О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
2017 Дупница
Номер Година Град
IV, г.о.
Районен съд – Дупница състав
23.10. 2017
на Година
закрито Миглена Кавалова
В заседание
в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
гражданско 1292 2017
дело № по описа за година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, депозирана от В.Л.Х., ЕГН ********** и А.Л.Х., ЕГН ********** със съгласието на майка си Д.И.С. и тримата с адрес за получаване на съдебни книжа: гр. Перник, ул. „Юрий Гагарин” № 3А, ет. 3, ап. 15 чрез адв. Н.И.П. – Видинска адвокатска колегия с адрес: гр. София, бул. „Христо Ботев” № 57, ет. 3 срещу З.В.Б., ЕГН **********,***.
Съдът на основание чл.
140, ал. 3, изр. 2 ГПК обявява на страните следния проект за доклад по делото
съобразно разпоредбата на чл. 146 ГПК:
1. Обстоятелства, от които
произтичат претендираните права и направените възражения:
Ищците твърдят, че прадядо
им Борис Х. Тонев с Нотариален акт за учредяване на право на строеж върху чужда
земя /суперфиция/ - № 96, том 1, дело № 199/1968 г. отстъпва безсрочно на
В. Борисов Х. правото да надстрои втори етаж, състоящ се от едно жилище,
над съществуващите магазини, както и да пристрои една стая по предварително
изготвен и одобрен архитектурен план, върху собственото му дворно място,
образуващо парцел ХIV-221
/четиринадесети за имот планоснимачен номер двеста двадесет и първи / в квартал 23 по регулационния план на гр. Станке
Димитров, с урегулирана площ 203 /двеста и три/ квадратни метра, при съседи:
улица Михал Вас. Вучинов, Мирчо Вълчев и Анета Вълчева, Никола Петрунов Х.,
Иван Янакиев, Милка Станоева и Генади Станоев, като твърди, че от анализа на този нотариален акт
следват два извода: първият, че към момента на учредяването на правото на
надстрояване прадядо им Борис Х. Тонев е бил собственик на същесвуващите
магазини и същите не са били СИО; вторият, че новопостроеното върху магазините
жилище от дядо им В. Борисов Х. е СИО. След смъртта на прадядо им Борис Х. Тонев единствен наследник на неговото
имущество е дядо им В. Борисов Х., който с Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот - № 166, том I, per. № 2583, дело № 150/2002 г. е дарил на
съпругата си Мария Василева Христова следния свой недвижим имот: 1/2 - една втора идеални части от Търговски
обекти, изградени в Двуетажната масивна жилищна сграда, построена в урегулиран
поземлен 3516 - три хиляди петстотин и шестнадесети, за който е отреден парцел
XI - единадесети в квартал 268-двеста шестдесет и осми по плана на гр. Дупница
с пространство от 200 - двеста квадратни метра, при съседи: улица, Михаил Вас.
Вучков, Анета Вас. Вълчева, Мирчо Вълчов Мирчов, Никола Петрунов Х., А. Ник.
Петрунов, Генади Алекс. Станоев и Милка Ив. Станоева. Твърдят, че това дарение
е извършено в нарушение на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, извършено е върху неоткрито
наследство и същото е нищожно до запазената наследствена част на баща им, а именно
1/2 идеална част от дарените магазини. След
смъртта на дядо им В. Борисов Х. неговите наследници са съпругата му Мария
Василева Христова и синът му, баща им Любомир Василев Х., които при спазване на
закона би следвало да са наследници на имуществото при следните квоти за
различните обекти: по ½ идеална
част за всеки наследник от търговските обекти; по 1/2 идеална част за всеки
наследник от урегулирания поземлен имот върху който са построени търговските
обекти; 1/4 идеална част от жилището над магазите за Любомир Василев Х. и 3/4
идеална част от жилището над магазите за Мария Василева Христова, 1/4 идеална
част от полумасивната жилищна сграда за Любомир Василев Х. и ¾ идеална
част от полумасивната жилищна сграда за Мария Василева Христова. Твърдят, че
съпругата на В. Борисов Х., баба им Мария Василева Христова след смъртта на
сина си - баща им Любомир Василев Х. по своя инициатива се е снабдила с
Нотариален акт за собственост на недвижим имот по писмени документи - № 81, том
II, per. № 2272, дело № 261/2007 г., като нотариуса на основание приложените
към молбата на Мария Василева Христова писмени доказателства, на основание чл.
483, ал. 1 от ГПК (отм.), признал за собственик Мария Василева Христова на следния
недвижим имот, а именно: ¾ идеални части от поземлен имот с
идентификационен номер 68789.604.12, ЕКАТТЕ 68789, по кадастрална карта,
одобрена със Заповед № 300-5-56 на Изпълнителния директор на АК, с адрес гр.
Дупница, ул. „Орлинска” № 56, общ. Дупница, с площ по кадастрална карта 202
/двеста и два/ квадратни метра, с трайно предназначение: „Урбанизирана” и начин
на трайно ползване: „Ниско застрояване”, при граници и съседи на имота: ниско
застрояване имот номер 68789.604.9 собственост на Мирчо Вълев Мирчев и Анета
Василева Мирчева, имот номер 68789.604.13 собственост на Милка И. Станоева и
Генади Станоев, имот номер 68789.604.14 собственост на Никола Петров Х. и
Николин Александров, първостепенна улица номер 68789.605.424 собственост на
община Дупница, идентичен с Урегулиран поземлен имот номер 3516, за който е
отреден парцел XI, в квартал 268, находящ се в гр. Дупница, ул. „Орлинска” №
56, обл. Кюстендилска, с площ от 200 /двеста/ квадратни метра по регулационния
план на гр. Дупница, одобрен със заповед № 291 от 19.03.1990 г., при граници и
съседи: парцел IX- 3518 на Никола Х.
и А. Петрунов, парцел Х-3517 на Генади Стефанов и Милка Станоева,
улица с осови точки 1465-1461, парцел ХП-3615 на Михал Вучков, Анета Вълчева и Мирчо
Мирчов, ведно с построената
в имота Двуетажна масивна
жилищна сграда 1 на скицата
с идентификатор номер 68789.604.12.1
и Полумасивна жилищна сграда
2 с идентификатор номер
68789.604.12.2. Твърдят, че този
нотариален акт е изцяло порочен, същият по - никакъв
начин не отразява реалните права на всеки от наследниците
на дядо им В. Борисов
Х., няма как да не се отчете факта, че към този момент ищците са наследници на баща им и сме
всъпили в правата по оставеното от него наследство, което като квоти и имущество определили в т. 3 от настоящата искова
молба. Поради този съществен порок искат Нотариален акт за собственост на
недвижим имот по писмени документи - № 81, том 11, per. № 2272, дело № 261/2007 г. (констативен такъв) да бъде отменен.
Твърдят, че с Нотариално
завещание №1, том I, per. № 585, дело № 3 от 2013 г. баба им Мария Василева
Христова, завещава на племенницата си З.В.Б. следния свой собствен
недвижим имот, а именно: 1/2 - една втора идеална част от Поземлен имот с идентификатор
68789.604.12 по кадастралната карта и по кадастралните регистри на гр. Дупница,
одобрени със Заповед № 300-5-56/30.07.2004 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, адрес на поземления имот: гр. Дупница, обл. Кюстендил, ул. „Орлинска” №
56, площ 202 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин
на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м-десет метра/, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: 3516 /имот планоснимачен номер
три хиляди петстотин и шестнадесет/, квартал 268 /двеста шестдесет и осем/,
парцел: XI /единадесет/, при съседи: поземлени имоти с идентификатори:
68789.605.424, 68789.604.13, 68789.604.14, 68789.604.10 и 68789.604.9, ведно с 1/2 -
една втора идеална част от Сграда с идентификатор
68789.604.12.1 със застроена площ от 103 кв.м, /сто и три квадратни
метра/, брой етажи 2, предназначение - Жилищна сграда-еднофамилна и 1/2 - една
втора идеална част от Сграда с идентификатор 68789.604.12.2, със застроена площ
от 16 кв.м. /шестнадесет квадратни метра/, брой етажи 1, предназначение -
Промишлена сграда, построени в гореописания имот, както и завещава на внука
си В.Л.Х. следния свой собствен недвижим имот, а именно: 1/4
- една четвърт идеална част от Сграда с идентификатор 68789.604.12.1
със застроена площ от 103 кв.м. /сто и три квадратни метра/, брой етажи 2,
предназначение - Жилищна сграда-еднофамилна и 1/4 - една четвърт
идеална част от Сграда с идентификатор 68789.604.12.2, със застроена площ
от 16 кв.м. /шестнадесет квадратни метра/, брой етажи 1, предназначение -
Промишлена сграда, построени в Поземлен имот с идентификатор 68789.604.12 по
кадастралната карта и по кадастралните регистри на гр. Дупница, одобрени със
Заповед № 300-5-56/30.07.2004 г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на
поземления имот: гр. Дупница, обл. Кюстендил, ул. „Орлинска” № 56, площ 202
кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно
ползване: Ниско застрояване /до 10 м-десет метра/, стар идентификатор: няма,
номер по предходен план: 3516 /имот планоснимачен номер три хиляди петстотин и
шестнадесет/, квартал 268 /двеста шестдесет и осем/, парцел: XI /единадесет/,
при съседи: поземлени имоти с идентификатори: 68789.605.424, 68789.604.13, 68789.604.14,
68789.604.10 и 68789.604.9. Твърди, че това завещателно разпореждане също
страда от съществен порок. Установили, че свидетелката по нотариалното
завещание Милена Георгиева Б., ЕГН **********, с постоянен адрес:***1 е дъщеря
на ползващата се от завещателното разпореждане З.В.Б., обстоятелство нарушаващо
чл. 584, т. 3 от ГПК във връзка с чл. 572 от ГПК, във връзка с чл. 575 от ГПК.
Тъй като това нотариално удостоверяване драстично нарушава закона, то на
основание чл. 574 от ГПК същото е незаконосъобразно и във връзка с чл. 576 от ГПК е нищожно: не поражда правни последици за июците като наследници на Мария
Василева Христова. С оглед горното молят съда да постанови решение, с което да
обяви за нищожно на основание чл. 584, т. 3 от ГПК във връзка с чл. 572 от ГПК,
във връзка с чл. 575 от ГПК, чл. 574 от ГПК във връзка с чл. 576 от ГПК
Нотариално завещание №1, том I,
per. № 585, дело № 3 от 2013 г. в частта, с която баба
им Мария Василева Христова, завещава на племенницата си З.В.Б. следния
свой собствен недвижим имот, а именно: 1/2- една втора идеална
част от Поземлен имот с идентификатор 68789.604.12 по кадастралната карта и по
кадастралните регистри на гр. Дупница, одобрени със Заповед №
300-5-56/30.07.2004 г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления
имот: гр. Дупница, обл. Кюстендил, ул. „Орлинска” № 56, площ 202 кв.м., трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско
застрояване /до 10 м-десет метра/, стар идентификатор: няма, номер по предходен
план: 3516 /имот планоснимачен номер три хиляди петстотин и шестнадесет/,
квартал 268 /двеста шестдесет и осем/, парцел: XI /единадесет/, при съседи:
поземлени имоти с идентификатори: 68789.605.424, 68789.604.13, 68789.604.14,
68789.604.10 и 68789.604.9, ведно с 1/2 - една втора идеална
част от града с идентификатор 68789.604.12.1, със застроена площ от 103 кв.м.
/сто и три квадратни 6метра/,
брой етажи 2, предназначение - Жилищна сграда-еднофамилна и 1/2 - една втора
идеална част от Сграда с идентификатор 68789.604.12.2, със застроена площ от 16
кв.м. /шестнадесет квадратни метра/, брой етажи 1, предназначение Промишлена сграда, построени в гореописания
имот (главен иск), и 2/
ако приеме, че главния иск не е доказан, то молят при условията на евентуалност
като се отчете обстоятелството, че ползваща се от завещанието З.В.Б. черпи
правата си от Ноториален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 166, том
II рег.№2583, дело №150/2002 год. и Нотариален акт за собственост на недвижим
имот по писмени документи - № 81, том II, per. № 2272, дело № 261/2007
г., то да прогласи за недействително до размера на запазената част на всеки
един от тях, наследниците В.Л.Х. и А.Л.Х., дарението в полза на Мария
Василева Христова; да отмени констативния нотариален акт до запазената част на
всеки един от нас: наследниците В.Л.Х. и А.Л.Х., както и на това
основание да намали правата на ползаващата се от Нотариално завещание №1, том I, per. № 585, дело № 3 от 2013 г, З.В.Б. до размера на запазената част на
на всеки един от тях: наследниците В.Л.Х. и А.Л.Х.. Претендират сторените
разноски по делото.
В срока за отговор
на исковата молба е депозиран такъв от ответника, в който отговор се изразява
становище за доспустиност, но неоснователност на предявените искове. Осорва
твърдението в т. 4 исковата молба, че Мария Василева Христова неправилно била
призната за собственик на ¾ идеални части от
ПИ с идентификатор 68789.604.12 по КК и КР на гр. Дупница, ведно с построената
в имота двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор 68789.604.12.1 и полумасивна
жилищна сграда с идентификатор 68789.604.12.2. Твърди, че посочените квоти в
Нотариален акт № 81, том П, per. № 2272, дело № 261/20007г. отговарят на
действителните права на завещателката й
към момента на неговото изготвяне. По отношение на иска за обявяване на нищожно
нотариално завещание № 1, том I, per. № 585, дело № 3/2013г. намира, че не са
нарушени разпоредбите на чл. 584, т. 3 от ГПК, във вр. с чл. 572 от ГПК, във
вр. с чл. 575 от ГПК, чл. 574 от ГПК, във вр. с чл. 576 от ГПК. Оспорва изцяло предявения иск, с който се иска
прогласяване за недействително до размера на запазената част на В.Л.Х. и А.Л.Х.
дарението в полза на Мария Василева Христова, като сочи, че това дарение е
направено от В. Борисов Х. - дядо на ищците с НА № 166, том I, per. № 2583,
дело № 150/06.06.2002г. От представеното към исковата молба удостоверение за
наследници е видно, че дарителя В. Борисов Х. е починал на 20.11.2004г.
Исковете за възстановяване на запазена част на наследниците се предявяват в
рамките на общата 5-годишна погасителна давност, поради което прави възражение
за изтекла погасителна давност, намира, че е изтекла на 21.11.2009г. Намира, че
иска за прогласяване на недействителност на дарението в полза на Мария Христова
не следва да бъде предявен спрямо нея, тъй като тя не е наследник на Мария
Василева Христова. Счита, че по отношение на иска за отмяна на констативния нотариален
акт № 81, том II, per. № 2272, дело № 261/2007г. също неправилно е предявен
спрямо нея, тъй като не е наследник на Мария Василева Христова и не носи пасивната
процесуална легитимация да отговаря по този иск. Счита за неоснователна и претенцията
за намаляване правата й по нотариално завещание № 1, том I, per. № 585, дело №
3/2013г. Мария Христова се е разпоредила приживе в нейна полза, като й е
завещала имущество, което е нейна собственост, намира, че не е нарушена запазената
част на наследнците й по закон - ищците в производството, тъй като същите са
удовлетворени от продажбата на друг недвижим имот находящ се в с. Слатино, общ.
Бобошево. Този недвижим имот е продаден с НА № 193 том I, per. № 2373, дело №
170/2016г. на нотариус Сийка Милева, от който е видно, че ищците А. и В.
Христови са получили полагащия им се дял от наследството на дядо им В. Борисов Х.,
по право на заместване на техния баща Любомир Василев Х.. Сумата получена на името
на Мария Василева Христова е изтеглена от ищците в производството от „Сосиете
Женерал Експресбанк”, клон Дупница, всички средства останали по сметката на
Мария Христова са получени от ищците в произвдоството и по този начин не е
нарушена запазената им част. Предвид
изложеното моли съда да отхвърли предявените искове и да й присъди сторените по делото разноски.
2. Правна квалификация на претендираните права и възражения:
Предявен е иск с правно основание чл. 584, т. 3 от ГПК във вр. с чл. 572 от ГПК, във вр. с чл. 575 от ГПК, чл. 574 от ГПК във вр. с чл. 576 от ГПК и евентуално съединен иск с правно основание чл. 30, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗН.
Ответникът прави възражение за погасяване по давност на иска с правно основание чл. 30, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗН.
3. Права и обстоятелства, които се признават: не са налице
4. Общоизвестни и служебно известни
на съда факти, свързани с предмета на доказване
на делото, които не следва да се доказват: не са налице.
5. Разпределение на
доказателствената тежест:
Съобразно правилата на чл. 154 ГПК ищците следва да докажат: по иска с правно
основание чл. 584, т. 3 от ГПК във вр.
с чл. 572 от ГПК, във вр. с чл. 575 от ГПК, чл. 574 от ГПК във вр. с чл. 576 от ГПК наличието на соченото в исковата молба основание за нищожност на посочения
в исковата молба нотариален акт; по иска с правно основание чл. 30, ал. 2, вр.
ал. 1 от ЗН - степента си на родство с наследодателя, пораждаща правото и на запазена
част, както и че са приели наследството по опис предвид обстоятелството, че
ответникът по исковете не е наследник по закон на наследодателя на ищците.
Ответникът, черпещ правата си от
извършеното в негова полза дарствено разпореждане и съответно претендиращ
запазването му следва да докаже какво друго имущество включва наследствената
маса, което да покрива запазената част на ищците, поради което да не се налага
намаляване на дарението, както и онези свои възражения - правоизключващи, правоотлагащи,
правопрекратяващи, правоунищожаващи и правопогасяващи възражения, от които
черпи изгодни за себе си правни последици.
Предвид разпределението на доказателствената тежест и възприетото от страните процесуално поведение на страните, съдът указва на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на ищците, че не сочат доказателства за приемане по опис на наследството на наследодателя им.
Следва да бъдат приети като доказателства по делото представените с исковата молба и отговора по нея документи, доколкото същите са допустими и относими към предмета на доказване в настоящото производство, да бъдат задължени ищците на основание чл. 190 ГПК да представят описания в исковата молба НА № 81, том П, per. № 2272, дело № 261/2007г. най – късно в първото по делото открито съдебно заседание, както и да се издаде на ответника исканото в отговора на исковата молба съдебно удостоверение, след внасяне на такса.
На основание гореизложеното и чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.11.2017г. от 10, 00 ч., за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, като на ищците по се връчат преписи от отговора на исковата молба и приложенията към него, депозирани от ответника.
ДОПУСКА събирането на приложените към исковата молба и отговора по нея документи като доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ищците да представят описания в исковата молба НА № 81, том П, per. № 2272, дело № 261/2007г. най – късно в първото по делото открито съдебно заседание.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към сключване на споразумение, насочва ги към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора и им разяснява, че при постигане на съдебно споразумение, дължимите държавни такси се заплащат в половин размер, като за постигане на такова следва да се явят лично в съдебно заседание, споразумението има значение на влязло в сила съдебно решение, разноските по производството и по спогодбата остават за страните така, както са ги направили, ако не е уговорено друго.
Определението не подлежи на обжалване.
Да се издаде на ответника исканото в
отговора на исковата молба съдебно удостоверение, след внасяне на такса.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: