Р Е Ш Е
Н И Е
№
от 12.12.2018г., гр. В.
Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на девети
ноември две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев
при секретаря И.
Трифонова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №1392/2017г., по описа на Великотърновския районен
съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по искова молба на В.П.Н., П.И.П., Д.И.К., Й.И.П., И.Е.С. и С.Е.Ц.,
в която се излагат твърдения, че са наследници на *, *. Изтъква се, че с договор за продажба от 29.10.1937г.
наследодателят на ищците е придобил от *правото на собственост спрямо нива от 7
декара, намираща се в местността *в землището на *. Ищците твърдят, че имотът е
попаднал в строителните граници на населеното място като в кадастралната карта
е записан като поземлен имот №* в *, за който са отредени пет урегулирани
поземлени имота - *, ****** в *пo регулационния план на *. Навеждат се доводи,
че за разлика от ********, по отношение на *с площ от 2830 кв. м не са
извършвани разпоредителни сделки от наследодателя на ищците. Изтъква се, че по
отношение на *на 18.05.2007г. е издаден констативен нотариален акт за
собственост в полза на И.А.Б., в резултат на което на 28.08.2009г. ответникът В.А.И.
е предявила спрямо него положителен установителен иск за собственост, който е
уважен с решение от 21.05.2010г. по гражданско дело *, по описа на
Великотърновския районен съд. Навеждат се твърдения, че на 13.11.2012г.
ответникът А.В.А. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост на *като
по негово искане е издадена заповед *за разделянето на имота на два нови - *в *при граници: * и *в *, при при граници: *.
Навеждат се доводи, че на 20.08.2014г. между ответниците А.В.А. и * И.В. е
сключен договор за продажба относно *. Ищците твърдят, че по отношение на
процесните недвижими имоти не са извършвали разпоредителни сделки и не са
изгубвали владението си, поради което отправят искане до съда за постановяване
на решение, с което да се приеме за установено, че ответниците В.А.И. и А.В.А. не
са собственици на новообразувания през 2014г. *, *по плана на * и че ответникът
* И.В. не е собственик на новообразувания през 2014г. *, *по плана на *. Налице
е и претенция за присъждане на направените по делото разноски.
Ответниците, в срока по чл. 131 от ГПК,
представят отговор, в който оспорват основателността на предявените искове.
Изтъкват, че съгласно договор за продажба от 16.10.1967г. наследодателят на
ищците * е прехвърлил на *********., правото на собственост спрямо *, *по плана
на *, който по силата на наследствено правоприемство е придобит от ответника В.А.И..
Навеждат се доводи, че през 1996
г. ответникът А.В.А. е започнал да упражнява спрямо *непрекъснато
и несмущавано фактическа власт, като го е държал като свой, в резултат на което
го е придобил по давност. Изтъква се, че след разделянето на имота на два отделни
урегулирани поземлени имота, с договора от 2014г. ответникът А.В.А. валидно е
прехвърли правото на собственост спрямо *в полза на ответника Г.И.В.. С оглед
гореизложеното се отправя искане за отхвърляне на предявените искове и за
присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Предмет
на делото са обективно и субективно съединени отрицателни
установителни искове за собственост по чл. 124, ал. 1 от ГПК.
От
събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На 29.10.1937г. между *действащ в
качеството на продавач и * действащ в качеството на купувач е сключен договор
за продажба, обективиран в нотариален акт ****, съгласно които в полза на
купувача е прехвърлено правото на собственост относно пет недвижими имота, сред
които: двор от 1 декар с къща, плевня и други постройки, намиращ се в *, при
граници: ***; нива с лозе от 7 декара, местност *в землището на *, при граници:
*******. Към момента на продажбата по отношение на * бил влязъл в сила регулационен
план от 1936г., съгласно който от горепосочените имоти са образувани парцели *******.
Къщата и плевнята попаднали в парцел II-* с
площ 2830 кв. м.,
при граници от *************. Имотите в квартал 33 през 1961г. били извадени от
регулация и предоставени за обработка за нуждите на ТКЗС. На 16.10.1967г. *
сключил с * договор за продажба, обективиран в нотариален акт ********,
съгласно който му прехвърлил правото на собственост спрямо дворно място от 1
декар с къща и плевня, при стари граници съгласно горепосочения нотариален акт
и при актуални граници: ********. По отношение на парцел *-* в *, на 18.06.1974г. е
издаден констативен нотариален акт ******, с който *- *е призната за собственик по давностно владение. На
*починал като оставил за свои наследници по закон ***** и наследена от ищците В.П.Н.,
П.И.П., Д.И.К. и Й.И.П./ и *****. и наследен от ищците И.Е.С. и С.Е.Ц./. Купувачът
по сделката от 16.10.1967г. * ******. като оставил за свои наследници по закон *******
и осемте си *, сред които и ответникът В.А.И.. След продажбата от 1967г. имотът
се обитавал непрекъснато от *, а след неговата смърт – и от *та му до 1996г.,
когато намиращите се в него къща и плевня били унищожени при пожар. През 1999г.
*********на В.А.И. – ответникът А.В.А. се установил да живее постоянно в имота
като започнал да строи в него жилищна и стопанска постройка. На 18.05.2007г. И.А.Б.,
който към този момент притежавал *в *, се снабдил с констативен нотариален акт
за собственост по отношение на съседния *. След узнаване на това обстоятелство,
на 28.08.2009г. В.А.И. предявила спрямо И.А.Б. установителен иск за собственост
като се позовала на наследствено правоприемство от * и придобИ.ето на имота от
негова страна с договора от 16.10.1967г. С влязло в сила решение ******* по
гражданско дело *, Великотърновският районен съд установил наличието на
горепосочените обстоятелства както и че В.А.И. не е единствен наследник на *, в
резултат на което приел за установено, че тя е собственик само на 1/8 идеална
част от *, като на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК отменил нотариалния акт от
18.05.2007г. На 13.11.2012г. в полза на ответника А.В.А. е издаден нотариален
акт за собственост на недвижим имот по давностно владение ********, с който той
е признат за собственик на * по плана на *, заедно с построената в него къща.
По заявление от 19.12.2013г. на А.В.А. е издадена *, с която е извършено
частично изменение на регулационния план на * като * е разделен на два нови
поземлени имота - *, при граници: * и *, при граници: *. На 20.08.2014г. между А.В.А.
и * И.В. е сключен договор за продажба, обективиран в нотараилен акт ********, относно
прехвърляне на правото на собственост спрямо *в *по плана на *, заедно с
построената в него къща, подобрения и трайни насаждения. От заключението на
допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява, че до 2014г. не е
извършвана промяна в имотните и в регулационните граници на *в *както и че в
него е включена част от нивата от 7 декара и дворното място от 1 декар, които
са били предмет на продажбата от 1937г. Вещото лице е установило, че в
новообразувания *е имало паянтова едноетажна полумасивна жилищна сграда и
едноетажна полумасивна стопанска постройка, които са отбелязани на плана и са
разрушени. Към настоящия момент в новообразувания *са установени едноетажна
полумасивна жилищна сграда и едноетажна полумасивна стопанска постройка, които
са отразени в плана като за тях липсват строителни книжа. В новообразувания *е
установена стопанска постройка, която не е отразена в плана. От записванията в
разписния лист за *се установява, че той първоначално се е водил на *, на
основание нотариален акт *********, а впоследствие - на *, на основание
нотариален акт ********. От събраните по делото гласни доказателства се
установява, че имотът на * е бил съседен на ползвания от ищците и от техните
наследодатели имот както и че в него са се намирали къща и стопанска постройка,
които впоследствие са разрушени при пожар. Свидетелите изтъкват, че никога не е
имало спор между * и *, както и между техните наследници, относно ползването на
застроения имот. Установено е, че след унищожаването на къщата и стопанската
постройка, за период от няколко години имотът е бил необитаем като през 1999г.
ответникът А.В.А. е започнал да го ползва и да извършва подобрения в него.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Отрицателните
установителни искове за собственост са допустими тъй като ответниците
претендират отричаните от ищците права спрямо процесните имоти. Правният
интерес от предявяването им се изразява в това, че чрез тях ищците целят да
защитят спорните си права по отношение на имотите, които твърдят че притежават
като отрекат правата на ответниците по отношение на същите имоти.
С
влизане в сила на регулационния план на * от 1936г., от придобитите на
29.10.1937г. от наследодателя на ищците застроено дворно място от 1 декар и от
част от нивата с площ 7 декара в местността *е образуван парцел *в */впоследствие
*/ с площ 2830 кв. м.
С разпоредителната сделка от 16.10.1967г. този имот валидно е преминал в
патримониума на наследодателя на В.А.И. - *. За това свидетелстват както
събраните по делото гласни доказателства, че * и неговите наследници повече от
50 години са упражнявали необезпокоявано фактическа власт спрямо бившия
застроен имот на *, записванията в разписния лист за имота, че последен негов
собственик се явява * така и заключението на вещото лице нанесени в регулационния
план на селото жилищна и стопанска сгради в имота, които несъществуват към
настоящия момент. В тази връзка следва да бъде посочено, че за
индивидуализацията на имота не е определяща площта, а границите му. В
нотариалния акт за покупко-продажбата от 1967г. имотът първоначално е описан с
границите си по нотариалния акт от 1937г., но впоследствие са посочени и
актуални граници, които съществено се различават от първоначалните и водят до
извода, че волята на * е била да прехвърли целия *, а не реална част от него,
което би противоречало и на изискванията на действащата към този момент разпоредба
на чл. 40, ал. 2 от Закона на плановото изграждане на населените места /отм.
1973г./. При анализа на посочените граници се достига до извода, че
единствената земя в района, която към момента на продажбата се е ползвала от
ДЗС /Държавно земеделско стопанство/ е била извадената от регулация част от
бившата нива от 7 декара, попадаща в кв. 33 по плана на *, намираща се южно от *и
съседния му *. При това положение единствената улица, с която е граничил имотът
към този момент е тази намираща се от северната му страна съгласно плана от
1936г. При неизменност на границите на имота от изток и от запад /******* по
нотариалния акт от 1937г. и ******* по нотариалния акт от 1967г./ и при
безспорното определяне на северната и южната му граници, се установява че
имотът на *, с който е граничил *е намиращият се източно от него *, по
отношение на който на 18.06.1974г. *се
е снабдила с констативен нотариален акт за собственост. Следва да бъде
посочено, че като южна граница на дворното място от 1 декар в нотариалния акт
от 1937г. е записан продавачът ****, който е притежавал и нивата от 7 декара в
местността *. Това е съвсем логично тъй като преди влизане в сила на
регулационния план на селото, застроеното дворно място от 1 декар и нивата от 7
декара са били самостоятелни имоти. От гореизложеното се достига до извода, че *е
бил собственост на *, а след смъртта му съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗН е преминал
в патримониума на неговите осем *, сред които и ответника В.А.И.. Същото се
отнася и за новообразуваните през 2014г. от горепосочения имот *и *в *. При
това положение и с оглед размера на наследствените си права, В.А.И. се явява
собственик само на 1/8 идеална част от новообразувания *в *по плана на *, при
граници: *. От гореизложеното се достига до извода, че за тази идеална част предявеният
отрицателен установителен иск срещу нея се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен, и уважен само за 7/8 идеални части от *, *, при граници: *.
Ответникът А.В.А.
от 1999г. е започнал да упражнява фактическа власт
спрямо *в *с площ 2830
кв. м,
но той не е доказал, че е довел до знанието на ********* намерението си да свои техния
имот, да ги уведоми, че отказва да признае правата им по отношение на него,
като не устави у тях никакво съмнение за субективното си отношение към
процесната вещ. Това фактическо положение изразяващо намерението
на А.В.А. да държи като свои идеалните части на всички съсобствениците е
следвало да продължи явно, непрекъснато и необезпокоявано през период от десет
години, за да доведе до придобиването им по давност. От момента на придобиване на фактическата власт
спрямо имота, ответникът несъмнено е знаел че той е съсобствен между неговите
роднини, което води до оборване на презумпцията по чл. 69 от ЗС и до извода, че
той е упражнявал фактическа власт като негов държател, а не като владелец. Собствениците
на имота са живели в други населени места, което е позволило на А.В.А. да упражнява през годините
фактическата власт спрямо него и да извършва подобрения. Ответникът, обаче не е
ограничил достъпа до имота на собствениците при посещенията им в него. Следва
да бъде посочено, че в производството по гражданско дело *, по описа на Великотърновският районен съд той се е явил като
свидетел в полза на ***** и не е оспорил притежаваните от нея вещни права по
отношение на съществуващия до измененията в плана от 2014г. *.
Намерението му за своене на имота е обективирано едва с издаването в негова
полза на констативния нотариален акт от 13.11.2012г., което отново не е
доведено до знанието на собствениците му. С оглед гореизложеното се достига до извода, че
ответникът е бил държател, а не владелец по отношение на *, а
оттам и на новообразуваните от него *и *в *, поради което по отношение на него не са възникнали
и предпоставките за придобиване по давност на нито един от тях по реда на чл.
79 от ЗС. С оглед на
това, *и *в *не са станали част от
патримониума на А.В.А.. Поради същите съображения той не е могъл и
валидно да прехвърли правото на собственост спрямо *в полза на ответника * И.В. с договора
за продажба от 20.08.2014г. При това положение предявените отрицателни
установителни искове срещу А.В.А.
относно правото на собственост спрямо *, *, при граници: *, както
и срещу * И.В. относно правото на собственост спрямо *, *, при граници: *, се
явяват основателни и следва да бъдат уважени.
С
оглед основателността на предявения отрицателен установителен иск за
собственост по отношение на ответника А.В.А.,
на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК следва да бъде отменен констативният
нотариален акт за собственост на недвижим имот по
давностно владение №**************.
При
този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът В.А.И. следва да заплати
на ищците сумата от 522,17 лв.,
представляваща направени по делото разноски за държавна такса, адвокатско
възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, ответникът А.В.А. следва да заплати на
ищците сумата от 596,76 лв.,
представляваща направени по делото разноски за държавна такса, адвокатско
възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, а ответникът * И.В. следва да заплати на ищците
сумата от 492,12 лв., представляваща
направени по делото разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и
възнаграждение за вещо лице. С оглед изхода на делото претенциите на
ответниците А.В.А. и * И.В. за присъждане на разноски се явяват неоснователни
като на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищците следва да заплатят на ответника В.А.И. сумата от 45,83 лв.,
представляващи направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение и
възнаграждение за вещо лице.
Водим
от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на В.П.Н. с ЕГН: ********** ***, П.И.П. с
ЕГН: ********** ***, Д.И.К. с ЕГН: ********** ***. *, Й.И.П. с ЕГН: ********** ***,
И.Е.С. с ЕГН: ********** *** и С.Е.Ц. с ЕГН: ********** ***, че В.А.И. с
ЕГН: ********** ***, не е собственик на 7/8 /седем осми/ идеални части от *, *,
при граници: *, като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК
от В.П.Н. с ЕГН: **********, П.И.П. с ЕГН: **********,
Д.И.К. с ЕГН: **********, Й.И.П. с ЕГН: **********, И.Е.С. с ЕГН: ********** и С.Е.Ц.
с ЕГН: **********, срещу В.А.И. с ЕГН: **********, относно приемане за
установено че В.А.И. с ЕГН: ********** не е собственик на останалата 1/8 /една
осма/ идеална част от *, *, при граници: *.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на В.П.Н. с ЕГН: ********** ***, П.И.П. с
ЕГН: ********** ***, Д.И.К. с ЕГН: ********** ***. *, Й.И.П. с ЕГН: ********** ***,
И.Е.С. с ЕГН: ********** *** и С.Е.Ц. с ЕГН: ********** ***, че А.В.А. с
ЕГН: ********** ***, не е собственик на *, *, при граници: *.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на В.П.Н. с ЕГН: ********** ***, П.И.П. с
ЕГН: ********** ***, Д.И.К. с ЕГН: ********** ***. *, Й.И.П. с ЕГН: ********** ***,
И.Е.С. с ЕГН: ********** *** и С.Е.Ц. с ЕГН: ********** ***, че * И.В. с
ЕГН: ********** ***, не е собственик на *, *, при граници: *.
ОТМЕНЯ, на основание чл. 537,
ал. 2 от ГПК, нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно
владение *********.
ОСЪЖДА В.А.И. с ЕГН: ********** ***, да заплати на В.П.Н.
с ЕГН: ********** ***, П.И.П. с ЕГН: ********** ***, Д.И.К. с ЕГН: ********** ***.
*, Й.И.П. с ЕГН: ********** ***, И.Е.С. с ЕГН: ********** *** и С.Е.Ц. с ЕГН: **********
***, сумата от 522,17 лв. /петстотин двадесет и два лева и седемнадесет
стотинки/, представляващи направени по делото разноски.
ОСЪЖДА А.В.А. с ЕГН: ********** ***, да заплати на В.П.Н.
с ЕГН: ********** ***, П.И.П. с ЕГН: ********** ***, Д.И.К. с ЕГН: ********** ***.
*, Й.И.П. с ЕГН: ********** ***, И.Е.С. с ЕГН: ********** *** и С.Е.Ц. с ЕГН: **********
***, сумата от 596,76 лв. /петстотин деветдесет и шест лева и седемдесет
и шест стотинки/, представляващи направени по делото разноски.
ОСЪЖДА * И.В. с ЕГН: ********** ***, да заплати на В.П.Н.
с ЕГН: ********** ***, П.И.П. с ЕГН: ********** ***, Д.И.К. с ЕГН: ********** ***.
*, Й.И.П. с ЕГН: ********** ***, И.Е.С. с ЕГН: ********** *** и С.Е.Ц. с ЕГН: **********
***, сумата от 492,12 лв. /четиристотин деветдесет и два лева и
дванадесет стотинки/, представляващи направени по делото разноски.
ОСЪЖДА В.П.Н. с ЕГН: ********** ***, П.И.П. с ЕГН: ********** ***,
Д.И.К. с ЕГН: ********** ***. *, Й.И.П. с ЕГН: ********** ***, И.Е.С. с ЕГН: **********
*** и С.Е.Ц. с ЕГН: ********** ***, да заплатят на В.А.И. с
ЕГН: ********** ***, сумата от 45,83 лв. /четиридесет и пет лева и осемдесет и
три стотинки/, представляващи направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: