Р Е Ш Е Н
И Е
Номер ІІІ-247 10.08.2020 година Град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски Окръжен съд
Трети състав
На двадесет и първи юли година 2020
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен
Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова
2. Йорданка
Майска-Иванова
Съдебни
заседатели:
Секретар Жанета Граматикова
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдия Кремена Лазарова
в.гр.дело номер 1278 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна
жалба вх.№ 10363/28.02.2020г. на БРС от Г.П.Л., с ЕГН: **********, с адрес: гр.Б.,
ж.к.„Л.“ бл.**, ет.**, ап.**, чрез адв.П.Димов от АК-Бургас, с адрес на
кантората: град Бургас, ул. „Пиротска” № 26, партер, против решение №
591/13.02.20г. по гр.д.№ 4927/19г. БРС, с което е отхвърлен предявеният от нея
против Ж.Е.Ж., с ЕГН: **********, с адрес: гр.Б., ж.к.„Л.“ бл.**, ет.**, ап.**,
иск за установяване на вземане за следната сума: 13033.40лв., дадена на
неосъществено основание, ведно със законната лихва върху нея от датата на
депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК на 06.03.2019г. до окончателното й
изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №
1090/07.03.2019г. по ч.гр.дело № 1996/2019г. по описа на БРС и Ж.Е.Ж. е осъден
да заплати на Г.П.Л. 916лв. разноски в заповедното производство. Решението се
обжалва и в частта, с която в полза на Ж. са присъдени разноски за
първоинстанционното разглеждане на спора. Твърди, че обжалваното решение не е
правилно и моли да бъде отменено, като бъде постановено ново, с което искът
бъде изцяло уважен. Излага подробни аргументи. Няма доказателствени искания.
Въззиваемият Ж.Е.Ж., с ЕГН: **********, с адрес: гр.Б.,
ж.к.„Л.“ бл.**, ет.**, ап.**, оспорва иска чрез процесуалния си представител адв.Б.Бачкова,
съдебен адрес: гр.Бургас, бул.“Демокрация“ № 90, ет.1. моли да бъде потвърдено
решението на БРС. Няма искания по доказателствата, моли за присъждане на
разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от
легитимирано лице и е допустима.
Предявеният иск е квалифициран от БРС като такъв с
правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.55, ал.1, предл.II ЗЗД.
Квалификацията на иска е била спорна пред районния
съд, като, след запознаване на страните с доклада по делото, в проведеното
открито съдебно заседание на 20.11.2019г. по гр.д.№ 4927/2019г. БРС,
въззиваемият е поискал изменение на доклада относно квалификацията на иска.
Заявил е, че изложените в исковата молба факти сочат на иск с правно основание
чл.422 ГПК, вр. с чл.59 ЗЗД, а не чл.55, ал.1, предл.II ЗЗД.
По този повод съдът приема следното: видно от
заявлението, по ч.гр.д.№ 1996/2019г. БРС, в графата „обстоятелства, от които
произтича вземането“ е описана следната фактическа обстановка: наличие на
превеждани по банков път суми от страна на въззивницата по сметката на
въззиваемия, през време на съвместното им съжителство на съпружески начала в
периода м.юни, 2013г. – м.декември, 2018г., послужили за закупуване на мебели и
ремонт на жилището, в което са живели. Твърди се, също така, закупуване на
кухненско оборудване, както и фурна за вграждане и съдомиялна машина. Заявява,
че всички плащания е извършила с намерението, че един ден ще сключат граждански
брак и ще живеят съвместно в жилището, което не се е случило.
При завеждане на установителния иск е изложена
аналогична фактическа обстановка. Л. твърди, че е превеждала суми по банковата
сметка на Ж. с намерение съвместно да извършат ремонт и се устроят като
семейство в един бъдещ момент. От своя страна Ж. обещавал, че ще вложи сумите в
ремонта на обитаваното жилище и ще закупи вещи за дома.
При това положение и като съобрази Определение № 36 от
11.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2701/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията
Албена Бонева, настоящият състав също приема, че квалификацията на иска е
чл.55, ал.1 ЗЗД, а не чл.59 ЗЗД, още повече, че с въвеждането на твърдения и
доказателства за плащания по банков път, без да е установено категорично и
безспорно, че сумите са вложени в ремонта на жилището, на практика се релевира
неоснователно разместване на имуществени блага, като правната сфера на Ж. е
увеличена за сметка на тази на Л. и то, както вече бе изложено, неоснователно.
След като бе коментирана правната квалификация на
иска, съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството пред БРС е образувано по искова молба
от Г.П.Л. против Ж.Е.Ж., с иск за установяване на вземане за следната сума:
13033.40лв., с която въззиваемият се е обогатил, ведно със законната лихва
върху нея от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК на
06.03.2019г. до окончателното й изплащане. Твърдяла е, че в периода м.юни 2013г.
– м.декември 2018г. са живели съвместно на семейни начала, първоначално в
жилището на неговата м., а впоследствие – самостоятелно, в наследствено жилище
на неговите м. и л., които през 2018г. са го дарили на Ж.. През същия период са
решили да ремонтират апартамента и Л. е започнала да превежда суми от собствени
средства по банковата сметка на Ж., при обещания от негова страна да ги вложи в
ремонта. Със същото намерение тя е закупила миялна машина за вграждане и фурна
за вграждане, монтирани в същия апартамент. Освен това е закупила и кухненско
оборудване. Заявява, че общо сумите възлизат на 13 033.40лв., които следва
да й бъдат заплатени от Ж..
Въззиваемият, чрез своя процесуален представител,
оспорва претенцията в приложения по реда и в срока по чл.131 ГПК отговор. Излага
подробни мотиви за отхвърлянето й. Позовава се на липса на материално-правна
легитимация по иска. Твърди, че горните суми са вложени в ремонт на жилище,
принадлежащо към извършването на СМР на неговите м. и л.. Ето защо заведеният
срещу него иск следва да бъде отхвърлен. В същото време, без да отрича, че в
обитаваното по време на съвместното съжителство с въззивницата жилище е
извършен ремонт, заявява, че този ремонт
е финансиран с негови средства. Прилага доказателства за получен кредит от
банкова институция и извършени от него плащания на търговец, ангажиран със
строително-монтажните работи в жилището. Освен това прави възражение за
прихващане със сумата от 800лв., платена от него в полза на ВУЗ за сметка на Г.Л.
по повод докторантурата й. Извършеното плащане не е оспорено от въззивницата.
Възражение за прихващане е въведено и по отношение на платените по банков път
от Ж. суми в периода м.юни, 2015г. – края на м.май, 2016г. към Изипей, EVN, ВиК, Теленор и Blizoo, на обща стойност от 2 886.16лв.
От събраните писмени и гласни доказателства се
установи следната фактическа обстановка:
Безспорно е между страните, че през посочения по-горе
период м.юни, 2013г. – края на м.декември, 2018г., двамата са живели на семейни
начала. От показанията на св.Ж., м. на въззиваемия, става ясно, че в обитаваното
от тях жилище, (бивша собственост на м.та и л.та на Ж., дарено на въззиваемия с
н.а. № **, т.*, рег.№ ****, дело № 37/****г. от 12.02.****г. на нотариус
Марияна Анастасова-Тумбакова, гр.Бургас) е извършен основен ремонт. Същото се
установява и от показанията на св. М., живущ във фактическо съжителство с м.та
на въззивницата.
Както е изложено в исковата молба, в същия период с
редица платежни нареждания, приложени на стр.5 – 12 по гр.д.№ 4927/19г. БРС, Л.
е превела на Ж. общо 6 550лв., а вписаното от нея основание за плащанията
е „превод“.
От събраните писмени и гласни доказателства –
документи за извършени СМР-та, стр. 90-91 и стр.105-112 по гр.д.№ 4927/19г. БРС,
както и от показанията на св.Ж. се установява, че въззиваемият е извършил
ремонтните работи със средства от собственото си възнаграждение. Свидетелката е
твърдяла, че той работи в сферата на информационните технологии и въпреки
вписаното възнаграждение в приложения на стр. 63 и сл. по гр.д.№ 4927/19г. БРС
трудов договор, синът й получава по-голяма сума, която му се изплаща ежемесечно
в брой. Освен това по делото е представено извлечение от банкова сметка на Ж. в
подкрепа на твърдението му за получен кредит от „Сосиете Женерал Експресбанк“
АД в размер на 10 000лв., която сума се твърди, че е вложена в ремонтните
работи по апартамента и е изплащана в
полза на кредитодателя от него – в тази връзка са приложени извлечения от
сметката му.
Ангажираният от страна на въззивницата свидетел М. е
заявил пред съда, че Л. е предоставила лични средства на Ж., понеже е била
бременна и е предполагала, че и занапред ще живеят заедно и за устройване на
бъдещото семейство. В същото време е заявил, че не знае със сигурност дали Г.Л.
е плащала на майстори от тези средства и дали е участвала пряко в ремонтите.
По делото липсват писмени доказателства за заплащани
от страна на въззивницата суми по повод извършените в обитавания апартамент
СМР, а показанията на свидетелите са противоречиви.
По този повод съдът съобрази следното:
Разпоредбата на чл.55, ал.1, предл.І ЗЗД гласи: „Който
е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало
основание, е длъжен да го върне. ”
Относно неоснователното обогатяване и по-конкретно
хипотезите на чл.55 ЗЗД, теорията и практиката приемат, че получаването на нещо
без основание е фактическо, а не правно действие, ето защо получаването на
имуществената облага не означава непременно, че лицето, което я е получило, я е
придобило или по някакъв начин е увеличило имуществото си. Достатъчно е да има
неоснователно разместване на материални блага, за да се счете, че са налице
факти, визирани от хипотезите на чл. 55 ЗЗД. В тази връзка - ВС на РБ - Решение
№ 187 от 15.II.1985 г. по гр. д. № 1036/84 г., I г. о.: „Неоснователността на разместването на
имуществените блага в патримониума на страните става в момента на престирането,
а не в друг последващ момент”.
По делото не се доказа по безспорен начин, че Ж. е
увеличил имуществото си с преведените суми в общ размер от 6 550лв., но в
същото време липсват данни за основание за получаването им. Действително,
страните са живели съвместно и през м.август 2015г. се е родило детето им, при
което положение съдът приема, че са съжителствали в условия на взаимна грижа и
взаимопомощ, влагайки общи средства за ежемесечната си издръжка. Двамата са
пазарували заедно – в тази връзка съдът отново цени показанията на св.Ж.,
заявила, че докато са живели в нейното жилище, са закупували заедно хранителни
продукти, като не може да каже кой е поемал разноските. В същото време съдът
приема, че не се доказа сумата от 6 550лв. да е превеждана на Ж. и за
разходи на двамата партньори и детето им.
Ето защо следва извод, че Л. има право да получи това,
с което Ж. неоснователно се е обогатил за нейна сметка. Тук съдът отбелязва, че
заплащането на суми от нейна страна с намерение да се устроят двамата с
въззиваемия и да създадат едно бъдещо семейство, не е правно основание по
смисъла на ЗЗД и влагането на средства не е срещу някаква престация, каквато
явно страната е считала, че е бъдещият брак. От друга страна, според настоящия
съд, подобно вложение на парични средства, наред с обстоятелството, че през
време на съвместното съжителство и двамата заедно са се включвали в осигуряване
на добруването и подходящия жизнен стандарт, води до заключение, че е преминат
пределът на нормалната взаимопомощ между партньорите и сумата подлежи на
връщане.
При това заключение следва да бъдат обсъдени
възраженията за прихващане с платените от Ж. суми за докторантура на Л. в
размер на 800лв., както и тези към различни доставчици на услуги - EVN, ВиК,
Теленор и Blizoo, на обща стойност от 2 886.16лв., съгласно приетата и
неоспорена СИЕ.
Според настоящия състав от дължимото на Л. не следва
да бъде прихваната нито сумата от 2 886.16лв., заплатени в периода м.юни,
2015г. – края на м.май, 2016г., нито съответна част от нея. Разделена помесечно
тя възлиза на около 240лв. за месец и съдът счита, че се касае за обичайни плащания на ежемесечни режийни
разноски за двамата партньори, които мъжът е извършвал в изпълнение на
моралното си задължение да осигурява нормални условия на живот на жената, с
която е живял фактически и на детето си. От своя страна въззивницата е полагала
грижи за домакинството и роденото общо дете, които Ж. не е имал възможност да
полага, поради голямата ангажираност с трудовите си функции. Както бе изложено
по-горе, всяка от страните е влагала средства и труд съобразно възможностите си,
като израз на общата отговорност и утвърждаване на правилата за взаимен принос
и взаимна помощ при съвместно съжителство.
Що се отнася до сумата от 800лв.: В с.з. на
20.11.2019г. по гр.д.№ 4927/2019г. БРС процесуалният представител на
въззивницата е заявил, че не оспорва плащането й от страна на въззиваемия. В
писмената си защита е въвел правозащитно възражение за нейното прихващане със
сумата от 600лв., заплатена от въззивницата за газово устройство, монтирано в
лек автомобил на въззиваемия, но възражението е на първо място преклудирано и
на следващо – още в исковата молба е посочено, че сумата от 600лв. не се
претендира по делото, за да се извършва прихващане с нея.
За да приеме крайния си извод относно това кое е
лицето, което следва да понесе разхода, БОС се съобрази с факта, че сумата е
заплатена за обучителния процес на Л. и професионалното й усъвършенстване, след
успешно дипломиране от ВУЗ и придобиване на степен „магистър“. Защитаването на
докторска степен сочи на амбиции за по-добра бъдеща лична реализация и желание
за научна работа, които следва да бъдат респектирани и поощрявани. Въпреки това,
в случая се касае за индивидуални потребности на страната и за развитие след
завършване на висше образование. Заплащането на таксата от страна на
въззиваемия, според настоящия състав, надхвърля рамките на обичайната
взаимопомощ, която партньорите си дължат. Ето защо тази сума следва да бъде
прихваната от дължимата такава от 6 550лв. Изложеното мотивира съда да
приеме, че Ж. дължи на Л. 5 750лв.
По отношение на сумата от 1254.40лв., представляваща
равностойността на закупени два електроуреда – съдомиялна машина за вграждане Whirlpool ADG 8575
FD и фурна за вграждане Gorenje BO 637E 30 XG: на стр. 26-27 са приложени писмени доказателства за
закупуването им, а в гаранционната карта е вписан като титуляр на покупката Г.Л..
В с.з. на 20.11.2019г. по гр.д.№ 4927/19г. на БРС
въззиваемият лично е заявил, че вещите се намират в жилището, което страните са
обитавали в гр.Бургас, ж.к.“Лазур“, бл.12, ет.12, ап.70 и към датата на
заседанието се ползват от него, т.е. са функциониращи и в изправност.
При това положение съдът приема, че искът за заплащане
на равностойността им не е основателен, доколкото това са движими вещи и на
първо място може да се претендира предаването им, а в случай, че липсват – едва
тогава може да се премине към заплащане на равностойността им и то след като се
пресметне овехтяването в резултат от нормалната употреба и изтичането на
гаранционните срокове. Затова, след като липсват данни въззиваемата да е
препятствана да си ги вземе и тя има тази възможност, горните суми не може да й
бъдат присадени.
По отношение на сумата от 5 229лв., която се
твърди, че е вложена от въззивницата при ремонта на кухнята в апартамента в
гр.Бургас, ж.к.“Лазур“, бл.12, ет.12, ап.70: на стр.28 по гр.д.№ 4927/19г. БРС
е приложен договор № 10195/05.03.2016г., сключен между „Ванерджи“ ЕООД и Г.Л.
за изработка и доставка на мебели на обща стойност – горната сума. Видно от
вписаното в договора, към датата на сключването му е заплатено капаро в размер
на 3000лв., и е останал остатък за доплащане – 2 229лв.
Безспорно е, че договорът сочи изработка на поръчково
кухненско обзавеждане, изработено по индивидуален проект и размери, съответни
на помещението, в което е монтирано. Също е безспорно, че става въпрос за вещи,
трайно прикрепени към стените на кухненското помещение в жилището, които не
могат да бъдат демонтирани и изнесени, без съществено да се увредят. Ето защо
съдът приема, че е налице подобрение на жилището, с което е увеличена
стойността му.
Надлежните ответници по тази претенция с правно основание
чл.59 ЗЗД са собствениците на апартамента към момента на подобряването му –
т.е. м.та и л.та на въззиваемия, които все още не са били дарили жилището на Ж..
Ето защо искът следва да бъде отхвърлен и в тази част.
При всичко гореизложено следва решение в горния
смисъл.
По отношение на разноските: разноските на въззивницата
за двете инстанции и заповедното производство възлизат на 3358лв., а разноските
на ответника – на 2280лв. Уважената част от иска е 5 750лв., а
отхвърлената – 7 283.40лв.
Съобразно това на Г.Л. се дължат разноски за двете
инстанции и заповедното производство в общ размер от 1481лв.
В полза на Ж. се дължат общо за двете инстанции
1274лв., съответно на отхвърлената част от иска. С решението си БРС е присъдил
на въззиваемия сумата от 1280лв., която с оглед изложеното следва да бъде
намалена до цитираната.
Водим от всичко така изложено, БОС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 591/13.02.20г. по гр.д.№ 4927/19г. БРС в частта, с която е отхвърлен искът на Г.П.Л.,
с ЕГН: **********, с адрес: гр.Б., ж.к.„Л.“ бл.**, ет.**, ап.** против Ж.Е.Ж.,
с ЕГН: **********, с адрес: гр.Б., ж.к.„Л.“ бл.**, ет.**, ап.**, за установяване на вземане за следната
сума, с която Ж. неоснователно се е обогатил: 5 750лв., ведно със законната лихва върху нея от датата на
депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК на 06.03.2019г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 1090/07.03.2019г. по ч.гр.дело №
1996/2019г., както и в частта, с която Г.П.Л.,
с ЕГН: ********** е осъдена да
заплати на Ж.Е.Ж., с ЕГН: ********** направените в първата инстанция разноски за размера над 1274лв. до присъдения размер от 1280лв.
и вместо него ПОСТАНОВИ:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че в полза на на Г.П.Л.,
с ЕГН: **********, с адрес: гр.Б., ж.к.„Л.“ бл.**, ет.**, ап.**, съществува вземане от Ж.Е.Ж.,
с ЕГН: **********, с адрес: гр.Б., ж.к.„Л.“ бл.**, ет.**, ап.** за следната
сума, с която Ж. неоснователно се е обогатил: 5 750лв., ведно със законната лихва върху нея от датата на
депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК на 06.03.2019г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 1090/07.03.2019г. по ч.гр.дело №
1996/2019г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 591/13.02.20г.
по гр.д.№ 4927/19г. БРС в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Ж.Е.Ж., с
ЕГН: **********, с адрес: гр.Б., ж.к.„Л.“ бл.**, ет.**, ап.**, да заплати на Г.П.Л., с ЕГН: **********, с адрес: гр.Б., ж.к.„Л.“ бл.**, ет.**,
ап.**, направените пред двете инстанции и в заповедното производство разноски в
общ размер на 1481лв., съобразно уважената част от претенцията.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен
срок от връчване на препис от него на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: