№ 2872
гр. София, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря Б.В.И.П.
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20221110203621 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на СП. Г. СП., ЕГН **********, чрез адв.С.Г., със
съдебен адрес в гр.София, бул. “.......“ № 36, е... срещу Eлектронен фиш,
Серия К, № 3781192, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр.
с чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 100 (сто) лева за извършено
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се отправя молба към съда обжалваният електронен фиш да
бъде отменен, като неправилен и незаконосъобразен с доводи, че същият е
издаден в нарушение на императивните разпоредби на ЗАНН, ЗДвП, ППЗДвП
и Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. Конкретно се поддържа, че издаването на електронен
фиш e строго ограничено и възможно само в случаите на предварително
стационарно позиционирани технически средства със съответните
предварителни обозначения за съществуването им, същите да работят на
автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен орган, като в
останали случаи, респективно в настоящия, при използване на мобилни
технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен
1
орган, съставянето на електронен фиш е недопустимо, а следва да се приложи
общият ред при констатиране на нарушения на ЗДвП, а именно – съставяне на
АУАН и НП. Излага се, че в конкретния случай липсата на протокол по чл.
10, ал. 1 от Наредбата с вписани в него факти и снимков материал на
разположението на уреда, местоположението на патрулния полицейски
автомобил, с който се извършва заснемането, съответно на пътния знак,
въвеждащ ограничение на скоростта, представлява нарушение на
регламентираните в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата правила, респективно и не може да
бъде удостоверено, че процесното АТСС е законосъобразно приведено в
работен режим на твърдяното място и време. На следващо място се поддържа,
че към електронния фиш липсва снимков материал, от който да бъдат видни
индивидуализиращите белези, които да установят точното място на
нарушението, описано в атакувания акт, както и неговия извършител.
Отделно от изложеното се навежда, че в процесния случай липсват
доказателства за годността на техническото средство, заснело нарушението,
както и дали последното е преминало последваща проверка. На последно
място се излага, че са налице съществени пропуски в реквизитите на
процесния електронен фиш, доколкото липсва негов конкретен издател.
По изложените съображения се иска атакуваният електронен фиш да
бъде отменен като незаконосъобразен.
В проведеното пред настоящата съдебна инстанция открито съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от
адв.С.Г., с доказателства по делото за надлежно учредена представителна
власт. Последният, в дадения ход по същество и в ангажирани по делото
подробни писмени бележки, моли атакуваният акт да бъде отменен като
необоснован, незаконосъобразен и издаден в нарушение на материалните и
процесуалните правила. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща
процесуален представител. В депозирани по делото писмени бележки от
процесуален представител, с доказателства за надлежно учредена
представителна власт, се изразява становище за неоснователност на жалбата,
като се моли атакуваният електронен фиш да бъде потвърден като правилен и
2
законосъобразен. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение и се релевира възражение за прекомерност по отношение
претенцията за разноски на насрещната страна.
Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 11.07.2020 г. в 12:00 ч. в гр. София по бул.”В.В.” до бл...., с посока
на движение от ул.“В.“ към ул.“П.Г.“, с техническо средство – мобилна
система за видеоконтрол „ARH CAM S1” с № 11743c7, била засечена скорост
на движение на МПС – „Субару Форестер 2.0 ГЛ” с рег. № СА 2752 МС от
79 км./ч., при разрешена такава – 50 км./ч. в населено място, т.е. превишение
на скоростта от 29 км./ч.
Регистриран собственик на лекия автомобил бил жалбоподателят СП. Г.
СП..
Въз основа на тези данни от СДВР е издаден електронен фиш серия К,
№ 3781192 срещу жалбоподателя С., с който последният е санкциониран с
налагане на глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Фишът бил връчен на нарушителя на 24.06.2021 г., видно от справка от
информационната система на МВР – АИС – АНД.
От приложения към делото снимков материал - снимка към ЕФ №
11743с7 (заснета с мобилната система за видеоконтрол „ARH CAM S1” с №
11743c7), който е веществено доказателствено средство, изготвено по реда на
чл. 189, ал.15 ЗДвП, се установява, че на процесната дата – 11.07.2020 г., в
12:00 ч., в район в гр. София, с локация на бул.”В.В.”, с GPS координати
.........., е измерена скорост на движение от 82 км/ч, като са записани датата,
часа, фиксираната скорост и е сниман регистрационният номер на
автомобила, който съвпада напълно с този, ползван от жалбоподателя.
Отделно от това, от изисканата и приложена по делото справка от Агенция по
геодезия, картография и кадастър, ведно със схема за местонахождението на
географска точка с координати .......... се установява, че посочените в снимка
към ЕФ № 11743с7 координати на местоположение на техническото средство
- мобилна система за видеоконтрол „ARH CAM S1” с № 11743c7 (географска
точка) се намират в гр. София, ж.к.“Л.“, на бул.“В.В.“ в близост до
кръстовището с ул.“П.Г.“, поради което и доводите на жалбоподателя, че не
3
може да се направи заключение къде е било разположено и монтирано АТСС,
не могат да бъдат споделени.
От събрания по делото доказателствен материал се установява, че на
посочения пътен участък е действащо общото ограничение за скорост на
движение в населено място, а именно - 50 км/ч. Последното напълно
кореспондира и с изисканата от съда и приобщена по делото в хода на
съдебното следствие справка от Столична община, Дирекция „Управление и
анализ на трафика“, ведно със схема на организацията за движението и
монтирани пътни знаци в гр. София, бул.”В.В.” до бл...., с посока на движение
от ул.“В.“ към ул.“П.Г.“.
Към материалите на делото е приложен и протокол от 11.07.2020 г. за
използване на АТСС по смисъла на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, както и часови график за работата на нарядите от ПК при ОПП –
СДВР, поради което и съдът приема, че техническото средство - мобилна
система за видеоконтрол „ARH CAM S1” с № 11743c7 е била поставена и
експлоатирана съобразно изискванията за това.
Техническото средство - мобилна система за видеоконтрол „ARH CAM
S1” с № 11743c7 е вписана в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, като е одобрена и вписана в списъка на 07.09.2017 г.
със срок на валидност на одобрението до 07.09.2027 г. Периодичността на
последващите проверки на тези системи е една година, като мобилната
система за видеоконтрол „ARH CAM S1” с № 11743c7 е преминала
последваща периодична проверка на 01.10.2019 г. От приложения по делото
протокол № 60-С-ИСИС/01.10.2019 г. на Български институт по метеорология
е видно, че мобилната система за видеоконтрол „ARH CAM S1” с № 11743c7
отговаря на изискванията и дава допустима грешка при полеви условия при
измерване на скоростта от 3 км/ч. до 100 км/ч. и от 3 % над 100 км/ч., като
измерената скорост попада в обхвата на уреда.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: показанията на св. М. П. П., свален на хартиен носител снимков
материал за описаното нарушение; протокол за използване на АТСС от
4
11.07.2020 г., Протокол № 60-С-ИСИС/01.10.2019 г. на Български институт по
метеорология, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126, касаещо мобилна система за видеоконтрол тип „ARH CAM S1”,
копие на Заповед № 8121-з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните
работи относно утвърждаване на образец на електронен фиш, и копие на
образец на електронен фиш, справка за собствеността на автомобила,
ежедневна форма от отчет, справка от Агенция по геодезия, картография и
кадастър, ведно със схема за местонахождението на географска точка с
координати .........., справка от Столична община, Дирекция "Управление и
анализ на трафика", ведно със схема на организацията за движението и
монтирани пътни знаци в гр. София, на бул.”В.В.” до бл...., с посока на
движение от ул.“В.“ към ул.“П.Г.“.
Съдът кредитира изцяло гореописаната доказателствена съвкупност, тъй
като същата е непротиворечива и в своята съвкупност напълно изяснява
възприетата и описана по-горе фактическа обстановка.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания по делото свидетел
М. П. П. – полицейски служител при ОПП – СДВР, от които се установява, че
последният на 11.07.2020г. е бил наряд в състав със свой колега – Д.Ч. като е
позиционирал техническото средство „тринога“ видеосистема „ARH CAM
S1” на бул.”В.В.” до бл.... на тротоара до пътното платно извън служебния
автомобил. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни
доказателствени средства, като намери, че същите са обективни, логични и
поначало непротиворечиви, кореспондиращи с останалия събран по делото
доказателствен материал, като съдът се довери на показанията му и ги
кредитира изцяло.
Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК. Приобщените
към доказателствените материали писмени доказателства са относими към
случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване на
обстоятелствата по процесния случай, вкл. и за проверка на гласните
доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата на
доказателствените си изводи.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
5
Жалбата е депозирана в срока по чл. 189, ал.8 от ЗДвП, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради
което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен
фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и
материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя
– арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да ограничават правото на защита на
жалбоподателя и да водят до отмяна на обжалвания електронен фиш само на
това основание, поради което и всички възражения на въззивника, наведени в
жалбата, инициирала настоящото производство, са неоснователни.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на
неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП. Същият
формално отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и
съответства на утвърдения със Заповед № 8121-з-931/30.08.2016 г. от
Министъра на вътрешните работи, образец.
Съгласно чл. 189, ал.4, изр.2 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни
за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити
се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на
нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и
установената такава на движение на процесното МПС.
Ето защо, съдът намира за неоснователно възражението в жалбата за
липсата на данни за конкретен издател на електронния фиш, което да
съставлява съществено процесуално нарушение. Задължителните реквизити
на съдържанието на ЕФ са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 189,
6
ал. 4, изр. 2 ЗДвП, както беше посочено по –горе, като соченото от
жалбоподателя основание за посочване на конкретен издател, в смисъл на
физическо лице, не фигурира сред тях. В атакувания електронен фиш е
посочен издател – териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, в случая – СДВР, поради което и изисквания на закона са
изцяло удовлетворени.
Съгласно § 1 от ДР на ЗАНН „електронен фиш“ е електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи. Следователно електронният фиш по силата на закона представлява
не изявление на определен административен орган, а електронно такова,
записано върху съответния носител от определено лице, но на база
административно-информационна система, поради което за формалната му
законосъобразност е достатъчно да е изготвено чрез въведени по съответния
ред автоматизирани технически средства или системи, за което обстоятелство
в случая не се формира спор.
Нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, действала към момента на извършване
на нарушението, сочи, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение.
Съобразно т. 65 от ДР на ЗДвП "Автоматизирани технически средства и
системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята
и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес.
На основание чл. 165, ал.3 от ЗДвП е издадена Наредба № 8121з-532 от
7
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, с която
се уреждат условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата
за движение по пътищата. В чл. 2 от Наредбата е направено разграничение
между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 предвижда, че за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се
издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система. От анализа на посочените правни норми може да се
релевира извод, че към датата на извършване на нарушението - 11.07.2020 г.,
нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват
и санкционират, чрез издаване на електронен фиш, не само чрез използване на
стационарни АТСС, обозначени със съответен пътен знак и оповестени по
законово определения за което начин, а и посредством мобилни
автоматизирани технически средства и системи за контрол. В Наредбата
изчерпателно са посочени и изискванията относно въвеждането в
експлоатация, реда за използване на АТСС и автоматизирания режим на
работа, който не изисква обслужване от контролния орган - освен
включването и изключването на мобилното АТСС /чл. 9 от Наредбата/.
В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол
„ARH CAM S1” с № 11743c7, представляваща одобрен тип средство за
измерване, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията
се извършва от система радар-камера-компютър, като единствената роля на
оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го
насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе
ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът счита, че
процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП,
техническото средство, с което е установено и заснето нарушението да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение, респективно и
възраженията на въззивника в този аспект са изцяло неоснователни.
Видно от приложената към материалите на делото снимка към ЕФ №
11743С7 (заснета с мобилната система за видеоконтрол „ARH CAM S1” с №
11743c7), измерената скорост на движение на автомобила на жалбоподателя е
била 82 км/ч., в който случай допустимата грешка при измерването е +/- 3 %,
поради което правилно във фиша е отразена скорост от 79 км/ч. Именно тази
8
скорост е била съобразявана при преценка дали е превишена максимално
разрешената такава. В този смисъл съдът констатира, че при издаване на
електронния фиш е съобразен т. нар. „толеранс”, като инкриминираната
скорост е намалена на 79 км./ч., т.е. отчетено е превишение от 29 км./ч., което
обстоятелство е в полза на нарушителя и именно за това превишение същият
е бил санкциониран.
В настоящият казус от доказателствата по делото се установява, че
контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредбата-
контролът да се осъществява със АТСС, одобрени по реда на Закона за
измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и преминали първоначална или последваща проверка от
Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор,
удостоверено с изисканите от съда и приобщени към материалите на делото
протокол № 60-С-ИСИС/01.10.2019 г. на Български институт по метеорология
и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126.
От приложената по делото справка от ОПП-СДВР и снимков материал
към нея се установява, че към момента на констатиране на нарушението –
11.07.2020 г., са спазени изискванията на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата,
издадена от министъра на вътрешните работи, като е изготвен протокол за
използване на автоматизираното техническо средство, както и снимков
материал на разположението му, с който е документирано използването му.
От протокола за използване на АТСС, ведно със снимка, е видно, че
същото се е намирало на пътното платно, че се е извършвал контрол на
бул.”В.В.”, с посока на движение ул.“В.“ към ул.“П.Г.“, че режимът на
измерване е бил стационарен, а посоката на задействане - приближаващи
автомобили, като точните GPS координати на мястото са посочени в
приложената по делото дигитална снимка, като същите напълно
кореспондират с данните, отразени в приложената по делото справка от
Агенция по геодезия, картография и кадастър.
С оглед изложеното до тук и предвид събраните по делото
доказателства, съдът намира, че АТСС, заснело процесното нарушение на
9
11.07.2020г. в 12:00 ч. е правилно експлоатирано, поради което и
производството по ангажиране на административнонаказателната
отговорност на нарушителя чрез издаването на електронен фиш, се е развило
при спазване на установените процесуални правила.
Нарушението е точно и ясно описано, като са отразени обстоятелствата,
при които е било извършено. Правилно е посочена и нарушената законова
разпоредба. Нарушителят е бил запознат с всички съществени факти от
значение за реализиране правото му на защита срещу
административнонаказателното обвинение, което право в действителност е и
осъществил.
На следващо място, според разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП
собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно
средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи
на кого е предоставил моторното превозно средство. Законната процедура
предвижда възможности за възражения във връзка с фиша, респективно
анулирането му от издалия го орган при определени обстоятелства,
включително и посочването на друг извършител на нарушението, какъвто
обаче в случая не е посочен от страна на жалбоподателя - не е подадена
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, не е
представено и копие на свидетелството му за управление на МПС, като това
не е сторено не само в рамките на предвидения 14-дневен срок, но и към
датата на приключване на въззивното съдебно следствие.
Видно от съдържанието на електронния фиш е, че с него се налага
санкция на въззивника С., именно в качеството му на собственик на
лекия автомобил.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП,
административнонаказващият орган е изпратил на съда цялата преписка с
информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с
автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските
координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21 от ЗДвП,
посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното
техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична
проверка. Писмени доказателства относно всички тези обстоятелства се
10
съдържат в кориците на делото.
Предвид всичко гореизложено съдът намира, че по безспорен начин въз
основа на събраните и кредитирани доказателства по делото се установява, че
жалбоподателят СП. Г. СП. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на нарушение по чл. 21, ал.1 ЗДвП.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вина пряк
умисъл, тъй като жалбоподателят С.С., като правоспособен водач, е следвало
да съобрази поведението си с изискванията на закона и да се движи с
разрешената скорост от 50 км/ч. за населено място, като по този начин е
подценил настъпването на общественоопасните последици (застрашаване на
безопасността на останалите участници в движението), при пряката си цел да
управлява своето МПС с избраната от него скорост, независимо от наличното
ограничение на скоростта за населено място.
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя в
санкционната норма на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е предвидено
административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лева. Размерът на
санкцията е абсолютно определен, поради което съдът не следва да обсъжда
въпроса за евентуалното му ревизиране. Според становището на съда това
наказание е явно справедливо и ще допринесе за постигане целите по чл. 12
от ЗАНН.
В заключение, макар и да липсва искане в очертана насока, съдът намира,
че процесното нарушение не следва да се третира като маловажно по смисъла
на чл. 28 ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т. д.
№ 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, преценката на административнонаказващия
орган за „маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Приложното поле на
визирания нормативен регламент винаги е фактическо и се предопределя от
спецификите на всеки отделен случай. Установените в практиката критерии
за неговото дефиниране са свързани с естеството на засегнатите обществени
отношения, липсата или незначителността на настъпилите общественоопасни
последици и обстоятелствата, при които нарушението е намерило проявление
в обективната действителност – време, място, обстановка, механизъм и т. н.
Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК "маловажен случай" е този, при
който извършеното престъпление /административно нарушение/ с оглед
11
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност /вредност/ в сравнение с обикновените случаи на престъпление
/административно нарушение/ от съответния вид". В случая не би могло да се
говори за липса или незначителност на вредните последици, тъй като
посоченото нарушение е формално, на просто извършване и за довършването
му не е необходимо настъпването на някакъв допълнителен съставомерен
резултат. Не е налице и третата алтернатива от визираната дефинитивна
норма, а именно "други смекчаващи обстоятелства", които да редуцират
степента на обществена вредност на деянието съпоставима с нарушенията от
същия вид, отчитайки потенциалната опасност за увреждане на трети лица с
превозно средство, поради лекомислено превишаване на разрешената скорост
за движение.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание не е опорочена, поради допуснати съществени
процесуални нарушения, а отговорността на жалбоподателя поначало е
ангажирана правилно.
Ето защо, този съдебен състав намира, че така издаденият електронен
фиш следва да бъде потвърден.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе служебно по
извършените от страните разноски. Предвид изхода на делото, съобразявайки
представените писмени бележки от юрк. Пашунов, с което е оказана защита
на наказващия орган, неголямата фактическа и правна сложност на делото,
съдът намира, че на основание чл. 63д, ал. 3 ЗАНН, жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати на СДВР юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер от 80,00 лв. /арг. от чл. 37 от Закона за адвокатурата във
вр. с чл. 27е от Наредбата за изплащането на правната помощ/.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Eлектронен фиш, Серия К, № 3781192, издаден от
СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за
12
движение по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя СП. Г. СП., ЕГН
**********, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100
(сто) лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 3 във вр. с ал. 1 ЗАНН,
жалбоподателя СП. Г. СП., ЕГН **********, да заплати на Столична
дирекция на вътрешните работи с адрес в гр. София, ул. "Антим I" № 5 сумата
от 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство на въззиваемата страна по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13