Р Е Ш Е Н И Е
Номер 571 06.06.2018г. Град П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На двадесет и първи май Година
2018
В открито заседание в следния
състав:
Председател:
Петър Боснешки
Секретар: Даниела Асенова
Като разгледа докладваното от
председателя гр.д. №05970 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.124 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Н.Ц.И., с ЕГН:********** и адрес:с***, срещу В.С.И., с ЕГН:********** и адрес:с***, с която е предявен иск с правно основание чл.124 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищецът е собственик на следния недвижим имот:УПИ ***, по плана за регулация и застрояване на с.К., общ.П., от 1988г., с площ 652,00кв.м. по документ за собственост и с площ от 648,00 кв.м. по скица и граници по скица:от изток- улица с точки ***, от юг- ***, от запад- УПИ ***и УПИ ***кв.**, и от север- УПИ ***
Ищецът твърди, че е собственик на процесния имот на основание Нотариален акт №***., том , нот.д.№***. на ПРС, с който е придобила собствеността чрез правна сделка- договор за дарение от баща си Ц.М.С.. Ищецът твърди, че ответникът притежава Нотариален акт №***., том II, нот.д. №***на ПРС, с който се легитимира като собственик, но същият оспорва сделката да има вещно- прехвърлително действие, тъй като праводателят не е бил собственик.
В законоустановения срок ответникът В.С.И., чрез назначения му особен представител- адв. Е.Г. е подал отговор, с който е оспорил искът по чл.124 ГПК като неоснователен, като е оспорил фактите, на който същият е основан. Ответникът твърди, че е собственик на същия на основание дарение от майка си Ц.С. от ***. Ответникът оспорва обстоятелството, че не е упражнявал владение върху процесния имот.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявения иск е допустим и съдът следва да се произнесе по същество.
От фактическа страна:
Видно от Нотариален акт №***., том, нот.д.№***. на ПРС ищецът Н.Ц.И. е придобила собствеността върху празно дворно урегулирано място, представляващо парцел ***в кв.48 по плана на с.К. с площ от 652кв.м. чрез правна сделка- дарение от баща си Ц.М.С.. Видно от удостоверението за идентичност от Община П. от 28.03.2017г. УПИ ***, по плана за регулация и застрояване на с.К., общ.П., от 1988г. e идентичен с част от имота, описан по Нотариален акт №***., том, нот.д.№***. на ПРС.
По делото е приет като доказателство и Нотариален акт №***., том, нот.д. №***на ПРС, с който Ц.К.С. дарява на ***- ответника по делото В.С.И. празно дворно урегулирано място, представляващо парцел ***в кв.** по плана на с.К. с площ от 616кв.м. и с неуредени регулационни сметки за 156 кв.м.
Видно от Нотариален акт №***., том , нот.д.№***. на ПРС бащата на ищеца Ц.М.С. е бил признат за собственик на парцел ***в кв.48 по плана на с.К. въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност.
В т.3 от описа на документите, послужили за издаването на Нотариален акт №***. е описано удостоверение №***., издадено от кметство К., от което е видно, че процесният имот не одържавяван и не е бил отчуждаван, като е включен в регулационния план на селото от 1931г.
Видно от служебна бележка на кметство К. от 09.11.1977г. издадена на Ц.М.С. в уверение на това, че парцел ***в землището на с.К. е негов повече от 50 години и заплаща за него данък.
Видно от показанията на св.Т. Ц. В. /*** на ищеца на ** години/, ТКЗС в с.К. е образувано през 1958г., като процесният имот не е влизал в ТКЗС. Същият е бил част от по-голям имот в местността „***“ на с.К., от който в ТКЗС не е включена част, оставена на семейството на баща и за да е прехранва, тъй като е било многодетно семейство с пет деца. Впоследствие от необобществената част са обособени два имота, единият от които е процесният, а другият е такъв прехвърлен на техен ***. Видно от същите показания този имот се е ползвал от семейството на Ц.М.С., а след 1985г. се е ползвал от ищеца Н.И., която е полагала и грижи по поддържането му.
Видно от показанията на св.С.Г.С., живеещ постоянно в с.К. от раждането си през ***г. **на процесния имот, същият имот е ползван от Ц.С., който го е косял, а след това от ищеца. Същият свидетел заявява, че не познава и никога не е виждал лицата Ц.С. и В.И..
Видно от показанията на св. М.З.Д.същият е извършил фактически действия по почистване и поддръжка на процесния имот след възлагане от ищеца.
Видно от показанията на всички свидетели никой не е оспорвал на ищеца правото да владее и ползва процесния имот.
Видно от удостоверение от Дирекция „МПТ“ към Община П. ищецът е декларирал правото на собственост върху процесния имот с декларация от 07.03.2006г., като са заплатени всички данъци и такси дължими към 2018г.
По настоящето дело Ц.К.С. е била призовавана да даде показания в качеството си на свидетел, но същата двукратно е отказала да стори това.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Т. Ц. В. /*** на ищеца/, С.Г.С. и М.З.Д., както и от писмени документи, приети като доказателства по делото.
От правна страна:
Съгласно Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС при оспорване на признатото с нотариален акт право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК. Оспорването може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта. Следователно, за да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик.
В настоящия случай предвид гореизложената фактическа обстановка е видно, че и двете страни притежават нотариален акт, с който се легитимират че са придобили правото на собственост върху процесния имот след дарение от родителите си, а именно ищецът след дарение от баща си от ***г., а ответникът след дарение от майка си от ***. И двамата праводатели на страните се твърди да са придобили правото на собственост върху процесния имот въз основа на придобивна давност.
Съгласно константната съдебна практика придобивната давност съставлява упражнявано от несобственик владение върху определена вещ, продължило в определен от закона срок, след изтичането на който се придобива правото на собственост или друго вещно право, на което владението по съдържание и начин на упражняване е съответствало. Фактическият състав на придобивната давност изисква наличие на владение, което да е явно /да не е установено и поддържано чрез насилие или скрит начин/ и непрекъснато. Самото владение е установено фактическо господство върху определена вещ с намерението да се свои.
Предвид всички събрани по делото доказателства съдът намира, че именно Ц.М.С.- праводател на ищеца Н.И. е притежавал правото на собственост върху процесния имот към датата на дарението от ***г., поради което и същата сделка е породила своя вещно- транслативен ефект и е прехвърлила правото на собственост върху ищеца. В тази връзка съдът кредитира показанията на св.Т. Ц. В. /*** на ищеца на *години/, съгласно които процесният имот е бил част от по-голям имот в местността „***“ на с.К., от който в ТКЗС не е включена част, оставена на семейството на баща и за да е прехранва, тъй като е било многодетно семейство с пет деца. Впоследствие от необобществената част са обособени два имота, единият от които е процесният, а другият е такъв прехвърлен на техен ***. Тези показания се потвърждават и от приетите като доказателства по делото решения на ОЗС- гр.П. и констативни нотариални актове, видно от които на наследниците на Ц.С. е възстановено правото на собственост върху имоти, находящи са в местността „***“ на с.К. и които са част от същия голям имот, но която е била внесена в ТКЗС. От показанията на всички разпитани по делото свидетели процесният имот се е ползвал от семейството на Ц.М.С., а след 1985г. се е ползвал от ищеца Н.И., която е полагала и грижи по поддържането му. Свидетелите С.Г.С. и М.З.Д.заявяват, че дори не познават и никога не са виждали лицата Ц.С. и В.И..
Събраните по делото гласни доказателства си кореспондират и с писмените такива. Видно от служебна бележка на кметство К. от 09.11.1977г. същата е издадена на Ц.М.С. в уверение на това, че парцел ***в землището на с.К. е негов повече от 50 години и заплаща за него данък. Видно от удостоверение от Дирекция „МПТ“ към Община П. ищецът е декларирал правото на собственост върху процесния имот с декларация от 07.03.2006г., като са заплатени всички данъци и такси дължими към 2018г.
В същото време
по делото не са събрани никакви доказателства, от които да е видно, че
ответникът или неговия праводател са оспорвали
правата на ищеца. По настоящето дело Ц.К.С.
е била призовавана да даде показания в качеството си на свидетел, но същата
двукратно е отказала да стори това.
Предвид гореизложеното ПРС намира, че искът се явява основателен и следва да бъде уважени.
По разноските за настоящето производство:
Ищецът е поискал да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Същият е доказал разноски в размер на 2212,30лв. за държавни такси, за адвокатско възнаграждение и възнаграждение на особен представител. Поради това и с оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъдени да заплатят на ищеца сумата от общо 2212,30лв.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск на Н.Ц.И., с ЕГН:********** и адрес:с***, срещу В.С.И., с ЕГН:********** и адрес:с***, че ищецът е собственик на следния недвижим имот:УПИ ***, по плана за регулация и застрояване на с.К., общ.П., от 1988г., с площ 652,00кв.м. по документ за собственост и с площ от 648,00 кв.м. по скица и граници по скица:от изток- улица с точки ***, от юг- ***, от запад- УПИ ***и УПИ ***кв.48, и от север- УПИ *, на основание правна сделка- договор за дарение, извършено с Нотариален акт №***., том , нот.д.№***. на ПРС.
ОСЪЖДА В.С.И., с ЕГН:********** и адрес:с***, да заплати на Н.Ц.И., с ЕГН:********** и адрес:с***, сумата от 2212,30лв., представляваща направени по делото разноски за държавни такси, за адвокатско възнаграждение и за възнаграждение на особен представител.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: