Решение по дело №466/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 347
Дата: 23 април 2019 г. (в сила от 18 септември 2019 г.)
Съдия: Вяра Иванова Камбурова
Дело: 20192100500466
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 март 2019 г.

Съдържание на акта

                                                                        Р Е Ш Е Н И Е 

 Номер V   - 347                                                           Година 2019, 23.04                                     гр.Бургас

 

 

           В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,ІІ-ро Гражданско отделение,V-ти  въззивен състав

На двадесет и трети април  две хиляди и деветнадесета  година

в закрито  заседание в следния състав:

 

                                                 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА

                                                                        мл.с.Ваня ВАНЕВА

                                                                                                                                                                                                    

                                                                         

Секретар

като разгледа докладваното от съдията  В. Камбурова

въззивно гражданско дело номер 466  по описа за 2019 година

 

Производството е с правно основание чл.435, ал.1 от ГПК и е образувано по жалбата на „ЮС-07“ ООД със седалище и адрес на управление гр.София, район „Триадица“, ул.“Позитано“ №34, ет.3, ЕИК *********, представлявано от управителя Анатолий Степановс, гражданин на Република Литва, роден на ***г. в гр.Рига, съд.адрес ***, офис 2, адвокатска кантора „Везенкова“, взискател по изп.д.№ 20158040400186 против действията на ЧСИ Делян Николов, рег.№ 804 на КЧСИ по изп.дело № 20158040400186, обективирани в постановление изх.№ 2651/23.01.2019 г., с което ЧСИ е прекратил производството по делото по отношение на взискателя „ЮС-07“ ООД и е отказал прекратяването на производството по отношение на взискателя „Търговска банка Д“ АД.

Твърди се, че обжалваното постановление е незаконосъобразно, постановено в противоречие с нормата на чл.638, ал.4 ТЗ. Счита, че не са налице предпоставките за прекратяване на производството, тъй като не е изпълнено условието вземането на взискателя да бъде предявено и прието в производството по несъстоятелност и да няма висящо производството по чл.694, ал.1 ТЗ. Посочва, че в производството по несъстоятелност на длъжника „Туркомфорт“ ЕООД  вземанията на кредитора „ЮС-07“ ООД са оспорени и има висящо производство по реда на чл.694, ал.1 и ал. 3 ТЗ по т.д.№11/2017  по искова молба на „Евроконсулт Груп-България“ ЕООД срещу „ЮС-07“ ООД. Излага съображения за това, че по аргументите на ЧСИ за прекратяване на производството по отношение на „ЮС-07“ ООД същото следва да се приеме и по отношение на взискателя „Търговска банка Д“ АД, чието вземане в производството по несъстоятелност не е оспорено. Моли за отмяна на обжалваното постановление. Представя доказателства.

По повод подадената жалба в законовия срок е постъпило писмено възражение само от взискателя по изпълнителното дело „Търговска банка Д“ АД. Жалбата се оспорва като неоснователна.

Длъжникът по изп.дело - „Туркомфорт” ООД, не е представил становище по жалбата в законовия срок.

По делото са постъпили мотиви по чл.436, ал.3  ГПК от ЧСИ Д.Николов, с които се излага становище за неоснователност на жалбата. Изпраща копие на изп.д.№ 20158040400186.

С оглед твърденията на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Видно от приложеното изп.дело № 20158040400186 по описа на ЧСИ Д.Николов, и от мотивите на ЧСИ, делото е образувано на 25.02.2015 г. на основание издаден в полза на „ЮС-07” ООД изп.лист № 52 от 24.02.2015 г., с който „Туркомфорт” ЕООД е осъден да заплати на „ЮС-07” ООД посочените в изпълнителния лист суми. На 11.04.2016 г. по изп.дело е постъпила молба от „Евроконсулт Груп - България” ЕООД за конституирането му като взискател на мястото на „ЮС-07” ООД, поради сключен между двете дружества договор за прехвърляне на вземане (цесия) от 22.05.2014 г., към молбата са приложени цитираният договор за цесия, уведомлението за цесия, декларацията за извършената цесия, както и разписката за получената продажна цена по договора. С постановление от 22.04.2016 г. на основание представения договор за цесия, ЧСИ е конституирал „Евроконсулт Груп - България” ЕООД, в качеството му на цесионер по договор за цесия с взискателя „ЮС-07” ООД, като взискател по изпълнителното дело.

С Определение № 175 от 15.04.2016 г. по ч.т.д.766/2016 г. на ВКС, е потвърдено Определение № 571 от 09.10.2015 г. на ВКС, с което е оставена без разглеждане подадената от „ЮС-07” ООД частна касационна жалба срещу Определение № 146 от 04.05.2015 г. по ч.т.д. 107/2015 г. на БАС, с което е отменено разпореждане от 24.02.2015 г. по т.д.182/2014 г. на БОС, и е обезсилен издаденият на 24.02.2015 г. на основание Решение № 266 от 24.07.2014 г. по т.д.182/2014 г. на БОС изпълнителен лист. Поради обезсилването на изпълнителния лист, с постановление с изх.№ 15555/17.05.2016 г. (невлязло в сила), изпълнителното дело е прекратено спрямо „Евроконсуят груп - България” ЕООД на основание чл.433, ал.1, т.З от ГПК, тъй като това дружество е конституирано като взискател на мястото на „ЮС-07” ЕООД на основание извършена между тях цесия на вземането предмет на първоначално приложения по делото изпълнителен лист, който е обезсилен.

С молба от 17.05.2016 г., „ЮС-07” ООД е поискало конституирането му като взискател по делото на основание приложен нов изпълнителен лист - № 135 от 26.04.2016 г., издаден срещу дружество “Туркомфорт” ЕООД, издаден по същото дело и за същите суми. ЧСИ сочи, че поради това, че му е било служебно известно, с оглед по-ранното конституиране на „Евроконсулт груп - България” ЕООД като взискател, че дружество „ЮС - 07” ООД е прехвърлило процесното вземане на „Евроконсулт груп — България” ЕООД, и тъй като към този момент не е бил запознат с Определение №175 от 15.04.2016 г. по ч.т.д.766/2016г. на ВКС, е приел, че вземането предмет на изпълнителния лист, независимо че същият е издаден на името на „ЮС-07” ООД, е прехвърлено в полза на „Евроконсулт груп - България” ЕООД, поради което с постановление от 17.05.2016 г. е отказал конституиране на „ЮС-07” ООД като взискател. „ЮС-07” ООД  с нова молба, е поискал отмяна на постановлението в частта, в която се отказва конституирането му като взискател.

По повод новата молба на „ЮС-07” ООД, с приложени към нея документи, в.т.ч. Определение № 1750 от 20.05.2016 г. на САС по ч.гр.д.№ 1612/2016 г., ЧСИ е приел, че с оглед становището на цедента „ЮС-07” ООД, с което се оспорва валидността на договора за цесия, както и предвид мотивите на САС, касаещи същия договор, представеният от „Евроконсулт груп - България” ЕООД договор за цесия е невалиден и не е произвел прехвърлително действие, поради което материалноправната легитимация на „Евроконсулт груп - България” ЕООД е спорна. Ето защо с постановление от 03.06.2016 г. ЧСИ е конституирал като взискател по изпълнителното дело „ЮС-07” ООД. Постановлението е обжалвано от длъжника и с Определение № 2061 от 14.10.2016 г. по гр.д.1485/2016 г. на БОС, жалбата е била оставена без разглеждане като недопустима.

По повод входирана на 11.04.2016 г. от „Евроконсулт груп - България” ЕООД молба за конституирането му като взискател по изпълнителното дело на мястото на „ЮС-07” ООД, на основание договора за цесия с постановление изх.№ 28727/01.09.2016 г. ЧСИ е отказал конституирането на „Евроконсулт груп - България” ЕООД като взискател по изпълнителното дело. С решение по гр.д.№1800/2016 по описа на БОС отказът е отменен.

По повод постъпила молба от синдика на „Туркомфорт“ ЕООД-в несъстоятелност за прекратяване на изпълнителното производство, съответно за спирането му и спиране на публичната продажба в периода 23.12.2018-23.01.2019г. ЧСИ е постановил обжалваното постановление.

Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице, в законовия срок, против действия на ЧСИ, за които е предвидено обжалване-чл.435,ал.1,т.3 ГПК.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за частично основателна.

По делото е безспорно, че по отношение на длъжника „Туркомфорт“ ЕООД е открито производство по несъстоятелност –т.д.№548/2015 по описа на Окръжен съд гр.Видин. Видно от обявения на 05.01.2017г. в ТР списък с приети вземания и одобрени от съда по несъстоятелност с определение от 20.02.2017г. вземането на взискателя, настоящ жалбоподател, по изпълнителен лист №52 от 24.02.2015г. издаден от БОС въз основа на влязло в сила решение, е прието и включено в списъка на приетите вземания. Съгласно чл. 693 ТЗ за прието в производството по несъстоятелност се смята вземане, което е включено в одобрения от съда списък на приетите вземания по чл. 692, с изключение на вземане по чл. 694, ал. 1 ТЗ. В случая от представените с жалбата съдебни актове и направена от съда служебна справка се установява, че пред Окръжен съд гр.Видин „Евроконсулт-България“ ЕООД, взискател и кредитор с неприето вземане в производството по несъстоятелност, е предявил искове с правно основание чл.694, ал.2 и ал.3 ТЗ. С насрещна искова молба по същото дело е предявен иск от „ЮС-07“ООД против „Евроконсулт-България“ ЕООД за прогласяване нищожност на договор за цесия от 22.05.2014г., сключен между двете дружество. Постановеното решение №11 от 18.04.2018г. по т.д.№11/2017 по описа на Окръжен съд гр.Видин е обжалвано пред САС и е образувано т.д.№4852/2018. С определение №522 от 12.02.2019г. производството е прекратено и делото е върнато на Окръжен съд гр.Видин за изпълнение на процедура по чл.247 ГПК.

От казаното следва извод, че между кредиторите на длъжника има спор относно процесното вземане и към момента не е приключил с влязло в сила решение. Това от своя страна означава, че същото не е е прието по смисъла на чл.693 ТЗ, поради което не са изпълнени условията на чл.638, ал.4 ТЗ и няма основание спряното изпълнително производство да бъде прекратено по отношение на този взискател.

В т.2 от жалбата взискателят е изложил доводи за незаконосъобразност на обжалваното постановление в частта, с която ЧСИ Делян Николов е отказал да прекрати или спре производството по изпълнителното  дело по отношение на взискателя „Търговска банка Д“ АД. В тази част жалбата е недопустима. Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2 ГПК никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд, освен в предвидените от закона случаи. В случая обжалвания акт на съдебния изпълнител е постановен по повод отправена молба  от Ирена Александрова, синдик на „Туркомфорт“ ЕООД в несъстоятелност, длъжник в производството от 23.01.2019г., с искане производството по изпълнителното дело да бъде прекратено поради приложимост на разпоредбата на чл.638, ал.4 ТЗ. Правен интерес от обжалване имат само засегнатите от акта страни. В случая жалбоподателят упражнява чужди права без да има право. Ето защо в тази част жалбата следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима и производството по делото да бъде прекратено.

 Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ действията на ЧСИ Делян Николов, рег.№ 804 на КЧСИ по изп.дело № 20158040400186, обективирани в постановление изх.№ 2651/23.01.2019 г. в ЧАСТТА, с която ЧСИ е прекратил производството по делото по отношение на взискателя „ЮС-07“ ООД.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ  жалба подадена от „ЮС-07“ ООД със седалище и адрес на управление гр.София, район „Триадица“, ул.“Позитано“ №34, ет.3, ЕИК *********, представлявано от управителя Анатолий Степановс, гражданин на Република Литва, роден на ***г. в гр.Рига, съд.адрес ***, офис 2, адвокатска кантора „Везенкова“, взискател по изп.д.№ 20158040400186, против действията на ЧСИ Делян Николов, рег.№ 804 на КЧСИ по изп.дело № 20158040400186,  обективирани в постановление изх.№ 2651/23.01.2019 г., в ЧАСТТА, с която ЧСИ е отказал прекратяването на производството по отношение на взискателя „Търговска банка Д“ АД И ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№466/2019 по описа на БОС в тази част.

В прекратителната част решението, имащо характер на определение, може да бъде обжалвано пред Апелативен съд гр.Бургас в едноседмичен срок от съобщаването му на страните. В останалата част решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.437, ал.4 от ГПК.

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   

 

                                                  ЧЛЕНОВЕ: