№ 19135
гр. София, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20251110143212 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава Двадесет и пета.
Образувано е по искова молба на К. К. В., ЕГН ********** срещу 33 Езикова
Гимназия "Света София", с която са предявени кумулативно обективно съединени искове,
както следва: с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на
уволнението, извършено със заповед № 943/30.06.2025 г. и неговата отмяна; с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението
длъжност „учител по математика“ при ответника; и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3,
вр. чл. 225, ал. 1 и 2 КТ за заплащане на сумата от 1 515лв., представляваща обезщетение за
оставане без работа за периода от 01.07.2025 г. до 18.07.2025 г. и за заплащане на сумата от 6
150 лв., представляващо обезщетение за разликата в заплатите през времето, през което е
работил на по-ниско платена работа за периода от 19.07.2025 г. до 30.09.2025 г. (на новата
работа получавал по-ниско възнаграждение в размер на 1 077 лв.).
Ищецът К. К. В., твърди, че по силата на Трудов договор от 25.11.2024 г. (по
заместване) и допълнителни споразумения към него е бил в трудово правоотношение с
ответника 33 Езикова Гимназия "Света София", в рамките на което е изпълнявал длъжността
„учител по математика. Поддържа, че със Заповед № 943/30.06.2025 г. на директора на33
Езикова Гимназия "Света София", трудовото му правоотношение е било прекратено, на
основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ – поради изтичане на срока, считано от 01.07.2025 г. Твърди,
че преобразуването на безсрочно трудово правоотношение в срочно чрез допълнително
споразумение без да се посочи и обективира основание за срочност, е в нарушение на
императивната разпоредба на чл. 68, ал. 3 КТ и е недействително. Формалното съгласие на
работника за срочност, отразено в допълнителното споразумение, не заменя и не замества
изискването за наличие на основание по чл. 68, ал. 1 КТ, каквото в случая, твърди се - не е
налице. Обобщава, че поради тази причина, даже след подписване на това допълнителното
споразумение, трудовият договор е запазил характера си на безсрочен такъв. Сочи, че към
27.05.2025 г. (датата на подписване на второто споразумение към основния трудов договор)
актуалното му трудово възнаграждение било 2 525,89 лв. По изложените съображения моли
1
съда да признае уволнението му за незаконно, да го възстанови на заеманата преди
уволнението длъжност и да му присъди обезщетение по чл. 255, ал. 1 и ал. 2 КТ. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника 33
Езикова Гимназия "Света София", с който дава становище, че исковата молба е основателна,
т.е. направено е признание на исковете на ищеца.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344,
ал. 1 КТ; чл. 344, ал. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 и 2 КТ.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже съществувало между
страните трудово правоотношение, както и твърденията си във връзка с възражението за
наличие на злоупотреба с право и дискриминация от страна на работодателя.
В тежест на ответника е да докаже, че са били налице предпоставките за възникване
на правото за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на
основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ- че трудовият договор е законосъобразно прекратен, без
предизвестие от коя да е от двете страни, поради изтичане на срока му.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че
при наличие на предпоставките за уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трудовото
правоотношение между страните няма срочен характер.
По исковете по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ в тежест на ищеца е
да докаже, че в резултат на уволнението е останал без работа за процесния период, поради
което е претърпял имуществени вреди в претендирания размер, както и какъв е размерът на
брутното му трудово възнаграждение за последен пълен отработен месец преди
уволнението, респ. че е работил на по-ниско платена работа, и разликата в заплатите.
В тежест на ответника, и при установяване на горните факти, е да докаже
положителния факт на плащане.
Отговорът на ответника по чл. 131 ГПК съдържа единствено твърдението за
признание на иска по чл. 237 от ГПК, т.е. становището на ответната страна е, че исковата
молба е изцяло основателна.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда
да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването
на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в
мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено
при признание на иска. Признанието на иска също е акт на разпореждане с правото на иск,
но то не десезира съда, тъй като нуждата от защита на ищеца може да бъде удовлетворена
само от съдебно решение, което признава претендираното или не признава отричаното от
него право.
Признанието на иска обвързва съда, но от волята на ищеца зависи дали да поиска
прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение по чл. 237 ГПК, или да
остави съда да постанови решение по чл. 235 ГПК – в този смисъл и Решение № 141 от
14.07.2016 г. по гр. д. № 7446/2014 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение. Пак по
смисъла на съдебната практика – "Признанието на иска е процесуално действие на
ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е
основателен. Решението, основано на признание на иска, може да се постанови само ако след
проверка на процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на
правото на иск, се окаже, че предявеният иск е допустим. " – в този смисъл и Решение № 20
от 07.04.2014 г. по гр. д. № 5289/2013 г. на Върховен касационен съд.
2
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне
с решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК. С нарочна молба ответникът, чрез процесуалния си
представител е направил категорично изявление за признание на факти и съответното на
това признание на иска, като ищецът е поискал постановяване на решение по реда
на чл. 237 от ГПК.
Съдът счита, че в казуса са спазени и изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като
признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова,
с което страната – ответникът може да се разпорежда.
Същевременно, с оглед представените доказателства по делото, от една страна, а на
следващо място и изявлението на ответника по признание на иска, заявените в настоящето
производство конститутивни и осъдителни искове са допустими и основателни.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на
основание чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
По разноските:
С оглед изхода от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има
ищцовата страна. Същата претендира разноски за адвокатски хонорар, въз основа на
предоставена нему безплатна правна помощ по реда на чл. 38 ЗА, в общ размер на 2 572,20
лв. с ДДС, от които 1077 лв. – адвокатски хонорар за неоценяемите искове по чл. 344, ал. 1 и
ал. 2 от КТ и 1 279,80 лв. – за оценяемите искове с оглед общия им материален интерес (чл.
344, ал. 3, вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ).
Съдът е своевременно сезиран с възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерно
завишен адвокатски хонорар на другата страна. Съдът намира възражението за основателно
при следните съображения.
Претендират се разноски в размер, определяем по реда на чл. 38 от ЗА за адвокатски
хонорар за оказана безплатна правна помощ в хора на първоинстанционното производство.
Според настоящия съдебен състав с оглед предмета и естеството на исковите претенции,
приложима се явява нормата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, др. 14 от 2025 г.) по дела за отмяна на
уволнение и възстановяване на работа възнаграждението е в размер на минималната
месечна работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна
помощ или към момента на определяне на възнаграждението по реда на чл. 2. Съгласно
Постановление на МС от 01.01.2025 г. размерът на минималната работа заплата е 1077 лева.
Същевременно, доколкото ищецът е предявил претенции с правно основание чл. 344,
ал. 3, вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ, се дължи компенсиране на адвокатския труд и във
връзка с тези осъдителни искове, макар да произхождат от едно и също общо с
конститутивните искове по чл. 344, ал. 1 и ал. 2 КТ основание (в този смисъл вж.
Определение №91 от 2.4.2020 по гр. дело №2350/2350 на 4-то гр. Отделение на ВКС).
Досежно осъдителните искове и с оглед общия материален интерес, предявен с тях,
относима се явява разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата, определяща сумата от 1066
лева.
Съгласно § 2а ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за регистрираните по ДДС адвокати дължимият ДДС се
начислява върху възнагражденията по наредбата и се смята за неразделна част от
възнаграждението. Предвиденият в цитираната разпоредба начин, по който се формира
минималният размер на адвокатското възнаграждение за регистрираните по ДДС адвокати, е
приложим – както за случаите, когато възнаграждението е предмет на договаряне между
адвоката и неговия клиент, – така и за случаите на оказано от адвоката безплатно
процесуално представителство по чл. 38, ал. 2 ЗА, в които размерът на възнаграждението се
определя от съда. При отправено до съда основателно искане за присъждане на адвокатско
3
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, изхождащо от адвокат, регистриран по ДДС (факт, който
може да бъде установен чрез справка в публичния регистър по чл. 80, ал. 1 от Данъчно-
осигурителния процесуален кодекс, ДОПК), в полза на адвоката следва да се присъди
възнаграждение в приложимия за конкретното дело минимален размер по Наредба №
1/09.07.2004 г., изчислен върху защитения материален интерес, към който следва да се
прибавят 20% ДДС. В този смисъл е и константната практика на ВКС, създадена по въпроса
дължи ли се и при какви предпоставки ДДС върху адвокатското възнаграждение по чл. 38,
ал. 2 ЗА, като например: Определение № 306/06.06.2017 г. по ч. т. д. № 2559/2016 г. на ВКС,
II т. о., Определение № 490/19.09.2017 г. по ч. т. д. № 1082/2016 г. на ВКС, II т. о.,
Определение № 91/31.01.2018 г. по ч. т. д. № 1700/2017 г. на ВКС, II т. о., Определение №
660/03.12.2018 г. по ч. т. д. № 2784/2018 г. на ВКС, II т. о.
При служебна проверка на списъка, публикуван на официалния сайт на
Националната агенция по приходите и актуален към 23.10.2025 г., съдът не откри данни
адвокат М. Т. от САК със служебен адрес: гр. София, ул. „Света София“ 8, офис 211, да е
регистрирана по ЗДДС. Последната не е ангажирала и други относими към така твърдения
от нея факт за дължимост на ДДС към адвокатския хонорар по делото с оглед правилото на
пар. 2 от ДР на Наредбата. Ето защо съдът приема, че не са налице доказателства за
облагане на адвокатския хонорар по делото с ДДС.
Изчисленият общ размер на адвокатския хонорар е 2 143 лв. (1066 лв. + 1077 лв.),
като според настоящия съдебен състав последният се явява прекомерно завишен с оглед
фактическата и правна сложност по процесното дело.
Съгласно Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на
ВКС посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат
единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са
обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в
НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от
значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената
работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.
Като взе предвид материалния интерес по делото, признанието на иска на ответника
по чл. 237 ГПК, респ. улесняване работата на насрещната страна до степен, приравнена на
ненеобходимост от каквато и да било активност, липсата на процесуално присъствие от
представителя на ищеца в хода на единственото проведено открито съдебно заседание, а и
най-вече като съобрази пазара на труда на адвокатските услуги за идентични дела, съдът
счита, че размерът на адвокатския хонорар от 2 143 лв. е прекомерен по размер и същият
следва да бъде редуциран до сумата от 1 700 лв. По мнение на настоящия съдебен състав
така посочения размер справедливо би възстановило и обезщетило парично усилията,
времето и ресурса, вложен от страна на адв. Т. за процесния казус, с оглед естеството и
характера на делото и поведението на насрещната страна, изразяващо се в признание на
всички факти и твърдения от исковата молба, като същевременно не би нарушило
правилото да не се допуска неоснователно обогатяване чрез присъждане на прекомерно
високи адвокатски хонорари.
Съдът е задължен да определи размера на задължението за заплащане на адвокатско
възнаграждение с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото (в този
смисъл вж. Определение № 319/09.07.2019 г. по гр.д. № 2186/2019 г. на ВКС), като по
мнение на настоящия състав размерът възлиза на посочения по-горе, а именно 1 700 лв. и
именно той ще бъде присъден на адв. Т..
Ответникът следва да понесе и деликтната отговорност за държавна такса, с оглед
правилото на чл. 78, ал. 6 ГПК в размер на общо 466,60 лв. (80 лв. + 80 лв. + 60,60 лв. + 246
лв.).
4
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
уволнението на К. К. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Люлин“, ул. „387Ма“ №
10, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Света София“ № 8, офис № 211, извършено на
основание чл. 325, т. 3 КТ със Заповед № 943/30.06.2025 г. на директора на 33 Езикова
Гимназия „Света София“, ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул. „Пловдив“ № 20.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ К. К. В., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж.к. „Люлин“, ул. „387Ма“ № 10, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Света
София“ № 8, офис № 211, на заеманата преди уволнението длъжност „учител по
математика“ при 33 Езикова Гимназия „Света София“, ЕИК *********, с адрес: гр. София,
ул. „Пловдив“ № 20.
ОСЪЖДА 33 Езикова Гимназия „Света София“, ЕИК *********, с адрес: гр. София,
ул. „Пловдив“ № 20, да заплати на основание чл. 344, ал. 3, вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ
следните суми: сумата от 1 515лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за
периода от 01.07.2025 г. до 18.07.2025 г. и за заплащане на сумата от 6 150 лв.,
представляващо обезщетение за разликата в заплатите през времето през което е работил на
по-ниско платена работа за периода от 19.07.2025 г. до 30.09.2025 г.
ОСЪЖДА 33 Езикова Гимназия „Света София“, ЕИК *********, с адрес: гр. София,
ул. „Пловдив“ № 20, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, по бюджетната сметка на
Софийски районен съд сумата в размер на 466,60 лв. – държавна такса за уважените искове.
ОСЪЖДА 33 Езикова Гимназия „Света София“, ЕИК *********, с адрес: гр. София,
ул. „Пловдив“ № 20, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38 от ЗА, на адвокат
М. Т. от САК, със служебен адрес: гр. София, ул. „Света София“ № 8, офис № 211, сумата в
размер на 1 700 лв., представляваща разноски за адвокатски хонорар за оказана безплатна
правна помощ в хода на първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5