№ 223
гр. гр.Н., 23.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария М. Берберова Георгиева
при участието на секретаря М. Д. Ш.
като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско
дело № 20212150101314 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба на "В.и.К."
ЕАД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление – гр. Б., ул. „Г.В.В.", № 3,
представлявано от Изпълнителния директор Г.Й.Т., подадена чрез процесуалния им
представител - гл.юрк. Д.З. против К. А. К., гражданин на И., роден на **********г., с
адрес в Р.Б.: гр. Н., КК С.б.-3., к-с „С.С.*“, вх.*, ет.*, ап.**.
В исковата молба се твърди, че ответникът е клиент на „В.и.К.” ЕАД и страна
по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК
услуги по отношение водоснабдяван обект апартамент, находящ се в сграда в режим на
етажна собственост с адрес гр. Н., КК С.б.-3., к-с „С.С.*“, вх.*, ет.*, ап.**, със заведена
партида в базата данни с аб.№ ****. Твърди се, че в съответствие с разпоредбите на
Наредба № 4 от 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителни и канализационни системи, ответника притежава
качеството „потребител“ във възникналото облигационно отношение, като собственик
на водоснабдявания обект от момента на придобиването му. Излага се, че съгласно
разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 4, предоставянето на услугите на ВиК се
извършвало по силата на Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК
оператор, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране, които са публично
известни и публикуни на интернет-страницата на водния оператор. Сочи се, че в
съответствие с клаузата на чл. 23, ал. 4, изр. трето от Общите условия и разпоредбата
на чл. 32, ал. 4, предл. второ от Наредба № 4 за процесния период отчитането на
водомера на абоната се е осъществявало по електронен път, посредством използването
1
на мобилно устройство. Излага се, че при осъществяване на електронно отчитане
инкасаторът сканира баркод, който е поставен в близост до самия водомер. Сочи се, че
съществува и възможност за „самоотчет“, когато клиента сам предоставя на ВиК
оператора данните по водомерните си устройства. Навежда се, че съгласно чл. 23, ал.
1, т. 3 от Общите условия за обекти, имащи сезонен характер било допустимо същите
да бъдат отчитани от ВиК оператора два пъти годишно. Твърди се, че след всяко
отчитане по електронен път в законоустановен срок се издавали данъчни фактури, в
чиито риквизити фигурирали отчетните води, количества, отчетния период, за който
всяка фактура се издава, както и единичните цени на всяка от предоставените от ВиК
оператора услуги – вода, канал и пречистване. Сочи се, че ответника е следвало да
заплати задълженията по издадените фактури в 30-дневен срок от датата на издаване
на всяка от тях съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия. Излага се, че съгласно чл. 44
от Общите условия потребителят дължал на ВиК оператора и обезщетение в размер на
законната лихва, считано от първия ден на настъпване на падежа до деня на
постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора. Твърди се, че били
издадени фактура № ********** от 25.09.2018г. на стойност 38,21 лв., фактура №
********** от 25.09.2019г. на стойност 99,31 лв., фактура № ********** от
26.08.2020г. на стойност 9,25 лв. и фактура № ********** от 25.09.2020г. на стойност
21,59 лв., сумите по които не били заплатени от ответника своевременно в 30-дневен
срок, считано от датата на издаване на всяка една от тях. Излага се, че върху тези суми
ответника дължи и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва
върху стойността на издадените фактури от момента на падежа до датата на
предявяване на исковата претенция в общ размер на 44,07 лв., считано от 26.10.2018г.
до датата на подаване на исковата молба - 11.10.2021г., както и лихвата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Гореизложеното е мотивирало ищеца да поиска от съда да постанови
решение, с което да осъди К. А. К. да заплати на „ВиК” ЕАД, сумата от 168,36 лв.,
дължима по издадени фактури за периода от 25.09.2018г.-25.09.2020г., с отчетен
период по фактури 28.04.2018г.-01.09.2020г., сумата в размер на 44,07 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главниците, дължимо за периода
от 26.10.2018г. до датата на подаване на исковата молба - 11.10.2021г., както и лихвата
от датата на подаване на исковата молба - 11.10.2021г. до окончателното изплащане на
задължението. Претендират се разноски. Представят се писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК, по делото постъпи писмен отговор от назначения на
ответника особен представител - адв.П.А. от АК-Б., с който се изразява становище за
неоснователност на исковете по основание и размер. Излага се, че не е доказана
облигационната връзка между страните, както и че не са представени надлежни
доказателства за претендираните количества питейна вода и канализационни услуги
през процесния период. Сочи се, че представената справка № 303485/13.10.2020г. чрез
2
отдалечен достъп по данни за имот не съставлява категорично доказателство, че
ответника притежава в пълен обем правото на собственост върху имота. Навежда се
възражение за изтекла погасителна давност. Оспорват се служебно отчетените
стойности, отчетени с мобилно устройство, тъй като ищцовото дружество не представя
доказателства за годността и техническото състояние на измервателното си устройство
за отдалечено отчитане. Моли се за отхвърляне на иска.
С молба вх.№ 2151 от 11.03.2022г., подадена от пълномощника на ищцовото
дружество се представя нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот в
подкрепа на твърдението, че ответникът е собственик на водоснабдения имот. Сочат,
че от представената справка-извлечение от електронния карнет се установява, че
всички отчети на процесния водомер са реални, т.е. показанията на измервателното
устройство са снети непосредствено от уреда от длъжностното лице, отчитащо имота.
Представят писмени доказателства в подкрепа на твърденията си. По възражението за
давност сочат, че длъжникът изпада в забава след изтичане на 30-дневния срок след
датата на фактуриране на претендираните суми.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото дружество
поддържа исковата молба и допълнително подадената такава. Ангажира гласни
доказателства. Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове,
като им присъди направените по делото разноски.
Назначения на ответника особен представител поддържа отговора на исковата
молба. Оспорва представения от ищеца протокол от 01.09.2020г. за отчитане
показанията на процесния водомер без присъствието на собственика на водоснабдения
имот.
Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима –
подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по
закон реквизити.
Н.ският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по
делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Дружеството – ищец следва да докаже наличието на валидно възникнало
облигационно отношение с ответника, т.е. да установи вземането си на претендираното
договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през
процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на
питейна вода и отвеждане на канална вода за процесния обект, представляващ -
Апартамент, находящ се на адрес: гр. Н., КК С.б.-3., к-с „С.С.*“, вх.*, ет.*, ап.**. На
следващо място следва да докаже, че през процесният период ответника е имал
качеството потребител по смисъла на Общите условия, тъй като е бил собственик на
имота и партидата към ищцовото дружество се е водила на негово име. При
установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване
3
на дълга. Тежестта на доказване е указана на страните с Определение № 168 от
08.02.2022г. /л.44-45 вкл./.
Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл.198
„о“, ал.1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на
територията на гр. Н., общ. Н., обл. Б..
Съгласно чл.3 от Наредба № 4/14.09.2004г. потребители на ВиК услуги са
собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдени имоти. За да възникне задължението за заплащане на „ВиК“ услуги, за
който и да е субект, то той на първо място следва да има качеството на „потребител“ на
тези услуги. По делото не се спори, че ответникът К. е собственик на водоснабдения
имот, находящ се в гр. Н., КК С.б.-3., к-с „С.С.*“, вх.*, ет.*, ап.**. В подкрепа на това е
и представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
***, том ***, рег. № ****, дело № **** от ****г. на Нотариус с рег. № 110 на НК, с
район на действие - РС-Н. /л. 52-54 вкл./, както и справка от Служба по вписванията-Н.
/л. 9/. Като собственик ответната страна притежава качеството потребител на ВиК
услуги.
С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е
съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор при
общи условия за получаване на ВиК услуги, по силата на чл.8, ал.1 от Наредба № 4,
като за възникването на това правоотношение не е необходимо сключването на
индивидуален договор между страните. По силата на договора, ищцовото дружество се
е задължило да доставя, отвежда и пречиства вода, потребена в собствения на
ответника имот, находящ се на горепосочения адрес.
Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор – „ВиК“ ЕАД Б., потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след
датата на фактурирането. Общите условия съгласно чл.11, ал.7 и 8 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги /ЗРВКУ/, следва да бъдат
публикувани най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила
в едномесечен срок от публикуването им, а в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответния В и К оператор заявление, в което да предложат различни условия. Видно
от интернет страницата на „ВиК“ ЕАД-Б., Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор "Водоснабдяване и канализация" ЕАД - гр.
Бургас, са приети с Решение №ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, публикувани са във
в."Новинар" на 21.08.2014г. и в."Компас" на 29.08.2014 г., и са влезли в сила от
29.09.2014г., поради което същите важат за всички потребители на вода и ВиК услуги,
какъвто съгласно чл.2 от Общите условия е ответникът в настоящото производство.
4
Съгласно разпоредбата на чл.32 от Наредба № 4/2004г., услугите на В и К се
заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на
всяко водопроводно отклонение.
От показанията на свид.И. се установява, че ответникът има открита партида за
ВиК в КК С.б.-3., к-с „С.С.*“, вх. *, ап. */*. Същата сочи, че там водомерите са в
ревизии в общия коридор на етажа и отчитането се осъществява с мобилни терминали.
Сканира се баркода на абоната, който се намира до водомера и се отваря партидата на
абоната, след което се въвеждат ръчно показанията на водомера. Свид.И. заявява още,
че баркодът се намира до водомера и прехвърлянето на данни става чрез терминала.
Твърди, че тя прехвърля данните към ВиК Б. за фактуриране. Предаването на данните
за фактуриране се извършвало на 20-то число. Наред с гореизложеното, свид.И.
установява, че няма данни да е имало проблеми с водомерите в процесния комплекс.
В показанията си пред съда, свид.Е. заявява, че тя отчита к-с „С.С.*“ от 2013г.
Сочи, че ответникът има открита партида в к-с „С.С.*“, вх. *, ап. */*, както и че
водомерите се намират на етажната площадка в ревизията. Установява, че обекта е
сезонен и от 2021г. сезонните обекти се отчитат пет пъти годишно. Заявява, че първо се
отчита общия водомер, след това по входове всички апартаменти. Отчитането се
извършва с мобилно устройство - отива се до водомера, сканира се баркода и се
въвеждат ръчно показанията. Сочи, че след сканиране на баркода в системата се отваря
партидата на абоната и се появява подпис „видян“. Свид.Е. твърди, че на 01.09.2020г. е
подписала представения по делото протокол за отчитане на консумирана вода /л.51/.
По делото е представена справка-извлечение на отчет с мобилно устройство
/л.6/, съдържаща показанията на отчетеното количество вода по партида с абонатен №
**** с титуляр К. А. К., както и справка-извлечение на отчет с мобилно устройство
/л.7/, съдържаща показанията на централен водомер на к-с „С.С.*“. Очевидно за
процесния апартамент е въведено т. нар. електронно отчитане, при което подпис от
съответния клиент не се полага. Такова електронно отчитане е допустимо съгласно чл.
32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
според който текст отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в
карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери
и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по
електронен път. Отразеното в справката и фактурите следва да се кредитира от съда.
Както се установява от представената по делото справка-извлечение отчитането е
осъществено от служител на „ВиК” ЕАД, който лично е видял водомера и е снел
показанията на мобилното устройство /л.7/, изключая веднъж - на 23.05.2020г., когато е
бил отчетен служебно. Поради тази причина количествата фактурирана вода са реално
потребени. След като дружеството ищец е предоставило ВиК услуги, за същото е
5
възникнало основанието да търси тяхната стойност.
Ответната страна по спора не е ангажирала доказателства за плащане на
дължимото. Незаплащането на дължимата сума в претендирания размер за главница,
обосновава извода за основателност на предявения от ищеца иск в претендирания
размер на 168,36 лева, ведно със законната лихва върху тази част, считано от датата на
подаване на исковата молба – 11.10.2021г. до окончателното изплащане на
задължението.
Съдът намира за неоснователно възражението на особения представител на
ответната страна за настъпила погасителна давност.
Изтичането на погасителната давност се свързва с бездействието на носителя
на субективното право и с изтичането на предвидения в закона срок се погасява
правото за принудително осъществяване на вземанията. Безспорно, в случая се касае за
вземания за периодични плащания - за заплащане стойността на доставена питейна
вода, което задължение възниква ежемесечно за съответната текуща година, както и за
вземане за лихви, които съгласно разпоредбата на чл. 111, б.”в” ЗЗД се погасяват с
изтичане на тригодишна давност / ТР № 3/18.05.2012г. ОСГК ВКС/. Съгласно чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Падежът на
всяко едно от задълженията е 30 дни след датата на фактуриране /арг. чл.31, ал.2 от
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор
“ВиК” Б./. Както се установи от събраните по делото доказателства, за процесният
период дружеството е издало фактура № ********** от 25.09.2018г., фактура №
********** от 25.09.2019г., фактура № ********** от 26.08.2020г. и фактура №
********** от 25.09.2020г. за стойността на осъществените от него към абоната ВиК
услуги.
След изтичането на срока по чл. 31, ал. 2 от Общите условия, абоната -
потребител изпада в забава. Видно от данните по делото, исковата молба е подадена от
ищеца на 11.10.2021г. Следователно, имайки предвид тригодишния давностен срок,
вземането на ищеца спрямо ответника за неплатената стойност на доставена питейна
вода не следва да се счита за погасено по давност, тъй като не е изтекъл тригодишния
давностен срок за предявяване на вземането. След като ответната страна се позовава на
изтекла в негова полза погасителна давност, то тя е длъжна да установи с допустимите
от ГПК доказателства наличието на този положителни за нея факти, от който извлича
изгодни за себе си правни последици. Простото възражение на ответника, че е изтекла
погасителната давност за съдебно установяване на вземането на кредитора, без да са
изложени в допълнение каквито и да било конкретни факти и обстоятелства относно
датата на която е настъпила изискуемостта на вземането срещу тях, и без това да е
установено по надлежния ред, не може да се приеме за основателно и въз основа на
него да се приеме, че вземането не съществува като погасено по давност. В този смисъл
6
съдът намира, че вземането на ищеца по издадените фактури е установено по
основание и размер, включително по отношение на начислената мораторна лихва за
забава, тъй като същата започва да тече от датата на настъпване на изискуемостта по
най-старата фактура, която в случая е издадена на 25.09.2018г., а исковата претенция е
заведена на 11.10.2021г.
Като не е платил цената на доставената услуга, потребителят се е поставил в
положението на неизправна по договора страна и следва да понесе и задължението за
плащане на обезщетение за забава, считано от изтичане на тридесет дневен срок от
издаването на всеки първичен документ /чл. 33, ал.2 ОУ/, за периода от 26.10.2018г. до
датата на подаване на исковата молба - 11.10.2021г., възлизащо в размер на 44,07 лева.
С оглед на този резултат и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, в тежест
на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски по делото общо в
размер на 400 лева /четиристотин лева/, от които: държавна такса - 100 лева,
възнаграждение за особен представител - 200 лева и юрисконсултско възнаграждение -
100 лева.
Мотивиран от горното, Н.ският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. А. К., гражданин на И., роден на **********г., с адрес в Р.Б.:
гр. Н., КК С.б.-3., к-с „С.С.*“, вх.*, ет.*, ап.** да заплати на "В.и.К." ЕАД с ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление – гр. Б., ул. „Г.В.В.", № 3, представлявано
от Изпълнителния директор Г.Й.Т., сумата от 168,36 лева /сто шестдесет и осем лева и
тридесет и шест стотинки/, представляваща доставена, отведена и пречистена вода за
обект с адрес: гр. Н., КК С.б.-3., к-с „С.С.*“, вх.*, ет.*, ап.**, с абонатен № ****,
дължима по издадени фактури за периода от 25.09.2018г. - 25.09.2020г., с отчетен
период по фактури 28.04.2018г. - 01.09.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 11.10.2021г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 44,07 лева /четиридесет
и четири лева и седем стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 26.10.2018г. до датата на подаване на исковата молба.
ОСЪЖДА К. А. К., гражданин на И., роден на **********г., с адрес в Р.Б.: гр.
Н., КК С.б.-3., к-с „С.С.*“, вх.*, ет.*, ап.** да заплати на "В.и.К." ЕАД с ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление – гр. Б., ул. „Г.В.В.", № 3, представлявано от
Изпълнителния директор Г.Й.Т., сумата общо в размер на 400 лева /четиристотин
лева/, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд-гр.Б..
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
7