№ 2
гр. П., 03.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Андроника Ил. Ризова -
Ръжданова
при участието на секретаря Людмила Маламова
като разгледа докладваното от Андроника Ил. Ризова - Ръжданова
Административно наказателно дело № 20241230200525 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от В. В. П., с ЕГН **********, адрес: г/населено
място/, против Наказателно постановление № 24-0314-000327 от 05.06.2024 г.
на Началника на РУ- П..
В жалбата се сочи, че НП е неправилно, незаконосъобразно и издадено в
противоречие с процесуалните правила. Твърди се, че изнесеното в НП не
отговаря на действително станалото, а истината била, че само веднъж и то
вследствие на моментно невнимание /а може би и по- висока скорост/,
жалбоподателят изгубил за секунди контрола над управлението на колата и
същата променила траекторията на движение, като бързо успял да я овладее.
Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното
НП като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично като поддържа
депозираната жалба, на изложените в същата съображения и моли съда да
отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган - Началник РУ в ОДМВР Б., РУ - П.,
редовно призован не се явява, не се представлява. В писмото, с което е
изпратена административната преписка е инкорпорирано становище за
правилност на наказателното постановление и потвърждаването му.
Районна прокуратура - Б., ТО - П. не изпраща представител и не взема
1
становище по делото.
По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протокол от
проведените съдебни заседания на 15.10.2024 г. и 05.12.2024 г. Разпитан е
свидетелят К. З. З..
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното :
Установи се в процеса, че свидетелят К. З. З. изпълнявал служебните си
задължения по пътния контрол в Община П. и патрулирал нощна смяна заедно
с колегата си К. Л.. Свидетелят З. забелязал лек автомобил, чийто водач
управлявал рисково – не използвал по предназначение пътното платно като
задната част на автомобила занасяла. Автомобилът преминал през почти
цялата централна част на занасяне, като от градския универсален магазин
преминал през кметството, през кръговото кръстовище на ДИП, през магазин
„Лидл“, след което се отправил към стария съд. Там бил застигнат от
служебния патрулен автомобил на полицейските служители и същите го
спрели със светлинен и звуков сигнал. Водачът е изпробван за употреба на
алкохол и наркотици.
При тези фактически данни, бил съставен АУАН Серия GA № 1066035 от
15.04.2024 против жалбоподателя за нарушение на чл. 104Б, т. 2 ЗДвП.
Случаят бил докладван на прокурор при РП Б., респективно била образувана
преписка с вх. № 03383/2024 г. по описа на РП Б., по която на 20.05.2024 г. бил
издаден отказ да се образува наказателно производство. В постановлението
прокурорът възприел, че от събраните по преписката доказателства безспорно
е установено, че жалбоподателят по недопустим начин е боравил и
предизвикал хаотично движение на автомобила /криволичене по пътната
настилка и превъртане на гуми/, но поради това, че не са установени
очевидци, които да са били възмутени, липсва елемент от обективната страна
на състав на престъпление по чл. 325, ал. 3 във вр. с ал. 1 НК. Въз основа на
това постановление, на 05.06.2024 г. Началник РУ в ОДМВР Б., РУ П. издал и
обжалваното НП № 24-0314-000327, в което възприел изцяло описаната в
АУАН, респективно постановлението за отказ да се образува НП, фактическа
обстановка и за нарушение по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 175А,
ал. 1, пр. 3 от ЗДвП наложил на жалбоподателя наказание глоба в размер на
3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца.
НП е връчено лично и срещу подпис на жалбоподателя В. П. на 18.07.2024 г., в
законоустановения срок - 25.07.2024 г. е постъпила и разглежданата в
настоящото производство жалба.
В съдебно заседание в качеството на свидетел е разпитан свидетелят З.. Съдът
кредитира неговите показания, защото ги намира за обективни и правдиви.
Свидетелят под страх от наказателна отговорност разказа за известните му
2
обстоятелства по случая, като само поради качеството му на полицейски
служител, на когото жалбоподателят е известен с предходните си нарушения
на ЗДвП, не може да се приеме заинтересованост от изхода на делото.
Свидетелят чистосърдечно посочи, че жалбоподателят не е бил сам в
автомобила, с което потвърди заявеното от П. /съдът бе уважил искането за
конституиране на спътник на П. – Г. Д. като свидетел, но се установи, че това
лице е заминало за чужбина – Германия. Другият спътник на жалбоподателя
живее в Англия като по времето на нарушението е гостувал гр. П./.
Свидетелят също посочи, че патрулният автомобил, с който са били, е имал
предна камера за заснемане, а и в централната част на града също има камери,
т.е. бе готов да бъдат проверени показанията му.
Установи се обаче, че видеозаписи не се съхраняват, като от страна на
полицията бе изпратена изрична справка, установяваща, че предвид
изминалия период такива не са запазени към датата на тяхното изискване от
съда.
Относно вторият свидетел – колега на разпитания З., предвид двукратното му
неявяване и отказ на жалбоподателя делото да бъде отложено за пореден път,
а и като взе предвид обстоятелството, че този свидетел е колега на З. и
показанията му ще бъдат идентични за същите факти, намери, че разпитът му
не е необходим за изясняване обективната истина по делото.
Обясненията на жалбоподателят съдът не кредитира с доверие. Очевидно
същият се стреми да не понесе административно-наказателната отговорност.
Заявява, че е карал от кръговото кръстовище при магазин „Лидл“ нагоре в
посока сградата на Стария съд. Сочи, че колата му поднесла за части от
секундата, защото валял дъжд и настилката била мокра. Тези обяснения
категорично се опровергават от показанията на св. З., който твърди, че
рисковото шофиране е започнало още от ГУМ, продължило през кметството,
кръговото на ДИП и едва след това магазин Лидл и стария съд. Т.е.
дрифтирането на жалбоподателя е било нееднократно и продължително.
Жалбоподателят сочи, че св. З. на когото е обяснил причината за еднократното
поднасяне, го бил взел „на зъб“, за което нямало причина, което не се доказа в
процеса. От друга страна св. З. посочи причината, поради която
жалбоподателят не е бил спрян по-рано, а именно, че същият се е движел на
известно разстояние пред патрулния автомобил, на около 300-400 метра, и ако
му е бил подаден по-рано сигнал за спиране, е съществувало възможност да
подаде газ и да избяга, затова едва когато са наближили и са видели
регистрационния номер на колата, са подали звуков и светлинен сигнал за
спиране.
Изложените фактически констатации съдът прави въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства.
3
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на законоустановения
срок за обжалване съгласно чл. 59, ал. 2 ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен
контрол административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, съдът намира следното:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй
като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически
лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху
издадените от административните органи наказателни постановления е за
законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната
истина и приложимия по делото закон.
Съгласно чл. 189, ал. 1 ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по
този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол,
предвидени в този закон. Съгласно чл. 189, ал. 12 ЗДвП наказателните
постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от
определени от него лица. В процесния случай се установи, че АУАН е съставен
от компетентен актосъставител - мл. автоконтрольор при ОДМВР Б., РУ - П., а
НП е издадено след Постановление за отказ да се образува ДП, от
компетентен АНО - Началник РУ в ОДМВР Б., РУ - П., упълномощен с МЗ №
8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при
издаването на атакуваното НП – неговата форма и задължителни реквизити,
съгласно разпоредбите на чл. 57 и чл. 58 ЗАНН.
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето
на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението,
респективно от откриване на нарушителя. Последвала е резолюция и издаване
на Постановление за отказ да се образува НП. От своя страна обжалваното
наказателно постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са
спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН,
досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
В настоящия казус административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя В. П. е ангажирана за това, че на 15.04.2024г. в 00:40 часа в гр.
П. управлява собствения си лек автомобил "БМВ 530 Д" с peг. номер: *** по
ул. "Ц.Б. III" като се движи в посока от ГУМ към Кметството на кръговото, на
4
Кметството продължава движението по ул. "П.Д." в посока ДИП, на ДИП на
кръговото кръстовище продължава по ул. "Р. в посока магазин" Л.", на
кръговото намагазин Л. продължава по ул."Ц.Б. III в посока кметството в
района на сградата на стария Съд. Нарушението е, че като водач на МПС
ИЗПОЛЗВА ПЪТИЩАТА, ОТВОРЕНИ ЗА ОБЩЕСТВЕНО ПОЛЗВАНЕ ЗА
ДРУГИ ЦЕЛИ, ОСВЕН В СЪОТВЕТСТВИЕ С ТЯХНОТО
ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ ЗА ПРЕВОЗ НА ХОРА И ТОВАРИ (ДРИФТ). Посочено
е, че по случая е образувана преписка peг. № 314р-7654/2024г, с данни за
извършено престъпление по чл.325, ал.З, вр.с ал.1 от НК, която е докладвана
по компетентност на ТО-П. към РП-Б.. На 20.05.2024г. е издадено
Постановление за отказ да се образува наказателно производство с вх. №
03383/2024г. на С.Д. - прокурор в ТО- П. към РП-Б., получено в РУ-П. с номер
314000-4956/21.05.2024г., с което жалбоподателят е извършил:
ВОДАЧ НА МПС ИЗПОЛЗВА ПЪТИЩАТА ОТВОРЕНИ ЗА ОБЩЕСТВЕНО
ПОЛЗВАНЕ ЗА ДРУГИ ЦЕЛИ, ОСВЕН В СЪОТВЕТСТВИЕ С ТЯХНОТО
ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ ЗА ПРЕВОЗ НА ХОРА И ТОВАРИ - нарушение по чл.
104Б, т. 2 от ЗДвП.
Съгласно сочената за нарушена разпоредба на чл. 104Б, т. 2 ЗДвП, на водача на
моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари.
Доколкото деянието, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя,
се изразява в „дрифт", то в ЗДвП липсва легална дефиниция за това понятие,
като за същото липсва и определение в сходен закон или подзаконов
нормативен акт, от които могат да се извлекат характерните особености на
деянието.
В тази връзка, в буквален превод „дрифт" означава плъзгане, пързаляне.
Неофициално, в разговорен смисъл, с понятието „дрифт" се описва
специфична техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено
извежда превозното средство извън контрол чрез презавиване, довеждайки до
загуба сцеплението на гумите му, като по време на „дрифт" движението на
автомобила е напречно на завоя, осъществено под влиянието на тежестта на
автомобила и инерционния момент.
Същевременно, съдебната практика на съдилищата е последователна в
разбирането, че пътят се използва за други цели освен в съответствие с
предназначението му, когато с моторното превозно средство се извършват
такива действия, операции, техники и маневри, които са непривични и
неприсъщи на МПС-то, което извършва движение с цел превоз на пътници и
товари. Като такива действия могат да се възприемат форсиране на двигателя
5
и рязко подаване на газ, последвано от умишлено въртене на гуми или
презавиване и извършване на кръгови движения с моторното превозно
средство; съзнателното блокиране движението на колелата на МПС-то;
преднамерено извеждане на МПС от сцепление, което води до поднасяне и
отклонение на предната или задната му част от равнината на движение.
Независимо дали са извършени поотделно или в комбинация помежду си, тези
действия представляват т.нар. „дрифт", като събирателно понятие на
демонстративно шофиране, което води до използването на пътищата,
отворени за обществено ползване не по предназначение.
На плоскостта на изложените концепции, съотнесени към настоящия казус,
съдът намира, че от съвкупния анализ на приобщените по делото и събраните
в хода на съдебното следствие доказателства, се доказва по категоричен начин
извършеното от страна на жалбоподателя административно нарушение.
По делото не се спори, че на инкриминираните дата и час - 15.04.2024 г. в
00.40 часа, жалбоподателят е управлявал лек автомобил "БМВ 530 Д" с peг.
номер: ***, като жалбоподателят потвърждава това обстоятелство в жалбата, с
която е сезирал настоящия съдебен състав, а и в дадените му обяснения.
Безспорно е, че жалбоподателят е привлякъл вниманието на полицейските
служители чрез извършените от него техники, свързани с вдигане на шум от
загуба на сцепление на автомобилните гуми на управлявания от него
автомобил с настилката. По категоричен начин, се установява, че
жалбоподателят е извършил опасни маневри, изразяващи се в занасяне на
задната част на автомобила по време на почти цялото му движение през
централната градска част. Тези обстоятелства се установяват, както от
свидетелските показания на полицейския служител, разпитан по делото и
установил нарушението - свид. З., така и от писмените доказателства. От
изложеното следва, че констатираните от полицейските служители техники на
управление на автомобила от страна на жалбоподателя, описани
изчерпателно, в НП, представляват една от проявните форми на „дрифта" и
същите по безспорен начин установяват, че жалбоподателят използва
пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Целта, различна от предназначението му, с която пътят се използва в
конкретния случай, е демонстративното шофиране, което по никакъв начин не
отговаря на потребността от превоз на хора и товари.
Въз основа на изложеното, съдът намира за неоснователни възраженията на
жалбоподателя касателно несъставомерността на деянието от обективна
страна.
Налице е и субективният елемент от състава на вмененото административно
6
нарушение, като коментираните техники и маневри не се дължат на случайно
деяние или събитие, а са предприети преднамерено от страна на
жалбоподателя. Този извод следва от показанията на разпитания полицейски
служител /свид. З./, който е категоричен, че почти през цялото време са
последвали автомобила, който се е движел рисково и по мнение на свидетеля с
висока скорост. От показанията на св.З. е видно, че жалбоподателят не е
предприел еднократна маневра – както твърди той заради секунда
невнимание, а може би и по-висока скорост загубил контрол над автомобила
и същият променил траекторията си на движение, като бързо успял да го
овладее, а съзнателно занасял задната част на автомобила многократно. И тъй
като описаните техники са повторени, е безспорно, че същите са целени и
желани от страна на жалбоподателя, а не се дължат на обективни причини,
поради което и защитните възражения в обратна насока от страна на
жалбоподателя са неоснователни. От субективна страна деянието е извършено
при форма на вината пряк умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
При безспорно установеното административно нарушение по чл. 104Б, т. 2
ЗДвП, извършено от жалбоподателя, правилно административнонаказващият
орган е приложил санкционната разпоредба на чл. 175А, ал. 1, пр. 3 ЗДвП,
предвиждаща наказание лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 12 месеца и глоба в размер на 3000 лева за водач, който
ползва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Наложените на нарушителя наказания са определени от закона във фиксиран
размер и не предполагат преценка от страна на наказващия орган за
индивидуализация на наказанието.
Съдът намира, че настоящият случай не може да се квалифицира като
маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН, тъй като изрично разпоредбата на чл.
189з ЗДвП забранява приложението на „маловажния случай" по чл. 28 ЗАНН
за нарушения по ЗДвП, поради което и на това основание не следва случаят да
се приеме за такъв.
За прецизност на изложението, следва да се посочи, че деянието, извършено
от жалбоподателя не само, че не носи белезите на по-ниската обществена
опасност, а напротив - с действията си жалбоподателят е изложил на риск,
както себе си и спътниците си – установи се, че жалбоподателят не е бил сам в
автомобила, така и останалите участници в движението, за които е
съществувала реалната опасност да бъдат засегнати от предприетите от страна
на жалбоподателя маневри. Освен това следва да се посочи и че
жалбоподателят е системен нарушител на пътя, за което красноречиво
7
свидетелства справката за нарушител водач на л. 9-11 от преписката.
В заключение, настоящият състав счита, че в конкретния случай
отговорността на жалбоподателя е била правилно и законосъобразно
ангажирана, поради което и обжалваното наказателно постановление следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от горното, П.кият районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0314-000327 от
05.06.2024 г. на ВПД Началника на РУ- П., с което на В. В. П., с ЕГН
**********, адрес: /населено място/, за нарушение по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП,
на основание чл. 175А, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, му е наложено наказание "глоба" в
размер на 3000 /три хиляди/ лева и "лишаване от право да управлява МПС" за
срок от 12 /дванадесет/ месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
гр. Б. в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8