Р Е Ш Е Н И Е
№3564/1.8.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ,
тридесет и пети състав, в открито
съдебно заседание, проведено на втори юли, две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 3116 по
описа на Варненски районен съд за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на искова молба с вх. № 14785/ 26.02.2019
год. Г.Й.Й., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу „ДЗИ – О. З.” ЕАД, ЕИК: *, със
седалище и адрес на управление:***, с искане до съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 130.35 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 2110.00 лв., начислено
за периода 16.05.2017 год. – 27.06.2017 год., формирана, както следва: сумата от
25.20 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 2110.00
лв., за периода 16.05.2017 год. – 27.06.2017 г. и сумата от 105.15 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 1110.00 лв., за
периода 28.06.2017 год. – 03.06.2018 г., която главница представлява
застрахователно обезщетение за ПТП, настъпило на 16.05.2017 год. в гр. А.,
причинено по вина на водач на л. а. рег. № *, с валидна застраховка „Гр. о.“ в
„ДЗИ – О. З.” ЕАД към момента на ПТП. Претендират се и разноски.
В
исковата молба се излага, че на 16.05.2017 год. в гр. А., осъществено ПТП по
вина на водач на л. а. рег. № *, с валидна застраховка „Гр. о.“ при ответника,
в резултат на което на автомобила на ищеца са причинени вреди. В полза на ищеца
е присъдено застрахователно обезщетение в размер на 1000.00 лева, част от
претенция, цялата в размер на 3100.00 лв., ведно със законната лихва, считано
от датата на предявяване на иска - 28.06.2017 год. Вземането е погасено от
ответника с плащане от 13.04.2018 год. За остатъка от дължимото обезщетение, на
04.06.2018 год. е предявен втори иск срещу застрахователя, като в хода на
производството на ищеца са заплатени 1110.00 лв. – застрахователно обезщетение
и 21.58 лв. – лихва за забава.
Ответникът
– „ДЗИ – О. З.” ЕАД, депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, с който
заявява признание на иска за цялата сума от 130.35 лв.. Отправя искане за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като взе
предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен
е иск, с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи: 1./ наличие
на валидно застрахователно правоотношение между ответникът - застраховател и
причинителя на вредата /деликвентът/ по договор за застраховка на МПС; 2./
деяние, осъществено от застрахованото лице, в резултат на което на ищеца са
причинени твърдяните вреди, в претендирания размер; 3./ покана до
застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение.
В
тежест на ответника е да установи възраженията си, в т. ч. и погасяване на
задължението.
Съдът,
след като взе предвид направеното в отговора на исковата молба признание на
иска, за цялата сума от 130.35 лв., намира
следното:
В случая е налице изрично заявено от
ответника по делото признание на иска, както и отправено от ищеца искане за
постановяване на съдебно решение при признание на иска. Не е налице и някоя от
ограничителните хипотези, визирани в разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК.
По
изложените съображения се налага изводът, че са налице предпоставките на чл. 237,
ал. 1 ГПК за постановяване на решение съобразно направеното признание, поради
което и предявеният иск следва да бъде уважен изцяло, на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По
отношение на разноските:
С
поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото, поради което и с оглед
изхода на спора и отправеното искане, в полза на ищеца следва да се присъдят и
извършените в настоящото производство разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение. В предвид релевираното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, следва
да бъде отбелязано, че претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение е в
минимален размер, съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/ 2004 год. на Висшия
адвокатски съвет.
Ето
защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 410.00
лв., представляваща съдебно – деловодни разноски, от които: 50.00 лв. – внесена
държавна такса и 360.00 лв. – адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „ДЗИ – О. З.” ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Г.Й.Й., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 130.35 лв.
(сто и тридесет лева и тридесет и пет стотинки), представляваща обезщетение
за забава върху главницата от 2110.00 лв., начислено за периода 16.05.2017 год.
– 27.06.2017 год., формирана,
както следва: сумата от 25.20 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата от 2110.00 лв., за периода 16.05.2017 год. – 27.06.2017 г. и сумата
от 105.15 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 1110.00
лв., за периода 28.06.2017 год. – 03.06.2018 г., която главница представлява
застрахователно обезщетение за ПТП, настъпило на 16.05.2017 год. в гр. А.,
причинено по вина на водач на л. а. рег. № *, с валидна застраховка „Гр. о.“ в
„ДЗИ – О. З.” ЕАД към момента на ПТП, на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „ДЗИ – О. З.” ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на Г.Й.Й., ЕГН: **********, с адрес: ***,
сумата от 410.00 (четиристотин и десет)
лева, представляваща извършени в производството разноски, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи
на обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: