Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ….01.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
НО, XVI-ти въззивен състав на тринадесети декември две хиляди
и седемнадесета година в открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВ
ЛЮБОМИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ХРИСТИНКА КОЛЕВА
ДОРОТЕЯ
КЕХАЙОВА
на секретаря Гергана Цветкова, в присъствието на прокурора Татяна Садай, разгледа докладваното от съдия Кехайова наказателно дело ВНОХД № 5274 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на Глава ХХІ от НПК.
С присъда от
01.02.2017 г. на СРС, НО, 115 състав по НОХД № 5274 от 2017г. подс.
В.В.К. е била призната за невиновна в извършването на престъпление по чл. 343в, ал. 2, вр. ал.1 от НК, поради
което и на основание чл. 304 от НПК, е била
оправдана по повдигнатото й обвинение.
Срещу присъдата
в законоустановения срок е постъпил протест от СРП, с който се иска отмяна на
присъдата и осъждането на подсъдимата по внесеното обвинение. В протеста, се
излагат аргументи за неправилност на атакувания съдебен акт, доколкото в хода
на съдебното следствие са били събрани достатъчно доказателства за
съставомерността на деянието, извършено от подс. В.В.К., както от обективна,
така и от субективна страна. Излагат се съображения, че подсъдимата е съзнавала
обстоятелството, че на инкриминираната дата е управлявала лек автомобил без
съответната за това правоспособност, както и че деянието е извършено в
едногодишен срок от наказването й по административен ред за друго такова
деяние.
В разпоредително
заседание на 15.11.2017 г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил,
че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия,
свидетели и експерти пред въззивната инстанция.
Пред въззивния
съд представителят на Софийска градска прокуратура не поддържа протеста и иска
потвърждаването на първоинстанционната присъда поради недоказаност на
обвинението по категоричен начин.
Защитникът на
подсъдимата В.К. - адв. Д. пледира за потвърждаване на оправдателната присъда
поради нейната правилност.
Подсъдимата В.К.
моли присъдата на първата инстанция да бъде потвърдена.
Софийски градски
съд, след като обсъди доводите в протеста‚ както и тези, изложени от страните в
съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за
нейното изменяване или отменяване поради следните съображения:
Първоинстанционната
присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от
събраните по делото доказателства, които изцяло подкрепят изводите на
първостепенния съд.
Фактите по
делото са следните:
Подсъдимата В.В.К.
е родена на *** г. в гр.София, българка, български гражданин, неосъждана, с висше
образование, живуща ***, aп. 1, ЕГН **********.
Подс. В.В.К. притежавала
СУМПС. Поради извършени нарушения на ЗДвП й били съставени АУАН, въз основа на
които от наказващия орган – ОПП – СДВР издал НП № 21350/27.02.2006г.; НП №
47125/28.04.2006г.; НП № 19470 /01.03.2005г. и НП № 77148/02.02.2005г. С
посочените НП на подсъдимата били отнети всички контролни точки, признати с
отменената Наредба № 1-139 от 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния
максимален размер на контролните точки на водач на МПС. Това станало причина за
издаденото на ЗПАМ от 13.10.2007г., с която на осн. чл. 171, т. 4 от ЗДвП по
административен ред с посоченото в заповедта основание за това - загуба на
всички 39 контролни точки по силата на влезли в сила НП издаденото на подс. К.
СУМПС било отнето. На основание чл. 172, ал.6 от ЗДвП наложената принудителна
административна мярка се ползвала с предварителната изпълнителна сила.
Посочените по –
горе НП подс. К. получила лично като не се възползвала от предоставената й от
закона възможност за обжалване, поради което НП влезли в сила на различни дати
през 2006г., съобразно отбелязването в тях.
В периода 2006 г.-2010 г. въз основа на съставени на подс. К. АУАН, от ОПП СДВР били издадени наказателни постановления с номера, както следва: НП № 1258/26.01.2010г.; НП № 28647/10.05.2010г. и № НП № 30795/14.05.2010г. С посочените санкционни актове подсъдимата била наказана по административен ред за управление на МПС без съответна за това правоспособност. Наказателните постановления не били връчени лично на подсъдимата, като това било сторено на основание чл.58, ал.2 от ЗАНН, което обстоятелство било отбелязано върху НП.
На 14.09.2011г.
подсъдимата К. управлявала МПС – л.а. „Ауди А3“ с рег. № ********в гр. София, в
района на ул. „Царево село“. Била й извършена проверка от органите на СДВР, в
хода на която било установено, че подс. К. управлявала лекия автомобил без да
притежава съответно СУМПС. За констатираното нарушение на подс. К. бил съставен
АУАН за управление без правоспособност, подписан без възражения от подсъдимата.
Установената
фактическа обстановка въззивният съд приема въз основа на обясненията на подс. К.,
както и от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства.
Районният съд е
положил необходимите и възможни усилия да запълни доказателствените пропуски,
допуснати по време на досъдебното производство, чрез изискване на писмени
доказателства за начина на връчване на НП № 1258/26.01.2010г.; НП №
28647/10.05.2010г. и № НП № 30795/14.05.2010г.
В събраната
доказателствена съвкупност липсват съществени противоречия, които да следва да
бъдат обсъждани подробно, като доказателственият анализ на първата инстанция е достатъчен
и изчерпателен.
Не се установява
на подс. К. да са й били връчени лично или по друг начин НП №
1258/26.01.2010г.; НП № 28647/10.05.2010г. и № НП № 30795/14.05.2010г., не се
установява същата изобщо да е била призовавана, за да й бъдат връчени
посочените санкционни актове и след надлежно призоваване да не се е явила за
получаването им. От събраните по делото писмени доказателства не се установява
след 2006г. подс. К. да е узнала, че е била наказвана по административен ред за
управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за
управление. Още по-малко се установява да е узнала, че е била наказвана за
такова нарушение в едногодишен срок преди деянието – 14.09.2011 г.
Тези причини
мотивираха настоящият съдебен състав да възприеме фактическа обстановка, сходна
с приетата от районния съд и по този начин да достигне до същите фактически
(респ. правни) изводи, каквито е направил и районния съдия.
При установената
фактическа обстановка подсъдимата В.В.К. не следва да носи наказателна
отговорност за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2 вр., ал. 1 НК.
По делото не се
установява подсъдимият В.В.К. да е управлявала на 14.09.2011 г. около 01,30
часа в гр. София, по ул. „Царево село“ моторно превозно средство - лек
автомобил „Ауди А3“ с ДК № ********без
свидетелство за управление на МПС в едногодишен срок от наказването й по
административен ред за същото деяние.
Действително
подсъдимата на 14.09.2011г. е управлявала лекия автомобил без свидетелство за
управление на МПС.
В същото време
няма нито едно пряко или косвено доказателство, от което да може да се заключи,
че подсъдимата към инкриминираната дата е извършила деянието след наказване по
административен ред за същото по вид нарушение и в едногодишен срок от
предходното наказване.
Липсва елемент
от обективна страна на престъпния състав по чл. 343в, ал. 2 вр., ал. 1 НК и
поради това оправдаването на подсъдимата К. по обвинението за това престъпление
е правилно и законосъобразно и присъдата на първата инстанция трябва да бъде
потвърдена изцяло.
При извършената
на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на
атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на други
основания, налагащи нейното изменяване или отмяна, поради което и с оглед на
посочените съображения, постанови своето решение.
Водим от всичко
изложено и на основание чл. 334‚ т. 6 от НПК вр. чл. 338 от НПК‚ Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от
01.02.2017 г. на СРС, НО, 115 състав по НОХД № 5274 от 2017г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.