№ 2110
гр. Бургас, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20222120103323 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба от Д. Б. Д. ЕГН
**********, представляван от адвокат Г. С., със съдебен адрес: град Бургас, у** срещу
Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР – град София, представлявана от директора
Деян Моллов, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 700 лева, представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в периода от
15.05.2019 година до 09.07.2020 година, сумата 130 лева, представляваща мораторна лихва,
начислена за периода от 01.07.2019 година до 26.05.2022 година, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
плащане, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:
Ищецът е изпълнявал длъжността „младши инспектор/ старши полицай“ към Гранично
полицейско управление – град Созопол при Регионална дирекция „Гранична полиция“ -
Бургас на структурно подчинение на Главна дирекция „Гранична полиция“ – София. По
приложението на закона в исковата молба са изложени доводи за приложението на чл. 178 от
ЗМВР, чл.179, чл.187, ал.3 от ЗМВР. Изложено е, че за посочения период от 15.05.2019
година до 09.07.2020 година са действали следните наредби: Наредба № 8121з-
407/11.08.2014 година, Наредба №8121 з – 592 от 25.05.2015 година и Наредба № 8121з-776
от 29.07.2016 год., издавани от Министъра на вътрешните работи и уреждащи реда за
организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за
компенсиране на работата и редовното работно време, режима на дежурство, време за отдих
и почивки на държавните служители в Министерство на вътрешните работи. Текстовете в
1
трите наредби са идентични: „При работа на смени е възможно полагане на труд и през
нощта между 22, 00 часа и 6, 00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно
8 часа за всеки 24- часове период “. Направил е извод, че следва да бъде определен
коефициент 1,143 като нормалната продължителност на 8 часовия дневен труд се раздели
на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд. Поради изложените фактически
твърдения и при тези правни доводи ищецът предявява исковете си. В исковата молба е
посочил доказателства.
В преклузивния едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът Главна дирекция
„Гранична полиция“ – Бургас, представляван от юрисконсулт К. И., в представен писмен
отговор оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани по подробно
изложени фактически и правни доводи. Не е спорно, че ищецът е работил за посочения в
исковата молба период като е заемал посочената длъжност.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител – адвокат Г. С.,
поддържа предявения иск и сочи доказателства. В писмена молба предприема изменение на
иска на основание чл. 214 от ГПК. В писмени бележки излага подробни фактически и
правни доводи за основателност на предявения иск.
В съдебно заседание ответникът не се представлява. В писмена молба процесуалният
му представител оспорва предявения иск, прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение за процесуално представителство на ищеца.
В съдебно заседание е прието на основание чл.214 от ГПК изменение на иск за
осъждане на ответника да заплати на ищеца главница, представляваща възнаграждение за
положен извънреден труд като искът се счита предявен за сумата 601,37 лева, а искът за
лихва се счита предявен за сума в общ размер от 139,13 лева за периода от 01.08.2020
година до 27.05.2022 година.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
се установява следното от фактическа и правна страна:
Предявените искове са с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2, и
ал. 6 от ЗМВР, а акцесорните искове са с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
По фактите между страните не е спорно, че за периода, посочен в исковата молба -
15.05.2019 година – 09.07.2020 година ищецът е бил в служебно правоотношение с Главна
дирекция „Гранична полиция“ МВР като е заемала посочената в исковата молба длъжност.
Страните не спорят, че е полагала нощен труд в този период.
От заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно –
икономическа експертиза, което съдът приема за обосновано, а и не е оспорено от страните,
се установява, че за периода от май 2019 година до юни 2020 година ищецът е положила
72, 93 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1, 143 е равен на
583, 23 часа труд. Разликата между двете стойности е 72, 93 часа. Възнаграждението за тях
е в размер от 740,50 лева. Страните не спорят, че тази сума не е платена.
2
Спорът по делото е относно приложимия материален закон относно заплащане на
възнаграждение за този труд.
При тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.176 от Закона за МВР брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения.
Съгласно чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
В чл.187 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
В чл.140, ал.2 от КТ е посочено, че нощен е трудът, който се полага от 22,00 часа до
06,00 часа. Съгласно ал.1, изречение второ, нормалната продължителност на работното
време през нощта при 5 – дневна работна седмица е 7 часа. В чл. 187, ал.3 от ЗМВР е
посочено, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00
и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период.
Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
На посоченото основание са приети следните наредби:
В чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. е предвидено, че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове, положен нощен труд за отчетния
период, се умножава по 0.143. Тази наредба е отменена с §4 от ЗР на Наредба № 8121з-592
от 25.05.2015г., обнародвана в ДВ бр.40 от 02.06.2015 година. Наредбата от 25.05.2015
година е отменена с Решение № 8585/11.07.2016г. по адм. дело № 5450/2016г. на ВАС,
петчленен състав. Решението не подлежи на обжалване.
Третата наредба, приета хронологично във времето, е Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016г. е обнародвана в ДВ бр.60 от 02.08.2016г.
В периода от отмяната на 02.06.2015 година до издаването и обнародването на
третата Наредба – на 02.08.2016г., отново приложима е била първата, предвиждаща
преизчисляване на нощния труд в дневен с коефициент.
В Наредба № 8121з-592 /обн. в ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-776
/обн. в ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва норма в смисъла, вложен в чл.31, ал.2 от Наредба №
8121з-407, за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143.
С оглед приложимите закони настоящият състав приема, че за периода от 15.05.2019
година до 09.07.2020 година, който е периода, посочен в исковата молба, не е съществувала
изрична нормативна регламентация за възможността положения извънреден труд да бъде
3
възмезден с възнаграждение, определено с посочения коефициент.
Въпреки че не се съдържа изрична закона регламентация, приложение субсидиарно
следва да намери Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвид
наличието на законова празнота, на основание чл.46, ал.2 от ЗНА. Съгласно чл.9, ал.2 от
Наредбата, издадена по приложението на КТ, при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Следователно и
предвид цитираните по – горе норми на ЗМВР и КТ коефициентът за преизчисляване на
нощния труд в дневен е 1.143, получен от съотношението 8:7, както е посочено в исковата
молба.
Неприлагане субсидиарно на правилата на КТ и Наредбата за структурата на
работната заплата би поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от
другите държавни служители и от лицата, работещи по трудови правоотношение, по
отношение заплащането на допълнителните възнаграждения, а това противоречи на целта и
духа на закона.
При това положение настоящият състав приема, че предявеният иск е доказан по
основание и размер.
Главницата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба на 26.09.2022 година до окончателното й плащане.
По иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД настоящият състав приема:
Възнаграждението за извънреден труд е част от задължението за заплащане на
трудово възнаграждение, за което е установен срок, поради което ответникът е изпаднал в
забава след изтичането на срока, в който е следвало да заплати дължимото се
възнаграждение. При съобразяване на заключението на вещото лице, съдът приема, че
дължимата се лихва за забава върху неизплатеното възнаграждение за извънреден труд от
601, 37лв. за период с начална дата от 01.08.2019 г. до 27.05.2020г., е в размер на сумата
от 139, 13 лв. Лихвата за забава следва да бъде присъдена считано от първо число на
следващото тримесечие до датата на подаване на исковата молба, съгласно изменението на
иска и размера на задължението да бъде определен в посочената стойност предвид чл.162 от
ГПК. Поради изложеното, искът се явява основателен и доказан, поради което следва да
бъде уважен изцяло.
При този изход от спора и съгласно чл.78 от ГПК ответникът следва да бъде осъден
да плати на ищеца и разноските, направени по водене на делото. Видно от приложения
договор за правна защита и съдействие платеното възнаграждение е в размер на 400 лева. С
оглед цената на иска и фактическата и правната сложност на делото настоящият състав
приема, че възнаграждението не е прекомерно по смисъла на чл.78, ал.8 от ГПК.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати по
сметка на Бургаски районен съд държавна такса в размер на 50 лева за иска за осъждане на
4
ответника да плати главница и сумата 50 лева за иска за осъждане на ответника да плати
лихва. съобразно минималния размер, дължим на основание чл.1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК. На основание чл. 78, ал.6 от ГПК и чл.83,
ал.1, т.1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени и разноските за
извършване на експертизата, които са в размер от 200 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, представлявана от Главен
комисар, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ №
46, да плати на Д. Б. Д. ЕГН **********, представляван от адвокат Г. С., със съдебен адрес:
град Бургас, у** сумата 647, 06 лева /шестстотин четиридесет и седем лева и шест
стотинки/, представляваща дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за
извънреден труд от общо 78,37 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на
положения от него за периода от 15.05.2019 година до 09.07.2020 година нощен труд, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на
27.05.2022 година до окончателното й плащане, сумата 139, 13 лева /сто тридесет и девет
лева и тринадесет стотинки/, представляваща общ размер на лихви за забава върху
главниците за периода от първо число на следващото тримесечие до деня, предхождащ
датата на подаване на исковата молба – 27.05.2022 година, както и сумата 400 лева
/четиристотин лева/, представляваща разноски, направени по водене на делото, съответно на
уважената част от иска, съобразно първоначално предявения размер.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, представлявана от Главен
комисар, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ №
46, да плати по сметка на Бургаски районен съд разноски в размер от 300 лева /триста лева/,
от които сумата 100 лева /сто лева/, представляваща платена държавна такса и сумата 200
лева /двеста лева/, представляваща възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок
от получаване на съобщение за изготвянето му от страните пред Бургаски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5