№ 718
гр. Русе, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20244520104868 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове с правно основание 439, ал. 1 ГПК и чл. 55, ал.1,
пр. 3 ЗЗД и евентуално предявени насрещни частични искове с правно
основание чл. 82 и чл. 59 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Десислава Горас - Оптик“ ЕООД срещу
А. К. Д., в която се твърди, че на 29.06.2020г. между страните бил сключен
„Договор за продажба № 1“, по силата на който ЕТ „Оптокристал – А. Д.“ в
качеството на продавач предоставило на „Десислава Горас – Оптик“ ЕООД, в
качеството на купувач правото на собственост върху движими вещи, подробно
описани в договора и предявената искова молба. Страните договорили обща
цена за тях в размер на 19 140лв., която да бъде заплатена разсрочено, като
първа вноска в размер на 590лв. и останали 35 вноски по 530лв. всяка една с
падеж 28-мо число на всеки месец, като плащането следвало да бъде
извършвано по банков път. Страните уговорили на основание чл. 205 ЗЗД, че
продавачът запазва собствеността върху вещите до пълното им заплащане.
Също така било уговорено, че при забава в плащането на вноска с повече от 30
дни продавачът има право да развали договора, като не дължи връщане на
получените вноски и тази уговорка не е нищожна, поради противоречие със
закона. Съответно била издадена фактура за стойността на вещите, платима по
1
банкова сметка на ответника. На 30.06.2020г. предметът на договора бил
предаден с приемо - предавателен протокол.
Твърди се, че дружеството – ищец е заплащало регулярно дължимите
по договора вноски, като за периода от месец юли 2020г. до месец май 2021г.
били заплатени общо 11 вноски, всяка на стойност 530 лв., или общо 5830 лв.
Поради финансови затруднения плащанията били преустановени, като към
02.11.2021г. неизплатените вноски възлизали на 2650лв. За тази сума А. К. Д.
подала в Районен съд - Русе заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК, по която било образувано ч.гр.д. № *** от 2021г. и издадена
заповед за изпълнение и изпълнителен лист за претендираните суми, въз
основа на които било образувано и изпълнително дело № *** от 2021г. по
описа на ЧСИ И.Х.. Посочени са извършените плащания, които са направени
по изпълнителното дело и дължимите такси.
На 06.12.2022г. било сключено споразумение между „Десислава Горас
- Оптик“ ЕООД и А. К. Д., по силата на което се прекратявал сключения
между тях договор за продажба и на 09.12.2022г. вещите, предмет на договора
са върнати на ответницата. С оглед на това се счита, че платената по договора
сума от 5987.03лв. главница с оглед прекратяването на договора следва да
бъде върната на купувача.
Твърди се също така, че на 29.06.2020 г. е сключен втори договор
между страните, по който ЕТ „Оптокристал – А. Д.“ в качеството на продавач
е предало на „Десислава Горас - Оптик“ ЕООД, в качеството на купувач
подробно описани в молбата движими вещи на обща стойност 8 550лв., като
страните договорили, че цената им ще бъде заплатена на 18 месечни вноски на
стойност 475лв. Били извършвани регулярни плащания по договора и
заплатени 11 вноски, или общо сумата от 5225 лв. до месец май 2021г. На
следващия месец плащането било преустановено като към 02.11.2021г.
незаплатените вноски по договора възлизали на 2375лв. главница и законна
лихва 44.20 лв. Било образувано ч.гр.д. № *** от 2021г. на Районен съд Русе и
издадена заповед по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист в полза на А. К. за
главница 2375лв., която не включвала дължимата по петте просрочени вноски
лихва в общ размер на 44,20 лв. според ищеца. Посочени са какви плащания са
извършени по изпълнителното дело във връзка с „Договор № 2“. Твърди се, че
общо дължимата от „Десислава Горас - Оптик“ ЕООД на А. К. Д. към
06.12.2022г. сума възлиза на 3904,47лв.
2
С оглед на тези обстоятелства на 11.07.2024г. ищцовата страна била
направила изявление за прихващане на насрещни вземания чрез ЧСИ В.Н.,
както и повторно уведомление за прихващане на насрещни дължими суми от
21.08.2024г. в размер на 3904,47 лв. с дължимата от А. Д. сума от 5987,03лв.
Уведомлението било връчено на 21.08.2024г. и към настоящия момент нямало
извършено плащане. Съобразявайки изявлението си за прихващане, ищцовата
страна счита, че след извършване на същото ответницата следва да и заплати
̀
сумата от 2082,56 лв., представляваща разлика между насрещните вземания.
По изложените съображения се моли на основание чл. 439 ГПК да се
признае за установено, че „Десислава Горас - Оптик“ ЕООД не дължи на А. К.
Д. изпълнение по изпълнително дело № *** от 2021г. на ЧСИ И.Х. за сумите
4872,74 лв. главница, ведно със законната лихва, считано от 13.01.2022г. до
изплащане на вземането; сумата от 300.00 лв. неолихвяема сума, адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство; 24лв. обикновени такси по
изпълнително дело, поради отпадане на основанието за заплащане на сумата
от 2545,97 лв. главница, ведно със начислената законна лихва поради отпадане
на основанието на което се дължи, а на останалите суми поради извършено
надлежно прихващане между страните.
На второ място се иска да се осъди ответницата да заплати на ищеца
сумата от 2082,56 лв. представляваща платена на отпаднало основание сума
на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД по сключения между страните „Договор за
продажба № 1“. Претендира се присъждане и на направените по делото
разноски.
В срока за отговор по чл.131 ГПК ответницата изразява становище за
неоснователност на предявените искове. Оспорва се, че са налице
предпоставки за извършване на твърдяното прихващане, като се счита, че
следва първоначално сключеният между страните договор да бъде прилаган
до неговото прекратяване, поради което не следвало да бъдат дължими и
върнати на ищцата платените от нея по този договор вноски до неговото
прекратяване.
Предявява се и насрещна искова претенция в условията на
евентуалност, с която се моли, ако бъдат признати за основателни
първоначалните искови претенции и да се дължи връщане на получената по
договора от А. Д. сума, да бъде осъдена „Десислава Горас - Оптик“ ЕООД да и
̀
заплати частично 1300лв. от общо дължима сума от 16230лв., която пък
3
представлява разликата от сумата 27690лв., които щяла да получи по
прекратеният договор и сумата от 11460лв., която е получила след
продажбата на вещите си след прекратяването на договора. Претендира се и
законната лихва върху главницата от момента на предявяването на насрещния
иск.
Също така се претендира и заплащане на сумата от 1300лв. частично
от обща сума от 16000лв., която е формирана като обезщетение за лишаване
от правото на ползване без основание на върнатите по първоначалният
договор движими вещи за период от 32 месеца.
В срока по чл.131 ГПК ответникът по насрещните искове изразява
становище за тяхната недопустимост и неоснователност. Счита, че исковите
претенции не са в достатъчна степен уточнени, а в случай, че съдът приеме
същите за такива се излагат обстоятелства за неоснователността им.
Абсолютно неоснователно било да се претендира обезщетение от развален по
взаимно съгласие на страните договор. Също така счита, че вторият насрещен
иск следва да се квалифицира като такъв по чл. 57 ЗЗД, с оглед на което не
било дължимо от купувача по договора обезщетение за лишаване от ползване,
тъй като такова било дължимо от покана, каквато насрещната страна не била
отправила.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и се установява от представените по делото
доказателства, че на 29.06.2020г. между страните бил сключен „Договор за
продажба № 1“, по силата на който ЕТ „Оптокристал – А. Д.“ в качеството на
продавач е предоставило на „Десислава Горас – Оптик“ ЕООД, в качеството
на купувач движими вещи описани в договора – авторефракто-метър,
електронен диоптометър, компютърен автомат за обработка на диоптрични
лещи, консумативи и аксесоари за системата, обзавеждане и интериор за
оптически магазин. Страните са договорили обща цена за вещите в размер на
19 140лв., която да бъде заплатена разсрочено, като първа вноска в размер на
590лв. и останали 35 вноски по 530лв. всяка една с падеж 28-мо число на
всеки месец, като плащането следвало да бъде извършвано по банков път.
Страните са уговорили на основание чл. 205 ЗЗД, че продавачът запазва
собствеността върху вещите до пълното им заплащане. Също така било
4
уговорено, че при забава в плащането на вноска с повече от 30 дни,
продавачът има право да развали договора, като не дължи връщане на
получените вноски и тази уговорка не е нищожна, поради противоречие със
закона (ІІІ т.2 от договора) Няма спор, че вещите са предадени на купувача.
На 29.06.2020г. страните са сключили и втори договор, с който ЕТ
„Оптокристал – А. Д.“ в качеството на продавач е предало на „Десислава Горас
- Оптик“ ЕООД, в качеството на купувач описаните в договора движими вещи
(рамки за очила, очила, лещи за очила, калъфи за очила, кантактни лещи и
разтвори, готови кореционни очила и пр. на обща стойност 8 550лв., като
страните договорили, че цената им ще бъде заплатена на 18 месечни вноски на
стойност 475лв.
Безспорно е между страните, че по първия договор ищцовото
дружество като купувач за периода от месец юли 2020г. до месец май 2021г. е
заплатило общо 11 вноски, всяка на стойност 530лв., или общо 5830лв.
Поради финансови затруднения плащанията били преустановени, като към
02.11.2021г. неизплатените вноски възлизали на 2650лв. За тази сума А. К. Д.
(ЕТ „А. К. е заличен търговец) е депозирала в Районен съд - Русе заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, по което е образувано
ч.гр.д. №*** от 2021г. и издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист
срещу „Десислава Горас - Оптик“ ЕООД за суми в общ размер от 5025лв.,
включващи пет броя неизплатени вноски по „Договор №1“ за периода юни
2021г. до октомври 2021г., всяка по 530лв. и пет броя неиздължени вноски по
„Договор №2“ за периода юни 2021г. до октомври 2021г. всяка по 475лв.
На основание издадения изпълнителен лист и молба от А. 04.11.2021г.,
е образувано изп. дело №***/2021г. по описа на ЧСИ И.Х., по което от
длъжника „Десислава Горас – Оптик“ ЕООД е претендирана олихвяемата сума
от 5025лв. (по изпълнителния лист) и разноски по изпълнителното дело, с
които общо дължимата сума е определена на 5696,24лв.
Със споразумение от 06.12.2022г., страните са уговорили, че
„прекратяват по взаимно съгласие сключения между тях Договора за продажба
№1 от 29.06.2020г.“ Със споразумението не са уредени последици от
прекратяването.
На същата дата 06.12.2022г., вещите предмет на „Договор за продажба
№1“ са предадени (върнати) на А. К. Д..
На 27.12.2022г. А. К. Д. е продала на трети за делото лица част от
5
върнатите и по „Договор за продажба №1“ вещи.
̀
Според представеното по делото удостоверение от ЧСИ И.Х., към
06.12.2022г. длъжникът по изпълнително дело №***/2021г. има следните
непогасени задължения: 4827,74лв. олихвяема сума, остатък от главницата по
изп. лист, 443,80лв. натрупана законна лихва за периода 13.01.2022г. до
06.12.2022г., 300лв. неолихвяема сума – адвокатско възнаграждение, 24 лв.
такси и 551,71лв. пропорционална такса по чл. 26 ТТРЗЧСИ с вкл. ДДС или
общо 6147,25лв.
На 20.08.2024г., чрез ЧСИ В.Н., „Десислава Горас – Оптик“ ЕООД е
изпратило на А. К. Д. изявление за прихващане и покана за доброволно
изпълнение, като е заявило, че дължи от своя страна сумата от 3904,47лв.,
включваща главница по Договор №2 в размер на 2281,77лв., законна лихва в
размер на 44,20лв., законна лихва по изпълнителното производство в размер
на 209,76лв., неизплатени последни две вноски по Договор №2 в размер на
1044,74лв., разноски за адвокатско възнаграждение 300лв. и обикновени такси
по изп. дело в размер на 24лв.. Дружеството от своя страна е претендирало, че
му се дължи сумата от 5987,03лв., която е платило по прекратения Договор
№1 и съответно на това основание следва да му бъде възстановена. На
основание чл. 103 ЗЗД, „Десислава Горас – Оптик“ ЕООД е претендирало от А.
К. Д. след прихващане на тези насрещни задължения заплащането на сумата
от 2082,56лв., като получени на отпаднало основание.
Според заключението на изготвената по делото съдебно-оценителна
експертиза, средният пазарен наем на движимите вещи по „Договор за
продажба №1“ за периода от 29.06.2020г. до 06.12.2022г. (2г. и 5 месеца) е
общо 24 650лв.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Първият спорен по делото въпрос между страните е относно правните
последици настъпили след прекратяването на „Договор за продажба №1“,
както и дали са налице основания за извършване на прихващане между две
насрещни вземания на страните.
Съгласно чл. 20 ЗЗД, при тълкуване на договорите трябва да се търси
действителната обща воля на страните, а отделните уговорки следва да се
тълкуват във връзка една с друга и всяка една да се схваща в смисъла, който
произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката
6
и добросъвестността. Именно при съобразяване на заложените в закона
критерии следва да се тълкуват последиците на сключеното между страните
споразумение от 06.12.2022г. Както в заглавната му част, така и в текстовата,
страните са използвали терминът „прекратява“. Съобразявайки както
общоприетото значение на думата прекратявам (спирам да върша нещо, преди
да съм го довършил; преустановявам, прекъсвам), така и обичайно влагания
смисъл в термина при договорни отношения между страните (правното
значение), следва да се приеме, че страните са постигнали съгласие за
преустановяване действието на сключения между тях „Договор №1“, което не
е равнозначно на неговото „разваляне“, при което биха били налице
предпоставки за уреждане на отношенията им съобразно предвидените от
закона правила за това, включително и за връщане на разменените престации
по договора, в това число и на платените по него суми. Както в чл. 205-206
ЗЗД, така и в чл. 335, ал.3 ТЗ (доколкото в случая е налице търговска сделка)
са предвидени последици при разваляне на договор за продажба на движими
вещи на изплащане. След като обаче процесният договор не е развален, а
прекратен, то не са налице както предпоставките на чл. 206, ал.2 ЗЗД и на чл.
335, ал.3 ТЗ за заплащане на обезщетение от виновния за развалянето купувач
на изправния продавач, така и предпоставките на чл. 55, ал.1 пр.3 ЗЗД за
връщане на даденото (платеното от купувача) по отпаднало с обратна сила
основание. Прекратяването на договора има действие за бъдеще и поради това
следва да се приеме, че платените по него вноски от купувача не са платени
без основание, а на действал до момента на прекратяването му договор. За
разлика от последиците на развалянето, законът не урежда последиците на
прекратяването, т.е. страните следва да уредят същите съобразно мотивите си
за прекратяването. В случая те не са направили това изрично в сключеното от
тях споразумение за прекратяване по взаимно съгласие. Поради това при
спорове относно последиците на това прекратяване следва да се намерят
приложение относими законови правила или да се тълкува действителната
воля на страните при съобразяване на правилата на чл. 20 ЗЗД за това, както и
на цялостните им отношения. Така в случая връщането на дадените по
договора движими вещи след неговото прекратяване е логично и
законосъобразно действие, доколкото вече не е налице основание за купувача
да ги държи, тъй като не е техен собственик. Връщането обаче на платената от
купувача сума не е логично действие за продавача и не е произтичащо
7
задължение от правна норма. С оглед на това и предвид спецификата на
отношенията между страните и предмета на договора, по-скоро е логично да
се приеме, че при сключването на споразумението за прекратяване двете
страни (или поне продавача) по него не са имали предвид възможността за
такава последица. В противен случай нелогично е да се приеме, че ако
следваше връщане на получената сума след прекратяването, продавачът
нямаше да се възползва както от предвидената в договора възможност да
развали договора и да задържи платеното, така и да развали договора и да
претендира признатото си от закона право на обезщетение. В случая
купувачът се е ползвал от предоставените му движими вещи в продължение на
повече от 17 месеца, за които е дължал 9070лв. според уговореното в
договора, а е заплатил само 5830лв. и то със забава. Доколкото страните не са
посочили при прекратяването каква е съдбата на неплатената разликата, би
могло да се приеме, че са постигнали съгласие или поне такъв е бил мотивът
им за прекратяването „по взаимно съгласие“, вещите да бъдат върнати, а
продавачът да задържи платените суми като обезщетение за ползването им до
прекратяването на договора, което е и логично с оглед амортизацията на тези
вещи и възможността на купувача да е извличал ползи от тяхната употреба
(събирал е гражданските им плодове). С оглед на това не би могло и по
тълкувателен път да се обоснове претендираното от ищеца по делото връщане
на платената по прекратения договор сума, въпреки, че основанието на което
същият счита, че му е дължима е като последица от развален договор, а не от
прекратен.
По изложените съображения следва да се приеме, че за продавача по
процесния договор и ответник в настоящото производство не е възникнало
нито договорно нито законово задължение да „върне“ на купувача и ищеца по
делото платените до прекратяването суми в размер на 5830лв. С оглед на това
не е имал и основание да извърши прихващане, каквото твърди, че е направил
и съответно по този начин да е погасил дълга си по образуваното срещу него
изпълнително дело. Твърдяното прихващане не е породило правни последици,
поради което предявените от ищеца искове следва да се приемат за
неоснователни и като такива да бъдат изцяло отхвърлени.
С оглед неоснователността на предявените от ищеца първоначални
искове, съдът не следва да разглежда предявените в условията на
евентуалност насрещни осъдителни искове, доколкото не се е сбъднало
8
условието за тяхното разглеждане – уважаване на първоначално предявените
от ищеца искове.
При този изход на спора, всяка от страните следва да понесе
разноските, които е направила за заплатени държавни такси по исковете си и
направените разноски за събиране на доказателства по тези искове.
В полза на ответника по първоначалните искове поначало биха били
дължими разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния му
представител, но доколкото доказателства за такива разноски не са
представени, то не следва да се присъждат.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ДЕСИСЛАВА ГОРАС – ОПТИК“
ЕООД с ЕИК205200313, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул.
„Алея Освобождение“ №52, представлявано от управителя Екатерина
Александрова Горас срещу А. К. Д. ЕГН********** с постоянен адрес гр.
Русе, ********** иск да се признае за установено, че „Десислава Горас -
Оптик“ ЕООД не дължи на А. К. Д. изпълнение по изпълнително дело № ***
от 2021г. на ЧСИ И.Х. за сумите 4872,74лв. главница, ведно със законната
лихва, считано от 13.01.2022г. до изплащане на вземането; сумата от 300лв.
неолихвяема сума, адвокатско възнаграждение в изпълнителното
производство; 24лв. обикновени такси по изпълнително дело, поради отпадане
на основанието за заплащане на сумата от 2545,97лв. главница, ведно със
начислената законна лихва поради отпадане на основанието на което се
дължи, а на останалите суми поради извършено надлежно прихващане между
страните, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ДЕСИСЛАВА ГОРАС – ОПТИК“
ЕООД с ЕИК205200313, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул.
„Алея Освобождение“ №52, представлявано от управителя Екатерина
Александрова Горас срещу А. К. Д. ЕГН********** с постоянен адрес гр.
Русе, ********** иск за заплащане на сумата от 2082,56 лв. представляваща
платена на отпаднало основание сума - по сключения между страните
„Договор за продажба № 1“, като неоснователен.
9
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
10