РЕШЕНИЕ
№ 374
гр. Гоце Делчев, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на четвърти
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Михаела Г. Клечерова
при участието на секретаря Цветомира Й. Къркъмова
като разгледа докладваното от Михаела Г. Клечерова Гражданско дело №
20251220100586 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, депозирана от Е. А. А., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Г. Д., ж.к. Юг * вх. *ет. * ап *, чрез пълномощника й адв.
Д. В. М. от АК – П., срещу "Ф. Б." ЕООД, с ЕИК *****, с която е предявен иск с правно
основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, и в условията
на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр.с чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1
от ЗЗП. Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че ищцата е страна по
Договор № 1403241 от 20.11.2024г. за предоставяне на потребителски кредит, сключен с „Ф.
Б.“ ЕООД. Сочи се, че по силата на договора ищцата е получила кредит в размер на 2500,00
лева, при лихва от 875 лева и срок на кредита от 18 вноски Договор за кредит № 464356 с
ГПР е 47,669 %. Твърди се, че съгласно чл. 5 договора за предоставяне на потребителски
кредит ищцата следва да сключи Договор за гаранция с дружеството M. B. p.l.c., с цел да
бъде обезпечен, сключеният Договор № 1403241 от 20.11.2024г. за предоставяне на
потребителски кредит. Сочи се, че по сключения Договор за гаранция, ищцата следва да
заплати сумата от 2650 лева, подробно описана и дължима и спрямо погасителния план към
договора за гаранция. Счита, че Договора за кредит № 1403241 от 20.11.2024г. за
предоставяне на потребителски кредит сключен с „Фератум България“ ЕООД, е нищожен на
основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК. В условията
на евентуалност, сочи, че клаузата на чл. 5 същия договор, въз основа на която клауза е
сключен Договор за гаранция/поръчителство е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД,
чл.143 ал.1 и чл 146 от ЗЗП. Излагат се съображения за недействителност на целия договор,
поради неспазване на специалните основания ЗПК, като се излагат подробни съображения за
това. Сочи се, че договорът не е съобразен със специалните изисквания на чл. 22 от ЗПК, че
същия е нищожен, поради неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а оттам и на
действителния размер на ГПР, чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК. Твърди се, че
погасителния план не отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, тъй като в него липсва
задължителната информация по ЗПК. Твърди се също така, че Договора за кредит е
нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19 ал.4 от ЗПК, а от там и на
действителния размер на ГПР, чл.11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се
претендира чрез Договор за гаранция/поръчителство в размер на 2650 лева не е включена в
ГПР и ГЛП. Излагат се подробни съображения за недействителността на целия договор. В
условията на евентуалност, счита че клаузата на чл. 5 от Договор № 1403241 от 20.11.2024г.
1
за предоставяне на потребителски кредит, въз основа на която клауза е сключен Договор за
гаранция/поръчителство, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, чл. 143, ал. 1 и
чл. 146 от ЗЗП, като съображенията за това са, че посоченият чл. 5 от договора предвижда,
че за да бъде отпуснат кредит на доверителят е необходимо да сключи договор за
поръчителство, т.е. въз основа на цитирания член, ищцата, не е длъжна да сключи договор за
поръчителство, за да й бъде отпуснат кредит. Твърди, че е налице накърняване на добрите
нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, развива подробни съображения в тази насока.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника „Ф. Б.“ ЕООД е депозиран отговор, с който
признава изцяло предявени иск и моли съдът да постанови решение при признание на иска.
Прави възражение за недължимост на разноски на ищеца.
В срока за отговор на исковата молба, е предявен насрещен иск с правно основание чл.
211 от ГПК във вр. чл. чл. 79, вр. чл. 240 от ЗЗД. Иска се ищеца (ответник по насрещния иск)
да заплати на „Ф. Б. ЕООД, ЕИК *******обща сума в размер на 2500 лева, представляващи
главница по заема, ведно със законната лихва върху главницата от завеждането на исковата
молба до окончателното й плащане. Сочи се, че Е. А. А., с ЕГН ********** е получила
потребителски кредит в размер на 2500 лв. по Договор № ***** от 20.11.2024г., сключен с
„Ф. Б.“ ЕООД, който е следвало да бъде погасен в период до 18 месеца, но към момента
потребителят е заплатил само 0,00лв. С оглед на непогасяването на задълженията, предявява
иска за сумата от 2500 лв., представляваща неизплатена главница по договора и законна
лихва за забава върху тази сума, считано от датата на подаване на иска до окончателното й
изплащане. Излага твърдения, че поради сериозното неизпълнение на договора от страна на
кредитополучателя и на основание чл. 6 от договора и чл. 13, ал. 1 от Общите условия на
„Ф. Б.“ ЕООД, всички вземания по кредита се обявяват за предсрочно изискуеми, поради
което и кани Е. А. А. с ЕГН ********** да погаси задължението си в размер на 2 500 лв.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника по насрещния иск Е. А., чрез нейния
пълномощник, е подаден отговор, с който същия се оспорва. Развиват се съображения в
насока, че договора за кредит е нищожен и поради неспазване на действителния размер на
ГПР, чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. с чл. 22 от ЗПК, следва да се обяви за недействителен. Сочи, че в
случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл. 22 ЗПК, която е приложима за
процесното договорно правоотношение. Развива съображения в тази насока. Моли исковата
претенция да бъде отхвърлена. Сочи практика, че и да бъде уважен насрещния иск в
настоящия случай не следва да бъдат присъждани разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява, не се явява и процесуалния й представител.
С писмено становище същия поддържа иска, оспорва насрещния иск и моли да му бъде
присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА.
Ответното дружество не се явява и не се представлява. Чрез становище поддържа
насрещния иск и моли да му бъдат присъдени разноски.
С доклада по делото е прието за ненуждаещо се от доказване, като безспорни между
страните следните обстоятелства: - между страните по делото е сключен Договор № 1403241
от ******г., по силата на който ответникът, в качеството си на кредитодател, е отпуснал
сумата от 2500,00 лева в полза на ищеца и кредитополучател по кредита срещу
задължението да я върне, както и че ответникът признава недействителността на договора
по смисъла на чл. 22 от ЗПК.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за основателни, поради следните съображения:
По първоначалния иск:
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да
прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска.
В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се
укаже, че същото е постановено при признание на иска. Следва да се приеме, че всички
предпоставки на чл. 237, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ГПК са налице, поради което искането на ищеца
за произнасяне с решение при признание на иска, следва да бъде уважено.
2
По аргумент от чл. 237, ал. 2 ГПК, решението не следва да се мотивира по същество.
Същото е основава изцяло на признанието, извършено от ответника.
По насрещния иск:
По предявения насрещен иск с правно основание чл. 211 от ГПК във вр. чл. чл. 79, вр.
чл. 240 от ЗЗД, съдът намира за установено следното:
Предявен е насрещен осъдителен иск, приет за съвместно разглеждане, срещу ищеца
за заплащане на главницата по сключения договор за потребителски кредит № ****** от
20.11.2024г в размер на 2 500,00 лева. Договорът за заем е реален договор, с който
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи срещу
задължението за връщането им. Договорът за заем е сключен, когато заемодателят предаде в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а последният се задължи да върне
заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за потребитлески
кредит представлява разновидност на договора за заем за потребление по чл. 240 от ЗЗД.
Дадени са указания на ищеца да установи изпълнение по сключения договор за
потребителски кредит, които не са изпълнени. Приема се, че със заверяване на сметката на
кредитополучателя с цялата сума по кредита отпуснатият кредит е усвоен, съотв.
предоставен на разположение на кредитополучателя. Видно от представените писмени
доказателства кредитодателят е превел по банков път размера на главницата по кредита.
Същите не са оспорени от ответника по насрещния иск, както и не са представени
доказателства за погасяване на задължението. Изпълнение изцяло или отчасти от
кредитополучателя не се установява от доказателствената съвкупност.
С оглед приетите за безспорни обстоятелства и разпредЕ.та доказателствена тежест
между страните следва да се приеме, че предявеният насрещен иск е изцяло основателен.
По разноските:
Отговорността за разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в
чиято полза е решено делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в
задължението на насрещната страна да й ги заплати. Ищецът е заплатил държавна такса по
делото в размер на 135,00 лв. и претендира адвокатски хонорар по реда на чл. 38 от ЗА.
Ответникът е заплатил държавна такса от 100 лева по насрещния иск и иска присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
По отношение на разноските, сторени от ищеца при предявяване на иска, съдът
намира следното:
Действително в настоящия случай ответникът изцяло е признал предявените срещу
него искове, но оставянето в тежест на ищеца на направените от него разноски във връзка с
уважения иск за нищожност на сключения между страните потребителски договор, е в
противоречие и с даденото тълкуване в решението от 16.07.2020г. по съединени дела С-
224/19 и С-259/19 на Съда на ЕС. Тъй като ищецът има качеството на потребител, а спорът
между страните е във връзка с недействителност на потребителски договор, поради
наличието на неравноправни клаузи, освобождаването на ответника от отговорността за
разноски при прилагането на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК създава съществена пречка
за упражняване от ищеца-потребител на предоставеното от Директива 93/13 право на
ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи.
Осъществявайки правото си да се освободи от неравноправни клаузи в сключения от него
потребителски договор, потребителят не може да бъде заставен да установява извършването
на извънпроцесуални действия на ответника, за да има право на разноски в производството
пред съда. В основата на предявения иск е твърдение за нищожност на потребителския
договор, което поражда правото на потребителя да иска обявяване на нищожността по
съдебен ред.“ Предвид изложеното ответникът следва да заплати сторените от ищеца
разноски за заплатена държавна такса в размер на 135,00 лева и адвокатско възнаграждение
на основание чл. 38 от ЗА.
Наличието на основанията по чл. 38, ал. 1 от ЗА не може да бъде обсъждано от съда
при произнасяне по отговорността за разноските, като предпоставките за присъждането им
са: 1) да има доказателства за извършване на безплатна правна помощ; 2) в съответното
производство насрещната страна да е осъдена за разноски. При кумулативното наличие на
двете условия съдът е длъжен да присъди адвокатското възнаграждение, платимо на
3
процесуалния представител, като при определяне конкретния размер се изхожда от
действителната фактическа и правна сложност на спора. В случай, че страната, която следва
да заплати направените по делото разноски, оспори наличието на предпоставки по чл. 38, ал.
1, т. 1-3 от ЗА за предоставяне на правна помощ, тя следва при условията на пълно и главно
доказване да установи, че страните по договора за адвокатска услуга са договорили
предоставянето на адвокатска помощ по различни от посочените в разпоредбата причини,
като такива в настоящия случай липсват. В случая при определяне размера на дължимото
адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото съдът
съобрази сложността на делото, извършените процесуални действия от страните и определи
на адв. Михайлов възнаграждение в размер на 480,00 лева с ДДС, които следва да бъдат
възложени на ответното дружество.
По разноските, сторени от ответника по предявения от него насрещен иск:
Предвид изхода на спора и уважаване на предявения насрещен иск на ответника се
дължат сторените разноски по него, както беше посочено по-горе, а именно 100,00 лева –
заплатена държавна такса и юрисконсулстко възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.
78, ал. 8 от ГПК размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на
правната помощ. В чл. 25 от цитираната Наредба е предвидено, че за защита по дела с
определен материален интерес възнаграждението е от 200 до 450 лв. Т.е. съдът следва да
определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед липсата на
фактическа и правна сложност по настоящото производство, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на ответника следва
да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 200,00 лева, което
да бъде възложено на ищеца.
Мотивиран от горното и на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК и чл. 211 от ГПК във вр.
чл. 79 вр. чл. 240 и чл. 86 ЗЗД, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА сключения между Е. А. А. с ЕГН ********** и „Ф. Б.“ ЕООД с ЕИК
*****, Договор за паричен заем № ***** от *****г. за нищожен на основание чл.26 ал.1 от
ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Ф. Б.“ ЕООД с ЕИК******* ДА
ЗАПЛАТИ на Е. А. А. с ЕГН ********** сумата 135,00 лв. /сто тридесет и пет лева/,
представляваща заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА, на основание на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, „Ф. Б.“ ЕООД с ЕИК ****** ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат адв. Д. В. М. от АК-Пл., с адрес на кантора: гр. П., ул. „П. О. и К.“ №
***, ет. *, сумата 480,00 лева (четиристотин и осемдесет лева) с ДДС, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана правна защита и съдействие на Е. А. А. с ЕГН
**********, по гр. д. № 586/2025 г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев.
ОСЪЖДА Е. А. А. с ЕГН **********, адрес: гр. Г. Д., ж.к. Юг*, вх. * ет. * ап *,, ДА
ЗАПЛАТИ на "Ф. Б." ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.
А. М. №**, бл. *, вх. *, ет. *, ап. офис **, представлявано от И. В. Д., Д. В. Н.,, сумата 2
500,00 лева (две хиляди и петстотин лева), представляваща главница по Договор за паричен
заем № *****от 20.11.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на
насрещния иск – 11.06.2025г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Е. А. А. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на "Ф. Б." ЕООД, ЕИК ******,
сумата в общ размер на 300,00 лева (триста лева), представляваща направени разноски в
производството по насрещния иск по гр. д. № 586/2025 г. по описа на Районен съд – Гоце
Делчев.
4
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд - Благоевград.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
5