№ 183
гр. Бургас, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шестнадесети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Радостина К. Калиманова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно гражданско дело №
20252000500291 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс.
По гражданско дело № 1666/2021 г. на Окръжен съд – Бургас М. М.
М. с ЕГН **********, с адрес гр. В. със съдебен адрес гр. София, ж.к.
„Младост 3“, бл. 303А, ет. 5, ап. 21 - Адвокатско дружество „В. и Бачева“ е
предявил против „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“
№ 89Б иск по чл. 432 от Кодекса за застраховането за заплащане на сумата от
150000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки и
страдания), претърпени от ищеца поради смъртта на баща му М.Х. М. с ЕГН
**********, настъпила на 28.09.2016г. в резултат на пътнотранспортно
произшествие от 27.09.2016 г. на пътя между гр. Ахелой и гр. Поморие,
причинено от водача на лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № ***
(застрахован при ответното дружество по договор за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“), ведно със законната лихва, считано от
05.07.2018 г. до окончателно изплащане.
Наред с горното ищецът е претендирал и обезщетение за
имуществени вреди (разходи за погребение на баща му, загинал в резултат на
произшествието) в размер на 1891,80 лева ведно със законната лихва от
1
05.07.2018 г. до окончателно изплащане.
С Решение № 521 от 01.07.2025 г. по цитираното дело окръжният
съд е уважил исковете частично като е присъдил обезщетения за
неимуществени и имуществени вреди съответно от 60000 лева и 1135,08 лева
ведно лихви от 27.09.2018 г.
Ищецът М. М. М. е подал въззивната жалба против решението в
отхвърлителната му част - по отношение на главниците над присъдените
размери от 60000 лева и 1135,08 лева до претендираните горници от 150000
лева и 1891,80 лева, както и по отношение на лихвите.
В жалбата са изложени доводи за неправилност на съдебния акт в
атакуваната му част поради противоречие с материалния и процесуалния
закон и необоснованост.
Присъденото обезщетение за неимуществени вреди било занижено.
Размерът му бил определен в разрез с критерия за справедливост по чл. 52 от
ЗЗД и трайната съдебна практика. Не били съобразени задължителните
указания по ППВС 4/1968г.
Не била изследвана задълбочено близката връзка между ищеца и
починалия му баща. Не били съобразени и икономическите условия в страната
към момента на ПТП, включително нивата на застрахователните покрития.
Необосновани били изводите за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия при степен от 40%. Дори да имало негово
формално нарушение на разпоредби от ЗДвП, поведението му не било в
каузална връзка с увреждането. Водачът на застрахования автомобил имал
възможността сам да предотврати настъпилото ПТП.
Не били анализирани в пълнота всички конкретни обстоятелства при
извършването на деликта. Употребата на алкохол от страна на пострадалия
пешеходец не обосновавала негов каузален принос. От друга страна и да
имало евентуално съпричиняване, то било в значително по-ниска степен.
Ответникът „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД е оспорил въззивната
жалба с представен в срок писмен отговор.
Според него първоинстанционното решение било постановено след
подробен анализ на събраните по делото доказателства. Съдът бил направил
обосновани правни изводи относно увреждането, степента на съпричиняване
от страна на пострадалия и претърпените вреди.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид събраните по делото
2
доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема следното:
Атакуваното решение е валидно и допустимо. То е постановено при
изяснена фактическа обстановка след внимателен анализ на събраните по
делото доказателства. С него са обсъдени исканията и доводите на страните и
всички релевантни за спора обстоятелства. На основание чл. 272 от ГПК
въззивният съд препраща към мотивите на решението с изключение на тази
част от тях, която касае началния момент на законните лихви върху
присъдените обезщетения. Необходимо е да се отбележи следното:
С Присъда № 60 от 22.11.2023 г. по приложеното НОХД №
962/2023г. на ОС – Бургас, изменена само относно наказанието с Решение №
60 от 06.06.2024г. от ВНОХД № 83/2024 г. на Апелативен съд – Бургас И.Т.С.
от гр. Бургас с ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 27.09.2016 г.
около 23:55 часа при управление на лек автомобил лек автомобил „Форд
Фокус“ с рег. № *** на главен път I-9 близо до гр. Ахелой в посока гр.
Поморие нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 21, ал.2, изр. І от
ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на М.Х. М. (баща на ищеца)
при съпричиняване от пострадалия, като направил всичко, зависещо от него за
оказване на помощ - престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 343, ал. 1, б.
„в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
Обстоятелствата, при които е настъпил пътният инцидент, са
установени от наказателния съд и от изслушаните пред първата инстанция
автотехническа медицинска експертиза:
На 27.09.2016 г. около 23:55 часа И.С. пътувал с лекия си автомобил
„Форд Фокус“ с рег. № *** от гр. Ахелой към гр. Поморие. Пътят имал по две
ленти в посока, разделени от мантинела. С. се движел на къси светлини със
скорост от 94,46 км/ч (при ограничение от 90 км/ч). Намирал се на около
километър след изхода от Ахелой. Наближавал изоставена крайпътна
бензиностанция, за която имало отбивка вдясно. Участъкът бил прав със суха
настилка без улично осветление. Липсвала маркировка, обозначаваща място за
преминаване на пешеходци. В този момент внезапно на пътя отляво изскочил
пострадалият пешеходец М. М., който бил в състояние на алкохолно
опиянение (с концентрация на алкохол в кръвта от 1,88 промила). Той вече бил
прекосил насрещните пътни ленти. Вниманието на водача С. било отвлечено
за момент от насрещен автомобил, който му присветнал, в резултат на което
машинално погледнал към контролното табло, за да се увери, че не кара на
дълги светлини. Късно забелязал облечения с тъмни дрехи пешеходец и го
блъснал с предната част на автомобила. Пострадалият можел да възприеме
3
отдалече осветения автомобил, но реакциите му били неадекватни и забавени
. От сблъсъка тялото му се приплъзнало върху предния капак. След удар в
обзорното стъкло то изхвърчало вдясно и се строполило на земята. В резултат
на получените травми пострадалият починал, въпреки оказаната му спешна
помощ след съдействие от страна на водача.
Наказателният съд е признал водача С. за виновен, като е приел, че
той се е движел с несъобразена скорост около 94 км/ч (при ограничение от 90
км/ч) Произшествието можело да бъде избегнато при движение със скорост от
около 70,20 км/ч..
На основание чл. 300 от ГПК присъдата е задължителна за
гражданския съд относно авторството на деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца.
Няма спор, че за автомобила, с който е извършено увреждането, е
била сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ с ответното дружество.
Застрахователят отговаря за претърпените от ищеца М. М. М.
имуществени и неимуществени вредите от смъртта на баща му на основание
чл. 432 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД. Претенция по реда на чл. 380, ал. 1 от КЗ е
била предявена на 05.06.2018 г. (видно от молбата с куриерска разписка на л.
66 от делото на ОС).
По повод възражението, че пострадалият е допринесъл за
настъпването на вредите, първоинстанционният съд правилно е приел степен
на съпричиняване от 40%. Подробно са анализирани обстоятелствата, при
който е настъпило увреждането, като е извършена коректна съпоставка между
поведението на делинквента и това на пострадалия. Отчетено е, че водачът е
управлявал МПС със скорост малко над нормативното ограничение от 90 км/ч.
Той бил стъписан от внезапната поява на пешеходец късно през нощта на
нерегламентиран за пресичане пътен участък извън населено място без улично
осветление. Обсъдено е и неадекватното поведение на пострадалия,
употребил сериозно количество алкохол, който, въпреки че лесно би могъл да
забележи наближаващия автомобил, ненадейно пресякъл пътя му.
Изводите на първоинстанционния съд относно претърпените от
вреди също са надлежно обосновани. Те са направени след внимателен анализ
на показанията на свидетеля Петър Гинев, дългогодишен приятел на ищеца.
Съдът е съобразил възрастта на пострадалия (на 67 г.) и на ищеца (на 40 г.) към
датата на произшествието, тяхната близост, обстоятелството, че не живеят
4
заедно, както и всички останали релевантни обстоятелства, включително и
икономическите условия в страната пред 2016 г., когато застрахователните
лимити са били далеч по-ниски от сегашните.
Така в съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД съдът е определил за
преживените ищеца болки и страдания обезщетение в размер на 100000 лева.
Въз основа на събраните доказателства в първоинстанционното производство
е установено, че ищецът е заплатил разходи за погребение от 1891,80 лева.
С оглед приетата степен на съпричиняване от 40 % на основание чл.
51, ал. 2 от ЗЗД обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди са
намалени до 60000 лева и 1135,08 лева.
Съгласно чл. 429 от КЗ компенсациите включват лихви за забава от
предявяването на претенцията по чл. 380, ал. 1 от КЗ.
По възражението за изтекла погасителна давност за лихвите:
Давността е тригодишна съгл. чл. 111, б. „в“, предл. ІІ от ЗЗД.
Исковата молба е подадена по пощата на 27.09.2021 г.
В случая е необходимо да бъде взето предвид спирането на давността
по време на въведеното в страната извънредно положение между 13 март и 13
май 2020 г. (съгл. чл. 3, т. 2 от ЗМДВИПОРНСПП) и възстановяването на
течението й считано от 21 май 2020 г. по силата на § 13 от ПЗР към ЗИД на
Закона за здравето, обн. ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г. При тази уредба давност не
е текла в разстояние на 69 дни. При това положение погасени по-давност се
явяват лихвите преди 20.07.2018 г.
Затова върху главниците се дължат лихви от 20.07.2018 г. до
окончателно изплащане.
Първоинстанционният съд неправилно е присъдил лихви от
27.09.2018 г.
Изложеното обосновава частична отмяна на обжалваното решение в
частта, с която претенциите за лихви върху присъдените главници са
отхвърлени за периода от 20.07.2018 г. до 27.09.2018 г. В тази част исковете
следва да се уважат.
В останалата част решението е правилно и трябва да се потвърди.
По държавните такси и съдебноделоводните разноски:
Тъй като допълнително присъдените лихви не формират цена на
иска, ответникът не дължи държавна такса върху тях.
5
Новият резултат по исковете налага преразпределението на
разноските пред първата инстанция, както следва: в полза на процесуалния
представител на ищеца трябва да се присъди допълнително възнаграждение
по чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 56,76 лева с ДДС, а присъдените в полза на
ответника разноски да се намалят от 727,77 лева на 717,23 лева.
Общият материален интерес във въззивното призводство възлиза на
149859,33 лева като се имат предвид и лихвите до завеждането на делото.
При изцяло успешно проведена защита възнаграждението на
представителя на ищеца по чл. 38, ал. 2 от ЗА, определено по правилата на
Наредба № 1/2004 г. на ВАС, би възлизало на 12773,25 лева с ДДС. С оглед
постановения резултат следва да се присъди част от това възнаграждение на
стойност 99,87 лева с ДДС.
В полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 521 от 01.07.2025 г. по гражданско дело №
1666/2021 г. на Окръжен съд – Бургас В ЧАСТТА, с която са отхвърлени
исковете на М. М. М. с ЕГН **********, с адрес гр. В. със съдебен адрес гр.
София, ж.к. „Младост 3“, бл. 303А, ет. 5, ап. 21 - Адвокатско дружество „В. и
Бачева“ против „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“
№ 89Б за заплащане на законни лихви за периода от 20.07.2018 г. до 27.09.2018
г. върху сумите от 60000 лева и 1135,08 лева, представляващи присъдени в
полза на ищеца обезщетения за неимуществени и имуществени вреди по чл.
432 от Кодекса за застраховането, както и В ЧАСТТА, с която ищецът М. М.
М. е осъден да заплати на ответника „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД
разноски за първоинстанционното разглеждане на делото над размера от
717,23 лева (седемстотин и седемнадесет лева и двадесет и три стотинки) до
горницата от 727,77 лева.
Вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“
№ 89Б да заплати на М. М. М. с ЕГН **********, с адрес гр. В. със съдебен
6
адрес гр. София, ж.к. „Младост 3“, бл. 303А, ет. 5, ап. 21 - Адвокатско
дружество „В. и Бачева“ законните лихви за периода от 20.07.2018 г. до
27.09.2018 г. върху сумите от 60000 лева и 1135,08 лева, представляващи
дължими обезщетения за неимуществени и имуществени вреди по чл. 432 от
Кодекса за застраховането.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 521 от 01.07.2025 г. по гражданско
дело № 1666/2021 г. на Окръжен съд – Бургас В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“
№ 89Б да заплати на Адвокатско дружество „В. и Бачева“ със седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 3“, бл.303А, ет.5, ап.21 сумата
от 56,76 лева (петдесет и шест лева и седемдесет и шест стотинки),
представляваща допълнително възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата с включен ДДС за защита на ищеца М. М. М. при
първоинстанционното разглеждане на делото, както и сумата от 99,87 лева,
представляваща възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата с
включен ДДС за защита на ищеца М. М. М. пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА М. М. М. с ЕГН **********, с адрес гр. В. със съдебен
адрес гр. София, ж.к. „Младост 3“, бл. 303А, ет. 5, ап. 21 - Адвокатско
дружество „В. и Бачева“ да заплати на „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Триадица“, бул. „Витоша“ № 89Б юрисконстултско възнаграждение за
производството пред въззивната инстанция в размер на 200 (двеста) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7