РЕШЕНИЕ
№…………….
3.01.2019 г. гр. Балчик
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Балчишкият районен съд граждански състав
На четвърти декември през
две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА
Секретар: М. Й.
Прокурор: без
Като разгледа докладваното от районен
съдия Ивелина Велчева
Гражданско дело № 256 по описа за 2019
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена
искова молба от О.Х., родена *** *** против П.К.Г. *** за
заплащане на сумата в размер на 7 500 лв., представляваща
половината от стойността на изградената ограда/подпорна стена между имоти с
идентификатори 02508.83.96 и 02508.83.99 по кад.карта на гр. Балчик, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
Претендират
се и направените в това производство съдебно – деловодни разноски и
адв.възнаграждение.
Ответникът оспорва иска, в условие на
евентуалност оспорва размера на претенцията.
Съдът
след преценка на събраните по делото доказателства, и съобразно чл. 235 ал. 3
от ГПК, като взе предвид направените от страните доводи и възражения, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът твърди,
че е собственик на ПИ №02508.83.96 по кад. карта на гр. Балчик, а ответникът - собственик на ПИ №02508.83.99, като теренът
върху който са разположени имотите е с ясна изразена денивелация и има подпорна
стена, възпрепятстваща свличане на терена и неговото отмиване при проливни
дъждове. През 2018 г. оградата,
представляваща подпорна стена поддала и се свлякла. Това наложило да се вземат
спешни мерки за да се избегнат по – големи поражения, активиране на
естествените свлачищни процеси, които да засегнат сградите в двата имота.
Ищецът предприел
действия за построяването на оградата, като ангажирал фирма, която изцяло да
възстанови срутилата се ограда, като е закупил строителни материали и е
заплатил строителните работи. Бил изготвен технически проект, който бил
изпълнен на място. От общинска администрация бил уведомен, че възстановяването
на подпорната стена попада в обхвата на чл. 151 ал. 1 от ЗУТ и не изисква строителни
книжа.
Според ищеца,
той е предприел действия не само в свои интерес, но и в интерес на ответника,
т.к. подпорната стена-ограда обслужва и двата имота и се намира в двата имота,
работата е уместно предприета и водена и следва да се обезщети. Изложеното го
мотивира за предяви настоящия осъдителен иск, с който претендира половината от
всички разноски, извършени по повод на възстановяване на оградата.
Ответникът
оспорва претенцията и нейния размер.
Оспорва, че подпорната стена е възстановена във вида, в който е съществувала преди, както и че е било налице спешност за предприемане на ремонтните
дейности. Оспорва обстоятелството, че подпорната стена е изпълнена в съответствие с проекта. Твърди, че СМР
не са законосъобразно извършени.
Оспорва твърдението, че подпорната стена е ограда.
Твърди, че тя съвместно със съпруга й със собствени средства са построили
подпорната стена и до момента на срутването на 28.07.2018 г. не е имало проблем
с товароносимостта и целостта на стената. Ответникът заявява, че за срутването
на стената вина има ищеца. Навежда доводи, че СМР са водени с идеята за бъдещо застрояване на двуетажна жилищна
сграда в имота на ищеца. Твърди, че работата не е уместно водена. Твърди,
че за разчистването на терена е
заплатила сумата в размер на 750 лв.
на лице, представляващо се за Добрин Добрев, ангажиран от ищеца, както и сумата
в размер на 750 лв. на роми за
същата задача. Оспорва, че оградата се е срутила изцяло. Оспорва размера на извършените разноски, както и тяхната
целесъобразност.
Прави възражение за прихващане със сумата от
1 500 лв.
Материалноправно основание
на предявения иск е в нормата на чл. 61 ал. 2 от ЗЗД.
Воденето на
чужда работа предполага извършването на действия по лична инициатива в чужд
интерес. Лицето предприело уместно тези действия понася разходи, които според доктрината
е несправедливо да останат за негова сметка.
Безспорно
между страните е че, по – голямата част от изградената между собствените им
имоти подпорна стена се е срутила. Причина за това според ищеца, са обилните
дъждове през м. юли 2018 г. Твърдението на страната се потвърждава от
показанията на свидетелите А.П.А., Д.Т.Б.и вещото лице С.Р.. Така според тях, извършването на строежа е
било наложително и в интерес на двете страни. Вредите, които били настъпили и
тези които евентуално биха настъпили изисквали вземането на спешни мерки за запазване имуществото
на двете страни. От представеното от Община Балчик становище
№14/15.10.2018 г. – л.16 от делото, става явно, че строителните дейности по
възстановяването на подпорната стена попадат в обхвата на чл. 151 ал. 1 от ЗУТ
и за тях не следва да се издават строителни книжа.
Според вещото
лице по назначената по делото съдебно – техническа експретиза, заключението по
която съдът приема като обективно и компететнтно изготевно, подпорната стена е
изградена вещо, работата е била уместно предприета и водена.
Съдът
не споделя становището на ответната страна, че така изградената подпорна стена
ползва само ищеца. Несъмнено подпорната стена като вид съоръжение има своето значение за
„горния” и „долния” имот, предвид денивелацията на терена.
По делото не
се оспорва обстоятелството, че стената не е изградена съобразно представения по
делото проект, както и във вида, в който е съществулава преди, но според вещото
лице така изградена на място тя е с по-голяма гаранция за сигурност за двата
имота. Според експерта, работата е предприета и водена вещо с грижата на добрия
стопанин, разходите които са направени от ищеца са минималните за това
качествено изпълнение.
Според
вещото лице подпорната
стена ще изпълнява своите функции, от които ще се ползват и двата имота.
Съдът
намира, че при
евентуално срутване,
ответната страна ще може да търси правата си срещу ищеца.
С
оглед показанията на вещото лице, съдът приема за установено, че работата е
била уместно предприета и водена. Тя е била наложителна, т.к. е имало опасност
от последващо срутване, което би се отразило неблагоприятно за двата имота.
Същата е била и умело водена с грижата на добър стопанин, предвид качественото
изпълнение и минималните за това разходи. С оглед изложените по – горе
съображения работата е била предприета и в интерес на ищеца.
По силата на
чл. 61 ал. 2 от ЗЗД, ако работата е
била предприета и в собствен интерес, заинтересованият отговаря само до размер
на обогатяването му. При иск на основание чл. 59 във връзка с чл. 61 ал. 2 от ЗЗД ответникът
отговаря само до размера на обогатяването си. В този случай на ищеца следва да се присъдят
направените разходи.
Съобразно
заключението на вещото лице, вложените в изграждането на подпорната стена материали/бетон, арматура,
дървен материал, шперплат и др./ възлизат на 6 018,21 лв., транспортът възлиза в размер на 368,24 лв., вложения труд възлиза в размер
на 6 250,08 лв. Или общо разходите за
вложените материали, труд и транспорт възлизат на 12 636,53 лв.
Пресмятанията
на вещото лице са извършени на база представените от ищеца фактури за извършени
разходи по повод процесната вещ. Използването на отбелязаните във фактурите
материали се установява от показанията на свидетеля М.П.А.и показанията на
вещото лице, което ги установи при оглед на обекта.
Съобразно
заключението на вещото лице оценената част от подпорната стена, е разположена
приблизително по равно и в двама имота. Съществува и друга част от подпорната
стена, която попада в съседни имоти, но оценката за нея е приспадната при
остойностяване на разходите за извършване на строителните дейности за
процесната вещ.
Подпорната
стена представлява освен укрепващо съоръжение за двата имота и ограда, разходите за
която предвид нейното предназначение и положение следва да се поделят по –
равно между страните, или сумата в размер на 12 636,53:2 = 6 318,26
лв.
От
събраните по делото показанията на свидетеля А.П.А. става явно, че ответната
страна е направила разходи в размер на
2 260 лв. във връзка с разчистване и извозване на падналата пръст и камъни
при срутване на съоръжението. Същите не се оспориха от страната. В тоя смисъл
съдът следва да уважи направеното възражение за прихващане, в размер на 1 500 лв., поради което намира
ищцовата претенция за основателна до размер от 4 818,26 лв. В останалата част искът следва да се отхвърли
като неоснователен и недоказан.
Страните
претендират разноски, които им се дължат съобразно уважената и отхвърлената
част от иска.
Воден
от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П.К.Г. *** да заплати на О.Х.,
родена *** *** сумата в размер на 4 818,26 лв.(четири хиляди осемстотин и
осемнадесет лева и двадесет и шест ст.), представляваща половината от
стойността на изградената подпорна стена/ограда между имоти с идентификатори
02508.83.96 и 02508.83.99 по кад.карта на гр. Балчик, ведно със законната лихва
от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата до пълния предявен размер на ищцовата
претенция от 7 500 лева, както следва: за сумата от 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева) – КАТО ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ
с насрещното вземане на П.К.Г. във връзка с разчистване и извозване на падналата
пръст и камъни при срутване на процесното съоръжение и за сумата от 1 181,74 лв. (хиляда сто осемдесет и един лев и седемдесет и четири ст.) като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА П.К.Г. *** да заплати на О.Х.,
родена *** г. сумата в размер на 838,38 лв.(осемстотин тридесет и осем лева и
тридесет и осем ст.), представляваща направените по делото съдебно – деловодни разноски,
съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА О.Х., родена *** г. да заплати
на П.К.Г.
*** сумата в размер на 337,90 лв.(триста тридесет и седем лева и деветдесет ст.), представляваща направените по
делото съдебно – деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от иска.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Добрич в двуседмичен срок от
връчването му.
СЪДИЯ:………….