Решение по дело №13184/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№                             12.03.2020 година                        гр.София

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на девети март през две хиляди и двадесета година , в следния състав :

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                           

ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА АНАСТАСОВА

 

                      Мл.съдия ИВА НЕШЕВА  

 

при секретар Д.Шулева

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №13184 по описа на 2019 година,

за да се произнесе взе предвид следното :   

 

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №13184/2019 г по описа на СГС е образувано :

- по въззивна жалба на “Т.С. “ ЕАД *** срещу решение №70220 от 20.03.2019 г постановено по гр.д.№5135/17 г на СРС , 26 състав ;  в частта ,  с която са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД да се признае за установено , че П.Н.Б. ЕГН ********** иС.И.Б. ЕГН ********** дължат по половината от разликата над 1282,30 лева до предявения размер от 1671,64 лева незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2014 г – м.04.2016 г за ап.№73 в гр.София ж.к.********, ведно със законната лихва от 18.10.2016 г до окончателното заплащане на сумата ; и по половината от разликата над 107,50 лева до предявения размер от 145,95 лева  лихви за забава върху посочената главница за периода 15.09.2014 г – 30.09.2016 г ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 25.10.2016 г по ч.гр.д.№58395/16 г на СРС , 26 състав ;

- и по въззивна жалба на П.Н.Б. ЕГН ********** срещу посоченото решение на СРС в частта , в която исковете са уважени .

 Въззивникът “Т.С. “ ЕАД излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като неправилно е кредитирана ССЕ , според която част от претендираните суми са платени преди завеждане на делото . Вещото лице е взело предвид и период , който не е процесен , а суми не са постъпвали . Съгласно чл.33 ал.1 от ОУ потребителите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните си сметки респ.сумата по изравнителната сметка за периода . Допустимо е прихващане на задължения от предходен период със суми за възстановяване от изравнителни сметки . Самата дължимост на суми от предходен период не е предмет на делото .

Въззивникът П.Н.Б. е подал бланкетна въззивна жалба .

 Писмени отговори на въззивните жалби не са подадени .

Третото лице “Т.с.” ЕООД *** не взема становише по въззивните жалби .

 

Въззивните жалби са допустими. Решението на СРС е връчено на въззивника “Т.С. “ ЕАД *** на 28.03.2019 г и е обжалвано в срок на 08.04.2019 г . В срок е и жалбата на П.Б..

Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на посочените части от решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна : 

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да отхвърли частично исковете за СРС е приел следното . Безспорно ответниците са потребители на топлинна енергия за процесния имот . Според СТЕ потребената топлинна енергия за процесния период е 1373,85 лева . Според ССЕ ответниците са заплатили 91,55 лева , поради което същите дължат 1282,30 лева главница и 107,50 лева лихви за забава .

Решението на СРС е правилно .

Неоснователни са оспорванията на въззивника-ищец на ССЕ и по-специално на констатацията й , че ответниците са извършили плащания в размер на 91,55 лева . Съгласно чл.200 ал.3 ГПК оспорване на заключението може да стане докато трае изслушването на вещото лице . В случая в о.с.з. на 19.10.2018 г процесуалният представител на въззивника е заявил , че няма въпроси към вещото лице по ССЕ и не е оспорил заключението . Няма основание да се счита , че заключението не е дадено компетентно , респ.да не се кредитира същото и да се допусне повторна експертиза пред настоящия съд  . Отделно , въззивникът не е доказал , че ответниците дължат суми от предходни периоди респ.не е доказал предпоставки за прихващане между тези суми и плащанията на ответниците , като такива твърдения въобще липсват в исковата молба .

Жалбата на въззивника Б. е бланкетна и съдът не дължи служебна проверка за правилност на решението на СРС .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди .

В решението на СРС се констатира очевидна фактическа грешка относно ЕГН наС.И.Б. , която трябва да се поправи от първоинстанционния съд .

На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000 лева настоящото решение не подлежи на обжалване.

                                              

По изложените съображения , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №70220 от 20.03.2019 г постановено по гр.д.№5135/17 г на СРС , 26 състав .

 

ВРЪЩА делото на СРС , 26 състав за поправка на очевидна фактическа грешка в решението му относно ЕГН наС.И.Б. .

 

Решението е постановено при участието на “Т.с.” ЕООД *** като трето лице помагач на “Т.С.” ЕАД *** .

 

Решението не подлежи на обжалване .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                                              2.