РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Смолян , 18.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и втори
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Сийка К. Златанова
Секретар:Сирма А. Купенова
като разгледа докладваното от Сийка К. Златанова Гражданско дело №
20205440100728 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Ю. М. М. от гр. Смолян е предявил срещу Главна дирекция „****” София,
представлявана от *** обективно и кумулативно съединени искове, както следва:
- иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, с който се иска да
бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 547,57 лв. /размерът изменен в
съдебно заседание/, представляваща дължимо и неплатено трудово възнаграждение за
положен от ищеца 60 часа нощен труд в периода 01.08.2019 – 18.08.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 18.08.2020 г. – датата на подаване на исковата
молба до окончателното заплащане на задължението;
- иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 20,23 лв. /размерът изменен в съдебно
заседание/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата, считано от 01.09.2019 г. - първо число на месеца, следващ съответното
тримесечие на отчитане на сумарното изчисляване на труда до 18.08.2020 г.;
- иск с правно основание чл. 181, ал. 3, изр.първо и второ ЗМВР за заплащане на левовата
равностойност в размер на 682,80 лв. /размерът изменен в съдебно заседание/ на
неосигурената безплатна предпазна храна за периода 03.04.2017 – 03.04.2020 г., както и на
неосигурени ободряващи напитки за положен нощен труд ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното заплащане на
възнаграждението и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за
забава върху главницата в размер на 98,53 лв., начислена от 01.07.2017 - първо число на
месеца следващ съответното тримесечие, за което се дължи левовата равностойност на
полагащата се храна до 18.08.2020 г.;
Претендира присъждане на деловодните разноски.
Фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете, се свеждат до следното:
съществуващо служебно правоотношение между страните, по което ищецът изпълнява
длъжността Старши полицай в ГПУ Р при РДГП – Смолян при ГДГП на 12- часови смени по
1
месечни графици, при сумарно отчитане на работното време. За времето от 01.08.2017 –
18.08.2020 г. е положил общо 420 часа нощен труд, който при преизчисляването му с
коефициент 1.143 възлиза на 480 часа дневен труд. Разликата след превръщането на
часовете положен нощен труд в часове дневен труд представлява 60 часа положен труд,
който не му е заплатен, съобразно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР и чл. 3, ал. 3 от
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., издавани от министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи,
респ. субсидиарно приложимата разпоредба на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.).
Задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за извънреден труд е
част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е установен
срок. На основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока,
в който е трябвало да се изплати съответното възнаграждение. Неизпълнението за заплащане
на възнаграждение за положения от ищеца нощен труд чрез приравняването му с посочения
коефициент го е поставило в състояние на забава, за което дължи съответното обезщетение
под формата на лихва за забава. Лихвата е дължима върху дължимите възнаграждения по
тримесечия, като началната дата за изчисляване е последния ден от месеца, следващ този за
тримесечието за което се отнася, с оглед отчитането на труда, изчисляването и изплащането
съобразно ЗМВР, като крайната дата за изчисляване е датата на входиране на исковата молба
в съда.
В периода 17.08.2017 – 18.08.2020 г. не му е предоставена безплатна храна за
специфичните условия на труд под +10 градуса по Целзий и над +30 градуса по Целзий и
ободряващи напитки за работа през нощта от 22,00 до 06,00 часа.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете като неоснователни, като твърди, че всички отработени от ищеца
часове извънреден труд са му заплатени, тъй като в ЗМВР няма препращаща норма към
разпоредбите на КТ и подзаконовите нормативни актова, каквато е НСОРЗ наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. е отменена с Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи и в тези наредби липсва основание за
преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. Смята, че приложими
са специалните правила на ЗМВР и подзаконовите му нормативни актове и че не следва да
се прилага по аналогия поради празнота чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Признава факта, че в процесния
период ищецът е работил на осочената длъжност по служебно правоотношение на дневни и
нощни смени. Възразява, като твърди, че за процесния период е действала Наредба № 8121
з- 904/30.07.2015 г. за определяне на условията и реда за предоставяне на безплатна храна на
служителите на Министерството на вътрешните работи за извършване на дейности,
свързани със специфичния характер на труда на служителите и на ободряващи напитки на
служителите, полагащи труд през нощта от 22,00 до 06,00ч. (Наредбата), издадена на
основание чл. 181, ал. 5 във връзка с ал. 3 от ЗМВР. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредбата,
служителите на МВР, извършващи дейности, свързани със специфичен характер на труда, с
право на безплатна храна, се определят поименно със заповед на ръководителите на
структурите по чл. 33, т. 7 и по чл. 37 ЗМВР, както и на директорите на Регионални
дирекции "****". Заповедите се издават след предварителни консултации с
комитетите/групите по условия на труд и след писмено съгласуване със звено "Ведомствена
служба по трудова медицина" към Дирекция "Управление на собствеността и социални
дейности" - МВР, след представени протоколи от измервания на фактори на работната среда
и протоколи от заседания на комитетите/групите по условия на труд /чл. 4, ат. 2 от
Наредбата/. Ищецът не е ангажират доказателства, от които по безспорен начин да става
2
ясно, че за процесния период е изпълнявал дейностите по чл. 2, т. 7 от Наредбата, с
продължителност не по-малка от половината от установеното работно време за деня по
ЗМВР с изключение на дейностите по чл. 2, т. 1, 10 и 11 от Наредбата. В представената от
ищеца служебна бележка не са посочени дните, за които се полага безплатна храна, както и
в какво количество е полагащата се храна и същата няма доказателствена стойност относно
периода, за който се дължи безплатна храна или левовата й равностойност. Служителят
претендира правото на безплатна храна във връзка с възложени дейности - работа със
специфичен характер и при специфични условия, но не е представил доказателства, които да
сочат, че е извършвал работа със специфичен характер и при специфични условия на труд, а
именно „при средноденонощни температури под +10 °С и над +30 °С по данни от
Националния институт по метеорология и хидрология“. Не са посочени и доказателства,
които да удостоверяват, че средно денонощните температури за процесния период са били
под +10 °С и над +30 °С. Счита също, че правото на служителите на безплатна храна при
осъществяването на специфични дейности не позволява същите да се компенсират с пари -
аргумент от чл. 6 от Наредбата (преди изменението от 04 Август 2020 г.), съгласно която
безплатна храна за служителите на МВР. извършващи дейности, свързани със специфичния
характер на труда, се осигурява чрез предоставянето на храни в натура. Целта на
законодателя е да компенсира пряко служителите за специфичните дейности, които
извършва и то в момента на извършване на работата, което изключва възможността този
целеви стимул да се компенсира с пари и то не към момента на извършване на работата.
Относно иска с правно основание чл. 181, ал. 3, изр. второ от ЗМВР (представляващо
обезщетение, равняващо се на стойността на непредоставените от органа по назначаване
ободряващи напитки за полагани от ищеца нощни дежурства през процесния период от
20.06.2017 г. до 31.07.2020 г.), счита, че безплатните тонизиращи напитки са с целево
предназначение, а не натурално възнаграждение по служебно правоотношение, поради
което не може да се компенсират с пари, в който смисъл има съдебна практика.
В съдебно заседание ищецът не се явява, за него адв. *** поддържа предявените искове и
моли да бъдат уважени по изложените в исковата молба съображения.
Ответникът не се представлява, в писмена молба от юр. *** счита исковете за неоснователни
и моли да бъдат отхвърлени по изложените съображения в отговора на исковата молба и в
молбата – защита. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
платено от ищеца. Претендира присъждане на деловодните разноски.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и в отговора на ответника и като
обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна:
Няма спор между страните, че ищецът работи по служебно правоотношение с ответника в
процесния период и понастоящем в ГПУ - Р при РДГП Смолян на длъжност „Старши
полицай“.
Според представената служебна бележка на л. 30, издадена от ответника, за периода
01.08.2017 – 18.08.2020 г. ищецът е получавал пари за храна /порцион/ в размер на 120 лв.
месечно.
От заключението по назначената СИЕ се установява, че като държавен служител в
системата на МВР ищецът работи на смени, съгласно изготвени месечни графици при
сумирано отчитане на работното време. През периода 01.08.2017 – 18.08.2020 г. е положил
нощен труд общо 456 часа, за които му е заплатено допълнително възнаграждение в размер
на 0,25 лв. на час. Положените часове нощен труд обаче не са преобразувани в дневен труд,
не са начислени и не са изплатени. Същият следва да бъде заплатен с 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение. В приложение 1 към заключението в табличен
3
вид по тримесечия е извършено преобразуване на положения 456 часа нощен труд в 521
часа дневен с коефициент 1,143 в съответствие с чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, в резултат на което е
определен положен труд в размер на 65 часа на стойност 547,57 лв., които не са начислени и
не са изплатени. Не е ползвана и компенсация във вид на почивка. Дължимата лихва е
определена по тримесечия в размер на 20,23 лв., начислена към 18.08.2020 г.. В процесния
период ищецът е положил 167 смени труд при среднонощни температури под +10 градуса
целзий и над + 30 градуса Целзий, като не му е предоставяна безплатна храна по реда на чл.
2, т. 5 НОВР с левова равностойност за всички смени в размер на 601,20 лв.. Лихвата върху
тази равностойност е в размер на 85,97 лв., начислена от първо число на тримесечието,
следващо това, за което се дължи храната да 18.08.2020 г.. размерът на неосигурените
ободряващи напитки за положения труд в часовете между 22,00 – 06,00 часа за периода
01.08.2017 – 18.08.2020 г. е 81,60 лв., а лихвата по тримесечия е 12,56 лв. Така сборът от
левовата равностойност на неосигурените храна и напитки възлиза на 682,80 лв., а сборът
от лихвите е 98,53 лв..
Съдът кредитира заключението на ВЛ като обективно и компетентно изготвено, същото е
съобразено с нормативната уредба и с представените по делото доказателства и не е
оспорено от страните.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Предявени са 4 обективно съединени искове:
Иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, с който се иска да бъде
осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 547,57 лв., представляваща дължимо и
неплатено трудово възнаграждение за положен от ищеца 60 часа нощен труд в периода
01.08.2017 – 18.08.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
18.08.2020 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на
задължението.
Иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 20,23 лв., представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата за всяко отделно месечно
възнаграждение за нощен труд, считано от първо число на месеца, следващ съответното
тримесечие, в което е полаган извънредният труд, до 18.08.2020 г..
Иск с правно основание чл. 181, ал. 3, изр.първо и второ ЗМВР за заплащане на левовата
равностойност в размер на 682,80 лв. на неосигурената безплатна предпазна храна и
ободряващи напитки за периода 01.08.2017 – 18.08.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното заплащане на
възнаграждението.
Иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 98,53 лв., представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата за левовата равностойност на
полагаемата се безплатна храна и ободряващи напитки, начислена считано от първо число
на месеца, следващ съответното тримесечие, в което е полаган извънредният труд, до
18.08.2020 г..
Безспорно се установи от заключението по назначената и изслушана СИЕ, че ищецът е
работил в процесния период по служебно правоотношение с ответника на смени, при
сумирано изчисляване на работното време. Безспорно се установи също, че в посочения
период от време същият е положил нощен труд, който след преобразуването му в дневен не
е напълно заплатен. Безспорно се установи разлика от 65 часа между нощните и дневните
часове, след преобразуването на нощния труд, които не са начислени и заплатени от
работодателя и са на стойност 547,57 лв..
При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч.,
4
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В ал.
5 е предвидено, че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира със: допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите
на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период – за служителите, работещи на смени. Съгласно ал. 6 извънредният труд
по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. В ал. 7
е въведена забрана извънредният труд да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280
часа годишно.
В чл. 187, ал. 1 ЗМВР е регламентирано, че нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица, като съгл. ал. 3 работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни – подневно, а за работещите на 8 -, 12 - или 24 - часови смени – сумирано за
тримесечен период. Определянето на 24 - часова смяна е по изключение. При работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. На това
основание са издадени Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.; Наредба № 8121з-407/11.08.2014
г.; Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-1429/23.11.2017 г.. Съгласно
разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 –
02.08.2016 г., при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен
труд между 22,00 ч. и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото
число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период – т. е. часовете
положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1,143. Последвалите наредби № 8121з-
592/25.05.2015 г., в сила от 01.04.2015 г., отменена с решение на ВАС от 11.07.2016 г. по
адм.д. № 5450/2016 г. и 8121з-776/29.07.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отменена с решение
от 10.12.2019 г. по адм.д. № 8601/2019 г. не съдържат норми, уреждащи отчитане на
отработените часове нощен труд с коефициент, аналогични на нормата на чл. 31, ал. 2 от
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.,.
За периода от 02.06.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи
/обн., ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г. и отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм.
д. № 5450/2016 г., обнародвано ДВ, бр. 59 и влязло в сила на 29.07.2016 г./. С § 4 от
заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е отменена Наредба №
5
8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г. /, която е възстановила действието си след
отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена.
Съгласно чл. 195, ал. 1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня
на влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била
отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи
/обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г./.
Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-
592/25.05.2015 г.; Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-1429/23.11.2017 г.
са аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд
и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-
592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време
между 22,00 ч. и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят,
сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. Съгласно чл. 179, ал. 1,
предл. 2 от ЗМВР, на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за
полагане на труд през нощта от 22,00 ч. до 6,00 ч., а съобразно чл. 9 и чл. 12 от Раздел ІІІ на
Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни
възнаграждения на държавните служители в министерството на вътрешните работи /обн.
ДВ, бр. 67/14.08.2018 г., в сила от 14.08.2018 г., изд. на осн. чл. 179, ал. 2 от ЗМВР/, за всеки
отработен нощен час или за част от него от 22,00 ч. до 6,00 ч. на държавните служители се
изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд след предоставяне в съответните
финансови звена на протокол-приложение № 6 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 г..
С оглед липсата на специално правило за ставка на допълнителното възнаграждение за
нощен труд или което да определи методология за превръщането на отработените нощни
часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните
служители в МВР, съдът счита, че тази нормативна празнота следва да се преодолее чрез
субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата /НСОРЗ/. Съгласно това общо правило, при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е.
приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като
частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/
работно време. Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в
6
МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито
правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.
Съдът отчита и обстоятелството, че с Решение № 16766 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. №
8601/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията РД, е отменена Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр. 60 от
2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г., в частта относно чл. 8, чл. 14, ал. 2 и ал. 3, чл. 16, ал. 3,
чл. 18, ал. 3, чл. 20а, чл. 21, ал. 2, чл. 23, ал. 2, чл. 24, ал. 2, чл. 25, ал. 1, чл. 26, ал. 2, чл. 32,
ал. 2, чл. 33, ал. 1, § 3 от заключителните разпоредби, приложение № 1 към чл. 18, ал. 3 и чл.
23, ал. 1, приложение № 3 към чл. 24, ал. 2 и чл. 26, ал. 3. Тази отмяна, засягаща и
полагането на извънреден труд извън нормативно определените часове, е индиция, че е
недопустима законова празнота при уреждане на преизчисляването на нощния в дневен труд
за служителите в МВР.
Възражението на ответника, че е платил на ищеца нощния труд е неоснователно.
Превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се извършва при
сумирано изчисляване на работното време, но това не означава, че спрямо нощните часове
не се прилага чл. 8 от НСОРЗ. Съгласно чл. 8 за всеки отработен час или за част от него
между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0, 25 лв. Двете разпоредби се
прилагат едновременно, тъй като при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. за всеки час
/ставката по чл. 8 НСОРЗ/. Аналогични мотиви са развити в решение № 14/27.03.2012 по
дело №405/2011 на ВКС, ГК, IV г.о., които съдът напълно споделя. В цитираното решение е
посочено, че възнаграждението по чл. 261 КТ се дължи на друго основание. Съгласно чл. 6
от Наредбата допълнителните и други трудови възнаграждения, приета с Постановление №
133 на Министерския съвет от 1993 г, отм. ДВ бр. 9/2007, считано от 01.07.2007 и чл. 8 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в сила от посочената дата,
за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и
служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд, независимо
от вида на трудовия договор (само дневни, нощни или смесена работа); начина на отчитане
на работното време (подневно или сумирано); системата на заплащане на труда; вида на
работните смени (смесени с дневна и нощна продължителност или само нощна). Ето защо,
няма значение, че при сумирано отчитане на работното време нощните часове се превръщат
в дневни. Посочената в чл. 7 от отменената наредба и съответно чл. 9 от сега действащата
наредба методологията е само с оглед установения по законодателен път начин за отчитане
на нормата фактически положен труд. Тези разпоредби се прилагат едновременно с
правилата за заплащане на нощния труд, т. е. при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове
се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. Трудовото
законодателство дава право на работещите да получат от една страна завишено почасово
заплащане за нощния си труд, а от друга задължава работодателите да преизчисляват
7
нощните часове в дневни и така да съобра-зяват продължителността на работния ден. Когато
последната е надвишена пък, очевид-но се касае за положен извънреден труд, който следва
да бъде компенсиран. Това са две различни основания за заплащането на допълнителни
възнаграждения. В случая, както е посочено по-горе, на ищеца е изплатена само добавката
от 0.25 лв. за всеки отработен нощен час за исковия период, но не и разликата отработени
часове, получен след преобразуването на нощните часове в дневни.
