Решение по дело №66/2015 на Административен съд - Ямбол

Номер на акта: 85
Дата: 30 юли 2015 г. (в сила от 30 юли 2015 г.)
Съдия: Христо Йорданов Христов
Дело: 20157280700066
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 4 май 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

  Р Е Ш Е Н И Е

 

85/30.7.2015г.                                             гр. Ямбол

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД   шести   състав

На двадесет и първи юли две хиляди и петнадесета година.                                                               

В открито съдебно заседание в следния състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

                                              

Секретар Гр. Т.

 

Като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно дело № 66 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.145 от АПК, във връзка с чл.215, ал.1 от ЗУТ.

Образувано е по жалба от „***” ООД гр.Ямбол, ул.”*” № ** с ЕИК *********, представлявано от управителя Р.Д.П. против Заповед № РД/02-00522 от 30.04.2015г. на кмета на община Ямбол, с която е наредено да се премахне обект Павилион с идентификатор 87374.537.177.1, разположен върху имот, частна общинска собственост, с идентификатор 87374.537.177 по кадастралната карта на гр.Ямбол, с адрес ул.”*” № *.

С жалбата се иска отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна, тъй като е издадена в противоречие с материалноправните норми на закона и при допуснати съществени нарушения в административното производство. Претендира се за присъждане на направените по делото разноски.

По делото е представен писмен отговор от името на ответника – кмета на община Ямбол, в който се твърди, че депозираната жалба е неоснователна, а оспорената заповед е законосъобразна, тъй като е издадена от компетентен орган съгласно изискванията на чл.59, ал.1, т.4 от АПК и на основание чл.57, ал.3 от ЗУТ, предвид обстоятелството, че процесният обект е преместваем по смисъла на чл.56, ал.1 от ЗУТ.

В съдебно заседание за оспорващата страна „***” ООД, редовно и своевременно призована, се явява управителя на дружеството Р.П. и адв. А. ***. Двете поддържат жалбата и направеното искане за присъждане на разноски, като представят списък на същите.

В допълнително представена по делото писмена защита от името на процесуалния представител на оспорващото дружество се излагат съображения за незаконосъобразността на атакуваната заповед с оглед допуснати нарушения на процесуалните правила при издаването й, както и относно неправилното приложение на материалния закон от административния орган, тъй като неоснователно е приел, че процесният обект е преместваем по смисъла на чл.56, ал.1 от ЗУТ.

         Ответната страна кмета на община Ямбол, редовно и своевременно призован, се представлява от М.А.К., юрист при община Ямбол. Същата оспорва жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване на атакуваната заповед като правилна и законосъобразна.

         В допълнително писмено становище от името на процесуалния представител на ответника се излагат аргументи относно неоснователността на жалбата и законосъобразността на заповед № РД/02-00522 от 30.04.2015г. на кмета на община Ямбол. Претендира се за присъждане в полза на ответника на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

         ЯАС, като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и  прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите  и изразените становища прие за установено следното:

         На 23.04.2015г. служителите инж. М.С. и П.Г., заемащи съответно длъжностите главен експерт и главен специалист в Дирекция „Устройство на територията и строителството” при община Ямбол, извършили проверка на обект – Павилион, разположен върху имот, частна общинска собственост, с идентификатор 87374.537.177 по Кадастралната карта на гр.Ямбол, с адрес ул.”*” № *.

При проверката бил съставен Констативен акт № 15/23.04.2015г., с който е установено, че обектът е преместваем павилион със стоманена конструкция/колони и греди/, ограден със стени от ламарина и фазер, поставен върху ар*ана бетонова настилка. Установено било, че за същия няма одобрена схема по чл.9, ал.1, т.1 от Наредбата на Общински съвет Ямбол за разполагане на преместваеми обекти на територията на община Ямбол /НРПОТОЯ/ и за него не е издадено Разрешение за поставяне от Главния архитект на община Ямбол, съгласно чл.56, ал.2 от ЗУТ, във връзка с чл.18 от НРПОТОЯ. С Констативния акт е изготвено предложение за премахване на преместваемия обект поради следното: поставен е без разрешение в нарушение на чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ и не отговаря на изискванията определени с наредбата по чл.56, ал.2 от ЗУТ, а именно на забраната, въведена с чл.12, т.3 от НРПОТОЯ, съгласно който „Не се допуска поставяне на преместваеми обекти – павилиони и каравани върху имоти – общинска собственост ….. по ул.”Търговска” – ул.”**” – нарушение по чл.57а, ал.1, т.7 от ЗУТ.

         В акта е посочено, че собственик на процесния обект е „***” ООД гр.Ямбол, ул.”*” № ** с ЕИК *********, представлявано от управителя Р.Д.П..

         Констативният акт бил съставен в отсъствието на собственика и му е връчен на 24.04.2015г.        

„***” ООД  подало възражение срещу Констативния акт до община Ямбол с вх.№ 2801-07382 от 27.04.2015г. Същото не е прието за основателно и в резултат на проведеното административно производство бил издаден оспореният административен акт - Заповед № РД/02-00522 от 30.04.2015г. на кмета на община Ямбол, която била връчена на жалбоподателя на 30.04.2015г.

По делото е назначена и изготвена съдебно – техническа експертиза от вещото лице инж. Ф.Д., от заключението на която се установява, че процесният обект е строеж по смисъла на пар.5, т.38 от ДР на ЗУТ и е пета категория, съгласно разпоредбата на чл.137 от ЗУТ.

         При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се преценя като основателна поради следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Заповед № РД/02-00522 от 30.04.2015г. на кмета на община Ямбол, с която е наредено да се премахне обект Павилион с идентификатор 87374.537.177.1, разположен върху имот, частна общинска собственост, с идентификатор 87374.537.177 по кадастралната карта на гр.Ямбол, с адрес ул.”*” № *.

В съответствие с чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК.

В Закона за устройство на територията са регламентирани правомощията на кмета на общината да издава заповеди за премахване на незаконни обекти, като основанието и реда за осъществяването им е уредено в две отделни разпоредби, съобразно характера на обектите подлежащи на премахване.

В чл.57а е установена процедурата и основанието за премахване на обектите посочени в чл.56, ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗУТ, които се характеризират с това, че не представляват строежи по смисъла на пар.5, т.38 от ДР на ЗУТ и са поставени в нарушение на изискванията на чл.57а, ал.1, т.т.1 – 7 от ЗУТ. С разпоредбата на чл.225а от ЗУТ е определен реда за издаване и изпълнение на заповедите за премахване на незаконни обекти или на части от тях – строежи по смисъла на пар.5, т.38 от ДР на ЗУТ от четвърта до шеста категория, които са незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ. В първия случай кметът на общината издава заповедта на основание чл.57а, ал.3 от ЗУТ, а във втория случай – на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ.

Оспорената Заповед № РД/02-00522 от 30.04.2015г.  на кмета на община Ямбол е издадена на основание чл.57а, ал.3 от ЗУТ, тъй като административният орган е приел, че незаконният обект – павилион,  не е строеж по смисъла на пар.5, т.38 от ДР на ЗУТ, а представлява преместваем обект по смисъла на чл.57а, ал.1 от ЗУТ и е поставен в нарушение на чл.57а, ал.1, т.7 от ЗУТ.

Тази преценка на административния орган относно характера на процесния имот - Павилион с идентификатор 87374.537.177.1, разположен върху имот, частна общинска собственост, с идентификатор 87374.537.177 по кадастралната карта на гр.Ямбол, с адрес ул.”** е неправилна и необоснована, която води до незаконосъобразност на издадения административен акт - Заповед № РД/02-00522 от 30.04.2015г. на кмета на община Ямбол, поради противоречие с материалния закон.

Видно от заключението на назначената по делото съдебно – техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Ф.Д., процесният обект е строеж по смисъла на пар.5, т.38 от ДР на ЗУТ и е пета категория., съгласно разпоредбата на чл.137 от ЗУТ. Това обосновава и материално правното основание за издаване на заповедта за премахването му когато е незаконен и това е именно реда, предвиден в чл.225а от ЗУТ, а не както неправилно е приел административният орган и незаконосъобразно е издал обжалваната заповед на основание чл.57а, ал.3 от ЗУТ.

В този смисъл съдът счита, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена в противоречие с материалните разпоредби на закона и следва да бъде отменена на това основание.

При този изход на делото съдът на*а за основателна претенцията на жалбоподателя за присъждане в негова полза на направените по делото разноски за внесени държавни такси, възнаграждение за вещо лице и изплатено адвокатско възнаграждение, в съответствие представените по делото доказателства за тях и на основание чл.143, ал.1 от АПК.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Ямболският административен съд, шести състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ като незаконосъобразна  Заповед № РД/02-00522 от 30.04.2015г. на кмета на община Ямбол, с която е наредено да се премахне обект Павилион с идентификатор 87374.537.177.1, разположен върху имот, частна общинска собственост, с идентификатор 87374.537.177 по кадастралната карта на гр.Ямбол, с адрес ул.”*” № *.

ОСЪЖДА Община Ямбол да заплати на „***” ООД гр.Ямбол, ул.”*” ** с ЕИК ********* направените по делото разноски по делото за внесени държавни такси, възнаграждение за вещо лице и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 175/хиляда сто седемдесет и пет/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.215, ал.7 от ЗУТ.

 

 

 

СЪДИЯ:/п/не се чете