№ 31660
гр. София, 26.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:.....
като разгледа докладваното от ..... Гражданско дело № 20251110107237 по
описа за 2025 година
I. Страни по делото:
Ищец: К. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: ...... Представляван от адв. Н. И. И. от САК –
София.
Ответници:
....., със седалище и адрес на управление: ...... Представлявано от ...... и ......
заедно и поотделно (към датата на исковата молба). Отговорът е депозиран чрез
старши юрисконсулт ....
....., със седалище и адрес на управление: .... Представлявано от ...... – управител
(към датата на исковата молба). Отговорът е депозиран чрез юрисконсулт .....
II. Предявен иск:
Ищецът е предявил искове за:
1. Прогласяване на нищожност на Договор за паричен заем №... от 13.02.2020 г.,
сключен между К. Г. Д. и ...., поради противоречие с разпоредбите на Закона за
потребителския кредит (ЗПК), Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) - иск по чл. 26, ал 1., пр. 1 ЗЗД
2. Евентуално, ако съдът приеме, че Договорът за потребителски заем е действителен, да
се прогласи нищожността на отделни клаузи, съдържащи се в него, а именно
клаузата, регламентираща размера на възнаградителната лихва на 35%, на горното
основание
3. Прогласяване на нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство №... от
13.02.2020 г., сключен между К. Г. Д. и ..... поради накърняване на добрите нрави и
заобикаляне на задължителните изисквания на ЗПК.- ЧЛ. 26, АЛ.1, пр. 2 и 3 ззд
1
4. Евентуално, ако съдът приеме, че Договорът за предоставяне на поръчителство е
действителен, да се прогласи нищожността на клаузата, съдържаща се в чл. 3, ал. 1 от
Договора за предоставяне на поръчителство, че ищецът дължи възнаграждение на .......
в размер на 1199,00 лв.. на горното основание
III. Обстоятелства, на които се основават исковете (твърдения на ищеца):
На 13.02.2020 г. ищецът е сключил Договор за паричен заем №... (ДПЗ) с .... за сума от
1500,00 лв..
Към същата дата 13.02.2020 г., ищецът е сключил и акцесорен Договор за предоставяне
на поръчителство №... (ДПП) с ..... което е дъщерно дружество на .....
По ДПЗ, общата сума, дължима по кредита (главница и договорна лихва, без такса
гарант), е 1751,00 лв., разпределена на 10 месечни вноски от 175,10 лв.. Годишният
процент на разходите (ГПР) е 41,88%, а лихвеният процент е 35,00%.
По ДПП, ищецът е задължен да заплати допълнителни 1199,00 лв., разбита на 10
ежемесечни вноски, дължими на същите дати като вноските по основния ДПЗ и то в
полза на .....
Общата сума, която ищецът е следвало да заплати на ...., е 2950,00 лв. при отпусната
заемна сума от 1500 лв..
Ищецът счита, че Договор за паричен заем №... от 13.02.2020 г. е изцяло
недействителен по ЗПК и ЗЗП, или съдържа нищожни клаузи.
Ищецът счита, че Договор за предоставяне на поръчителство е нищожен.
Мотиви за недействителност/нищожност на ДПЗ:
Нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК: Съдържанието на ДПЗ не е ясно и разбираемо за
потребителя, съдържа подвеждащи клаузи като „таксата поръчител”, която е дължима
пряко на ...., но не е включена в ГПР при формиране на общите разходи по кредита.
Липса на срок на договора и погасителен план: В ДПЗ няма изрично посочен срок
на договора (чл. 11, ал. 1, т. 6 ЗПК) и погасителен план по смисъла на ЗПК, което води
до недействителност.
Неяснота относно съдържанието на вноските: Чл. 2, ал. 6.1 от ДПЗ е неясен относно
разпределението на главница и лихва във всяка вноска.
Липса на методика за изчисляване на референтен лихвен процент: В ДПЗ липсва
методика за изчисляване на референтния лихвен процент (чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК). ГПР
е посочен абстрактно, без да е спазено изискването за методика на изчисляване и
какво точно съдържа оскъпяването на кредита.
Нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК: Не може да се извлече информацията за
размера на включените в месечната погасителна вноска суми за лихва, главница и
такса, както и дали се дължат други такси по кредита, каквато е таксата „поръчител”
2
от 1199,00 лв.. Тази такса е скрита лихва, която ако беше включена в ГПР, щеше
значително да надхвърли тавана от пет пъти размера на законната лихва. Реалният ГПР
е многократно над допустимите по ЗПК 50%.
Липса на информация за последователност на разпределение на вноски: Поради
липсата на погасителен план не е ясно дали при отделните вноски не е налице
начисляване на лихва върху лихва или лихва върху таксата „поръчител”.
Неяснота за плащане на такса „поръчител”: Неясно остава защо таксата
„поръчител” се плаща на ...., а не на дружеството „поръчител”, което е дъщерно на
ответника, което доказва, че всъщност таксата за поръчителя е скрита лихва или такса
за усвояване и управление на кредита, поради което е следвало да бъде включена в
ГПР.
Нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 20, 23 и 24 ЗПК: Договорът не съдържа клаузи относно
наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който
това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване,
както и липса на реда за прекратяване на договора за кредит и наличието на
извънсъдебни способи за решаване на спорове.
Липса на подписани Общи условия: При сключване на ДПК на доверителя не са
представяни Общи условия към него, тя не ги е подписала на всяка страница, каквито
са изискванията на ЗПК, което на самостоятелно основание влече до
недействителността на ДПК.
Нищожна клауза за възнаградителна лихва: Нищожна като противоречаща на
добрите нрави е клаузата, фиксираща размера на възнаградителната лихва на 35%,
която надвишава трикратния размер на законната лихва.
Нищожна клауза за ГПР: Нищожна като подвеждаща е клаузата, в която е уговорен
ГПР в размер на 41,71%, тъй като кредиторът ответник не е включил в ГПР таксата
гарант, която се явява условие за отпускане на кредита и представлява скрита лихва
или такса за усвояване и управление на кредита.
Нищожна клауза за обезпечение/гаранция: ДПК е нищожен поради включените в
него нищожни клаузи за договорна лихва и клаузата, вменяваща задължение на
доверителя да предостави обезпечение/гаранция при неизпълними условия и
респективно сключеното към договора нищожно споразумение Договор за
предоставяне на поръчителство.
Мотиви за нищожност на ДПП:
Нарушение на добрите нрави и заобикаляне на ЗПК: ДПП е нищожен поради
нарушаване на добрите нрави и заобикаляне на задължителни изисквания на ЗПК.
Липса на реално обезпечаване: С ДПГ не се цели реално обезпечаване на ДПЗ,
сключен между доверителя и ...., доколкото плащайки задължението на потребителя в
3
полза на ...., на практика ....... плаща вземането сам на себе си.
Допълнително оскъпяване и скрито възнаграждение: Сключването на ДПГ цели
едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение
на кредитодателя, което е уговорено само формално по друго правоотношение и с
друго юридическо лице. Целта на тези уговорки е да се избегнат ограниченията на чл.
19, ал. 4 ЗПК, което от своя страна води до недействителност на ДПГ, респективно на
уговорената в него клауза за заплащане на възнаграждение на основание чл. 26, ал. 1
ЗЗД.
Накърняване на принципа на справедливостта: В случая е налице хипотеза на
накърняване на добрите нрави, тоест ДПГ е нищожен, а евентуално нищожна е
клаузата, възлагаща в тежест на доверителя да заплати на ....... сумата от 1199,00 лв..
IV. Искания на ищеца:
Да се прогласи недействителността/нищожността на Договор за паричен заем
№.../13.02.2020 г..
Евентуално, да се прогласи нищожността на клаузата за възнаградителна лихва (35%) в
ДПЗ.
Да се прогласи нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство
№.../13.02.2020 г..
Евентуално, да се прогласи нищожността на клаузата в чл. 3, ал. 1 от ДПП за
възнаграждение от 1199,00 лв..
Да бъдат присъдени разноските по делото.
V. Възражения и доводи на ответниците:
А. .......:
Недопустимост на иска (липса на пасивна легитимация и правен интерес):
Счита така предявения иск за процесуално недопустим, тъй като ....... не е
пасивно процесуално легитимирана страна. Задълженията по процесните
договори са прехвърлени изцяло, с всички привилегии и обезпечения, по силата
на Договор за цесия на ....., при условията на чл. 99 от ЗЗД.
Предявеният иск е недопустим и поради липсата на правен интерес. Решението,
с което искът евентуално ще бъде уважен, ще установи със сила на присъдено
нещо несъществуването на договорното правоотношение, но само в
отношенията между страните по делото. Решението няма да е противопоставимо
на цесионера, тъй като същият нито е страна по делото (чл. 298, ал. 1 от ГПК),
нито има качеството на универсален или частен правоприемник на цедента (чл.
298, ал. 2 от ГПК).
Моли да се прекрати настоящото производство по отношение на установителния
4
иск като недопустим.
Неоснователност на иска:
Възраженията на ищеца са напълно неоснователни, видно от аргументация,
която се основава единствено на логически грешки/уловки, неверни и правно
нерелевантни фактически твърдения.
Договорът за предоставяне на гаранция не представлява договор за кредит по
смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК. Той урежда отношенията между възложител и
гарант. ....... се задължава да издаде гаранция за плащане в полза на .... срещу
възнаграждение от К. Г. Д.. Сключеният договор е двустранен, като .......
предоставя услуга, а потребителят заплаща възнаграждение.
Дружеството сключва гаранционни сделки по занятие и е вписано като
финансова институция в Регистъра на БНБ.
Възнаграждението по ДПП не противоречи или нарушава законови разпоредби
или добрите нрави. В ЗЗД липсва изрична регламентация на възмездното
поръчителство, но то не е недопустимо.
Заплащането на възнаграждението чрез .... е за улеснение на потребителя. .... е
само овластено да приема плащания ОТ ИМЕТО И ЗА СМЕТКА НА ........ Този
факт не прави дружеството-кредитор титуляр на вземането. Сумите не постъпват
в патримониума на .....
Разпоредбите на ЗПК и последиците от тях са относими единствено и само за
договори за потребителски кредит, какъвто ДПП не е.
Обстоятелството, че дружеството-гарант е дъщерно дружество на ...., не
превръща ....... в кредитор, нито трансформира ДПП в договор за кредит. Според
законодателството, двете дружества са различни правни субекти с различен
предмет на дейност. Договорите за предоставяне на гаранция и договорите за
кредит са договори с различен предмет. ЗПК се прилага единствено и само към
договорите за паричен заем.
Инсинуациите на ищеца за оскъпяване на договора за паричен заем, за
допълнително възнаграждение, за допълнителна печалба за кредитора са
неоснователни. Възнаграждението по ДПП е насрещна престация срещу поето
задължение за обезпечаване на кредит. Дружеството сключва гаранционни
сделки по занятие с цел положителен финансов резултат, но резултатът е
ирелевантен. Разпределението на евентуалния положителен резултат не се
отразява на действителността на ДПП.
Инсинуациите на ищеца относно заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4
ЗПК са неоснователни. ДПП е сключен по инициатива на ищеца.
Предоставянето на обезпечение от дружество-гарант е само едно от трите
предвидени обезпечения. Ако ищецът е целял да заобиколи посочената
5
разпоредба, ответното дружество не е знаело за тези цели.
ДПП е действителен, отговаря на приложимите изисквания на закона, сключен е
валидно между вписано в Регистъра на БНБ лице (чл. За ЗКИ) и дееспособно
лице, при спазена форма. Не нарушава правни принципи или добри нрави.
Дружеството-ответник е вписано като финансова институция, с предмет на
дейност предоставяне на гаранционни сделки по занятие, за което следва да
получава възнаграждение. Уговореното възнаграждение е насрещна престация
срещу поетото задължение за издаване на гаранция. Възнаграждението не
противоречи на закона или добрите нрави. Престацията по ДПП може да
изглежда нееквивалентна, но е определена след преценка на риска.
Нееквивалентността на престациите не води до нищожност на договора.
Дружеството е действало добросъвестно. Клаузите са ясни и разбираеми. В
договора за поръчителство е предвидено, че той влиза в сила само, ако
заемополучателят не представи на кредитното дружество обезпечение под
формата на поръчителство от физически лица или банкова гаранция.
Искания на .......:
Да се прекрати производството по предявения установителен иск, тъй като
липсва правен интерес от предявяването му.
Да се постанови решение, с което да се отхвърлят изцяло като неоснователни и
недоказани предявените искове.
Да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в това число и разноски за процесуално
представителство в размер на 360.00 лева.
В случай че се постанови решение в полза на ищцовата страна, се прави
възражение за липса на предпоставките по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата (ЗАдв).
Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, като съдът да го съобрази с липсата на правна и фактическа
сложност на делото. Съдът не е обвързан от правилата за определяне на
адвокатското възнаграждение, установени с НМРАВ. Съдът може да намали
адвокатското възнаграждение дори под минималния размер, определен в
НМРАВ.
В случай че ищецът не се яви в първото по делото заседание, не вземе становище
по отговора на исковата молба и не поиска разглеждане на делото в негово
отсъствие, моли на основание чл. 238, ал. 2 да се прекрати делото и да се
присъдят разноски.
Моли в случай че не се яви представител на дружеството в съдебно заседание,
делото да бъде разгледано в отсъствие, като съдът да приеме, че поддържа
6
изложеното в настоящия отговор.
Б. ....:
недопустимост на исковете (липса на пасивна легитимация и правен интерес):
.... към настоящия момент не е носител на спорното материално право, поради
което дружеството не е надлежна страна в производството. Задълженията на
ищеца към .... по процесния договор са погасени от ....... (по силата на договор за
гаранция) и това дружество е встъпило в правата на удовлетворения кредитор.
Задълженията по процесния договор впоследствие са прехвърлени изцяло, с
всички привилегии и обезпечения, по силата на Договор за цесия на ....., при
условията на чл. 99 от ЗЗД. Цесията замества стария кредитор на длъжника с
нов. Дори ищецът да възрази, че не е уведомен за извършената цесия, то с
получаването на настоящия отговор следва да се счита, че той е уведомен.
Предявеният установителен иск е недопустим и поради липсата на правен
интерес. Решението, с което искът евентуално ще бъде уважен, ще установи със
сила на присъдено нещо несъществуването на договорното правоотношение, но
само в отношенията между страните по делото. Решението по делото, дори и да
бъде прогласена нищожността на договора, няма да е противопоставимо на
цесионера.
Моли да се прекрати производството по предявените установителни искове
срещу дружеството, тъй като същите са недопустими, поради липсата на правен
интерес от предявяването им.
Неоснователност на исковете:
Възраженията на ищеца относно действителността на процесния договор за
паричен заем са напълно неоснователни, тъй като са основани на неверни
твърдения и инсинуации.
В процесния случай, редът и условията за сключване на ДПЗ, изискванията към
неговото съдържание и условията за неговата действителност са предмет на
Директива 2008/48 и ЗПК, чиито разпоредби са специални. Договорни условия,
които отразяват задължителни законови или подзаконови разпоредби не са
предмет на Директива 93/13/ЕИО.
Съгласно ЗПК, ДПЗ може да бъде обявен за недействителен единствено в
случаите, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и
20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от закона. Надвишаването на максимално
допустимия размер на ГПР не води до недействителност на договора за кредит.
Само клаузите, надвишаващи максимално допустимия размер се считат за
нищожни, а платеното по тези клаузи се приспада при последващи плащания по
кредита.
Процесният договор за паричен заем е действителен, тъй като клаузите му
7
отразяват изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 от ЗПК.
Договорът за потребителски кредит е в съответствие с изискванията на чл. 10,
ал. 1 ЗПК. Сключен е в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем
начин, с еднакъв по вид, формат и размер шрифт 12. Договорът е изготвен и
подписан в два екземпляра, всяка страница е подписана от заемополучателя.
Относно клаузата „такса поръчител”: В процесния договор за паричен заем не
съществува клауза, която може да бъде определена като клауза „възнаграждение
за гарант”/клауза „такса поръчител”. Твърдението за легална дефиниция от СЕС,
че възнаграждението за гарант представлява „конструкция, предназначена да
прикрие истинските разходи по кредита” е несъстоятелно.
Относно срока на договора: ДПЗ е в съответствие с изискванията на чл. 11, ал.
1, т. 6 ЗПК. Срокът на договора е посочен в чл. 2, т. 3 от договора – 10 месеца.
Относно методиката за изчисляване на референтен лихвен процент: ДПЗ
трябва да съдържа методика за изчисляване на референтния лихвен процент,
само когато кредиторът прилага такъв процент. Изискванията на чл. 11, ал. 1, т.
9а не са приложими към процесния договор, тъй като лихвеният процент е
фиксиран за целия срок на договора.
Относно методиката за изчисляване на ГПР: В ЗПК не фигурира изискване за
представяне на пояснения във връзка с компонентите на ГПР, за разписване на
методика на формиране на ГПР, за представяне на пояснения относно какви
разходи са включени в ГПР. Задължението за посочване на ГПР се изчерпва с
посочването на цифровата стойност с точност до втория десетичен знак,
получена в резултат на изчислението по предвидената в Приложение 1 на ЗПК
формула. ГПР, посочен в договора, е изчислен съобразно изискванията на чл. 19,
ал. 2 ЗПК. В ДПЗ са посочени основните данни, послужили за изчисляване на
ГПР.
Относно разликата между ГЛП и ГПР: Разликата в стойностите на годишния
лихвен процент и годишния процент на разходите се дължи на разликата в
естеството и начина, по който се определят и изчисляват ГПР и ГЛП. Лихвата е
само един от елементите, които се вземат предвид при изчисляването на ГПР, но
не е единственият. Това не означава, че в договора има скрити разходи.
Относно спазването на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК: В договора са посочени
условията за издължаване на кредита, информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
Последователността на разпределение на вноските се посочва, когато сумите са
дължими при различни лихвени проценти, което е неприложимо при фиксиран
лихвен процент. Изискване за посочване отделно на главницата, лихвата и
допълнителните разходи в рамките на отделна погасителна вноска е въведено с
чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, която касае предсрочно погасяване.
8
Относно спазването на чл. 11, ал. 1, т. 20, т. 23 и т. 24 ЗПК: Правото на отказ
от договора е уредено в чл. 7, ал. 3 от ДПЗ, като са спазени изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 20, т. 23 и чл. 29 ЗПК. Лихвеният процент на ден е посочен в чл. 2, т.
6.2. Наличието на извънсъдебни способи за решаване на спорове е уредено в чл.
7, ал. 4 от ДПЗ.
Относно подписани Общи условия: Договорът за паричен заем е подписан на
всяка страница от двете страни. Всички приложими условия са включени в
текста на договора. Договорите не представляват сделки при общи условия по
смисъла на чл. 298 ТЗ.
Относно нищожността на клаузата за ГПР: ДПЗ е в съответствие с
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В договора са посочени ГПР и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване. ГПР
отразява общите разходи по кредита за потребителя, изразени като процент от
общия размер на предоставения кредит. ГПР е изчислен по Приложение 1 към
ЗПК, като са използвани договорените условия. ГПР включва всички разходи по
кредита и в процесния случай това е само лихвеното задължение.
Относно включването на възнаграждението по ДПП в ГПР: Твърдението на
ищеца, че сключването на ДПП е задължително условие за отпускане на заема е
невярно. В ДПЗ не съществува изискване за сключване на ДПП, нито с избрано
от заемодателя дружество, нито е предвидена дължимост на възнаграждение за
поръчителство. Представянето на обезпечение не е въздигнато в условие за
отпускане на кредит. Възнаграждението по ДПП не се включва при изчисляване
на ГПР, тъй като не е част от общия разход по кредита. Сключването на ДПП с
трето лице не се явява необходимо условие за сключването на договора за кредит
или за предаване на заемната сума. Разходите за обезпечаване на вземането не
могат да се включат при изчисляване на общата дължима сума и ГПР, тъй като
те нито са неизбежен разход, нито са известни към момента на сключване на
договора.
Относно подвеждащата практика: Заемополучателят, избирайки да обезпечи
вземанията чрез дружество-гарант, индивидуално договаря с него съответните
условия, поради което не може да се приеме, че същият е бил лишен от
възможност да определи обхвата на задълженията си.
Относно нищожността на клаузата за лихвения процент: Разпоредбите на
ЗПК са специални. В закона изчерпателно са изброени основанията за
недействителност на договорите за потребителски кредит (чл. 22 ЗПК) и
основанията за нищожност на отделни договорни клаузи (чл. 21 ЗПК). ЗПК не
ограничава възнаградителната лихва до двукратния размер на законната лихва.
Размерът на лихвения процент по договора е в съответствие с изискванията на
ЗПК. Той е елемент на ГПР и е в рамките на ограничението, предвидено в чл. 19,
ал. 4 ЗПК. Становището, че възнаградителната лихва следва да бъде съпоставяна
9
със законната лихва е неправилно, тъй като законната лихва и възнаградителната
лихва имат различна същност.
Относно нищожността на клауза 4 за обезпечение: Изискването да се
предостави обезпечение на кредит е напълно допустимо и законно (чл. 11, т. 18
от ЗПК, чл. 5, ал. 1, б. „н” от Директива 2008/48/ЕО). ВКС приема, че
обезпечението е необходимо присъщ белег на всеки един договор за кредит.
Кредитополучателят е бил уведомен предварително чрез Стандартния
европейски формуляр за изискуемите обезпечения. Клауза 4 от ДПЗ отговаря и
на изискванията за прозрачност на договорните клаузи, предвидени в Директива
93/13. Клаузата за обезпечение е индивидуално уговорена. Действителността или
недействителността на клауза 4 не се отразява на действителността на договора
за паричен заем, тъй като не засяга основните права и задължения на страните.
Искания на ....:
Да се прекрати производството по предявения установителен иск, тъй като
липсва правен интерес от предявяването му.
Да се постанови решение, с което да се отхвърлят изцяло като неоснователни и
недоказани предявените искове.
Да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски на
основание чл. 78 от ГПК, включително и възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 360,00 лв..
В случай че се постанови решение в полза на ищцовата страна, се прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение,
като съдът да го съобрази с липсата на правна и фактическа сложност на делото.
Съдът не е обвързан от правилата за определяне на адвокатското
възнаграждение, установени с НМРАВ. Съдът може да намали адвокатското
възнаграждение дори под минималния размер, определен в НМРАВ.
На основание чл. 238, ал. 2, моли да се прекрати делото и да се присъдят
сторените разноски, ако ищецът, без да е поискал разглеждане на делото в негово
отсъствие, не се яви в първото заседание по делото и не е взел становище по
отговора на исковата молба и не представи доказателства за претендираните
суми.
Моли в случай че не се яви представител на дружеството в съдебно заседание,
делото да бъде разгледано в отсъствие, като съдът да приеме, че поддържа
изложеното в настоящия отговор.
VI. Доказателства, приложени от ищеца:
Договор за паричен заем №.../13.02.2020 г..
Договор за предоставяне на поръчителство №.../18.02.2020 г..
10
Погасителен план.
Справка от Търговски регистър за актуално състояние на ........
Преписи от исковата молба и писмени доказателства за ответните страни.
Адвокатски пълномощни и договори за правна помощ и съдействие.
VII.. Разпределяне на доказателствена тежест (чл. 146 ГПК):
Ищецът носи доказателствена тежест за:
Наличието на сключен Договор за паричен заем и Договор за предоставяне на
поръчителство с посочените в исковата молба страни и условия.
Нарушенията на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, водещи до пълна или частична
недействителност/нищожност на ДПЗ и ДПП, включително неспазване на
изисквания за яснота, разбираемост, срок, погасителен план, методика за
изчисляване на лихви и ГПР, както и липса на информация за право на отказ и
извънсъдебни способи.
Противоречие на клаузите за лихва и ГПР с добрите нрави и заобикаляне на
закона.
Всички други твърдени фактически обстоятелства, въз основа на които
претендира недействителност/нищожност.
Ответниците носят доказателствена тежест за:
Спазването на всички законови изисквания при сключването на ДПЗ и ДПП,
като доказват, че договорите и техните клаузи са действителни и
законосъобразни, не противоречат на добрите нрави и не заобикалят закона и
вскички свои възражения, от които черпи права.
IX. Насрочване:
Делото да се насрочи в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените документи, като писмени доказателства по делото.
Не се правят доказателствени искания.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между
тях, както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми,
свързани с евентуални разноски в исковото производство или пък принудително
11
изпълнение на задълженията (разноски в изпълнителния процес).
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.09.2025г. от 10:30 ч.,
за когато да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характера на
проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при липса на твърдения
за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание, може да бъде обявен за
окончателен доклад по делото по смисъла на чл. 146 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се изпрати и
препис от писмения отговор с приложенията към него, подаден от ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12