ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ …………
гр. Пловдив,
…………….. год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, I отделение, XXVII състав в закрито
заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР КАСАБОВ
като разгледа адм. дело № 571 по
описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Подадена е жалба от „Калифея“
АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София 1000, ул. „Хан Крум“ № 12, чрез
управителя И.П., срещу отказ, обективиран в писмо
изх. № 20-597-05.01.2022г. на началника на Служба по „Геодезия, картография и
кадастър“ – Пловдив, за поправка на очевидни фактически грешки по отношение на
Заповед № РД-18-218 от 24.11.2022г. на изпълнителния директор на Агенция по „Геодезия,
картография и кадастър“ /АГКК/ – Пловдив, обнародвана в ДВ бр. 101/20.12.2022г.
за одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри за урбанизираните
територии в землището на гр. Хисаря, община Хисаря, област Пловдив.
По жалбата е образувано административно дело № 993 по описа за 2023 г. на
Административен съд – София град, по което с определение № 1708/23.02.2023 г.
съдът е прекратил производството и изпратил жалбата по подсъдност на
Административен съд – Пловдив, тъй като оспореният от дружеството отказ е
произнесен в хипотезата на чл. 53б от Закона за кадастъра и имотния регистър
/ЗКИР/, който предвижда оспорване на административния акт пред административния
съд по местонахождение на имота.
Производството пред административния орган е образувано по заявление вх. № 01-745216
от 23.12.2022г. и молба вх. №
01-2829/04.01.2023г., с които от страна на дружеството – жалбоподател е
поискано на основание чл. 62 от АПК да се извърши поправка на „очевидна
фактическа грешка“ в Заповед № РД-18-218 от 24.11.2022г. на изпълнителния
директор на АГКК – Пловдив, изразяваща се в несъответствие между волята на
органа и графичното изображение на
приетата карта.
С писмо изх. № 20-597-05.01.2022г. на началникът на Служба по „Геодезия,
картография и кадастър“ – Пловдив е уведомил заявителя, че за да се извърши
изменение на КККР – гр. Хисаря следва да бъде заплатена такса и да бъде
представен проект, изготвен от правоспособно лице. На заявителя е указано също,
че по смисъла на ЗКИР не съществува понятие „очевидна фактическа грешка“.
Последното се съдържа в АПК и се отнася за писмени грешки, грешки
в пресмятането или други подобни очевидни неточности в издадения актове.
При тази фактическа обстановка настоящият състав намира, че
административният орган е бил сезиран с искане за поправка на „очевидна
фактическа грешка“ по общия ред на чл. 62, ал. 1 от АПК, а не с искане за
поправка на „явна фактическа грешка“ по специалния ред на чл. 53б от ЗКИР. Това
се потвърждава и от съдържанието на жалбата, сложила в ход съдебното
производство. Жалбоподателят претендира, че са налице самостоятелни основания
за провеждане на производството по чл. 62, ал. 1 от АПК като разходите за
същото следва да са в тежест на административния орган. След като заявителят
изрично е очертал предмета на административното производство, то произнесеният
от органа отказ следва да се счита за такъв по чл. 62, ал. 1 от АПК, а не по
чл. 53б от ЗКИР. Този именно предмет се пренася за разглеждане и пред съда,
който съобразно възраженията на оспорващия следва да се произнесе по допустимост
и основателността на жалбата. В рамките на тази проверка съдът ще вземе
отношение и по компетентността на органа, издал административния акта, която
компетентност се постави различно в хипотезите на чл. 62, ал. 1 от АПК и чл.
53б от ЗКИР. Диспозитивният старт на процесното административното производство обуславя и
съдържанието на произнесения отказ, който се отнася не за друго, а за заявената
промяна по чл. 62, ал. 1 от АПК. Тоест оспореният административен акт е
подчинен на общите правила на АПК, а съгласно чл. 133, ал. 1 от Кодекса делата
по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от
административния съд по постоянен адрес или седалището на посочения в акта
адресат, съответно адресати. В случая седалището на дружеството жалбоподател е в
гр. София и по аргумент от правилото на чл. 133, ал. 1 от АПК компетентен да
разгледа делото е Административен съд – София град. Следователно производството
пред Административен съд – Пловдив следва да бъде прекратено и делото да бъде
изпратено на Върховния административен съд, който да определи подсъдността.
Предвид гореизложеното и на основание чл.135, ал.6 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството
по административно дело № 571 по описа за 2023 г. на Административен съд –
Пловдив.
ИЗПРАЩА делото на
Върховния административен съд за определяне на съда, който да разгледа жалбата на
„КАЛИФЕЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София 1000, ул. „Хан Крум“ №
12, чрез управителя И.П., срещу отказ, обективиран в
писмо изх. № 20-597-05.01.2022г. на началника на Служба по „Геодезия,
картография и кадастър“ – Пловдив за поправка на очевидни фактически грешки по
отношение на Заповед № РД-18-218 от 24.11.2022г. на изпълнителния директор на
Агенция по „Геодезия, картография и кадастър“ /АГКК/ – Пловдив, обнародвана в
ДВ бр. 101/20.12.2022г. за одобряване на кадастралната карта и кадастралните
регистри за урбанизираните територии в землището на гр. Хисаря, община Хисаря,
област Пловдив.
Определението
не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: