Решение по дело №486/2021 на Районен съд - Видин

 

 Р Е Ш Е Н И Е № 400

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 гр. Видин, 17.07.2023г.

 

         Видинският районен съд, пети граждански състав, в публично заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и трета година в състав:

                      

                                 Председател : Тодор Попиванов

 

при секретаря П.Каменова, като разгледа докладваното от съдия Попиванов гр. дело № 486 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 Производството е образувано по искова молба, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, предл. първо във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, от „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД – гр.София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.София, р-н Красно село, ул.”Шандор Петьофи” № 10, представлявано от Радослав Велчев, против Н.Р.М., ЕГН **********, с адрес: ***.

       Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права са: Наличието на сключен между „4финанс“ ЕООД и ответницата договор за кредит № ********** от 19.04.2017г., като кредиторът е отпуснал на ответницата пет поредни парични кредита, а правата по договора са преминали от стария кредитор към ищцовото дружество по силата на договор за цесия от 23.11.2018г., сключен между тях. Поддържа се от ищеца, че е праводателят му е изправна страна по договора, тъй като е изпълнил задължението си да преведе договорената сума, усвоена от кредитополучателя чрез паричен превод в „Изипей“ на 19.04.2017г., с падеж - 20.05.2017г., а ответницата е неизправна страна по договора, тъй като е останала задължена за връщане на заетата сума, ведно със договорената лихва. Поддържа се още, че заемът е изискуем с настъпване на падежната дата и че старият кредитор е изпратил нарочно уведомление за прехвърляне на вземането в полза на ищцовото дружество до заемателя на посочения в договора адрес.

       Иска се от ищеца, съдът да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати сумата в размер 993.94 лева – изискуема главница по договора за кредит и 215.37  лева – лихва за забава за периода от 24.11.2018г. до 11.01.2021г. и ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска - 19.03.2021г.  до окончателното издължаване.

       Ищецът претендира пресъждане на разноските по производството и за юрисконсултско възнаграждение.

       В срока за отговор на исковата молба ответницата не е подала писмен отговор и не е правила доказателствени искания.

Съдът, след като разгледа предявения иск и взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становището на страните, приема за установено следното по допустимостта на иска, от фактическа и правна страна:

С оглед наведените в исковата молба твърдения и формулирано искане до съда, следва да се приеме, че в настоящият процес са предявени два обективно съединени осъдителни искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Основанието на предявения иск по чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240 ЗЗД, е неизпълнение на задължението за връшане на предоставена парична сума по сключен между страните договор за заем, който по своята правна същност е реален двустранен договор, регламентиран в чл. 240 и сл. ЗЗД.

Исковете са предявени от надлежни страни – ищец, претендиращ правата по договора за паричен заем, за връщане на главницата и заплащане на лихва за забава от ответника - заемополучаетл. Искът е предявен пред компетентен съд, на посочения адрес на ответника - РС – Видин.

В настоящия казус, не се спори и се установява от доказателствата по делото – 5 бр. договора, Общи условия към тях и разписки за извършени нареждания на парични суми от ищеца, че между „4финанс“ ЕООД и Н.Р.М., ЕГН **********, с адрес: ***, е сключен договор за кредит № ********** от 19.04.2017г. по силата на който кредиторът е отпуснал на ответницата  последен от пет поредни парични кредита и че  заемополучателят се е задължил да върне главница в размер на 993.94 лева с падеж 20.04.2017г., удължена до 20.05.2017г., съгласно признанието на ищцовото дружество. Не се спори също, че ищцовото дружество е изправна страна по договора, като е превело на заемополучателя договорения заем.

Съгласно договора, ответницата се е задължила да върне заетата сума на определен падеж - 20.05.2017г., който е настъпил. От този момент, на основание чл.84, ал.1 от ЗЗД, заемополучателят е изпаднал в забава. Претендираната лихва върху главницата е от 24.11.2018г. до 11.01.2021г., поради което и този иск е допустим. 

С договор за цесия от 23.11.2018г., стария кредитор „4финас“ ЕООД, е прехвърлил правата си по договора на ищцовото дружество, за което на кредитополучателя е изпратено нарочно уведомление на постоянния му и текущ адрес, посочен в договора, поради което ответницата следва да се счита за надлежно уведомена.

С писмена молба от 12.05.2022г. /лист 60 от делото/ ответницата е заявила, че страните са постигнали споразумение за доброволно изплащане на дължимата се от нея сума, предмет на делото, поради което съдът намира, че е налице признание от ответницата за наличието на твърдяното от ищеца облигационно правоотношение между тях, както и че не се спори относно размера и дължимостта на вземането, посочено от кредитора.

 По искане на двете страни по делото, производството е спряно на основание чл.229, ал.1, т.1 от ГПК.

Производството по делото е възобновено по молба на ищеца, който от своя страна признава, че ответницата е извършила 2 бр. плащания по дълга – 400 лева на 28.03.2022г. и 400 лева на 29.04.2022г. и моли това обстоятелство да бъде съобразено при решаване на делото. Признанието изхожда от страна на претендиращия ищец и е в полза на ответната страна, паради което следва да се приеме, че посоченото обстоятелство е настъпило без да е необходимо да се представят доказателства за него. Затова, на основание чл.235, ал.3 от ГПК, посоченото частично плащане следва да се вземе предвид при решаване на делото.   

Предвид изложеното, съдът намира, че с оглед признанието на дълга от страна на ответницата, както и от признанието на ищцовото дружество за частично плащане общо в размер на 800 лева, искът за връщане на предадената в заем парична сума е основателен и доказан в размер на 193.94 лева /993.94 лева – 800 лева/ - изискуема главница по договора за кредит. Ищецът не се е отказал от иска в останалата му част и не е поискал изменение на размера на иска, поради което, до пълната претендирана сума същият следва да бъде отхвърлен. Предвид основателността на главния иск, основателен и доказан се явява и искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на лихва за забава върху първоначалната главница, тъй като частичното плащане от страна на ответницата е станало след датата на предявяване на исковата молба. Размерът на лихвата за забава за претендирания период е изчислена правилно, за което не се налагат специални знания и ангажиране на съдебна експертиза.

С оглед уважаването на първоначалния иск, съдът не следва да се произнася по евентуално предявения от ищеца срещу ответницата иск за връщане на претендираните суми на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се пресъдят направените и претендирани разноски по делото съразмерно уважената част от иска, както следва: 59.76 лева за платена държавна такса и  и 50.77 лева за юрисконсултско възнаграждение. На ответницата разноски не се следват, тъй като по делото няма данни такива да са направени и претендирани.

     

     Мотивиран от горното, Съдът:

 

                            Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Н.Р.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД – гр.София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.София, р-н Красно село, ул.”Шандор Петьофи” № 10, представлявано от Радослав Велчев, следните суми: 193.94 /сто деветдесет и три лв. и деветдесет и четири ст./ лева – незаплатена изискуема главница по договор за кредит № ********** от 19.04.2017г. сключен между „4финас“ ЕООД и Н.Р.М., ЕГН **********, правата по който са преминали от стария кредитор към ищцовото дружество „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД – гр.София по силата на договор за цесия от 23.11.2018г., сключен между тях, 215.37  /двеста и петнадесет лв. и тридесет и седем ст./ лева – лихва за забава върху главница от 993.94 лева, за периода от 24.11.2018г. до 11.01.2021г., и ведно със законната лихва върху пресъдената главница от датата на предявяване на иска – 19.03.2021г. до окончателното издължаване, като ОТХВЪРЛЯ иска за пресъждане на главница до пълния претендиран размер от 993.94 лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Н.Р.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД – гр.София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.София, р-н Красно село, ул.”Шандор Петьофи” № 10, представлявано от Радослав Велчев, разноски по делото както следва: 59.76  /петдесет и девет лв. и седемдесет и шест ст. / лева за платена държавна такса и 50.77  /петдесет лв. седемдесет и седем ст./ лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано от страните с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му. 

 

 

 

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: