Мотиви по НАХД № 1393 по описа на БРС за
2020 г., НО, 17 - ти
състав.
Бургаска районна прокуратура (БРП) е
внесла постановление, с което прави предложение обвиняемият Н.Д.И., ЕГН **********, роден на ***
***, постоянен адрес ***, неосъждан, български гражданин, със средно
образование, неженен, управител на „...” ЕООД с ЕИК ... да бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а НК
по ДП № 240/2019 г. по описа на ОД на МВР - гр. Бургас, пор. № 1932/2019 г. по
описа на Районна прокуратура - Бургас за това, за това, че на 20.11.2015 г. в гр. Бургас, в качеството си на управител и
представител на търговско дружество „...” ЕООД с ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление гр. Бургас, жк. „...“ бл. ..., вписано в Търговския регистър на
Агенцията по вписванията, в 30-дневен срок от спиране на плащанията по
безспорно и изискуемо задължение в размер на 23 471,09 лева (двадесет и три
хиляди четиристотин седемдесет и един лева и 09 ст.), което е следвало да
заплати към ТД на НАП - Бургас, въз основа на покана за доброволно изпълнение
изх. № ИТ-00-12183-8- 1/06.10.2015 г, в периода от 21.10.2015 г. до 19.11.2015
г. не е поискал от Окръжен съд - Бургас да открие производство по
несъстоятелност по реда на чл. 625 и следващите от Търговския закон по отношение
на управляваното и представлявано от него дружество „...”ЕООД с ЕИК ... -
престъпление на чл.227б, ал.2, вр. ал. 1 от НК.
В съдебно
заседание представителят на БРП, изразява становище, че от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства по несъмнен начин е доказано обвинението
срещу обвиняемия И.. Моли за признаването му за виновен в извършване на
престъпление по чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1 НК
и за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание в размер на 1000 лв.
Обвиняемият
редовно призован се явява лично, неоспорва фактическата обстановка, признава
вина и съжалява за действията си.
Защитникът
му адв.Я. изразява съгласие с предложението на прокурора и моли за минимално
наказание глоба.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Обвиняемият
Н.И. не е осъждан и не освобождаван от наказателна отговорност.
На 08.10.2014 г. е учредено дружеството „...”
ЕООД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. Бургас, жк; „...“ бл.
415А, вх. 5, ет. 4, ап. 10. Като едноличен собственик на капитала на
дружеството и управител на същото е, вписан обв. Н.Д.И.. Предмет на дейността
на дружеството е: „Покупка на стоки или други вещи с цел да бъдат препродадени
в първоначален, обработен или преработен вид; Продажба на стоки от собствено
производство; Търговско представителство и посредничество на местни и
чуждестранни лица;, Комисионни, спедиционни и превозни сделки; ; Хотелиерски,
ресторантьорски, туристически, рекламни, информационни, програмни и импресарски
услуги; Консултански и проектански услуги.
С
уведомление изх.№С180002-178-0029950 от 16.11.2018г. директора на ТД НАП -
Бургас, уведомил прокуратурата за съществуващи задължения на „...” ЕООД с ЕИК ....
След проверка било образувано и настоящото досъдебно производство.
С
определение № 1807/30.08.2019 г. АС - Бургас е допуснал разкриване на сведения,
съставляващи данъчна и осигурителна информация по отношение на „...” ЕООД е ЕИК
.... В тази връзка с писмо изх. № 92-04-697/2019 г. ТД на НАП - Бургас
уведомила водещия разследването, че към дата 26.09.2019 г. публичните
задължения на „...” ЕООД с ЕИК ... са в размер на 130 054,61 лв. Същите били
формирани от подадени декларации обр. № 6, годишна данъчна декларация по чл. 92
от Закона за корпоративно подоходно облагане и наказателни постановления. За
същите имало образувано изпълнително дело № **********/2015 г. Нямало извършени
плащания от страна на дружеството за погасяване на задълженията. Приложени са
заверени копия на документи. От тях е видно, че единствено покана за доброволно
изпълнение изх. № ИТ-00-12183-8-1/06.10.2015 г. е връчена лично на обв. И. на
13.10.2015 г. В нея е посочено безспорно и изискуемо задължение в размер на 23
471,09 лева (двадесет и три хиляди четиристотин седемдесет и един лева и 09
ст.) за ДОО, плащане за задължителни осигурителни вноски, здравно осигуряване, по
ЗДДФЛ, плащане за данъци и други задължения към централния бюджет, УПФ и
плащане за вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване.
Задължението е следвало да бъде изплатено в 7-диевен срок от получаване на
поканата, т.е. до 20.10.2015г.
От разпита
на свид. ..., публичен изпълнител в ТДНАП - Бургас, е видно, че в хода на
изпълнителното дело във връзка с предприети действия от публичния изпълнител е
извършено цялостно проучване на имущественото състояние на задълженото лице и е
установено, че „...” ЕООД с ЕИК ... не притежава годно имущество, което да
послужи за обезпечение, гарантиращо вземането на НАП. Такива справки е извършил
и водещия разследването в хода на досъдебното производство.
Видно от
писмен отговор от ОC - Бургас с писмо изх. № 50554 от 02.09.2019 г. при
проверка в деловодство „Дела по несъстоятелност“ при ОС - Бургас, нямало
подадена молба за обявяване в неплатежоспособност и откриване на производство
по несъстоятелност на „...” ЕООД с ЕИК ..., управлявано от обв. И..
В предвид
разпоредбите на чл. 607а и чл. 608 от ТЗ, производството по несъстоятелност се
открива за търговец, който е изпаднал в неплатежоспособност, т.е. който не е в
състояние да изпълни изискуемо парично задължение по публично правно задължение
към държавата, каквото е налице в процесният случай. Спирането на плащанията от
длъжник презумира неплатежоспособност.
Обв. И. не е изпълнил нито едно от
публичните си задължения, нито е предприел мерки за погасяването им.
Разпоредбата на чл. 626 от ТЗ предвижда задължението на търговеца да заяви
състоянието си на неплатежоспособност пред съответният съд, като му определя и
срока за уведомяване, а именно: длъжник, който стане неплатежоспособен е длъжен
в 30-дневен срок да поиска откриване на производство по несъстоятелност. Това
си задължение обв. И. не е изпълнил видно от приложеното по досъдебното
производство писмо от ОС - Бургас.
Горната
фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от събраните по делото
доказателства. Съдът възприе изцяло изложената в предложението на прокурора
фактическа обстановка, която не се и оспорва от страните.
Съдът
кредитира писмените доказателства, които не бяха оспорени – приложените в ДП
квитанции, писмо и отговор от БОС, писмо и отговор от НАП, писмо и отговор от
публичен изпълнител, писмо и отговор до Службата по вписване, писмо до сектор
ПП, документи от партидата на „АМТ2014“ЕООД, писмо и определение от БАС, покана
за доброволно изпълнение, годишна декларация по чл.92 ЗКПО, протокол от
извършена проверка от НАП, актуално състояние, справка съдимост .
От така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Обвиняемият
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 227б, ал. 2, вр. ал.1 от НК.
Категорично
от приобщените писмени доказателства - удостоверения за актуално състояние, се
установи, че обвиняемият за инкриминирания период е бил управител на дружеството.
От
приложените покана за доброволно изпълнение, писма на НАП и акт за публично се
установява, че съществува установено и непогасено, изискуемо и ликвидно парично
задължение към ТД НАП. Установява се, че
управителят на дружеството в лицето на обвиняемия И. в законоустановения
30-дневен срок не е поискал ОС Бургас да открие производство по несъстоятелност
на дружеството.
В чл. 608 от ТЗ
(към инкриминираният период) много ясно е посочено, че неплатежоспособен е
търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по
търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините,
свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане.
Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията.
Неплатежоспособност може да е налице и когато длъжникът е платил или е в
състояние да плати частично или изцяло само вземанията на отделни кредитори.
Именно
заради недостатъчност на краткотрайните активи на дружеството то не е могло да
обслужва краткотрайните си задължения. Налице е невъзможност да се изплати
задължение, което е станало изискуемо, като без правно значение е какви
вземания е имало дружеството и защо те не са реализирани, както и какви дълготрайни
активи има, след като не е изпълнило ликвидно задължение. Отрицателните финансови
резултати за дружеството се доказаха по безспорен начин от приложените в ДП
доказателства- справки от НАП, както и приложените от публичния изпълнител
извадки на документи от образуваното изпълнително дело . Така може категорично
да се сподели изводът, че финансовите затруднения са трайни. От приложените
материали от образуваното изпълнително дело е видно, че дълга не се обслужва
продължително време. Налице е незабавна и бързата ликвидност, които очертават
необходимостта за откриване на производство по несъстоятелност. Вместо да
изпълни задължението си да поиска откриване на производство по несъстоятелност,
обвиняемият е бездействал.Обвиняемият е извършил престъплението умишлено, при
форма на вината - пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си и е предвиждал неговите общественоопасни последици и е искал
тяхното настъпване, като е бездействал.
При
определяне на наказанието, съдът съобрази следното:
Налице са
изискванията на чл. 78а от НК
за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия с налагане на
административно наказание - глоба в размер от хиляда до пет хиляди лева –
обвиняемият е пълнолетен; престъплението по чл. 227б, ал. 2, вр. ал.1 от НК
е извършено умишлено и предвиденото наказание е лишаване от свобода до три
години или глоба. Обвиняемият не е осъждан и освобождавана от наказателна
отговорност, като от престъплението няма настъпили съставомерни имуществени
вреди.
При
определяне на размера на наказанието, съдът отчете чистото съдебно минало на
обвиняемия, сравнително дългия период от време от датата на извършване на
престъплението до постановяване на настоящото решение. Отегчаващи вината
обстоятелства не се констатираха. При това положение, съдът намери, че следва да
наложи наказание ориентирано към минималния размер, а именно 1000 лева. Това
наказание би постигнало целите на чл.36 НК.
По делото
няма данни за сторени разноски.
Воден от
горните съображения, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: А .
БОБОКОВ