№ 6136
гр. София, 05.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. И.
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И. Гражданско дело №
20241110156759 по описа за 2024 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявени са от А. Н. И. срещу „Фератум България“ ЕООД установителни искове с
правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД с искане за прогласяване
нищожността на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние № 1243829 от
02.03.2023 г., евентуално съединени с установителни искове по чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, предл.
1 ЗЗД, вр. чл. 143, т. 5 ЗПК и по чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 2 ЗЗД за прогласяване
нищожността на клаузата на чл. 5 от последния, предвиждаща заплащането на
възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство от „Multitude bank“,
кумулативно обективно съединени с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.
1 ЗЗД за заплащане на сумата от 5 лева – частична претенция от общо дължимата от 148,10
лева, представляваща недължимо платена сума – въз основа на недействителен
договор/клаузата на чл. 5 от договора под формата на възнаграждение за предоставяне на
поръчителство, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 25.09.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищцата А. Н. И. твърди, че на 02.03.2023 г. между нея, в качеството й на
кредитополучател и ответното дружество, в качеството му на кредитор, и по реда на ЗПФУР
е сключен договор № 1243829 за предоставяне на потребителски кредит, по силата на който
на И. е предоставен паричен кредит в размер на сумата от 500 лева. Посочва се, че по силата
на договора ищцата следвало да върне на „Фератум България“ ЕООД предоставената в
кредит парична сума заедно с договорна лихва в размер от 16,90 лева – 3,38 % или общо
516,90 лева, при посочен ГПР по договора в размер от 49,85 %. – в срок от 12 месеца. Сочи,
че съгласно клаузата на чл. 5 от договора изпълнението на задълженията на
кредитополучателя следвало да бъде обезпечено с поръчителство от трето за процеса лице –
„Мултитюд Банк“ (Multitude bank), чрез сключване на договор за гаранция с последното.
Изтъква се, че на основание клаузата на чл. 5 от договора за кредит на И. била начислена
като дължима такса в размер от 148,10 лева за обезпечение с поръчителство, като
възнаграждение за поръчителство, която същата заплатила на ответното дружество, както и
погасила изцяло задълженията си по кредита. Уточнява, че сумата е заплатена на „Фератум
България“ ЕООД. С исковата молба ищцата оспорва действителността на договора за
потребителски кредит с твърдения, че дължимите вноски по договора за поръчителство са
останали непосочени в договора за кредит, а в Общите условия не е посочено, че
сключването на договор за поръчителство е задължително условие за предоставяне на
кредита. Сочи се, че договорът е недействителен поради липсата на предписаната от закона
1
форма съгласно изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК, изразяваща се в неспазване на
предвидения шрифт 12. Поддържа се наличието на противоречие и с разпоредбата на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в договора за кредит е отразена единствено абсолютната стойност
на ГПР, но не и конкретните компонентни, които са включени при определянето му. Налице
е и заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като възнаграждението по
договора за поръчителство реално не е взето предвид при определяне на ГПР, въпреки че
събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита. В случай на
включването на този разход като компонент на ГПР, то размерът му би надхвърлил
максималния такъв, установен в чл. 19, ал. 4 ЗПК, което обуславя недействителността на
договора. В исковата молба се излагат твърдения, че посочените в договора по-ниски
стойности на годишния процент на разходите по кредита представляват невярна
информация и нелоялна, заблуждаваща търговска практика съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП,
която подвежда потребителя относно спазването на забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Ищцата
намира, че последица от неспазване на тези законови изисквания е недействителност на
договора за кредит в неговата цялост на основание чл. 22 ЗПК. В условията на евентуалност
И. излага твърдения за недействителност на клаузата на чл. 5 от договора, въвеждаща
задължение за кредитополучателя да заплати възнаграждение за предоставяне на
обезпечение – поръчителство от „Multitude bank“. Намира тази клауза за неравноправна по
см. на чл. 146, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение
на негово задължение да заплати необосновано високо възнаграждение. Наред с това се
посочва, че клаузата е нищожна поради допуснато противоречие с разпоредбата на чл. 19, ал.
4 ЗПК относно максималния размер на ГПР по договора, поради заобикаляне на посоченото
законово изискване. С тези съображения ищцата обосновава правния си интерес от
търсената защита и отправя искане за прогласяване нищожността на договора за кредит, а в
условията на евентуалност - в случай на извод, че договорът е действителен – за
прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от същия, както и за връщане на сумата от 5
лева – част от сумата от 148,10 лева – недължимо платена сума при изначална липса на
основание за това – на основание на недействителния договор за кредит под формата на
възнаграждение за поръчителство. Претендира присъждане на сторените разноски по
делото.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор с пощ кл. от 27.11.2024 г.
ответникът „Фератум България“ ЕООД, чрез пълномощника си адв. И.Г., оспорва исковите
претенции като неоснователни. Оспорва твърденията на ищцата относно
недействителността на процесния договор за кредит. Посочва, че предоставянето на
поръчителство от Мултитюд Банк не е въведено като условие за сключване на договора за
кредит, доколкото при кандидатстване за отпускането му и за обезпечаване на задълженията
си по кредита кредитополучателят може да избере да сключи договор за гаранция с гарант,
предложен от кредитора или да посочи избран от него поръчител. Излага се, че сключването
на договор за гаранция не е задължително условие за сключване на договора за кредит и не
увеличава възможността на кредитополучателя за отпускане на кредита в желания от него
размер. Изтъква се, че ищцата сама е посочила Фератум Банк (Малта)като поръчител и след
получаване на преддоговорната информация, в т.ч. проекти на договорите, е изпратила
потвърдителен СМС относно желанието си да сключи договора за кредит при посочените
условия. С отговора на исковата молба „Фератум България“ ЕООД оспорва с действията си
да е въвел в заблуждение ищеца относно условията по сключване на договора, възможността
за избор на гарант или относно дължимите суми при всяка от опциите, поради което не е
налице твърдяната от ищцовата страна заблуждаваща търговска практика. Оспорва като
неоснователни твърденията в исковата молба относно целта на договора за гаранция е и
конкретно, че е насочено към начисляване на допълнителни разходи по кредита. Сочи, че
целта на предоставянето на обезпечение е да се гарантира финансовия риск за кредитора от
възможността за неизпълнение на задълженията по договора. Намира, че в случая е налице
2
опит на ищцата да заобиколи закона и изпълнението на задълженията си по кредита и
конкретно заплащането на договорна лихва, което е дължимо възнаграждение за
използвания финансов ресурс. Твърди се, че посоченият в договора размер на ГПР е в
съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК и на въведените с разпоредбата
ограничения, оспорвайки включването на възнаграждението по договора за гаранция да
подлежи на включване в ГПР, доколкото последното не представлява условие за сключване
на договора за кредит. Сочи се, че ищцата е имала правото по чл. 29 ЗПК да се откаже от
сключения договор в срок от 14 дни без да дължи обезщетение и неустойки, което право е
предвидено и в клаузата на чл. 9 от процесния договор, като в случая ищецът не е упражнил
това свое право, откъдето може да се направи обосновано предположение, че същата е
разбрала и приела клаузата на чл. 5 от договора. С тези доводи „Фератум България“ ЕООД
отправя искане за отхвърляне на предявените искове, както и за присъждане на сторените по
делото разноски.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените искове,
както следва:
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД и по чл. 26, ал.
4, вр. ал. 1, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД:
В тежест на ищцата е да установи, пълно и главно, сключването на процесния договор
за кредит от 02.03.2023 г., неговото конкретно съдържание – права и задължения на
страните, както и наличието на договорна клауза, предвиждаща задължение за
кредитополучателя да предостави обезпечение на договора чрез сключване на договор за
гаранция с трето лице срещу заплащането на възнаграждение на гаранта, респ. начисляване
на такса/възнаграждение в тежест на кредитополучателя в сочения размер на основание тази
договорна клауза.
В тежест на ответника е да установи действителността на процесния договор и на
конкретно оспорените договорни клаузи, чрез установяване наличието на основните
съществени елементи от съдържанието на договора съгласно чл. 10 и чл. 11 ЗПК, в частност
спазване на предвидени в закона шрифт на текста при сключване на договора, на конкретно
и ясно посочен ГПР по договора; че оспорената клауза не поражда задължение за
насрещната договаряща страна поради неизпълнение по договора да заплати необосновано
високо обезщетение и индивидуалното й уговаряне.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
В тежест на ищцата е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че
ответното дружество е получило процесната сума под формата на възнаграждение,
начислено на основание клаузата на чл. 5 от договора за кредит, както и, че това е
осъществено при липса на правно основание.
При установяване на тези факти, в тежест на ответника е да установи наличието на
основание за получаване и последващо задържане на сумата.
С оглед твърденията на страните и конкретното оспорване, проведено с отговора на
исковата молба, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът отделя като безспорни
между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно сключване между
страните на процесния договор за кредит № 1243829/02.03.2023 г., по силата на който на
ищцата е предоставен кредит в размер от 500 лева, както и относно включване в
съдържанието му на процесната оспорена от ищеца клауза на чл. 5 от договора.
По доказателствените искания:
Представените от ищцата писмени материали съдът намира за относими към предмета
на спора и необходими за правилното му разрешаване, поради което следва да бъдат приети
като доказателства по делото.
3
Искането на ищцата за задължаване на ответното дружество по реда на чл. 190, ал. 1
ГПК да представи описани документи, като относимо към предмета на спора и необходимо
за правилното му изясняване следва да бъде уважено в частта относно предоставяне на
погасителен план и Стандартен европейски формуляр, а в останалата част следва да бъде
оставено без уважение, с оглед вече представените от ищцата преписи от договорите, респ.
доколкото се касае за документи, които да бъдат изготвени (справки, разписки, извадки от
счетоводни книги), а не за съществуващи такива.
Като относимо и необходимо за изясняване на делото от фактическа страна, с оглед
разпределената между страните доказателствена тежест, следва да бъде уважено искането на
ищцата за допускане изслушването на съдебносчетоводна експертиза по въпросите,
формулирани в исковата молба, като при отговор на въпроса относно определяне на ГПР по
договора вещото лице да посочи какъв е договорния размер и какъв би бил размерът в
случай, че при изчисляването му бъде взето предвид и вземането, представляващо
възнаграждение за поръчителство по чл. 5 от договора.
Като неотносими – предвид общото им формулиране, към предмета на спора, следва да
бъдат оставени без уважение исканията на ищцата за издаване на съдебни удостоверения за
пред БНБ и пред „Изипей“ АД, тъй като касаят обща информация за сключени договори
между страните, за принципно извършени плащания, а не за процесния договор за кредит.
От друга страна, въпросът относно заплатените суми и тяхното счетоводно отчитане от
ответника ще бъде изследван и от вещото лице по допуснатата по искане на ищцата
съдебносчетоводна експертиза.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което
да се призоват страните.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 31.03.2025 г. от
09:55 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищцата – с
препис от депозирания писмен отговор.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
ищцата писмени материали.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190, ал. 1 ГПК ответника „Фератум България“ ЕООД
най-късно в първото по делото открито съдебно заседание да представи по делото
заверен препис от: погасителния план и Стандартен европейски формуляр към договора за
кредит от 02.03.2023 г., при изготвени такива, като му УКАЗВА, че при неоснователно
непредставяне на същите в указания срок и на основание чл. 190, ал. 2, вр. чл. 161 ГПК
съдът може да приеме за установени обстоятелствата, за които страната е създала пречки за
събиране на посочените доказателства, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
ищцата в останалата му част.
ДОПУСКА по искане на ищцата изслушване на съдебносчетоводна експертиза по
въпросите, формулирани в искова молба, като вещото лице при отговора на въпроса
относно определяне на ГПР по договора да посочи какъв е договорния размер и какъв би
бил размерът в случай, че при изчисляването му бъде взето предвид и вземането,
представляващо възнаграждение за поръчителство по чл. 5 от договора.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И.Л.Д., включен в Списъка на специалистите, утвърдени за
вещи лица за съдебния район на Софийски градски съда за 2025 г.
4
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на сумата от 380 лева,
вносими от ищцата в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ да се уведоми за поставените задачи и да се призове за съдебно
заседание – след представяне на доказателство за внасяне на депозита.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищцата за издаване на съдебни
удостоверения, формулирани в т. IV и т. V от исковата молба.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и
проекто – доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“,
която предлага безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията
– съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице,
което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето
е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5