№ 801
гр. Плевен , 27.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20214430100833 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила е искова молба от „***“ АД *** против АЛ. К. АНГ. от гр.
П.. В молбата се твърди, че на *** год. ответникът при управление на лек
автомобил *** с ДК№ *** в нарушение на правилата за движение по
пътищата, при движение с несъобразена скорост и по непредпазливост
причинил смъртта на А. Б. А., като деянието е извършено в пияно състояние с
концентрация на алкохол в кръвта 1, 7 промила на хиляда. Твърди се, че
горните обстоятелства са установени безспорно по НОХД № ***/ *** год.,
приключило с влязла в сила присъда. Твърди се, че като застраховател на
гражданска отговорност на виновния водач по застрахователна полица № ***/
*** год. при ищеца на *** год. е била заведена щета № ***. Твърди се, че
след предявяване на искова претенция срещу ищеца е било образувано дело
№ ***/ *** год. по описа на ***, а впоследствие дело № ***/ *** год. на ***.
Твърди се, че след влизане в сила на съдебните решения по горните дела
ищецът е изплатил на наследниците на пострадалото лице суми в общ размер
на 621 506, 74 лв. Твърди се, че съгласно чл. 500 ал. 1 т. 1 пр. 1 от КЗ
застрахователят има право да получи от застрахования платеното от
1
застрахователя обезщетение, както и заплатените лихви и разноски, когато
застрахованият при настъпване на пътнотранспортно произшествие е
управлявал моторно превозно средство след употреба на алкохол с
концентрация на алкохола над допустимата по закон норма. Твърди се, че
ответникът в случая е управлявал автомобила си с концентрация на алкохол в
кръвта 1, 7 промила на хиляда. В заключение ищецът моли съда да признае за
установено по отношение на ответника вземането му в размер на сумата от
10 000 лв., представляваща част от изплатените застрахователни обезщетения
по щета №***/ *** год. по описа на „***“ АД, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на сумата. Претендира и присъждане на
направените деловодни разноски.
Ответникът, чрез назначения му от съда особен представител, ангажира
становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата
на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните
относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ***/ 2020 год. по описа на
Плевенския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички
случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в
закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило
възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, респ. заповедта е
връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят /кредиторът/
разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията
по чл. 422 от ГПК. Разгледан по същество, предявеният положителен
установителен иск е основателен.
Вземането на „***“ АД *** произтича от разпоредбата на чл. 500 ал. 1 т.
1 пр. 1 от КЗ /чл. 274 ал. 1 т. 1 пр. 1 от КЗ /отм.//, съгласно която
застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
2
автомобилистите“ има право да получи от застрахования платеното от
застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на
пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно
средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата по закон норма. Следователно, за да възникне регресното право
на застрахователя е необходимо наличието на няколко кумулативни
предвидени предпоставки: а/ сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“; б/ претърпяно пътнотранспортно
произшествие от застрахованото лице; в/ установяване на факта, че при
настъпването на пътнотранспортното произшествие застрахованото лице е
управлявало автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата
норма /0, 5 на хиляда/ и г/ плащане от застрахователя на увреденото лице на
обезщетение за причинените вреди. В конкретния случай наличието на
всички елементи на описания по- горе фактически състав, пораждащ
регресното право на ищцовото дружество, беше доказано по надлежния ред.
От приложената по делото застрахователна полица № ***, издадена на ***
год., се установява съществуването на застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
между ищцовото дружество „***“ АД от една страна, като застраховател, и В.
И. П. от гр. П. от друга страна, като застрахован. Видно е, че в договора
лекият автомобил на застрахованото лице е отразен като марка „***“, модел
„***“, с ДК№ ***. Видно е, че срокът на действие на застрахователния
договор е от *** год. до 13. 08. *** год. Тук е мястото да се отбележи, че
съгласно чл. 257 ал. 2 от КЗ /отм./ застраховани лица са собственикът на
моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен
застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва моторното
превозно средство на законно основание, т. е. всяко лице, в чиято фактическа
власт се намира, автомобила, която не е установена противоправно. В хода на
съдебното дирене не са събрани доказателства, че ответникът е ползвал
процесния автомобил неправомерно и без съгласието на собственика, поради
което се налага изводът, че същият е пасивно легитимиран да отговаря по
предявения иск. Безспорно по делото е, че на *** год. в *** при управление
на описания по- горе и застрахован при ищеца лек автомобил ответникът АЛ.
К. АНГ. е причинил пътнотранспортно произшествие, при което е настъпила
смъртта на А. Б. А.. Безспорно по делото е, че с влязла в сила присъда на
3
Плевенския окръжен съд по НОХД № ***/ *** год. ответникът е бил признат
за виновен за това, че на *** год. в *** при управление на лек автомобил
нарушил определени правила на ЗДвП и ППЗДвП и по непредпазливост
причинил смъртта на А. Б. А., като деянието е извършено в пияно състояние
/концентрация на алкохол в кръвта на извършителя 1, 7 на хиляда/-
престъпление по чл. 343 ал. 3 пр. 1 б. „б“ пр. 1 във вр. с ал. 1 б. „в“ пр. 1 и чл.
342 ал. 1 във вр. с чл. 54 от НК. Постановената наказателна присъда е
задължителна за гражданския съд по отношение на факта на пияното
състояние на ответника при управлението на автомобила. Безспорно по
делото е, че във връзка с процесното ПТП при ищцовото дружество е била
образувана щета №***/ *** год. Безспорно по делото е, че с решения по гр.
дело № ***/ *** год. по описа на *** и по в. гр. дело № ***/ *** год. по описа
на *** ищцовото дружество е било осъдено да заплати на наследниците на
починалата А. Б. А. обезщетения за претърпените неимуществени вреди.
Видно от приложените по делото преводни нареждания и заключението на
вещото лице Т.И., че общият размер на изплатените обезщетения по щета
№***/ *** год. е 621 506, 74 лв. От момента на плащането на обезщетенията
регресното вземане на ищеца към застрахованото лице става изискуемо, като
отправянето на покана за доброволно изпълнение има значение единствено за
дължимостта на обезщетението за забава по чл. 86 от ЗЗД, каквото в
настоящия процес не се претендира.
При тези обстоятелства съдът приема, че предявеният от „***“ АД ***
против АЛ. К. АНГ. от гр. П. частичен положителен установителен иск се
явява основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените в
заповедното производство деловодни разноски в размер на 250 лв., както и
направените в исковото производство деловодни разноски в размер на 1 510
лв., в които е включено и юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер.
По изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника АЛ. К.
АНГ. от гр. П., ЕГН **********, че същият дължи на ищеца „***“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, ***, ***, представлявано
от Й. Ц. Ц. и Р. Г. Б., сумата от 10 000, 00 лв., представляваща част от
изплатените застрахователни обезщетения по щета №***/ *** год. в общ
размер на 621 506, 74 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК /08. 04. 2020 год./ до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА АЛ. К. АНГ. от гр. П., ЕГН **********, да заплати на „***“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ***, ***,
представлявано от Й. Ц. Ц. и Р. Г. Б., сумата от 250, 00 лв., представляваща
направени деловодни разноски в заповедното производство, и сумата от 1
510, 00 лв., представляваща направени деловодни разноски в исковото
производство
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14-
дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5