Р Е Ш Е Н И Е
гр. К. 05.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД К., трети състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и трети септември, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Стефан Стойков
При участието на секретар М.Ш., като
разгледа АНД № 165 по описа за 2020
година, докладвано от съдията Стойков, взе предвид следното:
Делото е образувано
по жалба на Г.А.К., ЕГН ********** ***, подадена чрез адвокат Л.С.Д. – М. от
САК, против Наказателно постановление № 141 от 30.04.2020 г., издадено от
Директор на ОД на МВР С., с което на основание чл. 209, а, ал. 1 от Закона за
здравето му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева.
Жалбоподателят иска отмяна на издаденото НП,
като го счита за незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закон.
Твърди, че при
съставяне на АУАН органът не сее
легитимирал със съответен документ, удостоверяващ правото да извърши
проверката, че АУАН не е предявен на нарушителя, че липсват законови реквизити
по чл. 42, без конкретизация на това оплакване, че органът издал НП няма
материалната компетентност за това.
Посочва, че се прибрал от нощна смяна, и е бил извикан от
служители на МВР, бил е откаран в районното управление, където му е съставен
АУАН. Твърди, че НП е в противоречие на материалния закон, в каквато насока се
позовава на решение на Върховен административен съд за отмяна на заповед №
РЗД-01-157/26.03.2020 г. в частта, в която е постановено предварително
изпълнение на предходни заповеди.
Твърди, че АНО не е
обсъдил възможността за приложение на чл. 28 от ЗАНН, като счита нарушението за
маловажно, а наложената санкция за прекомерна.
В съдебно заседание
жалбоподателя, редовно уведомен не се явява. Представлява се от упълномощения
представител, който поддържа жалбаат и оплакванията в нея.
Въззиваемата
страна – ОД на МВР С., редовно уведомена, не изпраща представител. Постъпило е
писмено становище от упълномощен представител, с което се иска отхвърляне на
жалбата като недоказана и потвърждаване на обжалваното НП.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посоченото НП, в
законоустановения - 7дневен срок, по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН. НП е издадено на 30.04.2020 г., връчено е на жалбоподателя
на 23.05.2020 г. /видно от отбелязване в представено копие на НП/, докато
жалбата е заведена в деловодство на съда на 28.05.2020 г., тоест в цитиранията
по-горе срок.
По същество е основателна, но с различни
от изложените в жалбата основания.
Обжалваното НП е
издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 141 от 22.04.2020 г. /бланков № 646835/,
съставен срещу жалбоподателя за това, че на същата дата, около 07.00 часа в гр.
К., на ул. „А.С.“ пред № 6 на обществено място същият е без защитна маска за
лице или друго средство покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал и др.).
В АУАН извършеното
е квалифицирано като нарушение на т. 9 от зап. № РД-01-124/13.03.2020 г., доп.
със зап. № РД-01-197/20 г. на министъра на здравеопазването, относно въведени
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 от ЗЗ.
В обжалваното НП са
изложени следните фактически обстоятелства, отнасящи се до действията на
жалбоподателя, а именно: че на посочената дата, час и място „…лицето се е
намирало на посоченото място без поставена защитна маска за лице, за еднократна
или многократна употреба или друго средство покриващо носа и устата, с което си
действия не е изпълнил противоепидемичните мерки във връзка с обявеното
извънредно положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г.,
с което виновно е нарушил точка 9 от Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. за
допълнение на Заповед
№ РД-01-124/13.03.2020 г., изм. и доп. със Заповед № РД-01-131/17.03.2020 г., Заповед
№ РД-01-139/19.03.2020 г. , Заповед № РД-01-144/22.03.2020 г. , Заповед № РД-01-154/26.03.2020 г.
, Заповед №
РД-01-168/30.03.2020 г., Заповед № РД-01-169/31.03.2020 г., Заповед №
РД-01-172/02.04.2020 г. и Заповед № РД-01-195/10.04.2020 г. на Министъра на
здравеопазването, относно въвеждане на противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1
от Закона за здравето…..“
С обжалваното НП на
жалбоподателя, на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и чл. 209а, ал. 1 от Закона
за здравето му е наложена парична санкция „глоба“ – 500 лева.
В хода на проведеното
съдебно следствие пред настоящия съд не са събирани гласни доказателства, като
съдът намира за установена фактическите обстоятелства, описани в АУАН, който е
съставен в надлежната форма, по надлежния ред, подписан е от лицата, посочени в
него, а препис от акта е предявен на жалбоподателя и е подписан от него без
възражения. Препис от АУАН е връчен на жалбоподателя на 22.04.2020 г., което е
видно от изричната разписка за това, като е неоснователно възражението на
жалбоподателя в тази насока. АУАН е съставен от оправомощено лице, на което по
реда на чл. 209а, ал. 3 от ЗЗ е предоставено правомощие да съставя АУАН за
извършени нарушения или неизпълнение на въведени от министъра на
здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични
мерки. В тази насока е приложена /служебно от съда/ заповед № 517з-1494 от
24.03.2020 г. на директора на ОД на МВР С.. Именно това лице, в същото време е част
от лицата, на които е възложено издаване на НП за тези нарушения - чл. 209а,
ал. 4 от ЗЗ, като са неоснователни възраженията на жалбоподателя за липса на
материална компетентност както за съставителя на АУАН, така и за лицето, издало
обжалваното НП, като следва да се отбележи, че при констатиране на нарушение не
е необходимо контролните органи да се легитимират с акта, даващ им право да
осъществяват конкретните контролни функции.
Без съмнение съдът
приема за установено, че на 22.04.2020 г. около 07.00 часа в гр. К., на ул. „А.С.“
пред № 6 жалбоподателя се е намирал на обществено място, без защитна маска за лице или
друго средство, покриващо носа и устата – кърпа, шал или др. Правилно е
посочено нарушената разпоредба – т. 9 от зап. № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена
със зап. № РД-01-197/11.04.2020 г. /макар последната да не е идентифицирана в
АУАН с дата на издаване/.
В същото време
обаче е налице незаконосъобразност в издаденото НП, в което са описани
фактически обстоятелства, различни от описаните в АУАН и в същото време тези
обстоятелства не дават основание за извод, че са осъществени обективните
признаци на нарушението, за което е наложена санкцията.
Посочената като
нарушена норма - точка № 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на Министъра на
здравеопазването, е в сила от 12.04.2020 г., като е установена с последващ акт
- Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. за изменение и допълнение на основния подзаконов
нормативен акт, с който са въведени противоепидемични мерки. Цитираната норма
установява задължение, както следва: „Всички лица, когато се намират в закрити
или на открити обществени места (в т.ч. транспортни средства за обществен
превоз, търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици,
автобусни спирки и др.) са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата
(в т.ч. кърпа, шал и др.).“ Допълнително е определено, че за целите на тази
мярка обществени са и местата, и пространствата, които са свободно достъпни,
и/или са предназначени за обществено ползване (в т.ч. всички места, на които се
предоставят обществени услуги).
Може да се обобщи,
че с цитираната точка 9 е създадено задължение за всички лица, намиращи се на
открити или закрити обществени места да носят маска или друго защитно средство,
покриващо устата и носа. Без съмнение в АУАН са посочени обстоятелствата,
според които жалбоподателят е осъществил от обективна страна нарушение на
цитираното задължение, след като на посочената дата и час се е намирал на
обществено място – пред № 6 на ул. „А.С.“, и е бил без защитна маска или друго
средство, покриващо носа и устата. Това поведение е описано в акта, но в
обжалваното НП липсва един от посочените обективни признаци, а именно характера
на мястото, където се е намирал жалбоподателя – „открито обществено място“.
Неописването на това обстоятелство е съществен пропуск в изпълнение на
задължението по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН да бъде описано нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено. Неописването на нарушението с неговите
обективни признаци представлява незаконосъобразност, която е съществена, тъй
като не дава възможност да бъде упражнено правото на защита в пълна степен –
извършителят да узнае фактите, от които се прави извод за осъществяване от
негова страна на предвидено в закона нарушение, и да има възможност да
организира защитата си съобразно тези факти, а освен това различното описание
на деянието в АУАН и НП създава несигурност при осигуряване възможност на едно
лице да узнае какво нарушение му се вменява в отговорност и на основание какви
факти.
Поради това следва да бъде
отменено обжалваното НП.
Само за пълнота на
изложението следва да се отбележи, че неоснователно жалбоподателя се позовава
на конкретното решение на ВАС, след като с него е отменено само постановеното
предварително изпълнение на заповедите за въвеждане на противоепидемични мерки,
в каквато връзка правилно се посочва, че това предварително изпълнение следва
от законови разпоредби и подлежи на спазване, след като тези заповеди на
министъра имат характер на общи административен акт. В същото време обаче
следва да б де отбелязано объркването на гражданите, след като са издадени
многобройни заповеди, с което са въвеждани и отменяни различни
противоепидемични мерки. Като пример може да бъде посочено обстоятелството, че заповедта
за въвеждане на противоепидемични мерки е издадена на 13.03.2020 г., като само
за месец има издадени общо девет отделни акта, с които се изменя или допълва
първоначалния акт за въвеждане на тези мерки. Неизбежно е да настъпи объркване
сред гражданите и след като на 30.03.2020 г. са издадени последователни
заповеди – номера 168 и 169, с които съответно се въвежда и отменя мярка
изискваща задължение за носене на защитна маска за лице на открити и закрити
обществени места. Без съмнение многобройните и разнопосочни актове за въвеждане
на противоепидемичните мерки налага състояние на несигурност по въпроса какви
са актуалните противоемпидемични мерки и без съмнение това създава затруднения
за гражданите при спазването им.
Извън това съдът
намира за излишно да се обсъжда подробно възможността с подзаконов акт /извън
закон и указ/ да се въвеждат норми за поведение и съответни санкции за това,
което принципно е предвидено в чл. 2, ал. 2 от ЗАНН, но е недопустимо при определяне
и въвеждане на противоепидемични мерки, по същество норми за поведение на
гражданите, да не е предвиден нито един ред за осигуряване на необходимата
публичност на тези мерки и правила за поведение, след като тези актове не са
обявени по общия ред, предвиден за нормативните актове – публикуване в ДВ.
Незаконосъобразно е да ангажираш отговорността на гражданите за извършени
административни нарушения, след като във всички цитирани заповеди /основна и
допълнителни/ не е предвиден начин на обявяване на тези противоепидемични мерки,
като дори не е разпоредено публикуването им в електронната страница на
Министерство на здравеопазването /което практически е единственото място за
откриването им/.
Не следва да се
обсъжда подробно и факта, че от 11.03.2020 г., когато са въведени първите
противоепидемични мерки, до 14.05.2020 г. в Закона за здравето – чл. 63,
съществува понятието „извънредна епидемична обстановка“, без да е налице
дефиниция на това състояние, както и редът за установяването му, а в същото
време е послужило като основание за издаване на посочените заповеди и въвеждане
на противоепидемичните мерки, с което е нарушен принципа за законосъобразност
на административно-наказателната дейност.
Поради липса на
искания за присъждане на разноски съдът не следва да се произнася в такава
насока.
Предвид всичко
изложено и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН СЪДЪТ
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 141 от 30.04.2020 г., издадено от Директор на
ОД на МВР С., с което на Г.А.К., ЕГН ********** ***, на основание чл. 209, а,
ал. 1 от Закона за здравето е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 500 (петстотин) лева за извършено нарушение на точка № 9 от Заповед №
РД-01-124/13.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването.
Решението може да се обжалва пред Административен съд С.-област в
14/четиринадесет/дневен срок, считано от датата на получаването му.
Препис от решението да се изпрати на
жалбоподателя и въззиваемата страна
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: