№ 3132
гр. Варна, 22.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Магдалена Давидова Янева
при участието на секретаря Светлана Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело
№ 20253110104685 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие и е образувано
по молба на Г. П. Д., лично и в качеството й на майка и законен представител на детето Д. Д.
Д., с която е отправено искане за налагане на мерки за защита срещу домашното насилие по
отношение Д. Д. Д..
В сезиращата съда молба и уточняващата такава молителката сочи, че с ответника са
в граждански брак, от който имат едно дете – Д., роден на 01.04.2023г. Твърди, че през
последните три месеца ответникът правел системни скандали свързани с това, че трябва да
работят повече. По изрично искане и настояване на ответника и против волята на
молителката правели видеоклипове за Тик-ток, като всяко клипче се правело под негов строг
контрол – какво да говори, как да се държи.
Конкретно се излага, че на 30.03.2025г. били в дома на майката на молителката, като
ответникът организирал поредния скандал, наричайки Д. некадърница, неграмотна, чучело,
проста, олигофрен, чудовище. Казал още, че молителката и детето му ядат само парите.
Въпреки, че се били разбрали да тръгнат от дома на родителя на молителката след като
детето поспи на обяд, ответникът й казал да тръгнат. Д. отказала, при което съпругът й
започнал да й крещи още по-силно, което позволило случващото се между двамата да бъде
възприето от родителите на молителката и детето, което започнало да плаче.
На 31.03.2025г., около обяд, докато снимали клип, ответникът се развикал на детето,
като му казал „Млъкни малко, ще те пребия“, от което момчето се разплакало.
На 02.04.2025г., следобед, при снимане на клип, последвал поредния скандал,
иницииран от ответника и свързан с това, че всичко трябва да се каже както той е пожелал.
1
Твърди, че била сръчкана с пръст в ребрата, като заедно с това обиждана с думите боклук,
малоумна, проста, неграмотна. Казал още, че ще освидетелства Д., че имал достатъчно пари,
за да й вземе детето. Заканил се и че ще я пребие.
На 03.04.2025г., твърди, че от сутринта съпругът й започнал да вика, отново във
връзка със заснемането на клипове, като отправял упреци към Д. и детето, че му харчели
само парите. Обиждал я с думите чучело, проста и други. На същата дата вечерта около
20:00ч., ответникът продължил да упреква молителката, че с детето му ядат само парите.
Молителката припаднала. След като се съвзела, ответникът й казал, че получила гърч.
Детето било до нея и плачело.
На 04.04.2025г. ответникът предизвикал поредния скандал. Молителката му заявила,
че ще я умори, при което той й отвърнал „Умри, един боклук по-малко“. Отново я упреквал,
че семейството няма пари и я карал да се извинява за това.
С оглед горното и сезира съда с искане за налагане на мерки за защита по чл. 5, ал. 1,
т. 1, 3, 4 и 5 ЗЗДН.
Ответникът Д. Д. Д., оспорва молбата. Заявява, че никога на посочените в молбата на
молителката дати не е осъществявал актове на домашно насилие, нито към нея, нито към
общото дете на страните. Никога не е използвал думите, които са посочени на посочените
дати и по посочения начин. В отговора излага твърдения, свързани с взаимоотношенията на
страните, в това число и емоционалното и психическото състояние на молителката, която
през годините е приемала медикамен "ксанакс". Конкретно за твърдяните актове на насилие
поддържа, че на 30.03.2025г., около 11-11.30ч., ищцата лично му изпратила линкове към
профилите, които тя сама е създала в социалните мрежи в приложението Телеграм, от които
и последващо създадените такива ясно се виждало, че Г. е весела и прави забавни коментари.
Междувременно, докато си почивали от снимането на видеа, двамата отишли на разходка с
колелета из селото. По време на разходката спрели до селския магазин, където видели
залепена обява за продажба на имот в селото. Г. лично се обадила за повече информация.
Двамата отишли до имота с велосипедите, за да направят предварителен оглед. Оказало се,
че се продават около 2дка дворно място със стара къща за събаряне за 30 000 лева.
Молителката настоявала за по-сериозен оглед, но ответникът отказал, тъй като бил на
мнение, че моментът е неподходящ за закупуването на подобен имот. Твърди, че Г. реагирала
с гняв и остро, заявявайки, че иска да живее сред природата, далеч от шума на големия град.
Молителката провела два разговора от личния си телефон с номера от обявата в 17:05ч. и
17:21ч. (**********).
Излага доводи, че ако счита, че молителката е некадърната, неграмотна, чучело,
проста и олигофрен, чудовище, никога не би й помагал да снима видеата, които тя качва в
личния си Тик – ток профил през личния си телефон.
Оспорва твърдението, че ответникът е искал семейството да се прибира в гр. Варна
на 30.03.2025г., както и, че са се прибрали на 30.03.2025г. В тази връзка поддържа, че на
29.03.2025г., заедно с Г. закупили 40 литра прясно мляко от ферма до гр. Долни чифлик, за да
2
направи тя сирене. Всичко това било по нейна инициатива. На същата дата, вечерта, Г.
подготвила млякото и го заквасила, а на 30.03. го осолила, като ответникът й изпратил пари
по Револют в 8:03ч., за да купи сол. Твърди, че между тях е нямало никакви проблеми и
скандали. Поддържа, че семейството се прибрало в гр. Варна на 31.03.2025г., в 18:35ч., като
са си тръгнали от с. Д. в 17:48ч. Тези данни сочи, че е изкарал от локацията на телефона си
през посочените дни, поради което може да посочи по дати и часове къде точно се е намирал
в дните, в които са отправени всички обвинения за извършено домашно насилие.
На 31.03.2025г., около обяд, Г. била весела и щастлива, което се виждало и от
направените клипове, като отново правила забавни коментари с нейни собствени думи, което
счита, че ясно личало от записа направен по нейно желание. Именно тя е качила клиповете
през нейния телефон, като поддържа, че самият той няма никакво отношение към
съдържанието на видеата, освен че помага при избора на въпросите, на които изкуственият
интелект ще отговаря (подбирани от коментари на потребители в TikTok), както и при
заснемането – като технически насочва представянето на отговорите. Ответникът оспорва на
посочената дата да е викал на детето „млъкни малко ще те пребия“.
На 01.04.2025г. детето на страните имало рожден ден, като твърди и че на тази дата Г.
имала качени видеа в профила си, които са заснети от него по нейно желание.
На 02.04.2025г., между 11-12ч., цялото семейство било в КАТ. На същата дата имало
заснети видеа в 16:25ч. и 18:21ч., които ищцата е качвала в личния си профил в Тик ток.
Оспорва да е сръчквал Г. в ребрата, нито да е използвал описаните в уточняващата молба
обидни думи – боклук, малоумна, проста, неграмотница, ще те освидетелствам, имам
достатъчно пари, за да ти взема детето. Още по-малко твърди да е отправял закани за
физическа саморазправа – ще те пребия.
На 03.04.2025г., в 6:00ч., работел на компютъра си. Молителката се събудила около
7.45-50ч. сутринта. Детето все още спяло. Двамата решили да заснемат видео. Заснели две
кратки видеа – в 8:15ч. и 8:16ч. След това ответникът отишъл до зала „Р Фитнес“, в която
влиза в 8.30ч. На обяд тримата излезли на разходка. Минали през „Първа Инвестиционна
Банка“ на ул. „Генерал Колев“. В 12:46ч. ответникът подал заявка за вноска през мобилното
приложение и влезли в банката, за да депозира сумата на гише. През това време Г. и детето
го изчакали отвън, на стълбите. На тази дата, в периода 19:09ч. – 20:31ч. цялото семейство
вечеря в пицария Акварел в кв. Левски. Вечерята минала съвсем нормално. Отрича да е
отправял обиди и упреци към молителката, като не е използвал твърдяните от нея думи.
След връщането на семейството в жилището, докато играел с детето в хола, чул тупване от
коридора. Намерил съпругата си да лежи в коридора. Силно се притеснил и започнал да я
гали по главата, викал я по име. Молителката дошла в съзнание, при което ответникът й дал
вода. Поискал да се обади на тел.112, за да дойде лекар и да я прегледа, но Г. не се съгласила.
Твърди, че бил притеснен за съпругата си. Оспорва да е викал, че ще я умори. Оспорва и да
й е викал „боклук“. Поддържа, че от този ден страните са разделени и от тогава не живеят
заедно. Въпреки това твърди, че Г. търсела контакт с него, в това число и по повод
заснеманите на клипове. Оспорва да е извършвал актове на насилие спрямо съпругата и
3
детето си. Твърди, че образуваното дело представлява злоупотреба с право, като целта е
издадената заповед за защита да се ползва за друго дело, а така също и да ограничи правото
на ответника да вижда и да се грижи за сина си.
Контролиращата страна ДСП-Варна, в молба от 30.05.2025г., изразява становище, че
насилието, дори като еднократен акт от страна на единия родител върху другия в
присъствието на детето, може да остави трайни следи върху психическото му здраве. В този
смисъл считат, че в интерес на детето е съдът да подкрепи молбата на майката срещу Д. Д.,
като по отношение на детето се вземат предвид всички обстоятелства по делото и се
прецени доколко е удачно то да се лиши от контакт с баща си и за какъв период от време,
така че решението да не създава предпоставки за отчуждение. Изразена е и позиция, че
въпреки конфликта между родителите, последните следва да се опитат да му създадат
увереност, че принадлежи и на двамата си родители и контактът му с тях ща е пълноценен.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства прие за установено от
фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, че са в граждански брак, което е видно от приложеното
на л. 19 от делото заверено за вярност удостоверение за сключен граждански брак, като към
настоящия момент е налице висящо производство по прекратяването му. Не се спори и че Г.
Д. и Д. Д. са родители на детето Д. Д. Д., видно и от приетото по делото удостоверение за
раждане (л. 20).
Приобщена към доказателствения материал по делото са представени от Г. Д.
декларации по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН (л. 3 и 18), в които същата е декларирала, че ответникът
осъществява спрямо нея домашно насилие, изразяващо се отправяни системни заплахи,
обиди, принуда да правят видео клипове за Тик Ток. Конкретно е декларирано, че:
- на 30.03.2025г., около обяд, в дома на майка й в село Дъбравино, съпругът й
започнал да й крещи и да я обижда с думите: „некадърница“, „неграмотна“, „чучело“,
„проста“, „олигофрен", „чудовище". Казал й, че тя и синът им му ядат парите и още други.
Казал да си тръгват, въпреки че се разбрали да направят това след като детето им поспи на
обяд. Тъй като му отказала, започнал да й крещи още по-силно, което станало достояние на
майка й, съжителстващия с нея мъж и детето, което започнало да плаче;
- на 31.03.2025г., около обяд, като снимали клип (съпругът й искал от нея да казва
определени неща, които той записвал и след това ги публикува в интернет), съпругът й се
развикал на детето им, казвайки му "Млъкни малко. Ще те пребия.", при което то се
разплака;
- на 02.04.2025г., следобяд, при снимане на клипче, последвал поредния скандал
започнат от ответника, защото всичко се казва така както каже, при което той я сръчкал с
пръст в ребрата и започнал да я обижда, наричайки я: „боклук“, „малоумна“, „проста“,
„неграмотница“, казал й също така: ,,ще те освидетелствам“, „имам достатъчно пари, за да ти
взема детето“, заканил се с думите: ,,ще те пребия“;
- на 03.04.2025г., от 6ч. сутринта, съпругът й отново започнал да вика във връзка със
4
снимането на клипчетата, като отново отправял упреци към нея и детето, че му харчели само
парите, обиждал я с думите: „чучело“, „проста“ и др. Вечерта около 20:00ч. скандалите
продължили, като я упреквал, с думите: „ядете ми само парите“. Отивайки до тоалетната
припаднала в коридора, като след като дошла на себе си видяла детето до нея;
- на 04.04.2025г., след скандал отново предизвикан от ответника, му казала, че ще я
умори, а той й отговорил: „умри, един боклук по-малко“, упреквал я, че тя е виновна, че
семейството им няма пари и я карал да му се извинявам, за това.
По повод декларираните актове на насилие се установява, че на 09.04.2025г. Г. Д. е
посетила Център за социална рехабилитация и интеграция на жертви на домашно насилие
при Фондация „SOS-семейства в риск“, видно от приложеното на л. 56 от делото
удостоверение, издадено от Фондацията, на която дата е посетила и Второ РУ при ОД на
МВР – Варна й е депозирала сезиралата съда молба и жалба срещу Д. Д., заведена под УРИ
№ 436000-6556/2025. В хода на проверката по жалбата са снети сведения от страните. В
дадените сведения Г. Д. е съобщила следните обстоятелства: „На 09.04.2025г. реших да
посетя полицията, за да проверя какъв е начина, за да си потърся правата в съда по ЗЗДН.
Държах лично да го направя в съда, тъй като в нашите отношения нещата със всеки изминат
месец стават по-зле. Отношенията между нас охладняха, тъй като през годините Д.
постоянно ме критикува и ми прави забележки за каквото и да било и ми слага неприятни
епитети…Аз официално не упражнявам трудова дейност, но помагам на съпруга си в
неговата дейност, като прави страници на клиенти в интернет. Аз му помагам като
отговарям и консултирам клиенти и качвам публикации във „фейсбук“. Въпреки това според
мен той е неблагодарен и ми натяква, че не работя нищо. Така се случи и на 30.03.25г.,
когато с детето ни бяхме на гости при майка ми и приятеля й. Двамата бяхме решили да
правим клипове, които да обработим и качим в „тик-ток". Двамата бяхме навън на двора и
Д. отново започна да ме обижда. Правеше ми забележки кое, как да направя и накрая той
реши да се прибере в гр. Варна, защото иначе изглеждало, че ни оставя, ако си тръгне сам.
Същия ден късния следобед се прибрахме в гр. Варна. Д. започна да ми натяква, че парите
не ни стигат и според него аз съм причината за това. Него постоянно го интересуват само
парите. Дори се скара на детето, за да млъкне докато правихме клипче. Вместо да изчака да
обърна внимание на детето той ме пришпорваше да направим по-бързо клипчето. Стигна се
дотам, че дейността която двата упражняваме, започна да ни разделя и аз не издържах. На
път за тоалетната ми прилоша и когато се свестих видях, че детето ни плаче. На следващия
ден 04.04.2025г. Д. си събра част от багажа и си тръгна от жилището където живеехме.
Същото е собственост на баща ми. Изнасяйки се от апартамента Д. каза, че повече не може
да се занимава с нас и отива в къщата си в ж.к. „Възраждане“. Именно затова реших и аз, че
нещата повече не могат да продължават по този начин и детето да става свидетел на всичко
между нас. Затова взех решение да се разделим окончателно. В момента с Д. водим
кореспонденция в „месинджър" да сключим споразумение при нашата раздяла. За да нямам
проблеми с него, посетих Второ РУ-Варна, същия да бъде предупреден по надлежния ред,
повече да не ме притеснява и да не се занимава с мен, тъй като Д. все още иска да си
5
останем семейство. След взетото отношение от Полицията Д. повече не ме е притеснявал по
никакъв начин, нито по телефона, нито на адреса където живея. Понеже познавам характера
му, на по-късен етап реших да отида в съда и пуснах жалба по ЗЗДН, тъй като считам, че
нещата в нашите отношения са необратими“. С постановление от 20.05.2025г. е отказано
образуването на наказателно производство (л. 94).
Представена от ответника е флаш памет, което доказателство е събрано по реда на чл.
204 ГПК в о.с.з. на 24.07.2025г. От файловете от същата и заключението до допуснатата
съдебно-техническа експертиза, се установяват следните създадени видеоклипове:
на 29.04.2025г. в 15:06ч., 15:23ч., 15:29ч., 15:32ч. и 15:37ч., като всички са заснети в с.
Д.;
на 30.04.2025г. в 13:53ч., 14:59ч., 15:18ч., 18:58ч. и 19:18ч., като всички са заснети в с.
Д.; в създадения в 13:53ч. видеоклип (VID_20250330_135315), молителката във видимо
добро настроение и със смях се обръща към заснемащия клипа;
на 31.04.2025г. в 12:01ч., заснет в с. Д. и в 19:02ч., 19:21ч., 19:22ч. и 21:04ч., заснети в
гр. В.;
на 01.04.2025г. в 9:53ч. (заснет в гр. В.) и 22:05ч. (без отразена във файла геолокация),
които два клипа са публикуван в Тик Ток профила на молителката на същата дата;
на 02.04.2025г. в 16:29ч. и в 18:24ч. (и двата заснети в гр. В.), които клипове са
публикувани в Тик Ток профила на молителката на същата дата;
на 03.04.2025г. в 8:19ч., 11:04ч., 11:07ч. и в 17:49ч. (всички заснети в гр. В.), като
първият от клиповете е публикуван в Тик Ток профила на молителката на същата дата;
на 04.04.2025г. в 20:12ч., на която дата е публикуван в Тик Ток профила на
молителката; в заключението вещото лице е посочило, че файлът с видеоклипа е получен от
ответника чрез приложение Телеграм и е изпратен от молителката;
на 05.04.2025г. в 20:23ч., на която дата е публикуван в Тик Ток профила на
молителката; в заключението вещото лице е посочило, че файлът с видеоклипа е получен от
ответника чрез приложение Телеграм и е изпратен от молителката;
на 06.04.2025г. в 19:34ч., на която дата е публикуван в Тик Ток профила на
молителката; в заключението вещото лице е посочило, че файлът с видеоклипа е получен от
ответника чрез приложение Телеграм и е изпратен от молителката;
Наред с горните видеа, са представени и екранни снимки от приложение Телеграм за
разменена между страните кореспонденция на 04, 05 и 06.04.2025г., свързана със заснети на
посочените дати от молителката видеа, в това число и предложения за теми за следващи
такива.
Представени са и други писмени доказателства, които като неотносими съдът не
коментира.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 9, ал. 4 ЗЗДН, съдът служебно е изискал справки
за съдимост на страните, от които се установява, Д. Д. Д. и Г. П. Д. не са осъждани (л. 52-53).
6
Не се установява която и да е от страните да е настаняване за лечение в Психиатрична
клиника на УМБАЛ „Св. Марина“ АД-Варна, видно от приложеното на л. 57 от делото
писмо от посоченото болнично заведение.
В хода на производството са събрани и гласни доказателства чрез разпит на водените
от молителката свидетели Е. Д. П. (майка на молителката) и С. Н. Н. (партньор на майката
на молителката) и тези водени от ответника – Ж. Г. Д. (майка на ответника) и С. Д. Д. (брат
на ответника).
От показанията на свидетелите П. и Н. се установява, че страните, заедно с общото
им дете, са им гостували на село в периода 29-31.03.2025г., в който период са снимали
клипове. В показанията и двамата свидетели излагат, че ответникът е контролирал всичко по
заснемането на видеата – как де се държи молителката, какво да говори, като в случай че
обърка нещо, Д. Д. започвал да крещи, да обижда съпругата си с думите „маймуна“,
„малоумна“, „проста“, „чучело“, при което тя започвала да плаче, като според свидетеля Н. е
нямало момент през тези три дни, в който молителката да се засмее. Чувайки крясъците на
баща си, свидетелите сочат, че детето също се разстройвало, започвало да плаче, а Д. се
обръщал към него „млъкни, ще те пребия“. Свидетелката П. излага, че страните се разделили
на 04.04.2025г., след което Г. Д. е заснела един клип, като е помолила ответника да й помогне
с обработката му. В показанията си П. излага още, че след като се разделили, ответникът не
спирал да звъни на молителката като първоначално е молил „да не пренаписва историята и
че проблемът им бил само финансов“, но после започнал да я обижда. На 05.04.2025г. я
търсел непрекъснато, като при един от разговорите молителката ме казала, че ще отиде при
свидетелката на село. От своя страна ответникът я попитал с какво ще отиде и след като Г.
Д. му казала, че ще отиде с автомобила на родителя си, Д. Д. й предложил да вземе неговият
автомобил. На следващия ден занесли багаж на ответника.
Свидетелите Ж. Д. и С. Д. също установяват, че страните са правили клипове, в които
Г. Д. е задавала въпроси на искуствен интелект. Ролята на ответника била техническа – по
заснемането и обработката. Също сочат, че страните не живеят съвместно, като от ответника
знаят, че са се разделили на 04.04.2025г. Свидетелката Д. сочи, че по споделеното от сина й
знае, че на посочената дата сутринта между Г. Д. и Д. Д. е мила спор, в резултат на което
ответникът отишъл в жилище, където понастоящем живее, за да работи. Свидетелят С. Д.
сочи, че брат му му е споделил, че между страните имало някакво напрежение, поради което
е отишъл в къщата на ул. „Ана Феликсова“, за да се успокоят нещата.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Молбата е подадена от и срещу легитимираните по закон лица, с оглед предвидената
в чл. 3, т. 1 и 4 от Закона възможност и предвид безспорното, че молителката Г. Д. и Д. Д. са
съпрузи, а Д. е тяхно общо дете. Също така, основана на твърдения за осъществявано по
отношение на молителката и детето психическо насилие в периода 30.03-04.04.2025г., съдът
приема, че молбата е депозирана в предвидения по чл.10, ал.1 от Закона преклузивен срок.
Поради горното, същата е допустима за разглеждане.
7
Основателността на подадената по реда на ЗЗДН молба се предпоставя от
осъществено спрямо молителката, нейната възходяща и детето действие или опитът за
такова, което законът въздига като противоправно и съдът квалифицира като акт на домашно
насилие. За преценка на последното, съдът изхожда от твърденията на молителката,
доколкото именно те очертават наличието някоя от предвидените по чл. 2 ЗЗДН форми.
В конкретния случай, молителката твърди ответникът да е осъществил в периода
30.03-04.04.2025г. спрямо нея, в присъствието на общото им дете, психическо насилие,
изразяващо се в осъществена вербална агресия чрез отправяне на обиди и осъществяване на
принуда за заснемане на видеоклипове. Ангажираните от молителката в тази връзка
доказателства не са от естество да обосноват категоричния извод на съда, че Д. Д. е имал
такова поведение спрямо молителката и детето, което да може да бъде квалифицирано като
акт на домашно насилие.
От анализа на събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че
страните са създавали видеоклипове, които са публикувани в ТикТок с цел набиране на
финанси. От самите изявления на молителката, дадени по повод извършваната проверка по
депозираната от Г. Д. жалба, се установява, че решението да се занимават с тази дейност е
било общо на съпрузите. Последното, както и самото поведение на молителката, в дните
след 04.04.2025г. – самостоятелно създаване на видеоклипове и търсене на помощ от
ответника по техническата им обработка, коментиране с последния на евентуални бъдещи
теми, опровергава твърденията й, че създаването на видеоклипове е резултат на принуда,
осъществена от ответника.
Данни за агресивно поведение на ответника, отправяни обиди към молителката, се
съдържат в показанията на свидетелите Е. Д. – майка на Г. Д. и С. Н. – партньор на родителя
на молителката и в тази връзка показанията им в тази им част следва да се преценяват
съобразно изискванията на чл. 172 ГПК при съпоставка с останалия доказателствен
материал. Именно извършвайки съпоставка на изнесеното от тях и извършения по реда на
чл. 204 ГПК оглед на видеоклиповете на 30.03.2025г., се разколебава достоверността на
показанията им, доколкото описаното от тях поведение на Д. неминуемо би създало
отрицателно въздействие върху психиката на молителката, което не би предизвикало смеха
й по време на заснемане на клиповете. Варно е, че и от показанията на водените от
ответника свидетели се съдържат данни, че между страните е имало напрежение, спорове,
което е довело до настъпилата фактическа раздяла, но само по себе си това не може да
доведе до налагане на мерки по ЗЗДН, при липса на установеност, че горното се дължи
именно на поведение на ответника, насочено към увреда на Г. Д. или общото им дете.
Не на последно място при формиране на изводите си, съдът отчете и факта, че между
страните е налице висящ спор относно прекратяване на брака им и разрешаване на
въпросите относно родителските права по отношение на роденото от брака дете.
Законодателят е предвидил мерките по ЗЗДН като специален административен ред за
своевременно и адекватна защита на лица, които действително се намират в риск по повод
упражнявано по отношение на тях насилие, а не като средство за упражняване на натиск
8
между съпрузи или лица във фактическо съжителство по време на висящ процес относно
родителските права или средство за постигане на определен резултат при такъв процес.
С оглед изложеното съдът намира, че молителката Г. Д. не успя да проведе пълно и
главно доказване на твърденията си, което да обуслови извод за осъществени спрямо нея и
детето актове на домашно насилие от страна на ответника, поради което и молбата за
налагане на мерки по ЗЗДН следва да бъде отхвърлена.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и с оглед отправеното искане, молителката следва да
бъде осъдена да заплати на Д. Д. сторените от него разноски за възнаграждение за вещо лице
по допуснатата съдебно-техническа експертиза в размер на 980 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лева.
Съобразно изхода от спора и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на Варненския районен съд държавна такса в размер на 25
лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявената от Г. П. Д., ЕГН **********, от гр. В., лично и в качеството
й на майка и законен представител на детето Д. Д. Д., ЕГН **********, молба за налагане на
мерки за защита по ЗЗДН срещу Д. Д. Д., ЕГН **********, от гр. В., за извършени актове на
домашно насилие в периода 30.03.2025г.-04.04.2025г., като неоснователна.
ОСЪЖДА Г. П. Д., ЕГН **********, от гр. В., да заплати на Д. Д. Д., ЕГН
**********, от гр. В., сумата от 1980.00 лева (хиляда деветстотин и осемдесет лева),
представляваща разноски, направени в производството пред Районен съд – Варна, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Г. П. Д., ЕГН **********, от гр. В., да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, държавна такса в размер на 25.00 лева
(двадесет и пет лева), на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в 7-дневен срок
считано от 22.08.2025г., на основание чл. 15, ал. 7 ЗЗДН.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9