№ 542
гр. Плевен, 23.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:РЕНИ В. Г.ИЕВА
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря МАРИ СЛ. ТОМОВА
като разгледа докладваното от РЕНИ В. Г.ИЕВА Въззивно гражданско дело
№ 20254400500747 по описа за 2025 година
С решение рег.№ 945/26.06.2025 г. по гр.д.№ 20244430104419 по описа на
ПлРС е развален на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД по предявения конститутивен
иск от Б. Д. Ю., като прехвърлител, срещу М. Б. Ю., като приобретател,
изцяло договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане от 26.09.2017 г., обективиран в нотариален акт № 41, том
7, рег. № 6292, дело № 518/2017 г. на нотариус Д. Н., по заместване при Ж. М.,
рег. №5 на НК с район на действие РС Плевен.
Депозирана е въззивна жалба от М. Б. Ю., чрез назначения му особен
представител, против решение по гр.д.№ 4419/2024 г. по описа на
ПлРС.Счита същото за неправилно, като се прави искане същото поради тази
причина да се отмени.
За въззиваемата страна – Б. Д. Ю. процесуалният представител изразява
становище, че счита решението на районния съд за правилно, законосъобразно
и обосновано на данните по делото и закона.
Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество –
неоснователна.
1
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Предмет на обжалване е решението на първоинстанциониня съд от
26.06.2025 г., с което е уважен предявения от Б. Ю. срещу М. Ю. иск с правно
основание чл.87, ал.3 ЗЗД.
На основание чл.272 ГПК съдът препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
На първо място в жалбата са изложени доводи, че въззивникът не е
съгласен с извода на първоинстанционния съд относно това, че е налице пълно
неизпълнение на алеаторното задължение на приобретателя от момента на
сключване на договора, което виновно неизпълнение продължило и до датата
на подадената искова молба.
Договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане е сключен на 26.09.2017 г.
Неоснователно се сочи, че съдът не е изследвал факта от кога е
неизпълнението на договора.
Съдът е обсъдил ангажираните по делото писмени и гласни доказателства
за установяване на релевантните обстоятелства и изпълнение на задълженията
по договора.
Нормата на чл.87 ЗЗД е от императивен характер.
От показанията на свидетелите Р. и А., които са кредитирани като
обективни, тъй като познават страните и имат непосредствени впечатления от
взаимоотношенията им, се установява, че процесният имот е прехвърлен от
бащата на сина през 2017 г.Въззиваемият е завел въззивника и сестра му в
Англия, били са малки, когато са заминали.Там са завършили училище.
Видели са се преди 5-6години в къщата в гр.Пордим.Въззивникът работи
и все още е в Англия.Той е там от много години.
Въззивникът има дете, тъй като се е оженил, което е на 3 или 4 години, но
не са го виждали.
Установява се от свидетелските показания, че нямат контакт баща и
син.Не знаят той да превежда пари за лекарства на баща си.М. Ю. не си идва,
2
не контактуват.
Б. Ю. също е в Англия.Там работи, но си идва и тук, тъй като е строител.
Неоснователно се сочи във въззивната жалба,че твърдението, че страните
не поддържали връзка, е недоказан.
От доказателствата по делото се установява, че въззивникът живее и
работи в Англия от дълги години, има семейство, малолетно дете, идвал си
един единствен път след сключването на договора преди около 5
години.Въззиваемият не познава внучката си, което следва да се приеме, че е
поради обстоятелството, че между страните липсват контакти.
Неоснователно се сочи във въззивната жалба, че първоинстанционният
съд неправилно е кредитирал показанията на свидетелите, а те нямат
достатъчно наблюдения върху отношенията на страните.
Двамата свидетели живеят в гр.Пордим, където се намира процесният
недвижим имот, а със свидетелката А. са комшии.От показанията им се
установява, че въззивникът и въззиваемият не поддържат никаква връзка.
При всички случаи следва да бъде изяснено дали неизпълнената част на
задължението не е по същество незначителна с оглед действителния интерес
на кредитора с оглед на чл.87, ал.4 ЗЗД.При незначителност на интереса на
кредитора, поискал развалянето на договора изцяло или частично, то не
следва да бъде уважено.
В процесния случай с оглед на събраните по делото доказателства следва
да се приеме, че неизпълнението от страна на въззивника е пълно.
Не са налице предпоставките на чл.87, ал.4 от ЗЗД с оглед на дългата
продължителност на периода, в който въззивникът не е полагал грижи и не е
предоставял издръжка на въззиваемия, а това е от сключването на договора на
26.09.20217 г.
При спорове във връзка с неизпълнение на договорите следва да се изхожда
от възможностите за тяхното изпълнение и да се допуска развалянето им само
в случаите, когато неизпълнението е толкова съществено, че прави
невъзможно постигането на договореното.
Съгласно чл.87, ал.3 ЗЗД ако ответникът предложи изпълнение в течение на
процеса, съдът може според обстоятелствата да даде срок за това.
3
В процесния случай от страна на въззивника не е предложено такова
изпълнение в течение на процеса.
На следващо място във въззивната жалба се сочи, че първоинстанционният
съд не е приел аргумента за изтекла погасителна давност на иска по чл.110
ЗЗД, което счита за неправилно.
Въззиваемият твърди, че въззивникът не е престирал дължимото
изначално, т.е. от сключването на договора от 26.09.2017 г. до предявяването
на иска на 31.07.2024 г.Счита, че следва да се приеме възражението за изтекла
погасителна давност по смисъла на чл.87, ал.5 ЗЗД относно неизпълнение от
страна на ответника, като основание за разваляне на договора, за периода
преди 31.07.2019 г., при условие, че не бъде установено от събрания
доказателствен материал, неизпълнение след този период.
Според чл.87, ал.5 ЗЗД правото да се развали договорът се погасява с
петгодишна давност.Това е общото правило и е приложимо за всички
хипотези, за които ЗЗД или друг специален закон не предвижда друг срок.
Задължението на приобретателя по договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане е за продължително
изпълнение.Той дължи всички необходими за нормалното съществуване на
прехвърлителя грижи и цялата необходима му издръжка (независимо дали
последният има собствени доходи) постоянно.Задължението трябва да се
изпълнява всеки ден, тъй като нуждата на кредитора както от грижи, така и от
средства за издръжка, е ежедневна.Правото за разваляне на договора възниква
при виновно неизпълнение от страна на длъжника - чл.87, ал.1 ЗЗД.
Всеки ден, в който приобретателят не е изпълнявал задължението си да
издържа прехвърлителя води до неизпълнение по договора за издръжка и
гледане, а от всяко неизпълнение започва да тече нов давностен срок.
Въз основа на гореизложеното следва да се приеме, че искът за разваляне на
договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане се
погасява с изтичането на 5-годишна давност, считано от всеки ден на
неизпълнение и не се счита изтекла, ако това е станало в рамките на 5 години
преди предявяване на иска за разваляне. (определение № 50122/22.02.2023 г.
на ВКС по гр.д.№ 2653/2022 г., IV г.о.).
Въз основа на гореизложеното въззивният съд счита, че правото да се
4
развали договорът от 26.09.2017 г. не е погасено по давност съгласно чл.87,
ал.5 ЗЗД.
Не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и същото
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение рег.№ 945/26.06.2025 г. по гр.д.№
20244430104419 по описа за 2024 година на Районен съд - Плевен.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3,
т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5