№ 73
гр. Нова Загора, 19.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на
шестнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РОСИЦА СТ. НЕНОВА
при участието на секретаря Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Административно
наказателно дело № 20222220200112 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-0306-000005/18.01.2022 г., издадено
от Началник сектор към ОДМВР Сливен, РУ Нова Загора, получено на 07.03.2022 г.
Жалбоподателят АНТ. Д. АНТ. с ЕГН ********** и постоянен адрес: ***, чрез
адв.М.П. М. от АК - Сливен посочва, че не е съгласен с наказателното постановление, с
което му била наложена „глоба“ в размер на 2000.00 лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 24 месеца.
Счита, че обжалваното НП било незаконосъобразно и неправилно, а изложената
фактическа обстановка в АУАН не отговаряла на истината.
Съображенията му за това били следните:
Жалбоподателят не бил доволен от обжалваното наказателно постановление,
връчено му на 07.03.2022 г., с което са му наложени административни наказания: „глоба“ в
размер на 2000.00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, на
посочено от наказващия орган правно основание - чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, поради което и
в законовия срок го обжалвал пред съда.
Твърди, че не бил изпълнил от обективна и субективна страна административното
нарушение по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, за което била ангажирана
административнонаказателната му отговорност. На посочените ден и час, и при посочените
обстоятелства, жалбоподателят не бил управлявал процесното МПС и не е имал качеството
„водач“, по смисъла на пар.6, т.25 от ЗДвП, поради което и не се явявал
административнонаказателно отговорен по ЗДвП.
При съставянето на АУАН и при издаване на НП, въз основа на него, били
допуснати съществени процесуални нарушения, които ограничили правото му на защита и
били абсолютно отменително основание.
АУАН и НП не съдържали всички задължителни законови реквизити, визирани
съответно в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Посочената от наказващия орган фактическа обстановка не съответствала на
дадената от него правна квалификация на административното нарушение.
Налице било несъответствие между дадената в актовете на
административнонаказателното производство правна квалификация на нарушението и
1
санкционната норма, въз основа на която била ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Наказателното постановление било издадено от орган, който не бил оправомощен да
издава и подписва НП за нарушения по ЗДвП.
Предвид изложеното в жалба, моли съдът да постанови решение, с което да отмени
обжалваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
АНО - ОД МВР-Сливен, чрез Началник РУ Нова Загора гл.инсп.С.Д. изразява
становище по жалбата. Счита, че при издаване на НП не са били допуснати процесуални
нарушения, които да обосновават неговата отмяна, като наред с това не са били допуснати и
нарушения на материалния и/или процесуалния закон.
Заявява, че в случай че насрещната страна претендира присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение, на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН прави възражение за
прекомерност и моли съдът да го намали до установения минимум в НМРАВ.
АНО - ОД МВР-Сливен и Районна прокуратура – Сливен не изпращат
представители за участие в открито съдебно заседание.
В откритото съдебно заседание проведено на 20.04.2022 г. жалбоподателя АНТ. Д.
АНТ., редовно призован - не се явява, за него се явява адв.М.П. М. от АК - Сливен, редовно
упълномощена от по-рано.
Актосъставителят Н. М. М., редовно призован - не се явява.
Свидетелят Б. Й. Б., редовно призован – лично се явява.
Свидетелят ПЛ. В. М., редовно призован – лично се явява.
Разпитан свид.Б. разяснява, че си спомня случая, за отказа на водача на процесното
МПС да му бъде извършена проверка с Дрегер за дрога.
Посочва, че с колегите му М. и М. били на работа и се придвижвали със служебната
кола „Опел Астра“, когато малко след кръстовището на ул.„Доньо Подмолов“ се разминали
с водача - познал го, тъй като същият няколко пъти бил бягал при други колеги при опит да
го спрат за проверка. Заявява, че познавал автомобила и водача - той винаги избягвал
проверка от колегите му. След като го срещнали малко след посоченото кръстовище,
обърнали служебния автомобил и тръгнали след него, настигнали го с голям зор по едни
дупки по ул.„Д.Подмолов“, той влязъл в ж.к.„Тракия“ зад едни къщи, до блокчетата,
преминал през единия блок, те минали отсреща и се срещнали. В автомобила имало още
двама човека с него. Водача слязъл от шофьорското място и тръгнал да бяга, а свидетелят Б.
още като го видял - той бил на шофьорското място и управлявал автомобила и като го
настигнали - той излезъл от шофьорското място и хукнал да бяга.
Свидетелства, че лично го е видял, че той излезъл от шофьорското място. Когато го
хванали го питали „Защо бягаш?“ и той без да са го питали дали е карал автомобила им
казал „аз не съм карал“, бил запъхтян и казал, че бил търсил кучето си. В същия момент го
поканили при тях, той започнал да се дърпа - това било в Маджурската махала, после дошли
негови роднини и им съдействали да го успокоят, след това го качили в служебния
автомобил и го довели до Районното управление, там на място искали да му извършат
проверка за алкохол и наркотици, но той отказал.
Б. свидетелства също, че автомобила който жалбоподателя управлявал бил с табели
с изтекъл срок, тъй като за тези табели не се показал никакъв документ и затова му
написали акт, че табелите са с изтекъл срок. Тогава му написали три акта - за табелите му
написали акт и ги иззели, пратили запитване до ГД „Национална полиция“ за тях и оттам им
отговорили, че тези табели са на друг автомобил на който не може да посочи марката, но
табелите били с изтекъл срок от 1-2 години. Разяснява, че не могат да направят справка на
място за табелите . Искали да му направят тест за алкохол и наркотици, но той отказал. В
Районното управление дошли и негови близки и искали на тях да им съставят акт, но това
нямало как да стане. Попълнили му талон за кръвна проба и за алкохол и за наркотици, но
мисли, че той отказал. Не се сеща точно, но мисли, че образували ДП, защото пратил
преписката и до РП-Сливен, после когато установили, че табелите са на друг автомобил.
Запитан свид.Б. пояснява, че са се срещнали с жалбоподателя, докато те се движели
в посока към гробищата, а той се движел към центъра.
Свид.Б. потвърждава категорично, че е познал, че е той, защото жалбоподателя и
преди имал изяви и им бил доста добре познат от работата. От службата си го познавал,
лично не го познавал. Когато се разминали свидетелят управлявал служебния автомобил,
2
видял го и е убеден, че е бил той.
Сочи, че за последния месец 3-4 до пет пъти са го засичали на същата улица, но тъй
като тя била гъсто населена, в смисъл че имало много автомобили и се създават
предпоставки за ПТП и той винаги бил успявал да избяга с пълна газ.
Запитан от адв.М. дали е сигурен, че е бил жалбоподателя, свид.Б. потвърждава, че е
същия този водач със същия този автомобил. За предните пъти, когато успявал да избяга не
бил изготвял докладна, защото е имало други автомобили и не са го спирали, защото не са
го хванали - той успявал да избяга с пълна газ. Този автомобил им бил доста познат. В
настоящия случай след като го приближил видял, че жалбоподателя управлява автомобила,
но имало други коли и нямало как да станат нещата да го спрем. Не са очаквали, че той ще
се движи насреща им.
След като тръгнали след жалбоподателя, първо минали по ул.Доньо Подмолов,
после вдясно улицата не се сеща как се казва - там ставало Т-образно кръстовище, след нея -
последната улица вляво и след това той влязъл в блокчетата, там където били къщите, но
там нямало улица.
Запитан дали е имало момент в който да го изпуснат от поглед, свид.Б. отговаря, че
е имало един момент от време когато го изпуснали, но от спирането му преди да излезе от
автомобила до едно от блокчетата встрани, до последното блокче, там са 2-3 блокчета и
другото било къщи - от момента в който спрял до излизането му от автомобила не са го
изпускали от поглед.
Разяснява, че от слизането му от автомобила докато го хванат изминала по-малко от
минута.
С други хора, които са пристигнали на място свид.Б. сочи, че беседа не са
провеждали, той взел да се дърпа и да вика защо са го гонили, обичайните неща и те дошли
и сина му дошъл на място.
Запитан дали е имало други странични хора, посочва отново, че той возел двама
човека - момче и момиче, те били там, но не са разговаряли с тях. Б. свидетелства, че
жалбоподателя е шофирал автомобила и го е питал защо избяга.
Отрича да са разговаряли с други хора, които са били там на място разговаряли ли,
за да разберат кой е карал тази кола, но е убеден, че при разминаването им с него и при
слизането от автомобила водача е бил А..
Потвърждава, че там на място е дошло лице, което се е представило за сина на
жалбоподателя и е заявило, че е карало автомобила и е искало да му напишат на него
актовете.
Отрича там на място да е имало възрастна жена - майка на А.. Не знае дали после
пред полицията е дошла възрастна жена.
Свид.Б. потвърждава, че и тримата полицаи са възприели, че водача на процесния
автомобил е бил жалбоподателя, както и че колегата му М., му съставил акт и му издал
талони за кръвна проба.
Запитан от адв.М. дали са уведомили жалбоподателя, че има право да сключи
споразумение, свид.Б. недоумява за какво да бъде сключвано споразумение, по ЗДвП няма
такова.
Писмено в акта пишело - уведомен. В акта пишело какво може да прави. Твърди, че
са му дали акта да го чете и той го чел 10-20 минути и за всичко бил уведомен писмено.
Разпитан свид.М. посочва, че помни долу-горе случая - тогава бил на стаж в РУ-
Нова Загора. Заявява, че това се случило тази година преди три месеца, с колегите били на
работа и се движели със служебния автомобил по ул.„Петко Енев“ посока към гробищата,
разминали се с колата, която жалбоподателя А. управлявал. Свидетелства, че са видели, че
той кара колата. Познавали А., защото той няколко пъти се опитвал да избяга, когато искали
да го спрат за проверка - всеки път бягал. В случая го видяли, че той карал.
Разяснява, че не го познава лично, а от предишните пъти, когато са се опитвали да го
спират - тогава пак били с началника Б.Б. и той все бягал и оттам го познавал. В случая му
подали звуков и светлинен сигнал, но той не спрял, те го последвали и след няколко
пресечки - улицата не си я спомня, помня че той спрял зад един блок, слязъл от автомобила
и почнал да бяга, а М. и колегата му М. тръгнали след него. Свидетелства, че А. слязъл от
шофьорското място и хукнал да бяга, имало група от други хора пред една от къщите и той
3
отишуъл там и с колегата М. отишли да го питат защо бяга, той бил запъхтян и казал, че си
гонил кучето затова бил запъхтян. След това го завели в РУ-Нова Загора. Съставили му
АУАН в Районното управление, искали да го изпробват за алкохол и за дрога, но
жалбоподателят отказал и колегата М. му съставил АУАН, той отказал да го получи и го
оформили със свидетел - не си спомням кой. Свидетелят твърди, че е присъствал при
съставянето на акта, който бил предоставен на нарушителя, за да се запознае с него - той бил
доста ядосан и не искал да подписва нищо. Колегата Н.М. му прочел акта и го запознал със
същия. Колегата му издал два талона за наркотиците и за алкохол. А. до последно отричал,
че е карал автомобила и твърдял, че бил гонил кучето си.
Заявява, че той и колегите му са убедени, че жалбоподателя е карал автомобила.
Тогава му били съставени 2 или 3 акта, единия бил за табелите на автомобила, а доколкото
си спомня табелите не били на този автомобил. Сочи, че и друг път когато А. е бягал са били
същия екип и го познава от друг път, когато са се опитвали да го спрат, но успявал да
избяга. Когато се случило това, свид.М. разяснява, че е бил стажант, като преди това бил на
школа и в полицията бил от около месец и десет дена, реално си бил на стаж.
За предните пъти когато са го засичали посочва, че веднъж бил с началника Б.Б.,
било няколко дни преди този случай, предната седмица и пак били пуснали звуков и
светлинен сигнал, но той не спрял и избягал.
Запитан от адв.М. дали тогава е видял за първи път А., свид.М. отговаря, че тогава
го проверили по БДС, за да го знае кой е.
Видял е и сина му едва, когато дошъл в КАТ.
Потвърждава, че е имало и други хора в колата, която била затъмнена, но видял, че
на другата седалка имало човек, но не видял кой е.
Разяснява, че са били със служебния автомобил и се разминавали с А. на улицата,
там имало полегнал полицай и точно минавало оттам и той минал покрай тях и като видяли,
че той кара автомобила обърнали служебния автомобил на паркинга на гробищния парк и
пуснали светлинен и звуков сигнал, тръгнали след него и той почнал да бяга.
Движели се в посока изток-запад, а той се движел запад-изток, обърнали и го
последвали. Той завил надясно в улицата, на която свидетеля не знае името.
Потвърждава, че са имали пряк контакт към колата през цялото време и са карали
след него, не са го изпускали за някакъв момент от време и са карали 20-30 метра след него.
Той паркирал зад един блок, не знае улицата как се казвала.
Разяснява, че останалите хора там се разбягали - само А. бил там, после дошъл сина
му и други които не ги познава.
Провели разговор с другите хора които са били на място - колегата му М. - мисли, че
питал кой е бил в колата, но те казали, че не са били в колата.
Запитан питали ли са някой от присъстващите дали някой от тях не е шофирал
колата, който да е различен от А., свид.М. отговаря, че той лично не е питал никой, но не е
чул колегите си, тъй като бил в дежурната стая и не е чул.
На въпроса на адв.М. дали е имало една възрастна жена, която да са установили
като майка на А., свид.М. отговаря отрицателно и сочи че пред къщата имало доста хора,
имало и деца - около 10 човека били отпред. А. бил запъхтян точно пред къщата и сина му
също бил там.
Запитан защо е бил ядосан А. и какво е твърдял, посочва, че казал, че си гонил
кучето и че не е карал автомобила той.
Потвърждава, че колегата му М. е прочел актовете на А. в КАТ. прочете актовете.
А. нищо не е чел.
Предполага че, колегата му М. е запознал А. с правата му. Свид.М. не бил през
цялото време в КАТ - само видял, че колегата му пише акта и после отишъл при
разследващия полицай. Пояснява, че е свидетел по акта и е бил там до съставянето му и
когато отказал теста за наркотици и алкохол, както и когато отказал да разпише актовете.
На 28.04.2022 г. е постъпило Становище с вх.№ 2059 от АНО - ОД МВР-Сливен,
представлявано от старши комисар Димитър Величков, чрез ст.юрк.Дарина Конарева. Със
същото се оспорва жалбата, като неоснователна и се изразява становище по същество.
Представя се заверено копие на Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г.
4
Моли съда да постанови решение, с което да потвърди, като законосъобразно
обжалваното НП.
Посочва се, че от материалите по административнонаказателната преписка е
установено, че на 07.01.2022 г. в 13.45 ч. в гр.Нова Загора, ул.„Петко Енев“, в близост до
кръстовището с ул.„Доньо Подмолов“, в посока запад-изток, жалбоподателят е управлявал
МПС - л.а.„Форд Галакси“, с рег.№ *** като при извършена проверка е отказал да бъде
изпробван за употреба на алкохол с ТС Дрегер Алкотест 7510, с фабр.№ ARBB-0064. На
водача бил издаден талон за медицинско изследване № 0055643, който отказал да подпише и
не изпълнил предписанието за изледване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.
За да бъде законосъобразно ангажирана административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя и да му бъдат наложени предвидените в чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП
наказания, следвало да бъде установен отказ на водача на МПС да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или неизпълнение на
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. В
конкретния случай от събраните доказателства безспорно се установявало, че извършеното
деяние съдържа от обективна и субективна страна признаците на административно
нарушение, изразяващо се в отказ от извършване на проверка за установяване употреба на
алкохол, посредством техническо средство и медицинско изследване. Нарушението било
извършено при форма на вината пряк умисъл, осъществява фактическия състав на нормата
на чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП и представлявало основание за реализирането на
административно наказателната отговорност, установена в същата законова разпоредба.
Счита, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Правилно бил приложен и материалния закон. Излага
се, че били спазени процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на
обжалваното НП, посочени в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в атакуваното
НП, в достатъчна степен били индивидуализирани мястото, датата, времето, начина на
извършване на нарушението и самоличността на извършителя. Налице било пълно описание
на конкретните обстоятелства, при които е извършено нарушението, като били посочени
всички елементи от фактическия състав на посочената като нарушена правна норма. Не
било налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите
били субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана
отговорността на жалбоподателя. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение било
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да
се защитава, като поведението му обективно покривало признаците на вмененото му
нарушение, поради което и административнонаказателната му отговорност била ангажирана
правилно. Тъй като акта се явявал редовен от процесуална страна, то същия се ползвал и от
презумптивна доказателствена сила, съобразно чл.189, ал.2 от ЗДвП.
Посочва още, че във връзка с твърденията в жалбата, че изложената фактическа
обстановка в АУАН и НП не отговаряла на истината, счита за логично жалбоподателят да
прави опит да подведе към различни от установените от АНО фактически обстоятелства, с
цел да избегне инициираното срещу него административнонаказателно обвинение. В тази
връзка моли съда да кредитира показанията на полицейските служители, които са
предприели проверката спрямо жалбоподателя, тъй като същите са очевидци на
нарушението и могат да изложат възприятията си обективно и правдиво, без
заинтересованост и тенденциозност.
Наложените на жалбоподателя административни наказания по чл.174, ал.3, предл.1
от ЗДвП били определени в размер, предвиден в закона за извършеното нарушение, което
обективирало извод, че същите са били съобразени с разпоредбите на чл.27 и чл.12 от ЗАНН
и не били налице основания за изменение на обжалваното НП. Не били налице и
предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като описаното нарушение било
свързано пряко и непосредствено с осигуряването на безопасни условия за движение по
пътищата, както на водачите, така и на останалите участници в движението.
С оглед на изложеното счита, че подадената жалба се явява неоснователна, поради
което моли съда да постанови решение, с което да потвърди като законосъобразно
обжалваното НП.
Алтернативно в случай, че насрещната страна поиска присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение, на основание чл.63д, ал.2 от ЗАНН прави възражение за
5
прекомерност и моли съда да намали техния размер до установения минимум в НМРАВ.
Моли също, на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на ОДМВР Сливен да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер съобразно Наредба за заплащането на
правната помощ.
В откритото съдебно заседание от 07.06.2022 г. е разпитана и Ф.К.К. - майка на
жалбоподателя.
Свид.К. посочва, че живее в махалата в гр.Нова Загора и него ден станала рано
сутринта да пие кафе и излязла навън, сина й А. играел с кучето. Твърди, че на внуката й
колата била паркирана отсреща и дошли там полицаите. Там имало 3-4 момчета да гледат
колата. Твърди също, че сина й играел с кучето и полицаите дошли и го извикали и го
питали - Какво става с тази кола, ти ли я кара?, той казал - не, те го питали - На кого е тази
кола? и той им казал - На сина ми. Сина на А. спял вътре в къщи и полицаите извикали А. и
му викали „дай ключовете”. Тя викала - абе човек там има 4-5 души за какво идваш за сина
ми. Те се заяждали с А., той направил малко бела, но същата сутрин не бил А.. Те взели
ключа на колата от нашата къща, взели и А. и за какво взели А., те видяли А. на колата,
видели ли са А. да кара колата.
Запитана от адв.М. дали полицаите са говорили с някой преди да вземат А., свид.К.
посочва, че са говорили с другите момчета, питали ги на кой е тази кола, кой я кара, там
имало трима човека, и една жена. Те им казали, че не знаят кой е карал колата и че не са го
видели.
Посочва, че колата е на внука й - сина на А..
Запитана свид.К. разяснява, че А. и сина му не се разбират - карали се за колата.
Ключовете на тази кола държал внука й - той се казвал Д. А. А. - син на А..
Свид.К. запитана отговаря, че не знае какво е казал Д. и дали е обяснил на
полицаите, че той кара колата. Той не бил тука сега, не бил в България - отишъл да работи в
чужбина.
Твърди, че е сигурна, че А. не е напускал къщата. Била излязла отвън да си пие
кафето и той си играел с кучето.
Сочи, че са дошли трима полицаи с които тя искала да говори, но те не искали.
На последното открито съдебно заседание по делото е разпитан свидетелят Н. М. М.
- актосъставител.
В показанията си същият посочва, че си спомня за извършена проверка на АНТ. Д.
АНТ.. Видели го да минава покрай тях с колата, след което го последвали. Не може да си
спомни точната улица, на която се разминали двете коли една до друга. Видяли го добре.
Заявява, че е повече от 100% сигурен, че е бил с Б.Б., но дали не е имало още друг наш
колега, не може да си спомни. Видяли го и понеже го знае, че същият - с много информация
разполагали за него, че управлявал след употреба на наркотични вещества, свид.М. знаел, че
няма книжка, но не бил сигурен. Като казал това на колегата си Б., той обърнал. Не си
спомня на коя улица, но знае, че покрай ж.к.„Тракия“, в маджурската махала и то го видял
пред тяхната кола. Видял как спира и слиза веднага от колата и потегля пеша да се движи.
Свидетелства, че лично го е видял и го разпознал. Същият А., знае го визуално как
изглеждал. Видял как слиза от колата. Една срещу друга се движели колите - те в една
посока, той в другата, но не може да си спомни на коя улица. По спомен някъде около ж.к.„
Тракия“, но не вътре, ако не се лъже, може би сме били, точна улица не може да каже. За
самия трафик нямал спомен. Видял го, когато минал покрай тях. Разяснява, че когато са с
инсп.Б. - той си карал колата. Свид.М. бил вдясно до него. Обърнали веднага. Виждал го
през цялото време. Бил се отдалечил, но на видимо разстояние. Имал си такъв навик, като
набележи кола, която ще спират, винаги се обръщал да може да имам пряка видимост към
колата, която ще стигат, или лицето, което ще застигат.
Заявява, че не е имало момент, в който да са го губили от поглед. Най-вероятно бил
свил по някоя от улиците - не си спомня на коя улица го видял, но знае, че го спрели на ж.к.
„Тракия“ до блоковете. Колата им била зад него, на не повече от 10 метра. Абсолютно
убеден е, че не е имало друг в колата. Когато слезе той, първо към него се насочил аз. Имало
хора, които били встрани. Едното момче, за което визуално си спомня било едро, пълно
момче, по-ниско от него. Имена не може да каже, но разговаряли и с тях, дали са видели
някой. Самият разговор не си спомнял, нито дали е питал и друг човек. Разговарял с
момчето, но не си спомня името му.
6
А. много ясно казал, че не бил карал тази кола, не се бил качвал на нея. Не си
спомня разговора - той разговарял с момчето. Понеже А. много ясно казал, че той не бил
карал тази кола, не се бил качвал на нея, търсели начин да го опровергаят. Свидетелства, че
го видях с очите си да слиза от колата. Друг не бил видял да слиза от колата. Оттам А. го
завели в районното. Колата не си спомня дали е останала там, където са я спрели - не е
сигурен, не може да каже, но А. го взели в районното, след което съставили актовете.
Отказал абсолютно всякакви проби. Не си спомня други нарушения. Като актосъставител,
свид.М. потвърждава, че е той самият и го е подписал акта - нямало как да бъде издаден от
друг. Със сигурност знае, че му съставил два акта, но за трети, четвърти не може да каже.
Категорично сочи, че знае и си спомня, че отказал да бъде изпробван за алкохол и за
наркотици и че му съставил два акта, като и за двата отказал. Посочва, че познавал сина на
А. и той дошъл впоследствие. Не си спомня - най-вероятно е разговарял с него, понеже го
познавал предвид работата си, но не може да каже подробности.
Заявява също, че не знае и не си спомня на мястото да е имало такава възрастна
жена, която да се е представила като майка на А..
От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа
обстановка:
По делото са приобщени като доказателства: Преписка с вх.№ 306000-
2546/18.03.2022 г. по описа на РУ - Нова Загора, Копия от всички материали по АНП
образувана със съставен АУАН серия GA № 510747 и НП № 22-0306-000005/18.01.2022 г. по
описа РУ Нова Загора, Жалба с вх.№ 306000-2438/15.03.2022 г., Пълномощно от АНТ. Д.
АНТ., НП № 22-0306-000005/18.01.2022 г. по описа РУ Нова Загора, АУАН серия GA №
510747/07.01.2022г., Талон за изследване № 0055643, Справка нарушител/водач на АНТ. Д.
АНТ., ЗППАМ № 22-0306-000009/07.01.22 г. по описа на РУ-Нова Загора, юрисконсултско
пълномощно и Молба с вх.№ 2754/13.06.2022 г.
На жалбоподателят АНТ. Д. АНТ. с ЕГН ********** и постоянен адрес: *** на
07.01.2022 г. е бил съставен АУАН серия GA № 510747 от младши автоконтрольор при
ОДМВР Сливен РУ Нова Загора - свид.Н. М. М., в присъствието на свидетелите Б. Й. Б. и
ПЛ. В. М., предявен на нарушителя и неподписан от него без възражение.
Въз основа на този АУАН административно наказващия орган е издал НП № 22-
0306-000005/18.01.2022 г., с което на основание чл.174, ал.3, пр.1 му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 24 месеца, затова че на 07.01.2022 г. в 13:45часа в гр.Нова
Загора по ул.„Петко Енев“ в близост до кръстовището с ул.„Диньо Подмолов“ , като водач
на лек автомобил - Форд „Галакси“ с номер на рама WF0GXXPSSG1K93371 и с peг.№ ***
при проверка отказал да даде проба за установяване на наличието на алкохол в кръвта по
надлежния ред, чрез вдишване на въздух в техническото средство Дрегер Алкотест 7510, с
фабр.№ ARBB-0064. Също така водача отказал да изпълни и предписанието за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Издаден му бил талон за
изследване с номер 0055643.
От Справката за нарушител/водач приложена по делото на л.9, 10, 11, 12, 13 и 14 е
видно, че наред с АУАН серия GA № 510747/07.01.2022 г. на цъщата дата на жалбоподателя
са съставени и още 3 АУАН, а именно: серия GA № 510745, серия GA № 510748 и серия GA
№ 510749 и същите са му връчени.
Жалбоподателят АНТ. Д. АНТ. с ЕГН ********** и постоянен адрес: ***, чрез
адв.М.П. М. от АК - Сливен посочва, че не е съгласен с наказателното постановление, с
което му била наложена „глоба“ в размер на 2000.00 лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 24 месеца.
В открито съдебно заседание разпитаните свидетели Н. М. М. - актосъставител, Б.
Й. Б. - очевидец при установяване на нарушението и ПЛ. В. М. - присъствал при съставянето
на акта потвърдиха недвусмислено описаната фактическа обстановка, а именно че
жалбоподателя на 07.01.2022 г. в 13:45часа в гр.Нова Загора по ул.„Петко Енев“ в близост
до кръстовището с ул.„Диньо Подмолов“, като водач на лек автомобил - Форд „Галакси“ с
номер на рама WF0GXXPSSG1K93371 и с peг.№ *** при проверка е отказал да му бъде
извършен тест по надлежния ред с техническо средство Дрегер Алкотест 7510, с фабр.№
ARBB-0064 за установяване употребата на алкохол, както и да изпълни предписанието за
вземане на биологични проби за такова, за което му е бил издаден талон за изследване №
7
0055643.
Свид.Ф.К.К. – майка на жалбоподателя поддържа в показанията си, заявеното от
него.
От така приетото за установено съдът прави следните правни изводи:
Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законовия седемдневен срок и от лице
имащо право на жалба. Срещу същото лице е издадено обжалваното НП, следователно то
има правен интерес от обжалването.
Настоящият съд не споделя мотивите на жалбоподателя, относно наличието на
нарушение от страна на актосъставителя и на АНО и наведените възражения за
незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление, както и че
изложената в АУАН и НП фактическа обстановка не отоваря на истината.
Не намира за основателно и наведеното в жалбата, че е било ограничено правото на
защита на жалбоподателя, тъй като същият не могъл да разбере в какво е обвинен.
Видно от приетите по делото доказателства на АНТ. Д. АНТ. с ЕГН ********** му
е бил издаден талон за изследване № 0055643, но жалбоподателя е отказал да му бъде
връчен, както и да бъде изследван за употреба на алкохол, който отказ е удостоверен от
свидетеля Б. Й. Б.. Видно от писмените и гласните доказателства, преди това на
жалбоподателя е направен опит да бъде извършена проверка за употреба на алкохол с
техническо средство Дрегер Алкотест 7510, с фабр.№ ARBB-0064, но той е отказал, като
това е удостоверено от актосъставителя Н. М. М. и свидетелите Б. Й. Б. и ПЛ. В. М..
Разпитани тези свидетели в показанията си категорично и непротиворечиво
заявяват, че познават жалбоподателя АНТ. Д. АНТ., бидейки системен нарушител и са
абсолютно сигурни, че точно той е бил водача на автомобила с peг.№ ***, тъй като са го
видели и от момента в който спрял до излизането му от автомобила не са го изпускали от
поглед. Категорични са и относно фактите, че отведен в РУ, АНТ. Д. АНТ. е отказал да бъде
изпробван за алкохол и за наркотици и че са му съставили актове за това и е отказал да ги
подпише. Актосъставителят М. свидетелства, че познава синът на А. и той е дошъл
впоследствие, както и заявява, че не знае и не си спомня на мястото да е имало такава
възрастна жена, която да се е представила като майка на А..
Съдът намира, че предвид посоченото, изложеното в жалбата не кореспондира с
действителната фактическа обстановка, предвид което намира за неоснователни и
недоказани възраженията на жалбоподателя в тази посока, а именно че не е бил водач на
автомобил и си е гонел кучето.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Н. М. М., Б. Й. Б. и ПЛ. В. М., като
такива на очевидци на нарушенията, излагайки обективно и правдиво възприятията им,
нямащи заинтересованост и тенденциозност.
На следващо място съгласно чл.174, ал.3 от ЗДвП водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
Видно от цитираната разпоредба в условията на алтернативност са предвидени две
отделни нарушения. С процесното НП № 22-0306-000005/18.01.2022 г., издадено от
Началник сектор към ОДМВР Сливен, РУ Нова Загора на АНТ. Д. АНТ. е наложено
административно наказание за извършено нарушение отказ да му бъде извършена проверка
с техническо средство за установяване употреба на алкохол и неизпълнение на предписание
за медицинско изследване за установяване употреба на алкохол.
Следователно правилно за нарушение на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложено
предвиденото наказание.
Освен това видно от свидетелските показания на майката на жалбоподателя АНТ. Д.
АНТ. - Ф.К.К. тя е посочила, че „...него ден станах рано сутринта да пия кафе и излязох
8
навън, сина ми А. играеше с кучето. На внуката ми колата беше паркирана отсреща и
дойдоха там полицаите...“ Предвид цитираното - РАНО СУТРИНТА и посоченото в АУАН
като време на извършване на нарушението - 13:45часа е налице сериозно противоречие.
Свидетелства също, че „...Сина на А. спеше вътре в къщи и...“ от което следва, че няма как
едновременно внука й - сина на А. едновременно да е спял вкъщи и да е бил пред къщата,
както свидетелства М. „...А. беше запъхтян пред къщата и сина му също беше там.“.
Предвид изложеното съдът не дава вяра на свидетелските й показания.
При тези съображения настоящата съдебна инстанция намира, че процесното НП е
издадено при спазване на всички съществени процесуални правила, при точно прилагане на
материалния и процесуалния закон, като наложеното наказание е адекватно и съответно по
вид и размер на степента и тежестта на извършеното нарушение.
С оглед изложеното, обжалването на наказателно постановление следва да бъде
отхвърлено и постановлението да бъде потвърдено, като законосъобразно.
АНО е претендирал разноски в производството, а именно юрисконсултско
възнаграждение на осн. чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на ОД МВР Сливен, съобразно
Наредбата за заплащането на правната помощ. Отчитайки правната и фактическа сложност
на делото и явяване в открити съдебни заседания, съдът счита, че следва да се присъди
такова в размер на 100.00 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0306-000005 от 18.01.2022 г., на
Добромир Колев Добрев на длъжност ВПД Началник сектор в ОДМВР Сливен, РУ Нова
Загора, с което на АНТ. Д. АНТ. с ЕГН ********** и постоянен адрес: ***, на основание
чл.174, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата са наложени глоба в размер на
2000.00 лв. /две хиляди лева/ и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца и на
основание Наредба 1з -2539 на МВР са отнети общо 12 контролни точки, като ПРАВИЛНО
и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА АНТ. Д. АНТ. с ЕГН ********** и постоянен адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ
на ОДМВР Сливен, съдебно-деловодни разноски в размер на 100.00 лв. /сто лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Сливен в
14-дневен срок от получаване на съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
9