№ 7
гр. Велико Търново, 12.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно частно
търговско дело № 20214001000385 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С разпореждане № 260496 от 26.05.2021 г. по т.д. № 192/2018 г. на ОС –
Плевен е постановено да се издаде изпълнителен лист за разноските в
исковото производство, присъдени на „Първа инвестиционна банка“ АД, и
съобразно решение № 90 от 09.04.2020 г. по в.т.д. № 405/2019 г. на ВТАС.
Частна жалба против това разпореждане в частта за дължимите суми за
деловодни разноски над 2 727,67 лв. до пълния размер от 6 955,67 лв. е
подадена от адв. Р.Л., в качеството му на особен представител на И. Й. И..
Жалбоподателят счита, че обжалвания съдебен акт в атакуваната част е
неправилен и незаконосъобразен и не удостоверява правилно подлежащото на
изпълнение вземане срещу длъжника, в съответствие с решение № 90 от
09.04.2020 г. по в.т.д. № 405/2019 г. на ВТАС. Изложени са подробни
съображения в тази насока. Направено е искане разпореждането да бъде
отменено в посочената част, като издаденият въз основа на него изпълнителен
лист бъде съответно обезсилен.
Насрещната страна не е депозирала писмен отговор по жалбата.
ВТАС, като обсъди доводите, посочени в частната жалба и
доказателствата по делото, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против
разпореждане, което подлежи на обжалване, поради което е допустима.
Същата е основателна по следните съображения:
С решение № 126 от 05.08.2019 г. по т.д. № 192/2018 г. на ОС – Плевен е
признато за установено на основание чл. 415 ал. 1 вр. чл. 422 ал. 1 от ГПК по
отношение на Д. В. И. и И. Й. И., че „Първа инвестиционна банка” АД
1
притежава право на вземане към Д. В. И. и И. Й. И. солидарно в размер общо
на 68 924,80 евро и 120 лв. въз основа на Договор № 25КР-АА-
5615/30.07.2007 г. за банков кредит и Анекс № 1/10.04.2014 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 18.04.2018 г., по ч. гр. д. № 2720/2018 г.
по описа на РС – Плевен до нейното окончателно изплащане, като
претенцията за разликата до 68 976,65 евро е отхвърлена като неоснователна
и недоказана. Със същото решение Д. В. И. и И. Й. И. са осъдени да заплатят
на „Първа инвестиционна банка” АД направените деловодни разноски в
заповедното производство съобразно уважената част на иска в размер на
2 696,10 лв. – държавна такса за образуване на заповедното производство, 150
лв. – юрисконсултско възнаграждение, както и сумата 6 955,67 лева –
направени деловодни разноски в исковото производство съобразно уважената
част на иска.
С решение № 90 от 09.04.2020 г. по в.т.д. № 405/2019 г. на ВТАС е
обезсилено решение № 126 от 5.08.2019 г. по т. д. № 192/2018 г. на ОС –
Плевен в частите, с които е признато за установено на основание чл. 415 ал. 1
вр. чл. 422 ал. 1 от ГПК по отношение на Д. В. И., че „Първа инвестиционна
банка” АД притежава право на вземане към Д. В. И. при условията на
солидарност с И. Й. И. в размер на 68 924,80 евро и 120 лева въз основа на
Договор № 25КР-АА-5615/30.07.2007 г. за банков кредит и Анекс №
1/10.04.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.04.2018 г.,
по ч. гр. д. № 2720/2018 г. по описа на РС – Плевен до нейното окончателно
изплащане; Д. В. И. е осъден да заплати на „Първа инвестиционна банка” АД
направените деловодни разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №
2720/2017 г. на РС – Плевен съобразно уважената част на иска – 1 348,05 лв. –
държавна такса, 75 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Исковете,
предявени против Д. В. И. за установяване съществуването на вземания, за
които е издадена Заповед № 1727/20.04.2017 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. №
2720/2017 г. на РС – Плевен са оставени без разглеждане, като
производството по делото е прекратено в тази част. Първоинстанционното
решение е отменено в частта, с която Д. В. И. е осъден да заплати на „Първа
инвестиционна банка” АД направени деловодни разноски в исковото
производство съобразно уважената част на иска.
С обжалваното разпореждане № 260496 от 26.05.2021 г. по т.д. №
192/2018 г. на ОС – Плевен е постановено да се издаде изпълнителен лист за
разноските в исковото производство, присъдени на „Първа инвестиционна
банка“ АД съобразно решение № 90 от 09.04.2020 г. по в.т.д. № 405/2019 г. на
ВТАС.
Въз основа на разпореждането е издаден изпълнителен лист № 260258
от 28.05.2021 г., по силата на който И. Й. И. е осъдена да заплати на „Първа
инвестиционна банка“ АД направените деловодни разноски в исковото
2
производство в размер на 6 955,67 лв., съобразно уважената част от иска.
Разпореждането е неправилно в обжалваната част.
При издаването на изпълнителния лист съдът преценява изискванията
на чл. 406 ал. 1 от ГПК - в конкретния случай дали съдебният акт е редовен от
външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу
длъжника. Несъмнено при разглежданата хипотеза съдебният акт подлежи на
изпълнение в частта си по отношение на осъдителния диспозитив за
разноските, дължими от И. Й. И., тъй като е влязъл в сила. Ето защо правилно
съдът е разпоредил издаването на изпълнителен лист. Съдът обаче не е
съобразил, че с решение № 90 от 09.04.2020 г. по в.т.д. № 405/2019 г. на
ВТАС първоинстанционното решение е отменено в частта, с която Д. В. И. е
осъден да заплати на „Първа инвестиционна банка” АД направените
деловодни разноски в исковото производство съобразно уважената част на
иска. При това положение от цялата присъдена сума в размер на 6 955,67 лв.
следва да бъде приспадната сумата 4 228 лв., представляваща заплатен от
ищеца депозит за адвокатско възнаграждение за особен представител на
ответника Даниел Иванов. Така дължимата от И.И. сума възлиза на 2 727,67
лв., до който размер следва да бъде уважено искането за издаване на
изпълнителен лист.
Изводите на ВТАС не съвпадат изцяло с тези на състава на ОС –
Плевен. Обжалваното разпореждане № 260496 от 26.05.2021 г. по т.д. №
192/2018 г. на ОС – Плевен е неправилно и следва да бъде отменено в
обжалвана част за сумата над 2 727,67 лв. до 6 955, 67 лв. Издаденият въз
основа на разпореждането изпълнителен лист № 260258 от 28.05.2021 г.
следва да бъде обезсилен в същата част.
Съобразно задължителното тълкуване, дадено с т. 1 от ТР № 5 от
12.07.2018 г. по тълк. д. № 5 / 2015 г. на ОСГТК на ВКС, не подлежи на
касационно обжалване по реда на чл. 274 ал. 3 т. 2 от ГПК въззивно
определение, постановено по частна жалба срещу разпореждане на
първоинстанционен съд по молба за издаване на изпълнителен лист по чл. 407
ал.1 от ГПК. Определението не подлежи на касационно обжалване и по реда
на чл. 274 ал. 3 т. 1 от ГПК, тъй като обжалваното разпореждане не
притежава преграждащ производството характер.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 260496 от 26.05.2021 г. по т.д. № 192/2018 г.
на ОС – Плевен, с което е постановено да се издаде изпълнителен лист за
разноските в исковото производство, присъдени в полза на „Първа
инвестиционна банка“ АД, в частта само за сумата над 2 727,67 /две хиляди
седемстотин двадесет и седем лева и 67 ст./ до 6 955, 67 лв. /шест хиляди
деветстотин петдесет и пет лева и 67 ст./ и ОБЕЗСИЛВА изпълнителен лист
3
№ 260258 от 28.05.2021 г. по т.д. № 192/2018 г. на ОС – Плевен в същата част.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4