл.5, ал.2 от ЗПК/,
както и Общите условия към договора за кредит. Представена е и разписка за
извършено плащане на сумата от 400 лв. към потребителя А. А. П..
По делото е представено платежно нареждане от 07.12.2022 г. за
заплащане на сумата от 1556, 20 лв. към дружеството – ответник „Стик –
Кредит“ АД, а като основание е посочено – „изплащане на кредит №*****“.
Представено е платежно нареждане от 30.03.2023 г. за заплащане на сумата от
390 лв. към дружеството – ответник „Стик – Кредит“ АД, а като основание е
5
посочено – „изплащане на кредит №*****“. Представена е разписка от
26.05.2023 г. за заплащане на сумата от 50 лв. към дружеството – ответник
„Стик – Кредит“ АД. Представено е платежно нареждане от 26.07.2023 г. за
заплащане на сумата от 345 лв. към дружеството – ответник „Стик – Кредит“
АД, а като основание е посочено – „изплащане на кредит №*****“.
Представено е платежно нареждане от 11.09.2023 г. за заплащане на сумата от
590 лв. към дружеството – ответник „Стик – Кредит“ АД, а като основание е
посочено – „изплащане на кредит №*****“. Представено е платежно
нареждане от 04.10.2023 г. за заплащане на сумата от 167 лв. към дружеството
– ответник „Стик – Кредит“ АД, а като основание е посочено – „изплащане на
кредит №*****“. Представено е платежно нареждане от 30.10.2023 г. за
заплащане на сумата от 150 лв. към дружеството – ответник „Стик – Кредит“
АД, а като основание е посочено – „кредит“. Представено е платежно
нареждане от 29.01.2024 г. за заплащане на сумата от 611, 15 лв. към
дружеството – ответник „Стик – Кредит“ АД, а като основание е посочено –
„изплащане на кредит №*****“. Представено е платежно нареждане от
12.02.2024 г. за заплащане на сумата от 175 лв. към дружеството – ответник
„Стик – Кредит“ АД, а като основание е посочено – „кредит №*****“.
Представено е платежно нареждане от 03.09.2024 г. за заплащане на сумата от
274 лв. към „Агенция за събиране на вземания“, а като основание е посочено –
„А. А. П.“.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка,
изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:
По предявеният иск за прогласяване на нищожността на клаузата на
чл.27, ал.1 от сключеният между тях Договор за потребителски кредит
№***** от 24.01.2023 г. поради противоречие с разпоредбата на чл.21 във
вр. чл.19, ал.4 от ЗПК:
За да бъде уважен предявения иск, ищецът следва по пътя на пълното и
главно доказване да установи сключването описания в исковата молба договор
за потребителски кредит с посоченото съдържание; че клаузата, предвиждащи
заплащането на неустойка за непредставяне на обезпечение в срок е нищожна,
поради противоречие със закона, по – конкретно визираните от ищцовата
страна разпоредби на ЗПК.
Съдът намира, че по делото е безспорно установено, че страните са
сключили Договор за потребителски кредит №***** от 24.01.2023 г.
Сключеният между страните договор има характеристиките на договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 Закона за потребителския
кредит. Това е така поради обстоятелствата, че ответникът е физическо лице,
за което няма данни при сключването на процесния договор да е действало в
рамките на своята професионална или търговска дейност, а ищецът е
търговско дружество с предмет на дейност кредитиране, вкл. предоставяне на
потребителски кредити, следователно, при сключването на договора ищецът е
действал в качеството на „търговец“, според легалната дефиниция, дадена в §
13, т. 2 ДР на ЗЗП, а ответникът има качеството на „потребител“, според
6
легалната дефиниция в § 13, т. 1 ДР на ЗЗП.
Съдът намира, че клаузата, която предвижда заплащането на неустойка,
уговорена в чл.27, ал.1 от сключеният между страните договор, противоречи
на изискванията на закона, като същата е нищожна на визираните в исковата
молба основания – чл.21 във вр. чл.19, ал.4 от ЗПК.
Съгласно Решение на СЕС от 14.03.2024 г. по дело C‑714/22, член 3,
буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за
отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че
разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за
потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет
при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на
разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага
изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат
в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла
на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“
по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените
услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те
представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните
разходи по този кредит.
В настоящия случай, след анализ на уговореното от страните в чл.17,
ал.1 и сл. от договора за потребителски кредит, както и чл.20 от ОУ към него,
може да се нарави извод, че начисляването на сумата в общ размер на 1002, 36
лв. /сумата над 1000, 47 лв./, на практика представлява скрито възнаграждение
на кредитора. Това е така, доколкото по този начин от страна на потребителя
не се изисква доказването на доход към момента на отпускане на заемната
сума, което безспорно му дава възможността да получи търсената от
кредитора сума, срещу заплащането на съответното за това възнаграждение,
което резонно впоследствие се включва в погасителния план. Видно е, че
сумата в размер на 1002, 36 лв. е включена в общо дължимата сума, посочена
в погасителния план. Установява се, че на практика договорът за
потребителски кредит не би бил сключен без начисляване на посочената сума.
Аргумент за това са и изключително кратките срокове за предоставяне на
уговореното „обезпечение“ – до три дни от сключването на договора. Прави
впечатление множеството изисквания, на които следва да отговарят
поръчителите, които евентуално ще бъдат осигурени като обезпечение по
договора. И въпреки тези изисквания, кредитодателят си запазва правото на
свободна преценка относно годността на предоставеното обезпечение.
Предвид всичко изложено е видно, че за да бъде отпуснат на практика
процесния потребителски кредит, без изискване доказването на наличие на
доход, кредиторът обичайно и по принцип събира допълнително
възнаграждение или неустойка /без значение от наименованието/. Тоест това
представлява конструкция, която цели да прикрие действителните разходи по
този кредит. По тези причини, същата сума следва да се включи в ГПР при
7
неговото изчисляване, съгласно чл.19, ал.3 от ЗПК /В същия смисъл и
цитираното по – горе Решение на СЕС от 14.03.2024 г. по дело C‑714/22, както
и съдебна практика на националните съдилища – напр. Решение № 616 от
24.06.2022 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 182/2022 г./.
Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в евро и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. В ал. 5 е посочено, че Клаузи в
договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.
По тези съображения и предвид изводите, че клаузата, предвиждаща
неустойка следва да бъде съобразена при определяне на ГПР, то при нейното
включване безспорно би се стигнало да размер на ГПР, който не отговаря на
изискванията на закона, поради което и на това основание тази клауза следва
да се счита за нищожна. Съвсем отделен е въпросът, че според практиката на
СЕС /а и на националните съдилища/ непосочването на акуратен размер на
ГПР представлява заблуждаваща търговска практика и това би могло да
доведе до нищожност на целия договор за потребителски кредит, но така или
иначе липсва сезиране с такъв иск на настоящия състав, поради което и не
следва да се произнася по този въпрос.
По тези съображения, съдът намира, че на основание чл. 21, ал.1 във вр.
чл.19, ал.5 във вр. чл.19, ал.4 от ЗПК, клаузата на чл.27, ал.1 от сключеният
между тях Договор за потребителски кредит №***** от 24.01.2023 г. е
недействителна, което води до основателност на така предявения иск.
По предявеният иск за прогласяване на нищожността на клаузата на
чл.28 от сключеният между тях Договор за потребителски кредит №*****
от 24.01.2024 г. поради противоречие с разпоредбата на чл.21 във вр. чл.33,
ал.2 от ЗПК:
С клаузата на чл.28 от сключения между страните Договор за
потребителски кредит №***** от 24.01.2024 г. е уговорено заплащането на
неустойка за забава в изпълненията на длъжника, включително това за
заплащане на дължимите вноски по кредита.
В чл.33, ал.1 от ЗПК е уредено правото на кредитора да получи
обезщетение за забава в размер само на лихвате върху неплатената в срок сума
за времето на забавата. В чл.33, ал.2 от ЗПК е посочено, че когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението
за забава не може да надвишава законната лихва.
От анализа на посочените разпоредби следва изводът, че клаузата на
чл.28 от договора за потребителски кредит е недействителна предвид прякото
й противоречие с цитираните по – горе разпоредби /В този смисъл Решение №
509 от 7.04.2023 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 294/2023 г., Решение № 904 от
2.08.2023 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 868/2023 г. и др./. Поради което
следва, че предявеният иск следва да бъде уважен като неоснователен.