Както се посочи по-горе, експертизата установява, че положеният от ищеца нощен труд е
заплатен, но не е платена разликата, получена от преобразуването на нощните часове труд в
дневни.
Положеният от ищеца труд от 65 часа, е установен от експертизата при отчитане на
предвидената продължителност на полагането на труд при сумирано изчисляване на
работното време, след превръщане на нощните часове в дневни, като е начислен само
нощен труд, който не е бил преизчислен в дневен. Безспорно се установи от заключението
по СИЕ, че положените 65 часа труд, получени след преобразуването на положения нощен
труд в дневен, са положени от ищеца по утвърден график от ответника, както и че този труд
не е начислен и изплатен и не е компенсиран с почивка. По делото ответникът не твърди,
нито е представил доказателства за заплащане на ищеца на дължимото допълнително
възнаграждение за положения през исковия период нощен труд в установения от
експертизата размер.
Ето защо ответникът дължи да заплати на ищеца сумата от 547,57 лв., представляваща
стойността на положения 65 часа труд, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 19.08.2020 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното
заплащане на задължението.
Акцесорният иск за лихви също е основателен и следва да бъде уважен изцяло, тъй като
ответникът е изпаднал в забава, като не е платил съответните часове труд в месеца следващ
съответния месец, в който е положен извънредният труд. Лихва върху дължимата сума за
труда се дължи от първо число на месеца, следващ съответнотот тримесечие, в който е
положен нощният труд, като от заключението на вещото лице, кредитирано от съда и
неоспорено от страните, се установява, че дължимата лихва, считано от падежа на всяка една
от дължимите главници по тримесечия до посочената дата в исковата молба – 18.08.2020 г.
възлиза в размер на 20,23 лв..
Относно иска за заплащане на левовата равностойност на полагаемата се храна:
Съгласно разпоредбата на чл. 181, ал. 3 ЗМВР, за извършване на дейности, свързани със
специфичния характер на труда на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 – 3 и ал. 3, се осигурява
безплатна храна, а на полагащите труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., се осигуряват
ободряващи напитки.
8
Размерът на доволствията и условията и реда за предоставянето им се определят ежегодно
със заповед на министъра на вътрешните работи.
В изпълнение на чл. 181, ал. 3 ЗМВР е издадена Наредба № 8121з-904/ 30.07.2015 г., а въз
основа на нея са издадени съответно заповед № 8123з-38/19.01.2016 г.; Заповед № 8121з-
693/08.07.2016 и заповед № 8123з-57/09.01.2017 г., които предвиждат да бъде осигурявана
безплатна храна в натура при работа при специфични условия. В чл. 2 от Наредба 81213з-
904 от 30.07.2015 г. са изчерпателно изброени дейностите, определени за специфични. В т. 7
са предвидени и дейностите, извършвани при средноденонощни температури под +10 °С и
над +30 °С по данни от Научния институт по метереология и хидрология към БАН. Няма
спор, че по повод на изпълнение на служебните му задължения ищецът е извършвал
специфични дейности при средноденонощни температури под +10 °С и над +30 °С.
В чл. 3 от наредбата е предвидено, че безплатна храна се предоставя на служителите на МВР
само за дните, през които са извършвали дейностите по чл. 2 с продължителност не по-малка
от половината от установеното работно време за деня по чл. 187, ал. 1 от Закона за
Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и чл. 136, ал. 3 от Кодекса на труда, с
изключение на дейностите по чл. 2, т. 1, 10 и 11. Както се установи от заключението на
вещото лице нощни смени, изпълнявани от ищеца са били с продължителност 12 часа.
Безспорно се установи от експертизата, че ответникът не е осигурил в натура такава
безплатна храна и ободряващи напитки в процесния период както на ищеца, така и на
останалите служители. Ответникът не ангажира доказателства левовата равностойност на
полагаемата се безплатна храна на ищеца да му е платена.
Ще следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца левовата равностойност
на полагаемите се, но непредоставени храна и ободряващи напитки в натура в процесния
период в общ размер на 682,80 лв. /от които 601,20 лв. за храната и 81,60 лв. за напитките/,
ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 19.08.2020 г. до окончателното
заплащане на задължението, както и на лихва за забава в общ размер на 98,53 лв., считано от
първо число на месеца следващ съответното тримесечие, за който се полага безплатната
храна и ободряващи напитки до 18.08.2020 г..
Относно разноските:
Ищецът претендира присъждане на деловодните разноски. Такива същият е платил
на адв. *** в размер на 400 лв., видно от договора за правна защита и съдействие на л. 6 и
разписката, представена с писмените бележки. Неоснователно е възражението на ответника
за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение от ищеца. Заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. с оглед материалния интерес по делото и
предвид предявените общо 4 кумулативно съединени иска не е прекомерен и е в
минималните размери и следва да му бъде присъдено, пропорционално на уважената част от
исковете. Ще следва, с оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът да
9
бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лв..
С оглед изхода от спора, на ответника не се дължат разноски.
Ще следва на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да бъде осъден ответникът да заплати по сметка
на РС Смолян сумата от 360 лв., от която 200 лв. държавна такса и 160 лв. за
възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран от изложените съображения Смолянският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция „****“, със седалище и адрес на управление ****,
представлявана от главен комисар *** на основание 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2
ЗМВР да заплати на Ю. М. М., ЕГН **********, от гр. Смолян, ул. „****, вх. *****, сумата
от 547,57 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положения 65 часа
нощен труд в периода 01.08.2017 – 18.08.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 19.08.2020 г. – датата на подаване на исковата молба до
окончателното заплащане на задължението.
ОСЪЖДА Главна дирекция „****“, със седалище и адрес на управление гр. ****, бул.
„*****, представлявана от главен комисар *** на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на
Ю. М. М., ЕГН **********, от гр. Смолян, ул. „*****, сумата от 20,23 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за всяко отделно
допълнително месечно възнаграждение за труд, считано от първо число на месеца, следващ
съответното тримесечие, в което е полаган трудът, до 18.08.2020 г.
ОСЪЖДА Главна дирекция „****“, със седалище и адрес на управление гр. *****,
представлявана от главен комисар *** на основание чл. 181, ал. 3, изр. първо и второ ЗМВР
да заплати на Ю. М. М., ЕГН **********, от гр. Смолян, ул. „****, сумата от 682,80 лв.,
представляваща левовата равностойност на полагаема се безплатна храна за специфичния
характер на труда и ободряващи напитки, за периода 01.08.2017 – 18.08.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 19.08.2020 г. – датата на подаване на исковата
молба до окончателното заплащане на задължението.
ОСЪЖДА Главна дирекция „****“, със седалище и адрес на управление гр. *****,
представлявана от главен комисар *** на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на Ю. М.
М., ЕГН **********, от гр. Смолян, ул. „*****, сумата от 98,53 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимата главница за
полагаемата се безплатна храна за специфичния характер на труда и ободряващи напитки,
10
считано от първо число на месеца, следващ съответното тримесечие, в което е следвало да
бъдат предоставени храната и напитките, до 18.08.2020 г.
ОСЪЖДА Главна дирекция „****“, със седалище и адрес на управление гр. *****,
представлявана от главен комисар *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на Ю. М.
М., ЕГН **********, от гр. Смолян, ул. „****, сумата от 400 лева за направените
деловодните разноски за платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Главна дирекция „****“, със седалище и адрес на управление гр. София, ****,
представлявана от главен комисар *** на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка
на РС Смолян сумата от 360 лв., от която 200 лв. държавна такса и 160 лв. за
възнаграждение на вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Смолянски окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Решението да се връчи на страните, като на ищеца чрез адв. *** на посочения в
исковата молба съдебен адрес.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
11