Решение по дело №5804/2020 на Софийски градски съд

         Р       Е      Ш     Е     Н     И     Е     №……

Гр. София, 08.09.2021 г.

 

 

 

                                В     И М Е Т О     Н А     Н  А  Р  О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и първа година в следния състав :

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

                                                   ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска

                                                      Мл. съдия : Роси Михайлова

при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 5804 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 67951/12.03.2020 г. по гр. дело № 30415/2019 г.  на СРС, 166 с - в е признато за установено, по предявените искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД че А.Л.Т., ЕГН ********** не дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****сумата от 6 251, 11 лв. - цена на топлинна енергия, доставена за периода м. 11.2006 г. - м. 04.2019 г. за апартамент, находящ се в гр. София, ж. к. „*****, аб. № 238590 и сумата 5 691, 05 лв. - лихва за забава върху главницата за периода м.11.2006 г. - м.04.2019 г. Ответникът е осъден за разноски по делото.

Въззивна жалба срещу решението е подал ответника - „Т.С.” ЕАД с доводи, че е неправилно и необосновано в тази част, постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуален закон. Неоснователно СРС е направил извод, че ищецът не е потребител на ТЕ и с него не е налице облигационно правоотношение. Незаконосъобразно съдът е приел, че облигационната връзка е възникнала само с другият наследник по закон на собственика на имота – Ц.Т., не и с ищеца, тъй като е подадена молба - декларация за откриване партида на имота само от името на Ц.Т.. Ответникът се позовава на ОУ на дружеството – чл. 61, ал. 1 и 2, съгласно които при смърт на купувач, продавачът променя партидата на имота на наследниците му по закон или само на някои от тях при наличие на писмено споразумение. При липса на такова, продавачът открива партида на всички наследници. Поддържа, че наследниците  отговарят солидарно за задълженията за доставена в имота ТЕ и са потребителя на такава. Според ответника, това че молбата за откриване на партида е подадена само от единия наследник не означава, че ищецът не е задължено лице за заплащането на ТЕ в процесния период. Излага доводи, че този факт има само счетоводно, не и правно значение. Моли да се отмени решението в оспорената част и исковете да са отхвърлят изцяло. Претендира разноски в производството и прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца.

Въззиваемата страна - ищецът А.Л.Т. оспорва жалбата по подробни съображения в писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК и моли да се остави без уважение. Поддържа, че решението е правилно и законосъобразно постановено. Излага съображения, че основателно СРС е приел, че в производството е останало недоказано, че ищецът е потребител на ТЕ в периода, поради което не съществува облигационна връзка с ответника. Ищецът изрично е оспорил както качеството си на собственик и вечен ползвател на имота, така и това на неговия наследодател. Сочи, че от представените пред СРС доказателства, удостоверение за наследници и молба – декларация за откриване на партида, не се установява, че ищецът или неговият наследодател са собственици или вещни ползватели на имота. Въпреки предоставената възможност на ответника да представи доказателства в посочения смисъл, такива не са били ангажирани пред СРС до приключване на производството. Оспорва се твърдението, че наследниците на собственика отговарят солидарно за задълженията за ТЕ за имота, като се поддържа, че те отговарят разделно, съобразно правата си в съсобствеността, при условие, че такава се докаже по делото. Моли да се потвърди решението. Претендира разноски съгласно списък. 

Третото лице помагач на ответника „Т.с.“ ЕООД не взема становище по жалбата.

По реда на въззивната проверка, настоящият състав намира следното:

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта му – само в оспорените части, като по останалите въпроси е ограничен от доводите в  жалбата.

В случая обжалваното решение е валидно постановено и постановено. 

По основният въпрос за недоказана облигационна връзка с ищеца за доставката на ТЕ в процесния период и в допълнение към изложеното от СРС, настоящият състав намира следното :

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), „клиенти“ на ТЕ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Така е уредено понятието и според легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). Съгласно нормата на пар. 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Не следва нищо по - различно и от разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. Според тълкуването, възприето в т. 1 от ТР № 2/2018 г. на ОСГК на ВКС, „собствениците, респективно титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й“.

Следователно законът е предпоставил възникването на качеството потребител на ТЕ от пълното и главно доказване от ищеца на  обстоятелството, че ответникът е собственик, вещен ползвател или лице, ползвател на договорно основание, което е поискало откриване на партида на свое име при доставчика.

Тежестта на доказване на обстоятелството, че ищецът е собственик, респективно вещен ползвател на имота и има сключен договор за доставка на ТЕ за периода с дружеството – доставчик, е била на ответника и изрично е указана от съда с доклада по делото по чл. 140 ГПК.  

От представените пред СРС доказателства, до приключване на устните състезания по спора, не може да се направи обоснован извод, че ищецът А.Л.Т. е собственик или вещен ползвател на процесния недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*****, а от там – че е страна по облигационното правоотношение с ответника по доставка на ТЕ в процесния период.

Пред СРС са представени единствено удостоверение за наследници на третото за спора лице - Л.А.Т., починал на 23.03.2000 г. и оставил за наследници Ц.Б.Т.(съпруга) и А.Л.Т. (син) и молба - декларация от 04.10.2002 г. от Ц.Б.Т.за откриване на партида на ап. 41, находящ се в гр. София, ж. к. „*****, както и удостоверение за наследници от 17.04.2019 г., от което е видно, че Ц.Б.Т.е починала на 12.04.2019 и е оставила за наследник сина си А.Л.Т. - ищеца. Посочените доказателства не установяват по никакъв начин, че Ц.Б.Т.е собственик на имота, нито доказват наличие на облигационна връзка на ищеца с ответното дружество за доставка на ТЕ в периода м. 11.2006 г. - м. 04.2019 г.

Подаване на молба - декларация за откриване на партида при ответника сочи, че е била изразена воля за възникване на облигационно правоотношение с Ц.Б.Т.за доставка на ТЕ. Без доказателства за собствеността на имота обаче, след смъртта й правоотношението не преминава върху наследника й по закон, още по - малко наследниците отговарят солидарно за задълженията за ТЕ, както се поддържа в жалбата.

Въпреки предоставената от съда възможност в производството ответникът, чиято е била доказателствената тежест, не е представил други годни писмени доказателства (договори или нотариални актове) в подкрепа на твърденията си, че ищецът А.Л.Т. е потребители (клиент) по доставката на ТЕ по смисъла на ЗЕ.

Въззивният съд споделя изводите на СРС, че ответникът не е установил пълно и главно в производството, нито ищеца, нито неговия наследодател да са били собственици или носител на вещното право на ползване върху имота, според изискванията на закона (чл. 153, ал. 1 ЗЕ), а от там е останал недоказан факта, че ищецът е страна по облигационното правоотношение с ответното дружество за доставка на ТЕ в имота през процесния период и дължи стойността й.

По изложените съображения, обоснован и съобразен с материалния и процесуален закон е извода на СРС, че както главните, така и акцесоренните отрицателни установителни искове са основателни и ищецът не дължи на ответника претендираните суми за главница за потребена топлинна енергия в топлоснабдения имот и за лихва за забава върху нея.

Доколкото решаващите изводи на въззивният състав съвпадат с тези на СРС, решението следва да се потвърди изцяло както е постановено, включително в частта по разноските.

По разноските : С оглед изхода от спора - жалбата ще бъде отхвърлена, право на разноски за тази инстанция има въззиваемата страна - ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

По делото са представени доказателства за заплатен реално адвокатски хонорар от 980 лв. за въззивната инстанция. Ответникът е направил възражение за прекомерност - по чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за неоснователно. Като съобрази интереса по спора, на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 НМРАВ, вр. с чл. 78, ал. 5 ГПК, според който минималния размер на адвокатския хонорар е 908 лв., и като взе предвид извършените от представителя процесуални действия, въззивният състав приема, че адвокатско възнаграждение от 980 лв. не е прекомерно и следва да бъде присъдено в полза на ищеца за СГС изцяло, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

При тези мотиви, Софийски градски съд

   

   Р      Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 67951/12.03.2020 г. по гр. дело № 30415/2019 г.  на СРС, 166 с - в.

 

ОСЪЖДА „Т.С." ЕАД, ЕИК *****, с адрес *** да заплати на А.Л.Т., ЕГН ********** с адрес гр. София, кв. „*****, чрез адв. Х. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК адвокатски хонорар от 980 лв. за производството пред СГС.

 

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на ответника „Т.с.“ ЕООД.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                               2.