№ 1934
гр. *, 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110102004 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от ***, чрез юрк. ***, срещу А.
П. А., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че А. П. А. дължи на ***
следните суми: 990,58 лв., представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва за период от 25.07.2023 г. до изплащане на вземането;
119,34 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до
07.07.2023 г.; 47,20 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга
за дялово разпределение за период от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законна лихва за период от 25.07.2023 г. до изплащане на вземането; 10,06 лв.,
представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2020 г. до 07.07.2023 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 29.08.2023г. по ч.гр.д. № 41525/2023 г. по описа на СРС, ГО, 87
състав.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало по силата на
сключен с ответника договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е
необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е
доставил за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г. топлинна енергия в
топлоснабден имот, находящ се в гр. *, ж.к. „***“, бл. *** ***, която не била
1
заплатена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
поради което изпаднал в забава. Ето защо моли съда да уважи предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, адв. Т., е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Релевира
възражение за настъпила погасителна давност. Моли съда да отхвърли
предявените искове.
Третото лице – помагач *** на страната на ищеца не е взело становище по
съществото на спора.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За уважаването на предявените по чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
искове, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване
следните кумулативни предпоставки: възникването, съществуването,
изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието
на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като
потребител за продажба на топлинна енергия през исковия период, в т.ч., че
ответникът е собственик на процесния недвижим имот през исковия период;
използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия;
стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153,
ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Следователно качеството потребител се свързва с принадлежност на вещното
право на собственост или с ползването на имота.
От представените по делото доказателства се установява, че процесният
имот е бил топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се
намира този имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа.
От представения по делото Нотариален акт за собственост върху жилище,
дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по
ЗТСУ (отм.) от 29.11.1976 г., се установява, че на посочената дата *** А.
придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот,
представляващ апартамент *, находящ се в гр. *, ж.к. „***“, бл. *** ***.
На следващо място, от доказателствата по делото се установява, че *** А.
е починал на 12.03.2007 г. и е оставил за наследник по закон своя син А. П. А..
По делото не са налице доказателства за извършени разпоредителни сделки с
2
имота преди или по време на процесния период. Ето защо и по силата на чл. 5,
ал. 1 от ЗН следва да се приеме, че А. П. А. е станал съсобственик на
процесния имот, поради което ответникът e потребител на топлинна енергия
по договорно правоотношение с ищеца за исковия период. В този смисъл
доказано е основанието (източниците) на вземанията, предмет на предявените
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на
договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от
закона. В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са
влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани
твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради
изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и ответника
А. П. А. са били налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди с включените в него права и задължения.
Относно сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия
следва да се отбележи, че същата е отделно посочена като дължима главница в
заявлениетопо чл. 410 от ГПК, като всички дейности и обществени
отношения, свързани с топлоснабдяването, са регулирани от секторното
законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и особеностите на
възникването и осъществяването на услугата по дялово разпределение на
топлинната енергия. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ (редакция, изм., ДВ, бр.
74 от 2006 г., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) възлага отговорността за
извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на
топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по
дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците,
вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на
цената за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно
определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или
доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те
сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с
лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при Общи условия), в който
се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към
топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие
към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия. От
представения по делото договор между етажната собственост и третото лице-
помагач и общите условия на ищеца се установява вземането за цена на
3
услугата дялово разпределение, която е извършена за процесния период,
видно от представените по делото документи за главен отчет и изравнителни
сметки.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ), като според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода на ***.
Установено е въз основа заключението на вещото лице по допуснатата и
изслушана в настоящото производство съдебно-техническа експертиза, което
при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че:
през исковия период в имота на ответника радиаторите са били демонтирани,
а в банята има лира с поставен ИРРО, като показанието на уреда е отчетено
при допълнителен отчет на 17.06.2021 г.; за период 2021/2022г. не е осигурен
достъп до имота за отчет на уреда, за което са изготвени протоколи за
неосигурен достъп от 26.05.2022 г. и 29.05.2022 г., поради което за този период
има служебно изчислена ТЕ на база инсталирана мощност умножена по
МСРС; през процесния период ТЕ за отопление отдадена от сградната
инсталация е изчислявана по формула, приложена в съответната наредба
върху пълната отопляема кубатура 220 куб.м., съгласно акт за разпределение
на кубатурите в сградата, представен на вещото лице; в общите части на вход 1
в процесната сграда през исковия период е имало работещ радиатор, поради
което за този период е изчислена служебно ТЕ за общи части на база
инсталирана мощност умножена по МСРС, като тази изчислена ТЕ е
разпредЕ. спрямо пълната отопляема кубатура – за процесния имот 220 куб.м.;
в имота има монтирани два броя водомери за топла вода, които за период
2020/2021 г. са отчетени извънредно на 17.06.2021 г. и същите стойности на
двата водомера фигурират в изравнителната сметка за 2020/2021 г.; отчетеното
количество топла вода е намалено с -0.128 куб.м., спрямо показанието на
общия водомер в абонатната станция; за период 2021/2022 г. не е осигурен
достъп за отчет на двата водомера и за същия период има служебно изчислена
ТЕ за БГВ на база 1 брой потребител на топла вода, при служебно определен
разход 140 л. на денонощие; технологичните разходи в абонатната станция са
приспаднати от топлофикационното дружество; топломерът е преминал на
метрологична проверка през 30 месеца, вместо през 24 месеца, но при
проверките на същия не са констатирани отклонения извън допустимите
стойности.
На следващо място, установено е въз основа заключението на вещото
лице по допуснатата и изслушана в настоящото производство съдебно-
4
счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК
следва да бъде кредитирано, че сумите за топлинна енергия и дялово
разпределение, касаещи процесния период не са били погасявани.
По отношение на размера на действително потребеното количество
топлинна енергия за процесния период следва да се посочи, че съобразно
заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ, същият възлиза на 1055,15
лв., а претендираната от ищеца главница за ТЕ е в размер на 990,58 лв. Ето
защо и предвид принципа на диспозитивното начало в гражданския процес,
настоящият съдебен състав приема, че дължимата от ответника главница за ТЕ
за процесния период (01.05.2020 г. – 30.04.2022 г.) възлиза в размер на 990,58
лв., както и сумата от 47,20 лв., представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва върху главниците от датата на
заявлението по чл. 410 ГПК - 25.07.2023 г. до окончателното изплащане на
сумите.
При положение, че претендираните от ищеца вземания са установени в
горепосочените размери, следва да бъде разгледано наведеното от
процесуалния представител на ответника правопогасяващо възражение за
изтекла погасителна давност, по което съдът приема следното:
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им
са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането
на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за
забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 25.07.2023 г., от която
дата установителният иск се счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116,
б. "б" ЗЗД.
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение
№ ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите
са длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно, към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 25.07.2023 г. се явява погасено по давност
вземането единствено за м.05.2020 г. в размер на 2,50 лв. (съгласно
заключението на вещото лице по ССчЕ). Вземането за цена на доставена
топлинна енергия за м.06.2020 г. е възникнало 45 дни след изтичане на
периода, за който се отнася, поради което предвид датата на подаване на
заявлението – 25.07.2023 г. давността за него не е изтекла.
Ето защо, в настоящия случай извън погасителната давност е вземането за
5
цена на доставена топлинна енергия за периода 01.06.2020 г. – 30.04.2022 г. От
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото
производство съдебно-техническа експертиза се установява, че дължимата от
ответника сума за доставена и незаплатена топлинна енергия за периода
01.06.2020 г. – 30.04.2022 г. възлиза в общ размер на 988,08 лв., поради което
до този размер предявеният иск за главница за топлинна енергия е
основателен, а за разликата до пълния претендиран размер от 990,58 лв.
следва да бъде отхвърлен. На следващо място, въз основа на съвкупната
преценка на доказателствата по делото е доказано предоставянето на услугата
дялово разпределение, както и че нейната стойност за периода от 01.06.2020 г.
до 30.04.2022 г. възлиза в общ размер на 47,20 лв.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение
№ ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите
са длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно при действието на горепосочените
Общи условия задълженията за заплащане на стойността на доставената
топлинна енергия възникват като срочни - 84, ал. 1 ЗЗД (т.е. не е нужно
кредиторът да отправя покана за изпълнение до длъжника).
Съгласно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане
се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар
давността за тях да не е изтекла.
Лихвата за забава върху главното вземане за топлинна енергия в
установения общ размер от 988,08 лв., изчислена от вещото лице по
допуснатата ССчЕ, възлиза в размер на 112,23 лв. за периода от 15.09.2021 г.
до 07.07.2023 г., до която сума предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да
бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 119,34 лв. следва да
бъде отхвърлен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена и получена от
ответниците покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорните претенции в тази
част се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва
да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и
заповедното производство (предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските в заповедното
производство). Ищецът е сторил разноски, както следва: 75 лв. – за държавна
такса и възнаграждение за юрисконсулт в заповедното производство, 25 лв. –
6
държавна такса в исковото производство, 400 лв. – депозит за СТЕ, 400 лв. –
депозит за ССчЕ, 5 лв. – такса за издаване на съдебно удостоверение, като
претендира и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, което
съдът определя в размер на 100 лв., или общо 1005 лв. за заповедното и
исковото производство. Намалени съразмерно с уважената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
общ размер на 988,06 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника
направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
съобразно представения по делото договор за правна защита и съдействие от
05.07.2024 г. Намалени съразмерно с отвърлената част от исковете на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да бъдат присъдени разноски
в общ размер на 6,74 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 150
ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А. П. А., ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр. *, ул. *** сутерен, дължи на ***, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр.*, ул.***, следните суми: 988,08 лв. - главница,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от
01.06.2020 г. до 30.04.2022 г. в топлоснабден имот, представляващ апартамент
*, находящ се в гр. *, ж.к. „***“, бл. *** ***; 112,23 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2021 г. до 07.07.2023 г., както и 47,20 лв. – главница, представляваща
цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
25.07.2023 г. до окончателното им изплащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.08.2023г.
по ч.гр.д. № 41525/2023 г. по описа на СРС, ГО, 87 състав, като ОТХВЪРЛЯ
исковете, както следва: за установяване на вземане за главница,
представляваща цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер
от 988,08 лв. до пълния предявен размер от 990,58 лв. за м.05.2020 г.; за
установяване на вземане за мораторна лихва върху задължението за доставена
топлинна енергия за разликата над уважения размер от 112,23 лв. до пълния
предявен размер от 119,34 лв. и изцяло за сумата от 10,06 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
15.08.2020 г. до 07.07.2023 г.
ОСЪЖДА А. П. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. *, ул. ***
сутерен, да заплати на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.*, ул.***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 988,06 лв. – разноски за
7
исковото и заповедното производство пред СРС, съразмерно с уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *, ул.
***, да заплати на А. П. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. *, ул. ***
сутерен, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 6,74 лв. – разноски в
исковото производство за адвокатско възнаграждение, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач ***.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8