РЕШЕНИЕ
№…………..…/2020г.
гр.Варна 18.09.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито
съдебно заседание проведено на двадесет и пети август две хиляди и двадесета година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при секретаря Анелия Тотева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№20931/2019г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
В исковата молба ищецът „Л.и.“ ЕООД твърди,
че на 30.7.2019г. между него и ответника Хр.Х. е сключен договор за посредничество
при покупка на недвижим имот, по силата на който клиентът/възложител Хр.Х.
приема посредникът/изпълнител "Л.и." ЕООД да е негов посредник при
закупуване на имот, посочен в Протокол за извършени огледи с клиент от същата
дата. Извършен е оглед същия ден. По силата на договора изпълнителят организира
огледа, воденето на преговори и сключването на договор с трето лице за
закупуването на имота, посочен в протокола за оглед. Задължение на възложителя
е да заплати възнаграждение от 3%, но не по-малко от 600 евро от
договорената цена на имота, с падеж -
сключване на предварителен договор с продавач, а ако няма такъв-в деня на
сключване на окончателния договор. Твърди, че възложителят се задължава да не
прави последващи огледи, да не води преговори и да не
сключва каквито и да било договори за посочения в протокола имот, без
присъствие на представител на изпълнителя. Възложителят дължи плащане на
уговореното възнаграждение и в случай, че закупи имота чрез свързано лице.
Договорено е, че ако възложителят или негов роднина или трето лице, действащо
от негово име закупи показания имот без участието на представител на
изпълнителя, то възложителя дължи неустойка в размер на 7.2% от цената. Ищецът
твърди, че имотът, който е показан на възложителя, избран по оферта от Интернет
на изпълнителя за сумата от 23 900 евро е имот, находящ
се в с.Тополи***, ПИ с идентификатор ** и сградата, находяща
се в него с идентификатор **. През цялото време на комуникацията с посредника
на 30.7.2019г. възложителят e комуникирал по телефона с Д. В. К., чиито имена
са вписани в протокола за оглед. Самата Д. В. К. е комуникирала с посредника в
деня на огледа и е заявила, че приятелят и Х. ще огледа имота. Твърди, че на
7.10.2019г. Д. В.К. купува имота от И.Т.С. с нот. акт
№113, том LXXIII, дело №16007 от 8.10.2019г. на АВ - Варна. Твърди, че на
14.10.2019г. посредникът извършва справка в имотния регистър и установява
продажбата. Твърди, че на 26.11.2019г. посредникът уведомява клиента, че знае
за заобикалянето на агенцията и закупуването на имота от лице, свързано с
възложителя, и кани ответника да заплати в 7 дневен срок 3% комисионно
възнаграждение върху цената по офертата /към 30.7.2019г. това е договорената
цена/ в размер на 717евро, равняваща се на 1402лв., както и 7.2% неустойка в
размер на 1720.80евро, равняваща се на 3365.59лв. Поканата е получена на
28.11.2019г. Срокът за плащане е изтекъл на 5.12.2019г. Плащане не е
осъществено.
Предявява искане, съдът да постановите
решение с да осъди ответника Хр.Х., ЕГН********** *** да заплати на ищеца
"Л.И." ЕООД, ЕИК**, седалище и адрес на управление**, сумата от 1402лв.
левова равностойност на 717евро, представляваща възнаграждение по договор за
посредничество от 30.7.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на исковата молба до окончателното и изплащане, както и сумата
3365.59лв. левова равностойност на 1 720евро, представляваща неустойка за
неизпълнение на договора от 30.7.2019г., ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на исковата молба до окончателното и изплащане и претендира
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е
подал писмен отговор на исковата молба, в който оспорва изцяло исковата
претенция, както и изложената в исковата молба фактическа обстановка. Не
оспорва факта, че с ищеца има сключен договор за оглед, но той касае друг имот,
като оспорва останалите твърдения в исковата молба. Оспорва, че ищцата го е
запознала и му е представила този имот, твърди, че този имот му е известен от месец май, когато е била първата среща със собственика на
имота. Твърди, че не е имал нужда от съдействие за закупуването на този имот.
Оспорва твърдението, че имота е избран по оферта от интернет на изпълнителя,
тъй като ищцовото дружество не е имало съгласието на
собственика на имота да го предлага за продажба. Не оспорва факта, че имота е
закупен от лицето Д. К., но оспорва, че клиента е бил уведомен, че се дължи
комисионна, тъй като няма основание на което се дължи. Дори и да се приеме, че
има сключен договор, счита, че не се
дължи заплащане на възнаграждение, тъй като няма изпълнение по договора за
посредничество, тъй като ищцовото дружество не
разполага с права да предлага имота за продажба. Моли да се отхвърли изцяло предявената искова
претенция, като неоснователна и недоказана и претендира разноски.
Съдът приема, че предявените искове
намират правното си основание в чл.79 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.
По делото е представен документ
озаглавен протокол за извършени огледи с клиент от 30.07.2019г. същият е
изготвен за страни ответника и ищцовото дружество,
като в него се съдържа уговорка представляваща договор по силата на който
физическото лице възлага на „Л.и.“ ЕООД да го представлява пред трети лица
продаващи собственици на имоти във връзка със закупуването на същите, като е
договорено възнаграждение за ТД при достигане на преговорите до етап подписване
на предварителен договор възлизащо на 3% от договорената цена, но не по-малко
от 600евро. Посоченият документ съдържа отразяване на записано посещение на
обект проведено на 30.07.2019г. намиращ се в с.Тополи, Обл.Варна,
поз.имот №** при отразена продажна цена от
23 900евро с положен срещу него подпис на ответника.Посоченият по-горе
договор за посредничество се възприема от състава като редовен от външна
страна, има страни, предмет, договорено възнаграждение и е подписан с неоспорени
подписи. Наличието на договора не се оспорва и от ответника, като неговото възражение е, че договора се отнася
за друг имот.
Възраженията на ответника се явяват
неоснователни:
Видно е от представения договор за
покупко-продажба от 7.10.2019г. обективиран в
представения нот.акт №64, т.ІІІ, рег.№4667, нот.д.№402/2019г., че имот идентичен с посочения в договора
за посредничество е продаден на лицето Д. К. за която ответника не възразява,
че е негова близка. При това положение се установява пряка и непрекъсната
логическа връзка при която ответника е сключил договор с ищеца за
посредничество при закупуване на недвижим имот, такъв имот е огледан от самия
ответник, а в последствие само два месеца и десет дни по-късно е закупен от
близка на ответника. При това положение всяко твърдение, че е бил договарян
друг имот, че не е имало нужда от посредничеството на ищеца и др. подобни е до
такава степен противоречащо на логиката, че изключва необходимостта от
обсъждането му. Наличието на съдействие от страна на ищцовото
дружество в рамките на договора се установява и от показанията на свид.Ст.С. която при разпита си сочи, че „Във връзка с
продажбата на този имот осъществих контакт с „Л. и.“. ……….. Дадох разрешение да
заведе клиентите там. ……… Под оглед имам предвид външен.“. Посочените показания
сочат недвусмислено, че ищеца е извършвал действия по предлагане за продажба на
имота посочен като посетен в представения „Протокол за извършени огледи с
клиент“, като твърденията на ответника, че става дума за друг имот са останали
недоказани от него, въпреки падащата върху Х. доказателствена тежест за това
твърдение.
При това положение съдът приема, че е на
лице доказаност по основание на претенцията по чл.79
от ЗЗД за изпълнение на договорно задължение изразяващо се в плащане на сума за
извършена посредническа дейност за покупка на недвижим имот, като относно
размера на дължимата се сума съдът приема, че той следва да бъде определен при
прилагане на договореното между страните, като при определяне на конкретния
размер на дължимото се възнаграждение следва да се обсъди въпросът на каква
цена е продаден имота. Съгласно представения протокол за огледи цената на имота
е била определена на 23 900евро, но следва да се има предвид, че това е
цената на предлагане и не кореспондира с посочената в нотариалния акт при
изповядване на прехвърлителната сделка, където е
посочена цена от 10 000евро. Съставът намира, че върху ищецът пада
доказателствената тежест за установяване на действителния размер на цената на
сделката, като от доказателствата по делото се установяват три суми:
23 900евро цена на предлагане, 10 000евро записана в нотариалния акт
окончателно договорена цена за продажбата и 2 537.лв. данъчна оценка на
имота. Решаващия състав намира, че за доказана цена на продажбата следва да се
приема сумата от 10 000евро, тъй като това е сумата посочена пред
удостоверяващото лице нотариус и е заявена освен от ответника и от трето
неучастващо по делото лице. По-голямата сума възлизаща на 23 900евро не се
приема от състава като доказана стойност на сделката, тъй като липсват
доказателства за постигане на съгласие за продажба при нейния размер. При това
положение следва да се присъди сума възлизаща на 600евро която е договорена
като минимално възнаграждение, тъй като при сделка на стойност от
10 000евро възнаграждението за посредника се явява 300евро и е по-ниско от
договорения минимум. Посочената сума от 600евро в левов еквивалент се равнява
на 1 173.50лв., което е по-малко от претендираното
възнаграждение от 1 402лв. и поради това за разликата от 1 173.50лв.
до претендираните 1 402лв. претенцията следва да
се отхвърли.
По отношение на иска с правно осн. чл.92 от ЗЗД съдът намира, че същият се явява доказан
по основание, тъй като вече е прието становище, че от страна на ответника е на
лице виновно неизпълнение на поети задължения предвидени в последния абзац от
договора и предвиждащи санкция в размер на 7.2% от цената посочена в самия
договор или 1 720.80евро или 3 365.59лв., като този размер отговаря
на претенцията и поради това тази претенция следва да бъде уважена изцяло.
Предвид частичното уважение на исковете
и направените искания страните следва да бъдат осъдени да си заплатят разноски
за водене на делото както следва:
ответника следва да заплати на ищеца
734.05лв.
ищеца следва да заплати на ответника
23.96лв.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА Х.Р.Х. ЕГВН********** *** да
заплати на „Л.и.“ ЕООД, ЕИК** със седалище и адрес на управление ** сумата от 1 173.50лв.
левова равностойност на 600евро дължимо се възнаграждение за изпълнение по
договор за посредничество при закупуване на недвижим имот обективиран
в документ озаглавен „Протокол за извършени огледи с клиент“ от 30.07.2019г.,
заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда-19.12.2019г. до
окончателното изплащане на сумата на осн. чл.79 от ЗЗД, като отхвърля претенцията за разликата до претендираните
1 402лв. равняващи се на 717евро.
ОСЪЖДА Х.Р.Х. ЕГВН********** *** да
заплати на „Л.и.“ ЕООД, ЕИ** със седалище и адрес на управление *** сумата от 3 365.59лв.
левова равностойност 1 720евро неустойка за неизпълнение на задължение по
посочения по-горе договор да не се сключва договор за покупка на показан от
ищеца имот от свързано с ответника лице, заедно със законната лихва върху тази
сума от датата на сезиране на съда-19.12.2019г. до окончателното изплащане на
сумата, на осн. чл.92 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Х.Р.Х. ЕГН********** *** да
заплати на „Л.и.“ ЕООД, ЕИК** със седалище и адрес на управление ***, офис Б8
сумата от 734.05лв. сторени по делото разноски на осн.
чл.78 от ГПК.
ОСЪЖДА „Л.и.“ ЕООД, ЕИК** със седалище и
адрес на управление ***, офис Б8 да заплати на Х.Р.Х. ЕГН********** *** сумата
от 23.96лв. сторени по делото разноски на осн. чл.78,
ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС
с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на
уведомяването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: