№ 318
гр. Плевен, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Светослава М. Цонева
при участието на секретаря ДАНИЕЛА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Административно
наказателно дело № 20244430200941 по описа за 2024 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 24-0938-000856 от
29.03.2024 година на Началник група в ОДМВР - Плевен, сектор ПП -
Плевен, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП на С. И. Б. от
***, ЕГН ********** е наложено административно наказание, както следва:
глоба в размер на 50 лева за извършено нарушение по чл. 137 А, ал. 1 от
ЗДвП, както отнемане на 6 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539
от 17.12.2012 г. на МВР.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован се явява лично в съдебно
заседание. Подържа изцяло депозираната по реда на чл. 59 ЗАНН жалба.
Жалбоподателят оспорва така установената в хода на административно
наказателното производство фактическа обстановка като твърди, че липсват
доказателства за извършено от негова страна нарушение на Закона за
движение по пътищата. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
наложената му глоба и отнемането на контролни точки.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован, не се представлява в съдебно
заседание и не взема становище по основателността на така депозираната
жалба. В придружаващо жалбата писмо с рег. № 316000-20970/15.05.2024
1
година моли съда да остави жалбата без уважение, а при направено искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение същото да бъде съобразено с
Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно
и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателят и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган. Видно от представената по делото в заверено ксерокс
копие Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 година на Министъра на
вътрешните работи е, че Началниците на сектор ПП при ОД на МВР- Плевен
са овластени да издават наказателни постановления за извършени нарушения
по ЗДвП.
На 12.03.2024 година в ***, *** В. К. и М. Г. изпълнявали служебните
си задължения по контрол за спазване правилата за движение по пътищата в
същия град. Около 11:00 часа патрулният автомобил бил разположен на *** в
същото населено място.
Около 11:09 часа на горната дата, двамата *** непосредствено
възприели движението на Лек автомобил Фолксваген голф с транзитен номер
***, който се движел в посока от сградата на „Чистота“ в *** към
„Медицински университет“ в същия град. С приближаването към тях на
същото моторно превозно средство, двамата *** лично възприели, от близко
разстояние, че водачът на моторното превозно средство не ползва
обезопасителен колан. Това ги провокирало да спрат водача за проверка.
Свидетелите К. и Г. видели как веднага след като преминал покрай патрулния
автомобил жалбоподателят започнал да издърпва колана си, за да го постави.
В хода на извършената проверка след спирането на автомобила ***
установили самоличността на водача в лицето на жалбоподателя С. Б..
За така установеното в хода на проверката, в присъствието на
жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно
нарушение: нарушение по чл. 137 А, ал. 1 от ЗДвП – непоставяне на
обезопасителен колан при управление на МПС. Жалбоподателят подписал
2
акта без възражения.
Впоследствие е издадено атакуваното наказателно постановление,
което санкционира жалбоподателя с глоба в размер на 50 лева за извършено
нарушение по чл. 137 А, ал. 1 от ЗДвП, както отнемане на 6 контролни точки,
което е предмет на обжалване.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
представените по делото писмени доказателства, а именно: акт за
установяване на административно нарушение № 1207270 от 12.03.2024
година на младши автоконтрольор при ОДМВР - Плевен, сектор ПП - Плевен;
наказателно постановление № 24-0938-000856 от 29.03.2024 година на
Началник група в ОДМВР - Плевен, сектор ПП - Плевен; възражение от
името на жалбоподателя С. И. Б. с входящ № 316000-11198 от 13.03.2024
година; Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 година на Министъра на
вътрешните работи.
В подкрепа на възприетата от съда и изложена по горе фактическа
обстановка са събраните гласни доказателства посредством разпита на
свидетелите В. К. и М. Г.. Показанията и на двамата са последователни,
вътрешно непротиворечиви, кореспондиращи помежду си, поради което и
съдът ги възприе като достоверни и безпристрастни.
При така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ счита,
че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Административно наказателното производство въвежда строги
правила за осъществяването му както в основния закон – ЗАНН, така и в
специализираните закони, които определят различните видове
административни нарушения и наказания за тях. Ето защо и особено важно е
за държавните органи, които прилагат административно наказателните
разпоредби да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите
разпоредби. Това се налага не от обстоятелството, че прилагането на нормите,
които определят отговорността на всеки нарушител е самоцелно, а от
обстоятелството, че стриктното им спазване е гаранция за справедливост на
процедурата и липсата на произвол. Във всеки конкретен случай когато
държавните органи искат да ангажират административно наказателна
отговорност на конкретен субект, извършител на административно
нарушение, са задължени съобразно чл.6 от ЗАНН да опишат това нарушение
3
както от обективна, така и от субективна страна с неговите признаци, които
сочат че е осъществено, както и с настъпилия вредоносен резултат, както и
конкретно да посочат законовите разпоредби, които са нарушени.
Изпълнението на тези изисквания е от огромно значение не само за защитата
на жалбоподателя, който има право да научи в цялост какво точно нарушение
е извършил, за да организира защитата си, но и с оглед на спазването на
принципа на законосъобразност, който стои в основата на административното
право.
В процеса на проверка на законосъобразността на наказателното
постановление съдът прие, че са спазени всички процесуални правила,
визирани в разпоредбите на чл. 34, чл. 40 и чл. 57 ал. 1 и ал. 2 ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган. Актът за установяване на административно
нарушение е съставен от служител в сектор ПП при ОД на МВР- Плевен
Плевен в рамките на неговата материална и териториална компетентност,
съставянето на акта е извършено в присъствието на жалбоподателя и връчен
му лично.
Наказателното постановление е издадено и в съответствие с
материалния закон.
Като правилни и законосъобразни съдът възприе и изводите на
наказващият орган за осъществено от страна на жалбоподателя нарушение по
чл. 137 А, ал. 1 ЗДвП. Те намират опора както в писмените доказателства по
делото /като част от административнонаказателната преписка/, така и в
гласните такива обективирани в показанията на свидетелите М. Г. и В. К..
Същите са последователни, еднопосочни, непротиворечиви, поради което и
съдът ги възприе като достоверни. В противовес на същите по делото не се
събраха каквито и да е други доказателства.
Съдът намери, че наказващият орган правилно е приложил
санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 7 пр. 1 от ЗДвП, която е
приложима в конкретния случай. Наказанието е определено като вид глоба и
то в конкретно посочен размер от 50 лева. Отнемането на контролните точки
е естествена последица от факта на извършеното нарушение по силата на
Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.
При така изложените правни и фактически съображения СЪДЪТ счита
4
че, Наказателно постановление № 24-0938-000856 от 29.03.2024 година на
Началник група в ОДМВР - Плевен, сектор ПП - Плевен, с което на
основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП на С. И. Б. от ***, ЕГН
********** е наложено административно наказание, както следва: глоба в
размер на 50 лева за извършено нарушение по чл. 137 А, ал. 1 от ЗДвП, както
отнемане на 6 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012
г. на МВР е ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОБОСНОВАНО. Същото е издадено в
съответствие както с материалният, така и с процесуалният закон.
Наказателното постановление следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 т. 5 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0938-000856 от
29.03.2024 година на Началник група в ОДМВР - Плевен, сектор ПП -
Плевен, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП на С. И. Б. от
***, ЕГН ********** е наложено административно наказание, както следва:
глоба в размер на 50 лева за извършено нарушение по чл. 137 А, ал. 1 от
ЗДвП, както отнемане на 6 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539
от 17.12.2012 г. на МВР.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено пред Административен съд – Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5