Решение по дело №253/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по чл.208 и сл. от АПК ,във вр.с чл.63в от ЗАНН.

С решение №51/22.04.2024г., постановено по АНД№521/2023г. по описа на РС-Лом е потвърдено наказателно постановление №12-2300134/02.10.2023г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана, с което на „ЕЛ ЗЕТ 60“ЕООД, [населено място] ,в качеството му на работодател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1800лв.на основание чл.416,ал.5 във връзка с чл.415,ал.1 от КТ ,за нарушение на чл.415,ал.1 КТ, във вр. с чл.11,ал.1 от НАРЕДБА№7 от 23.09.1999 г.за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, на работните места и при използване на работното оборудване.

Горното решение е обжалвано с касационна жалба от касатора Р. Ц. П., като управител на „ЕЛ ЗЕТ 60“ЕООД, [населено място],чрез адв.А., с искане да се отмени решението на съда,като неправилно и незаконосъобразно и да се отмени и издаденото НП, по съображения, изложени в касационната жалба.В с.з.пълномощникът не се явява ,но в писмено становище, чрез адв.А. поддържа касационната жалба и излага доводи по същество на спора.

Ответникът по жалбата-Директор на Дирекция„Инспекция по труда”,гр.Монтана ,чрез юрк. К. моли да се потвърди решението, като правилно и законосъобразно.Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Монтана счита жалбата за неоснователна.

Административен съд -Монтана,като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата,намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.211,ал.1 от АПК и е допустима,а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА,по изложените по-долу съображения.

Решението на въззивният съд е правилно и законосъобразно.От фактическа страна по делото е установено,че на касатора в настоящето производство е съставен акт за установяване на административно нарушение №12-2300134/22.08.2023г и наказателно постановление №12-2300134/ 02.10.2023г. за това,че при извършена проверка във връзка с изпълнение на предписания ,дадени с протокол от 05.07.2023г.,в обект“Преустройство в сградата на ОУ“В. [община]“ в главен офис, находящ се в гр.Лом, кв. Момин брод-обект на търговеца е установено от контролните органи на „ИТ”-Монтана,че лицето В. Ц. Г., който собственоръчно декларира, че не работи в обекта ,и се явява външно лице ,от което се установява, че дружеството в качеството си на работодател не е изпълнило задължително предписание №1 ,дадено с протокол №ПР2322878/16.06.2023г., а именно:„Работодателят да не допуска външни лица до територията на строителната площадка“,с което е нарушило чл.11,ал.1 от НАРЕДБА№7 от 23.09.1999г.за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, на работните места и при използване на работното оборудване,за което на дружеството ,в качеството му на работодател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1800лв. Тази фактическа обстановка е установена по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото доказателства.При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.

Решението на РС-Лом е правилно и законосъобразно.За да потвърди издаденото НП ,съдът е приел,че факта на нарушение е доказан със събраните писмени и гласни доказателства ,при което на дружеството правилно се следва ангажиране на административно-наказателна отговорност.Приел е, че се касае за нарушение на чл.11,ал.1 от НАРЕДБА№7 от 23.09.1999 г.за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, на работните места и при използване на работното оборудване ,съгласно който се забранява на работодатели да допускат външни за обекта лица ,което безспорно е доказано по делото. Този негов извод се споделя от настоящата касационна инстанция ,като съдът препраща към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.221,ал.2 АПК. Нарушението е доказано от субективна и обективна страна, при което настоящата касационна инстанция приема ,че Районния съд е постановил решение в съответствие с приложимия материален и процесуален закон.Не се споделят в този смисъл възраженията в касационната жалба за допуснати процесуални нарушение от съда и от АНО ,при което решението на съда ,като правилно и законосъобразно , следва да се потвърди.

Претендират се разноски от ответника под форма на юрисконсултско възнараждение ,които са дължими с оглед нормата на чл.63д,ал.1 и ал.4 5 от ЗАНН в размер близък до минималния по чл.24 от НЗПП ,вр с чл.37 ЗПП-100лв. за касационна инстанция.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.221,ал.2 от АПК Административният съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №51/22.04.2024г., постановено по АНД№521/2023г. по описа на РС-Лом.

ОСЪЖДА „ЕЛ ЗЕТ 60“ЕООД, [населено място],представлявано от Р. Ц. П. ДА ЗАПЛАТИ на ИТ-Монтана разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100/сто/лв за касационна инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.