Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

        №  122              04.10.2019 ГОДИНА       ГРАД П.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ,НА ПЪРВИ ОКТОМВРИ ДВЕ ХИЛЯДИ И ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА, В ПУБЛИЧНОТО ЗАСЕДАНИЕ В СЛЕДНИЯ СЪСТАВ:

      

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ

     ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ДЖУНЕВА

               КРИСТИНА ПУНТЕВА

 

СЕКРЕТАР ИВАНКА ШАРАПЛИЕВА

ПРОКУРОР  ПАУН САВОВ

КАТО РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО ОТ СЪДИЯТА ПУНТЕВА

ВНОХД № 489 ПО ОПИСА ЗА 2019 ГОДИНА, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

 

С Присъда № 85 от 22.05.2019 година по НОХД № 729/2019 година по описа на П. р. съд е признат подсъдимия К.В.Т. за виновен в това, че на 30.10.2018 г. в гр. Б., обл.П, без надлежно разрешително, което се изисква по силата на чл.7, ал.1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, е държал високорисково наркотично вещество - марихуана с нето тегло 12,56 грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол (ТХК) 4,8 тегловни % на стойност 75,36 лв. /съгласно Приложение №2 към Постановление №23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството/, като макар и непълнолетен, е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, като на осн. чл.354а, ал.3, т.1, във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК, във връзка с чл. 58а, ал.4, във връзка с чл. 55, ал. 1, т.2, буква „б” от НК е осъден на ПРОБАЦИЯ, включваща следните мерки за контрол и въздействие: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА при честота на явяване за подпис два пъти седмично и Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

Осъден е подс.Т. да заплати направените по делото разноски в размер на 74 лева, платими по сметка на ОД на МВР – П..

Постановено е вещественото доказателство – 12,12 гр. марихуана да се отнеме в полза на държавата и да се унищожи.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от защитника на подс.Т.-***.Твърди се,че присъдата е неправилна и незаконосъобразна,тъй като противоречи на материалния закон.Твърди се,че неправилно съдът не е приел,че са налице условията на чл.78а от НК.Алтернативно се твърди,че се касае за маловажен случай,като се иска приложението на чл.354а,ал.5 от НК.Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова,с която да бъде освободен подс.Т. от наказателна отговорност,като му се наложи административно наказание „обществено порицание“,като се приеме,че се касае за маловажен случай и се приложи чл.354а,ал.5 от НК.Жалбата се поддържа в съдебно заседание.Представя се като писмено доказателство заверено ксерокопие на част от трудовата книжка на подс.Т..

Представителят на Пазарджишка окръжна прокуратура поддържа становище,че жалбата е неоснователна. Не се сочат доказателства.

Пазарджишкият окръжен съд, като взе предвид всички събрани по делото доказателства, доводите на страните и провери изцяло така атакувания съдебен акт, съгласно правилата на чл.314 от НПК, прие за установено следното:

Въззивната жалба е неоснователна.

В  пълно съответствие със събраните и проверени по предвидения процесуален ред по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият Т. ***, без надлежно разрешително, което се изисква по силата на чл.7, ал.1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, е държал високорисково наркотично вещество - марихуана с нето тегло 12,56 грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол (ТХК) 4,8 тегловни % на стойност 75,36 лв. /съгласно Приложение №2 към Постановление №23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството/, като макар и непълнолетен, е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

За да направи този извод, съдът обосновано е кредитирал при възприемането на фактическата обстановка по делото направените от подсъдимия Т. пред съда самопризнания,както и събраните на досъдебното производство доказателства,които подкрепят направеното самопризнание-показанията на свидетелите Щ. и Й.,писмените доказателства,приети по делото-в това число Протокол за оглед на местопроизшествие от 30.10.2018 година ведно с изготвения към него Фотоалбум,както и изготвеното в хода на ДП заключение по назначената химическа експертиза.

Делото е разгледано по реда на Глава 27-ма от НПК-„Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция“,в хипотезата на чл.371,т.2 и следващите от НПК,като в обясненията си подс.Т. е признал и вината си и е заявил,че вярно са описани фактите в обвинителния акт.

Възприетата от първоинстанционния съд и описана в обвинителния акт фактическа обстановка не се оспорва от подс.Т. и пред въззивната инстанция,като съдът не намира за необходимо в този смисъл да я преповтаря,а също я възприема изцяло.

Във въззината жалба се правят две възражения: че неправилно съдът не е приел,че са налице условията на чл.78а от НК.Алтернативно се твърди,че се касае за маловажен случай,като се иска приложението на чл.354а,ал.5 от НК.Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова,с която да бъде освободен подс.Т. от наказателна отговорност,като му се наложи административно наказание „обществено порицание“,като се приеме,че се касае за маловажен случай и се приложи чл.354а,ал.5 от НК.

Тези два довода са правени и пред първоинстанционния съд,като същият обосновано и законосъобразно е приел,че са неоснователни, излагайки подробни мотиви за това,които настоящата инстанция напълно споделя:

Съдът напълно законосъобразно е оставил без уважение в съдебното заседание на 22.05.2019 година искането на защитата делото да бъде разгледано по реда на Глава 28-ма от НПК,като се приложи спрямо подс.Т. нормата на чл.78а от НК.За да има основание за това,следва да са налице условията на чл.78а,ал.1,б.“а“ от НК,което в случая не е така.За престъплението,за което е обвинен подс.Т.,се предвижда по закон наказание лишаване от свобода от 1 до 6 години и глоба от 2000 до 10000 лева.Съгласно нормата на чл.78а,ал.1,б.“А“ от НК,за да се освободи едно лице от наказателна отговорност и му се наложи административно наказание глоба,следва за престъплението,за което е обвинен,да се предвижда наказание лишаване от свобода до 3 години или друго по-леко наказание-когато се касае за умишлено престъпление.Неотносима в случая е редукцията по чл.63,ал.1,т.3 от НК по отношение на подс.Т. като непълнолетен,тъй като тази редукция не променя размера на наказанието,предвиден за самото престъпление в „Особената част“ на НК,а има значение само при определяне конкретния размер на наказанието с присъдата за това престъпление по отношение на едно лице,което го е извършило като непълнолетно.По този начин по отношение на непълнолетното лице се смекчава обема на наказателната му отговорност-заради особеното обстоятелство,свързано с личността му.В този смисъл е Решение №247 от 16.05.2011 година на ВКС по н.д.№1473/2011 година,1-во нак.отд.,Наказ.колегия,докл.съдията Н. Д.В него е прието,че съдът,за да приложи ал.=/изм./ на чл.78а от НК,е следвало да прецени дали са били налице условията на ал.1 на чл.78а от НК,вкл. и изискването в б.“а“-при умишлено престъпление да е предвидено наказаниие до 3 години лишаване от свобода.Прието е също,че е недопустимо тази преценка да бъде предшествана от редукция на наказанието по чл.63,ал.1 и 2 от НК,тъй като се нарушава смисълът на закона-редуцираното по реда на чл.63 от НК заради непълнолетието на дееца наказание не е предвидено в Особената част на НК наказание за съответното престъпление,а е смекчаване на обема на наказателната му отговорност заради особеното обстоятелство,свързано с личността му,даващо основание за намаляване размера на наказанието му.В това решение ВКС е приел,че първоинстанционният съд грубо е нарушил материалния закон,прилагайки чл.78а от НК-при положение,че обвинението е било за престъпление по чл.195,ал.1 от НК,за което в НК се предвижда наказание от 1 до 10 години лишаване от свобода.

Предвид горното доводите на защитата за приложение на чл.78а от НК по отношение на подс.Т. при обвинение по чл.354а,ал.3 от НК са напълно неоснователни.

Настоящата инстанция изцяло споделя възприетото от първоинстанционния съд,че в настоящия случай не се касае и за маловажен случай.За да е налице такъв по смисъла на чл.93,т.9 от НК,би следвало извършеното конкретно престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

Вярно е,че подс.Т. е държал малко количество наркотично вещество;същият е бил непълнолетен към момента,когато го е държал,неосъждан е и е с добри характеристични данни,включително през лятната ваканция е бил трудово ангажиран;признава вината си,съжалява за извършеното и осъзнава,че е сгрешил.

От друга страна обаче от показанията на свидетелите Й. и Щ. е установено по делото,че в момента,в който подс.Т. е установен да държи процесното количество високориското наркотично вещество, същият го е оформял на отделни дози,като на фотоалбума,изготвен при огледа на местопроизшествие,се виждат ясно полиетиленовите пликчета,в които подс.Т. е опаковал марихуаната.В беседата,която св.Щ. е провел с подс.Т.,същият му е обяснил,че я е разфасофал на дозички,които щял да продава „на големи хора,така и на ученици за сумата от по 5 и 10 лева“.Подс.Т. също така е обяснил пред този свидетел,че вече веднъж е препродавал марихуана,правейки я на дозички.

Вярно е,че по отношение на подс.Т. няма обвинение,че същият е държал марихуаната с цел разпространение,обаче от горните показания на св.Щ. в никакъв случай не може да се направи извода,че извършеното от него престъпление по чл.354а,ал.3 от НК представлява такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.Напротив-то разкрива,както обосновано е приел първоинстанционният съд,една дори по-висока степен на обществена опасност.

Вярно е,че св.Щ. преразказва дадени пред него извънпроцесуални обяснения на подс.Т.,но в подкрепа показанията на този свидетел са отчасти показанията на св.Й.-че подс.Т. е разфасовал марихуаната на дози,както и намерените полиетиленови пликчета,използвани с тази цел,и фотографирани за нуждите на делото.Всички тези доказателства косвено подкрепят дадените извънпроцесуални обяснения на подс.Т. пред св.Щ. за целта на разфасоването на марихуаната,а и липсва каквато и да било логика,ако същата е само и единствено за лична употреба на подс.Т.,той да я разфасова публично и на опаковани в пликчета дозички за себе си.

С оглед гореизложеното първоинстанционният съд законосъобразно е приложил материалния закон,признавайки подс.Т. за виновен и осъждайки го за извършено от него престъпление по чл.354а,ал.3,т.1 от НК,приемайки,че не се касае за маловажен случай.Доводите на защитата за приложение на закон за по-леко наказуемото престъпление и нормата на чл.354а,ал.5 от НК са неоснователни и следва да се оставят без уважение-по съображенията,изложени по-горе.По тези причини по отношение на подс.Т. не са налице и условията на чл.78а,ал.6 от НК-каквото искане се прави също от защитата.

След съобразяване на редукцията по чл.63,ал.1,т.3 от НК,първоинстанционният съд обосновано и законосъобразно е приел,че по отношение на подс.Т. са налице условията на чл.55 от НК-предвид многобройните смекчаващи отговорността му обстоятелства,посочени по-горе.Прилагайки нормата на чл.55,ал.1,т.2,б.“б“ от НК съдът е наложил на подсъдимия наказание пробация при първите две задължителни пробационни мерки,и то за минималния предвиден в закона срок.В този смисъл определеното му наказание е обосновано и справедливо.

Не се установиха от настоящата инстанция такива смекчаващи отговорността обстоятелства,които да доведат до изменение на присъдата с налагне на наказание обществено порицание/предвидено като алтернатива в нормата на чл.55,ал.1,т.2,б.“б“ от НК относно непълнолетните/ вместо пробация.

Присъдата е законосъобразна и в частта относно произнасянето на съда по веществените доказателства и присъждането на подсъдимия на сторените по делото разноски.Предвид горното присъдата следва да се потвърди,като се остави без уважение депозираната въззивна жалба.

При извършената служебна проверка съдът не констатира и съществени процесуални нарушения,които да са били допуснати от първоинстанционния съд при разглеждането и решаването на делото,и които да налагат отмяна на присъдата само на това основание.

Воден от горното и на основание чл.338 от НПК Пазарджишкият окръжен съд

                                            Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 85 от 22.05.2019 година по НОХД № 729/2019 година по описа на Пазарджишкия районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.