По предявеният иск за прогласяване на нищожността на клаузата на
чл.29, ал.1 от сключеният между тях Договор за потребителски кредит
8
№***** от 03.07.2024 г. поради противоречие с разпоредбата на чл.21 във
вр. чл.19, ал.4 от ЗПК:
За да бъде уважен предявения иск, ищецът следва по пътя на пълното и
главно доказване да установи сключването описания в исковата молба договор
за потребителски кредит с посоченото съдържание; че клаузата, предвиждащи
заплащането на неустойка за непредставяне на обезпечение в срок е нищожна,
поради противоречие със закона, по – конкретно визираните от ищцовата
страна разпоредби на ЗПК.
Съдът намира, че по делото е безспорно установено, че страните са
сключили Договор за потребителски кредит №***** от 03.07.2024 г.
Сключеният между страните договор има характеристиките на договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 Закона за потребителския
кредит, предвид и изложените по – горе съображения.
Съдът намира, че клаузата, която предвижда заплащането на неустойка,
уговорена в чл.29, ал.1 от сключеният между страните договор, противоречи
на изискванията на закона, като същата е нищожна на визираните в исковата
молба основания – чл.21 във вр. чл.19, ал.4 от ЗПК.
Съгласно Решение на СЕС от 14.03.2024 г. по дело C‑714/22, член 3,
буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за
отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че
разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за
потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет
при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на
разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага
изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат
в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла
на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“
по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените
услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те
представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните
разходи по този кредит.
В настоящия случай, след анализ на уговореното от страните в чл.17,
ал.1 и сл. от договора за потребителски кредит, както и чл.20 от ОУ към него,
може да се нарави извод, че начисляването на сумата в общ размер на 234, 68
лв. /сумата над 426, 07 лв./, на практика представлява скрито възнаграждение
на кредитора. Това е така, доколкото по този начин от страна на потребителя
не се изисква доказването на доход към момента на отпускане на заемната
сума, което безспорно му дава възможността да получи търсената от
кредитора сума, срещу заплащането на съответното за това възнаграждение,
което резонно впоследствие се включва в погасителния план. Видно е, че
сумата в размер на 234, 68 лв. е включена в общо дължимата сума, посочена в
погасителния план. Установява се, че на практика договорът за потребителски
кредит не би бил сключен без начисляване на посочената сума. Аргумент за
9
това са и изключително кратките срокове за предоставяне на уговореното
„обезпечение“ – до три дни от сключването на договора. Прави впечатление
множеството изисквания, на които следва да отговарят поръчителите, които
евентуално ще бъдат осигурени като обезпечение по договора. И въпреки тези
изисквания, кредитодателят си запазва правото на свободна преценка относно
годността на предоставеното обезпечение. Предвид всичко изложено е видно,
че за да бъде отпуснат на практика процесния потребителски кредит, без
изискване доказването на наличие на доход, кредиторът обичайно и по
принцип събира допълнително възнаграждение или неустойка /без значение от
наименованието/. Тоест това представлява конструкция, която цели да
прикрие действителните разходи по този кредит. По тези причини, същата
сума следва да се включи в ГПР при неговото изчисляване, съгласно чл.19,
ал.3 от ЗПК /В същия смисъл и цитираното по – горе Решение на СЕС от
14.03.2024 г. по дело C‑714/22, както и съдебна практика на националните
съдилища – напр. Решение № 616 от 24.06.2022 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. №
182/2022 г./.
Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в евро и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. В ал. 5 е посочено, че Клаузи в
договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.
По тези съображения и предвид изводите, че клаузата, предвиждаща
неустойка следва да бъде съобразена при определяне на ГПР, то при нейното
включване безспорно би се стигнало да размер на ГПР, който не отговаря на
изискванията на закона, поради което и на това основание тази клауза следва
да се счита за нищожна. Съвсем отделен е въпросът, че според практиката на
СЕС /а и на националните съдилища/ непосочването на акуратен размер на
ГПР представлява заблуждаваща търговска практика и това би могло да
доведе до нищожност на целия договор за потребителски кредит, но така или
иначе липсва сезиране с такъв иск на настоящия състав, поради което и не
следва да се произнася по този въпрос.
По тези съображения, съдът намира, че на основание чл. 21, ал.1 във вр.
чл.19, ал.5 във вр. чл.19, ал.4 от ЗПК, клаузата на чл.29, ал.1 от сключеният
между тях Договор за потребителски кредит №***** от 03.07.2024 г. е
недействителна, което води до основателност на така предявения иск.
По предявеният иск за прогласяване на нищожността на клаузата на
чл.30 от сключеният между тях Договор за потребителски кредит №*****
от 03.07.2024 г. поради противоречие с разпоредбата на чл.21 във вр. чл.33,
ал.2 от ЗПК:
С клаузата на чл.30 от сключения между страните Договор за
потребителски кредит №***** от 03.07.2024 г. е уговорено заплащането на
неустойка за забава в изпълненията на длъжника, включително това за
заплащане на дължимите вноски по кредита.
В чл.33, ал.1 от ЗПК е уредено правото на кредитора да получи
10
обезщетение за забава в размер само на лихвате върху неплатената в срок сума
за времето на забавата. В чл.33, ал.2 от ЗПК е посочено, че когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението
за забава не може да надвишава законната лихва.
От анализа на посочените разпоредби следва изводът, че клаузата на
чл.30 от договора за потребителски кредит е недействителна предвид прякото
й противоречие с цитираните по – горе разпоредби /В този смисъл Решение №
509 от 7.04.2023 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 294/2023 г., Решение № 904 от
2.08.2023 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 868/2023 г. и др./. Поради което
следва, че предявеният иск следва да бъде уважен като неоснователен.
По предявения осъдителен иск по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на
пълно и главно доказване разместването на имуществени блага, в резултат на
които последните са преминали от патримониума на ищеца в този на
ответника, по – конкретно че е заплатил суми, които не са дължими на
кредитополучателя, а в тежест на ответната страна е да докаже основанието за
разместването на благата.
От представените по делото писмени доказателства, се установява, че
усвоените суми по процесните договор за потребителски кредит са в размер
на 1200 лв., което обстоятелство не се оспорва от ответника по исковете.
Следва да се посочи, че по делото са изложени твърдения в исковата молба, че
между страните е сключен и друг договор за потребителски кредит от
04.10.2022 г., по силата на който му била предоставена сумата от 800 лв. По
делото липсва представен такъв договор за потребителски кредит, както и
липсват представени доказателства за предоставяне на посочената сума въз
основа на твърдения договор за кредит.
Съдът съобрази, че съобразно представените по делото писмени
доказателства –платежни нареждания, ищецът е заплатил на ответното
дружество сумата в размер на общо 4034, 35 лв. Следва да се посочи, че
последното платежно нареждане /в хронологичен ред по датата на плащане/ е
за сумата от 274 лв., но същата е заплатена на Агенция за събиране на
вземанията. Следва да се посочи, че липсва посочване на основание за
плащане на сумата, предвид което и не би могло да се приеме, че плащането на
посочената сума е във връзка с процесния договор за потребителски кредит от
03.07.2024 г. Още повече и предвид обстоятелството, че заплащането на
сумата е на трето лице, неучастващо по делото, тоест сумата не е била
заплатена на ответното дружество. По тези съображения съдът не включва
тази сума в посочената по – горе от 4034, 35 лв., която е заплатена на
ответното дружество.
Следва да се посочи, че по твърдения на ищеца по първия договор е
следвало да върне сумата от 837 лв., като е заплатил 1556, 20 лв., тоест
надплатената сума е в размер на 719, 06 лв. Така или иначе, тежестта на
доказване на основанието за получаването на сумата от 1556, 20 лв. е била на
ответното дружество, което не е представило доказателства в тази насока. От
11
друга страна от представените по делото доказателства се установява
заплащането на тази сума, предвид което и съдът приема, че искът е доказан
по основание и размер в тази му част.
По отношение на твърденията за извършено заплащане в размер на
2478, 75 лв. по Договор за потребителски кредит №***** от 03.07.2024 г., то
от представените доказателства се установява плащане на сумата от 2478, 15
лв., като извършеното надплащане, съобразявайки изводите по – горе по
отношение на нищожността на клаузите, предвиждащи неустойка, е в размер
на 1477, 68 лв.
Липсват доказателства за погасяване на каквито и да е суми по Договор
за потребителски кредит №***** от 03.07.2024 г., като съдът приема, че
дължими суми по този договор са в размер на 426, 07 лв., предвид изводите за
неустойката, начислявана във връзка с този договор, изложени по – горе.
Следва да се посочи, че дори и сумата да е дължима, съдът няма правото
служебно да прави прихващане с дължимите суми, а такова липсва от страна
на ответното дружество. Възражение за прихващане е направено от страна на
ищеца, но единствено за сумата от 152, 07 лв., дължима по този договор. При
това положение се установява, че недължимо платени, предвид изводите по –
горе, са сумите в размер на общо 2196, 74 лв. /формирани от сумата от 719, 06
лв., претендирана от ищеца и сумата от 1477, 68 лв., за която са представени
доказателства/. Тази сума следва да бъде прихваната със сумата от 152, 07 лв.,
съобразно изявлението от страна на ищеца, тоест дължимата от ответното
дружество сума е в размер на 2044, 67 лв.
По тези съображения, предявеният иск следва да бъде уважен за сумата
от 2044, 67 лв., като за разликата до 2045, 27 лв. следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
По разноските:
По делото е направено своевременно искане за присъждане на разноски
за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2
от Закона за адвокатурата. Съгласно посочената разпоредба адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и
съдействие на материално затруднени лица. Съгласно ал. 2 на посочената
разпоредба, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на
адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна
да го заплати. /Така и Определение № 88 от 9.03.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. №
446/2022 г., IV г. о., ГК /. Изявлението за оказване на безплатна правна помощ
по чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата обвързва съда и той не дължи
проверка за съществуването на конкретната хипотеза. Достатъчно за
уважаването му е: правната помощ по делото да е осъществена без данни за
договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2
ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като
безвъзмездна; липса на данни, които да го опровергават; отговорност на
12
насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл. 78 ГПК. В този
смисъл е и трайно формираната съдебна практика на ВКС по приложение на
чл. 38 от ЗА. /Така Определение № 78 от 4.03.2022 г. на ВКС по гр. д. №
4150/2021 г., IV г. о., ГК и др. /. Предвид обстоятелството, че изходът на
делото е в полза на страната, то искането за осъждане за заплащане на
адвокатско възнаграждение следва да бъде уважено, като бъдат присъдени
разноски в размер на 1200 лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати и държавна такса по сметка на РС – Бургас в размер на
281, 79 лв. /общо за всички съединените искове/.
Мотивиран от горното, Районен съд - Бургас
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено по предявените искове от А. А. П. с ЕГН
**********, с адрес: гр. Б*****, против „СТИК - КРЕДИТ“ АД с ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление гр. Ш*****, че клаузата на чл.27, ал.1 от
сключеният между тях Договор за потребителски кредит №***** от
24.01.2023 г. е нищожна на основание чл. 21, ал.1 във вр. чл.19, ал.5 във вр.
чл.19, ал.4 от ЗПК; че клаузата на чл.28, ал.1 от сключеният между тях
Договор за потребителски кредит №***** от 24.01.2023 г. е нищожна на
основание чл.21 във вр. чл.33, ал.2 от ЗПК; че клаузата на чл.29, ал.1 от
сключеният между тях Договор за потребителски кредит №***** от
03.07.2024 г. е нищожна на основание чл. 21, ал.1 във вр. чл.19, ал.5 във вр.
чл.19, ал.4 от ЗПК; че клаузата на чл.30 от сключеният между тях Договор за
потребителски кредит №***** от 03.07.2024 г. е нищожна на основание чл.21
във вр. чл.33, ал.2 от ЗПК.
ОСЪЖДА на осн. чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД „СТИК - КРЕДИТ“ АД с ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление гр. Ш*****, ДА ЗАПЛАТИ на А.
А. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. Б*****, сумата от 2044, 67 лв.,
представляваща платена без основание сума на ответното дружество, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на получаване на исковата
молба от ответника – 13.12.2024 г. до окончателно изплащане на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 2045, 27 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. чл.38, ал.2 от ЗАдв.
„СТИК - КРЕДИТ“ АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.
Ш*****, ДА ЗАПЛАТИ на адв.А. А. А. от АК – Пазарджик, служебен номер
**********, сумата от общо 1200 лв., представляваща възнаграждение за
безплатна правна помощ, осъществена по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК А. А. П. с ЕГН **********,
с адрес: гр. Б*****, ДА ЗАПЛАТИ на „СТИК - КРЕДИТ“ АД с ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление гр. Ш*****, сумата от 0, 12 лв.,
представляваща направените в исковото производство съдебно – деловодни
разноски, съразмерно на отхвърлената част на исковете.
13
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 от ГПК „СТИК - КРЕДИТ“ АД с
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. Ш*****, ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на РС – Бургас сумата от общо 281, 79 /двеста осемдесет и един
лева и седемдесет и девет стотинки/ лв. – ДТ по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
14