№ 307
гр. София, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ралица Манолова
Членове:М. Г. Г.ев
Дора З. Илиева
при участието на секретаря Станимира П. Делийска
в присъствието на прокурора Б. В. Б.
като разгледа докладваното от М. Г. Г.ев Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20241100603528 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава 21 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/.
Образувано е по въззивна жалба от подс. Г. С., подадена чрез упълномощения му защитник
адв. М. Х., срещу присъда от 09.04.2024г., постановена по НОХД № 8190/2023г. по описа на
СРС, НО, 112 състав, с която съдът е признал за виновен подс. С. по повдигнатото му
обвинение по чл. 316, вр. чл. 308, ал.2 , вр. ал.1 от НК и при условията на чл. 54 от НК му е
наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 ( две) години при първоначален
„строг“ режим на изтърпяване. С присъдата СРС е възложил в тежест на подсъдимия
направените разноски в съдебното производство в размер на 139.56лв.
В депозираната жалба се твърди необоснованост ( неправилно посочено като съществени
процесуални нарушения, свързани с анализа и оценката на доказателствата) на
първоинстанционния съдебен акт и се прави искане за отмяна на първоинстанционната
присъда и постановяване на нова от въззивния съд, с което подсъдимият да бъде признат за
невиновен по обвинението за извършено престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал.2 , вр. ал.1
от НК. В подкрепа на тезата си адв. Х. изтъква, че с оглед на дадените от подзащитния му
обяснения не се установява изискуемия от закона пряк умисъл в неговия интелектуален
момент - знанието на подсъдимия за неавтентичността на документа. Посочва се също, че
СРС не е уважил доказателствени искания на защитата именно в тази насока. Поради това
1
прави искане за оправдаването на подсъдимия по повдигнатото му обвинение. От въззивния
съд се иска събиране на доказателства - изискване на писмена справка и налични относими
писмени документи относно издаването на конкретното свидетелство за управление на
МПС.
В разпоредително заседание на 12.06.2024г. въззивният съдебен състав по реда на чл. 327
НПК прецени, че за изясняване на обективната истина по делото не се налага разпит на
подсъдимия, на свидетели и вещи лица, нито събирането на нови писмени и веществени
доказателства.
Пред настоящия съд, защитникът на подсъдимия Г. К. С. – адв. Ю. не поддържа
доказателственото искане в жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
обжалваната присъда. Счита, че постановената от първоинстанционния съд присъда се
базира изцяло на косвени доказателства относно наличието на умисъл за извършване на
деянието от подсъдимия и относно обстоятелството дали изследвания неистински документ
е именно този, който е отразен в АУАН, предмет на делото. Алтернативно моли съда да
намали размера на наложеното на подсъдимия наказание, поради обстоятелството, че
същият е несправедливо завишен. Намира, че несправедливо първоинстанционният съд се е
аргументирал относно личността на подсъдимия с друго неприключило наказателно
производство. Излага твърдение, че неправилно първоинстанционният съд е отчел
единствено отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, без да съобрази
наличието на смекчаващи такива, а именно младата възраст на подсъдимия към
инкриминирания момент и изминалият период от време от датата на деянието до датата на
произнасянето на съда, довели до възможността подсъдимият да преосмисли поведението си
в ареста.
В правото си на лична защита, подсъдимият Г. С. поддържа казаното от своя защитник.
Представителят на Софийска градска прокуратура намира постановената от първия съд
присъда за правилна и законосъобразна. Счита, че правилно и законосъобразно
първоинстанционният съд е признал подсъдимия за виновен, като намира за
законосъобразен и справедлив размерът на наложеното му наказание. Изразява съгласие с
изложените от първоинстанционния съд мотиви и моли първоинстанционният съдебен акт
да бъде потвърден.
В предоставената последна дума на подсъдимия С. пред въззивния съд по реда на чл.333,
ал.2 от НПК, същият посочва, че признава вината си, изказва съжаление за стореното и моли
съда да намали размера на наложеното му от първоинстанционния съд наказание.
Софийски градски съд, като съобрази доводите в протеста и жалба, както и изложените
от страните доводи и служебно провери правилността на присъдата, съобразно
изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Въззивната инстанция намира, че изведените от първостепенния съд фактически положения
2
кореспондират изцяло със събраните в хода на съдебно следствие доказателства и
доказателствени средства и ги споделя изцяло. Предвид това, СГС приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият Г. К. С. е роден на **** г. в гр. София, българин, български гражданин, със
средно образование, осъждан, ЕГН: **********
На 14.02.2022 г., около 00.11 часа, в гр. София, полицейските служители В.С. и А.С.
(служители на отдел „Пътна полиция“ към СДВР) изпълнявали служебните си задължения
по контрол на движението по пътищата, като се намирали в района на бул. „България“ около
кръстовището с бул. „Гоце Делчев“.
В същото време, подсъдимият Г. С. управлявал лек автомобил марка „Ауди“, модел „А8“, с
рег. № СВ **** СР, като се движил по бул. „България“, с посока на движение от
околовръстния път към центъра на града. В района на кръстовището на бул. „България“ и
бул. „Гоце Делчев“ посочените служители на ОПП СДВР забелязали, че автомобилът,
управляван от подсъдимия, преминал на червен сигнал на светофара, поради което те
последвали със служебния си автомобил посоченото по-горе превозно средство, като му
подали звуков и светлинен сигнал, за да спре за проверка. В следствие на подадените
сигнали, С. спрял движението на автомобила си и му била осъществена проверка от
свидетелите С. и С..
По време на проверката, след като му бил поискан документ, удостоверяващ неговата
правоспособност като водач на МПС, подсъдимият представил на полицейските служители
неистинско свидетелство за управление на МПС, на което бил придаден вид, че е издадено
от властите на Конфедерация Швейцария, което било с номер ****, с отбелязан срок на
валидност до 15.06.2031 г. и издадено на името на подсъдимия, като името на последния
било изписано с латинска транскрипция на посочения документ - “S.G.K.”. Освен това, в
посочения документ се съдържала снимка на подсъдимия и неговата дата на раждане, датата
на издаване на документа - 15.06.2021 г., както и категориите МПС, за които е валиден.
Служителят А.С. съставил на подсъдимия акт за установяване на административно
нарушение с № 476934/14.02.2022 г., защото приел, че с преминаването на червен сигнал на
работещата нормално светофарна уредба, подсъдимият е осъществил състава на
нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като в посочения АУАН било отразено, че лицето е
представило СУМПС, издадено от Конфедерация Швейцария с № ****.
Поради обстоятелството, че проверката на подсъдимия била осъществена през нощта,
служителите на ОПП СДВР нямали техническа възможност да проверят дали представеното
им свидетелство за управление на МПС представлява истински документ, като такава
проверка била възможна само през деня, в работно време, но не и по време на нощните
дежурства.
След съставянето на АУАН подсъдимият С. бил освободен от служителите на ОПП СДВР да
продължи по пътя си, а те продължили да осъществяват своята дейност по наблюдение на
пътищата за евентуално други нарушители на ЗДвП.
3
След настъпило тежко ПТП на 05.07.2022 г., за което се предполагало, че подсъдимият С.
има участие, органите на СДВР осъществили повторна проверка на неговите нарушения и
установили, че лицето е представило при няколко спирания за проверка от служители на
пътна полиция СУМПС, за което имало данни, че е издадено от Конфедерация Швейцария.
Била осъществена проверка за това дали швейцарските власти са издавали такъв документ
на подсъдимия С., но от получения официален отговор се установило, че подобен документ
на подсъдимия С. не е издаван никога от компетентните органи на Швейцария.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка въззивният съд приема за установена въз основа анализ
на следните доказателствени средства и доказателства:
- гласни – обясненията на подсъдимия; показанията на свидетелите А.С., В.С., П.С., М. В.,
Л.Т., Н.й К., С.С., Д. Х., включително и показанията на свидетелите С., С., С. и С., дадени в
хода на досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал чрез
прочитане в съответните части;
писмени - заключението на техническата експертиза /ТЕ/, акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ серия АG № 476934/14.02.2022г.; справка от ДМОС;
справка картон на водача; НП № 22-4332-003285/16.03.2022 г. и др. наказателни
постановления; ксерокопие на свидетелство за управление на МПС, на което бил придаден
вид, че е издадено от властите на Конфедерация Швейцария с номер ****, с отбелязан срок
на валидност до 15.06.2031 г.; справка за съдимост на подсъдимия.
Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на СРС по фактите е формирано на
основата на правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали, Съдът
прецизно и в съответствие с изискванията на процесуалния закон е анализирал
доказателствените източници, като е обосновал съображенията си. Противно на доводите в
жалбата, не са допуснати логически грешки при оценката на наличния доказателствен
материал, като в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК съдът е обсъдил
комплексно събраните по делото доказателства и е обосновал съображенията си, въз основа
на които е изградил фактическите си констатации.
В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения
анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново
подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да
отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста /р. 372/01.10.2012г. по
н.д. № 1158/2012г. на ВКС, НК, ІІІ НО/.
Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че времето и мястото на
инкриминираното деяние, предмет на настоящото производство, механизмът и авторството
4
на деянието в лицето на подсъдимия С. се установяват по категоричен начин от показанията
на свидетелите А.С. и В.С.. Депозираните от посочените свидетели показания в хода на
съдебното следствие пред първоинстанционния съд са изключително подробни и
информативни, като всеки от тях възпроизвежда информация относно обстоятелството, че
именно подсъдимият е управлявал лек автомобил „Ауди“, че е извършил преминаване на
червен светофар, именно което нарушение е било повод за извършване на проверката, както
и обстоятелството, че при извършената проверка е представил инкриминираното СУМПС,
на което е придаден вид, че е издадено от властите на Швейцария. Настоящият съдебен
състав се солидизира с изводите на първия съд, че показанията на посочените свидетели са
еднопосочни, логични, последователни и взаимодопълващи се, поради което и въззивният
съд възприе с доверие. Следва да се отбележи, че първоинстанционният съд е констатирал
невъзможност у свидетелите да възпроизведат относно номера на представения от
подсъдимия документ - СУМПС, номерът на управлявания от него лек автомобил, както и
невъзможността на свидетеля С. да възпроизведе точната дата на деянието, поради което и в
съответствие с процесуалния закон е приобщил частично показанията на посочените
свидетели, депозирани в хода на досъдебното производство. Липсата на спомен относно
посочените детайли е обяснима с момента на тяхното депозиране пред първоинстанционния
съд, който е значително по-отдалечен от събитията, за които споделят в показанията си,
както и с обстоятелството, че същите ежедневно при изпълнение на служебните си
задължения извършва еднотипна дейност, поради което и съвсем естествено е няколко
години по-късно да не могат да възпроизведат възприятията си по отношение на конкретния
случай. Освен това, техните твърдения се подкрепят и от отразеното в АУАН серия АG №
476934/14.02.2022г. относно самоличността на водача /подсъдимия/ и представеното от него
свидетелство.
Относно показанията на свидетелите Л.Т., П.С., Д. Х. и С.С., правилно
първоинстанционният съд е отчел, че същите са неотносими към предмета на делото,
доколкото касаят техните възприятия за деяние, което не е включено в предмета на
доказване в настоящото наказателно производство.
Правилно първоинстанционният съд е отчел и ниската информативност на показанията на
свидетелите К. и В.. Свидетелят К. не е присъствал на мястото на проверката, а е бил
свидетел при съставянето на АУАН по чл. 150а ЗДвП, който няма пряко значение с оглед
съставомерността на извършеното от подсъдимия деяние.
Относно нередовността на представеното от подсъдимия С. на двамата полицейски
служители С. и С. СУМПС, доказателственият материал е безпротиворечив. В тази връзка
правилно първият съд е кредитирал с доверие приетата по делото съдебнотехническа
експертизи, в която вещото лице е установило, че швейцарското свидетелство за управление
на МПС е неистински документ, тъй като не съответства на образец 2003 г., по който се
изготвят документите издадени от Швейцария и в него липсват УВ видимите изображения,
микротекста на гърба на документа е нечетлив, а на лицевата му страна липсва микротекст,
липсват оптически вариращи елементи във фолиото, налице е имитация на изображенията,
5
отпечатвани с оптическо вариращо мастило. Именно по тези съображения вещото лице е
дало категорично заключение, че изследваният документ е неистински. Подобно на първия
съд, въззвиният съдебен състав изцяло кредитира изготвеното и прието по делото експертно
заключение, като намира същото за обективно и компетентно, пълно и точно отговарящо на
поставените задачи, както и че същото е изготвено от вещо лице, притежаващо
необходимите знания и са незаинтересовано от изхода на наказателното производство.
Настоящият съдебен състав намира за обективно и логично съдържащото се в мотивите към
присъдата доказателствено изследване на дадените от подсъдимия С. обяснения. В тези
обяснения прозира двояката им правна природа на основно гласно доказателствено
средство, но така също и на такова, чрез което упражнява в пълен обем правото си на
защита. Подобно на контролирания и въззивният съд прие, че обясненията на подсъдимия не
следва да се кредитират с доверие, доколкото същите са нелогични и са в разрез със
събрания доказателствен материал. Първият съд е подложил на задълбочен анализ
показанията на подсъдимия, поради което настоящият съд не намира за необходимо да
преповтаря.
Относими към предмета на доказване и имащи значение за изясняване на фактическата
обстановка по делото са и приобщените писмени доказателства, които съответстват изцяло
на свидетелските показания и служат за тяхна доказателствена проверка, като по този начин
се затвърждават изводите на СРС досежно стеклите се събития и неистинността на
инкриминираното свидетелство.
Подобно на първоинстанционния съд, въззивният съд не възприе възраженията на защитата
на подсъдимия за недоказаност на деянието. По делото е установено по несъмнен начин, че
именно подсъдимият С. е представил на полицейските служители швейцарско СУМПС с №
****, на което бил придаден вид, че е издадено на подсъдимия. От писмените доказателства
по делото е установено безспорно, че властите на Конфедерация Швейцария не са издавали
СУМПС на подсъдимия С.. Освен това, показанията на полицейските служители са
категорични, че представената им пластика е била с вид именно на Швейцарски документ.
На следващо място, в съставения на мястото на проверката АУАН изрично е отбелязан и
номерът на документа, който съвпада с номера на документа, който е бил предмет на
експертно изследване по делото. Поради което, така направеното възражение за
недоказаност на деянието е неоснователно.
В заключение, възззивният съд приема, че след като е извършил задълбочен и всеобхватен
доказателствен анализ, СРС е достигнал до верен извод относно времето, мястото и начина
на извършване на деянието, както и неговото авторството.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При правилно установена фактическа обстановка, първостепенният съд е направил и
правилни правни изводи досежно съставомерността на инкриминираното деяние по чл. 316,
вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
6
От обективна страна:
На 14.02.2022 г. около 00:11 ч., в гр. София, на кръстовището на бул. „България“ и бул. „Гоце
Делчев“, подсъдимият С. съзнателно се ползвал от неистински официален документ -
свидетелство за управление на МПС, с рег. № ****, на което е придаден вид, че е издадено
от Конфедерация Швейцария на името на Г. К. С., като го представил пред А.К. С. и В. С. С.
- служители на отдел „Пътна полиция“ - при СДВР, при извършена полицейска проверка,
като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
Безспорно свидетелството за управление на моторно превозно средство представлява
официален документ по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК, тъй като материализира
волеизявление на длъжностно лице, издадено в кръга на службата му, по установения за
това ред и в предвидената изискуема форма. Доколкото инкриминираният официален
документ представлява и чуждестранен такъв – чуждестранно свидетелство за управление
на МПС, правилно и законосъобразно е ангажирана наказателната отговорност на
подсъдимия С. за осъществяване на по-тежко наказуемия квалифициран състав, визиран в
ал. 2 на чл. 308 НК.
Представеният пред свидетелите С. и С. официален документ - швейцарско свидетелство за
управление на моторно превозно средство с рег. № ****, е неистински по своя произход. По
смисъла на чл. 93, т. 6 от НК неистински е този документ, на който е придаден вид, че
представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително
го е съставило. Правилно първият съд е приел, че в случая се касае именно за неистински
документ по смисъла на чл. 93, т. 6 от НК, тъй като на процесното швейцарско СУМПС му е
придаден вид, че съставлява конкретно писмено изявление на друго лице, различно от това,
което действително го е съставило- инкриминираният документ не е издаден от лицето,
посочено като негов автор, а именно длъжностно лице в Конфедерация Швейцария по
образец, което се установява по категоричен начин заключението на вещото лице по
техническата експертиза.
Доколкото в хода на производството не е установено участие на подсъдимия С. при
съставянето на документа, но се установи по несъмнен начин, че същият се е ползвал от него
- като го е представил пред свидетелите С. и С., за да удостовери пред тях, че е
правоспособен водач на МПС, правилно съдът е признал подсъдимия за виновен в
осъществяването на субсидиарния състав на документно престъпление, визиран в чл.316 от
НК.
От субективна страна:
Извършеното от подсъдимия С. деяние е съставомерно и от субективна страна.
Подсъдимият е действал при форма на вината пряк умисъл - съзнавал е, че представеното от
него свидетелство за управление на МПС е неистинско такова, тъй като не е положил изпит
за получаването му и не е разполагал с валидно издадено СУМПС в Конфедерация
Швейцария, съзнавал е, също така, че представя неистински официален документ,
удостоверяващ факта на валидно издадено СУМПС пред служители на СДВР, които са го
7
спрели за проверка и са му поискали СУМПС, като е целял да ги заблуди, че има право да
управлява МПС, което обуславя и наличието на изискуемия пряк умисъл.
Това означава, че подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на обществено опасните му последици – увреждане на
обществените отношения, регулиращи реда за издаване и ползване на официални документи,
като е целял тяхното настъпване. Умисълът е конкретен, понеже е предвиждал настъпването
на конкретен, точно определен обществено опасен резултат и се е насочил именно към
неговото постигане.
ЗА ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 НК е предвидено наказание „лишаване от
свобода” до 8 години.
Настоящата инстанция намира, че районният съд правилно и законосъобразно се е съобразил
с всички обстоятелства, оказващи влияние върху размера на отговорността на подсъдимия,
както по принцип, така и с оглед на естеството на деянието, за което е бил признат за
виновен. В тази връзка законосъобразно, справедливо и в съответствие с целите на
наказанието на подсъдимия С. е било наложено наказание, определено по реда на чл. 54 НК,
доколкото по делото не са налице многобройни или изключително смекчаващи
отговорността му обстоятелства.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия С., въззивната
инстанция, подобно на предходната, отчете като отегчаващи отговорността обстоятелства
предходното осъждане на подсъдимия С. и обстоятелството, че инкриминираното в
настоящото производство деяние е извършено малко след изтърпяване наказанието
„лишаване от свобода“, наложено по НОХД № 3868/2020 г. на СГС, които обстоятелства
очертават високо ниво на обществена опасност както на деянието, така и на дееца.
Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че в случая не са налице смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства.
Съдът не възприе изложените в жалбата съображения за явна несправедливост на
наложеното на подсъдимия наказание. Защитните доводи, основани на възрастта на
подсъдимия, не се споделят от настоящата инстанция. Възрастта, на която е бил
подсъдимият към момента на деянието, не дава основание за смекчаване на упражнената
спрямо него наказателна репресия. Макар в закона да не се съдържа диференциация, която
да определя коя възраст се приема за смекчаващо отговорността на дееца обстоятелство, то
определено тази от 35 години, на която е бил подсъдимият към инкриминирания момент, не
би могла да се отчете като такова. Става въпрос за възраст, значително надвишаваща
пълнолетието, поради което не може да се говори за житейски незряла или лекомислена
личност. Напротив, касае се за завършена личност, при която процеса на съзряване е
приключил, като в този смисъл отказът на първоинстанционния съд да цени възрастта на
подсъдимия като смекчаващо вината му обстоятелство, намира подкрепа от въззивния съд.
8
За да се приеме като смекчаващо отговорността обстоятелство възрастта на дееца тя следва
да бъде близка до непълнолетието, когато все още лицето няма трайно изградени морални
императиви и стабилни задръжки, което в случая не е налице. В този смисъл са Решение №
194 от 25.03.2021 г. по н. д. № 665 / 2020 г. на ВКС, Решение № 6 от 24.02.2021 г. по н. д. №
446 / 2020 г. на ВКС, Решение № 194 от 25.03.2021 г. по н. д. № 665 / 2020 г. на ВКС,
Решение № 194 от 25.03.2021 г. по н. д. № 665 / 2020 г. на ВКС. Освен това, противно на
възражението на защитата на подсъдимия, въззивният съд не констатира позоваване от
страна на първоинстанционния съд на неприключило наказателно производство спрямо
подсъдимия, а единствено на приключило такова с краен съдебен акт, за да отчете същото
като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство. Съдът не отчете и да е налице
необосновано дълга продължителност на наказателното производство, обуславяща
основание за редуциране на размера на наложеното на подсъдимия С. наказание.
Съобразявайки релевантните за индивидуализацията на наказанието фактори, въззивната
инстанция намира, че наложеното на подсъдимия С. наказание от две години „лишаване от
свобода“ за извършеното от него престъпление по чл. 316 вр. 308, ал. 2 вр. ал. 1 от НК е
съобразено със степента на обществена опасност на деянието и на дееца. Според настоящия
съдебен състав, наказание в посочения размер отговаря на изискванията на наказателната
репресия и в пълна степен би изпълнило визираните в чл.36 от НК цели на генералната и на
специална превенция.
При съблюдаване на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, правилно първият
съд е определил първоначалният режим на изтърпяване на така наложеното наказание
„лишаване от свобода“.
ЗА РАЗНОСКИТЕ:
Предвид крайния изход на делото и с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК,
законосъобразно направените по делото разноски са възложени в тежест на подсъдимия.
При извършената, на основание чл. 314, ал. 1 НПК, цялостна служебна проверка на
правилността на обжалваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на
основания, налагащи нейната отмяна, поради което и с оглед изложените съображения
същата следва да потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 НПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА присъда на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 112 състав от
09.04.2024 г., постановена по НОХД № 8190/2023г.
Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10