№ 14745
гр. С, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЙГ
при участието на секретаря СР
като разгледа докладваното от ЙГ Гражданско дело № 20221110144160 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявени са от „ЗАД А“ АД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на
управление гр. ххх, чрез пълномощника юрисконсулт ЦР, срещу С о, ЕИК
ххх, с адрес гр. ххх, осъдителни искове с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от
КЗ във вр. с чл.49 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 23.07.2017г. ГП, управлявайки лек автомобил
„Ауди А4“ с рег. №ххх, при движение в гр. С, на кръстовището на бул. „ТК“
и бул. „Ц Б“, преминава през необезопасен участък на пътното платно –
неравности, представляващи трамвайни релси, при което на МПС са нанесени
материални щети. Твърди, че собственикът на лекия автомобил е имал
сключен договор за застраховка „Каско” с ищцовото дружество,
застрахователна полица №0306Х0256752/28.11.2016г., валидна към датата на
ПТП. Навежда твърдения, че изплатил сумата, необходима за отстраняване на
щетите, в размер на 1034,95 лева, с което твърди, че встъпил в правата на
застрахования против причинителя на вредата до размера на изплатеното
обезщетение, и ликвидационни разноски в размер на 10 лева, или общо
1044,95 лева. Твърди, че отправил регресна покана до ответника за
доброволно възстановяване на платеното обезщетение, но плащане не
постъпило. Ето защо, ищцовото дружество моли съда да постанови решение,
1
с което ответникът да бъде осъден да му заплати претендираната сума, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
15.08.2022г., до окончателното плащане, както и сумата от 318,50 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата, считано от 15.08.2019г. до 15.08.2022г., както и направените по
делото разноски.
Ответникът С о оспорва изцяло предявения иск. Оспорва механизма на
ПТП, както и наличието на неравност в посочения участък, която да е станала
причина за ПТП. Поддържа, че е налице съпричиняване от страна на водача,
като твърди, че същият не е съобразил поведението си на пътя с конкретната
пътна обстановка. Не оспорва, че към твърдяната дата на ПТП ищецът е имал
качеството на застраховател по застраховка „Каско“ с предмет процесния
автомобил, както и, че е заплатил посоченото в исковата молба
застрахователно обезщетение. С оглед изложеното моли предявените искове
да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.
Привлеченото от ответника трето лице – помагач „С е“ ЕАД, чрез
пълномощника юрисконсулт Л С, оспорва изцяло предявените искове и моли
същите да бъдат отхвърлени като неоснователни. Оспорва механизма на ПТП
и наличието на причинно-следствена връзка с твърдените вреди. Счита, че
отговорността за поддържането на пътния участък е на С о.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
приема за установено следното:
Установява се от събраните по делото доказателства, че между ищеца и
собственика на лек автомобил „Ауди А4“ с рег. №ххх е бил сключен договор
за застраховка „Каско” застрахователна полица №0306Х0256752/28.11.2016г.,
в сила към датата на процесното ПТП.
На 24.07.2017г. е постъпило при ищеца заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение въз основа на което е образувана преписка по
щета №10017030122890, по която е изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 1034,95 лева за ремонт на процесния автомобил. Ищецът е
отправил до ответника покана за доброволно плащане на сумата, която
последният е получил на 25.10.2017г.
По делото е изслушано заключение на САТЕ, което съдът кредитира
2
изцяло като компетентно изготвено. Според вещото лице механизмът на ПТП
е, както следва: на 23.07.2017г. лек автомобил „Ауди А4 Авант“ с рег. №ххх
се движи по ул. „ТК“ с посока от бул. „ББ“ към бул. „О к“ и на кръстовището
с бул. „Ц Б“, при извършване на маневра за завой наляво, превозното
средство преминава през неравност на платното за движение (трамвайни
релси), вследствие на което настъпва съприкосновение между платното за
движение и долната предна част на МПС, при което се получават увреждания
по автомобила. Вещото лице посочва, че всички увреждания по лекия
автомобил се намират в причинно-следствена връзка с настъпилото на
23.07.2017г. произшествие в гр. С, като стойността на причинените вреди по
средни пазарни цени възлиза на 1062,38 лв.
Разпитан пред съда в качеството на свидетел, водачът на автомобила И.
И. Б. посочва, че на 23.07.2017г. пътувал с МПС по ул. „ТК“ и на светофара с
бул. „Ц Б“ бил в колоната за ляв завой с посока П по бул. „Ц Б“. Бил трета
кола в колоната и на зеления светофар потеглили със сравнително бавна
скорост, 10-15 км/ч. Автомобилите започнали да пресичат кръстовището и
трамвайния път, при което свидетелят, пресичайки трамвайния път, попаднал
на сериозна неравност и автомобилът се ударил в трамвайния път или
издатина, или дупка на трамвайния път, не може да каже със сигурност.
Колата се разклатила нагоре – надолу. Неравността не била очевидна, може
би била скрита от възвишение на трамвайния път. Автомобилът подскочил
нагоре и след това при движението надолу се ударил в нещо. Пътят бил сух.
Неравността била свързана с релсовия път, защото бил върху него, когато се
разклатила колата и се ударил в нещо отдолу. Това се случило около 10 часа
сутринта. Свидетелят спрял с автомобила на около 50 м по бул. „Ц Б“, за да
огледа дали може да продължи. Първоначално забелязал отдолу, че има
счупена пластмасова кора и отделен метален елемент от окачването, както се
оказало по-късно. Обадил се на тел.112 и на застрахователя и след това
изтеглил автомобила. Неравността не била обозначена. Трамвайната линия се
движела паралелно с бул. „Ц Б“ и нямало как при излизане от ул. „ТК“ да не
се премине през трамвайните релси, за да се пресече кръстовището.
Свидетелят посочва, че към датата на произшествието имал сключен договор
за застраховка „Каско“ и автомобилът бил ремонтиран в сервиз, посочен от
застрахователя.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
3
следните правни изводи:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от
КЗ във вр. с чл.49 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно чл.410, ал.1, т.2 от КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа,
при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за
задълженията и договорите. Необходимите предпоставки за предвидената
суброгация са: 1) да е бил сключен договор за имуществено застраховане, в
изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение и 3) възлагане на друго лице – изпълнител,
извършването на определена работа, осъществен фактически състав по чл. 45
ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите
елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна
връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, вредите да са
причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената
му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на
възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които
произтичат от закона, техническите и други правила или характера на
работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата
работа, но са пряко свързани с него.
Съдът намира, че по делото се доказаха в съвкупност посочените
предпоставки за основателност на иска.
Установи се по делото, че между ищеца и собственика на лек автомобил
марка лек автомобил „Ауди А4“ с рег. №ххх е бил сключен договор за
застраховка „Каско” в сила към датата на процесното ПТП, както и, че във
връзка с настъпилото застрахователно събитие ищцовото дружество е
заплатило застрахователно обезщетение в размер на 1034,95 лева.
Установиха се по делото в съвкупност и предпоставките за ангажиране
деликтната отговорност на ответника по делото – С о.
Съгласно чл. 3 от Закона за пътищата “Пътищата са републикански и
местни”, като републикански пътища са автомагистралите и пътищата от
4
първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от
национално значение и образуват държавната пътна мрежа, а местните
пътища са общински и частни. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата
във вр. с чл.3, ал.2, т.1 Закона за общинската собственост във вр. с §7, ал.1,
т.4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация
общинските пътища са общинска публична собственост. Именно това е и
основанието на законодателят да възложи на общините задължение по
тяхното изграждане, ремонт и поддържане– чл. 31 от Закона за пътищата.
Списъците на републиканските и общинските пътища и промените в тях се
утвърждават от Министерския съвет по предложение на министъра на
регионалното развитие и благоустройството след съгласуване с кметовете на
общините. За републиканските пътища в границите на урбанизираните
територии изпълнителната агенция „Пътища” и общините осъществяват
съвместно по взаимна договореност дейностите по изграждането,
поддържането и ремонта. Съдът, като взе предвид мястото, на което е
настъпило процесното ПТП, намира, че произшествието е настъпило на
общински път.
Доколкото ответникът е юридическо лице, съдът намира, че неговата
отговорност може да бъде ангажирана на основание чл. 49 от ЗЗД.
Съгласно чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД има
обезпечително-гаранционна функция. За възникване на отговорността по чл.
49 от ЗЗД са необходими следните предпоставки: 1) възлагане на друго лице
– изпълнител, извършването на определена работа, 2) осъществен фактически
състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с
необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена,
причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, 3)
вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на
възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват
извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на
задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на
самата работа, но са пряко свързани с него.
5
В процесния случай съдът намира, че по делото безспорно се доказа, че
длъжностните лица от администрацията на ответника са бездействали при
изпълнението на задълженията им по чл. 31 от ЗП и чл. 3 и чл. 167 от ЗДвП,
т.е налице е неизпълнение на законово задължение.
Механизмът на ПТП се установява от показанията на разпитания в
качеството на свидетел водач на автомобила, и от кредитираното заключение
на вещото лице по допуснатата САТЕ. Вещото лице посочва, че описаните
ремонтирани части на автомобила, които са в зоната на удара, дават
основание да се счита, че вредите са в причинно – следствена връзка с ПТП.
Следователно, по делото се доказа настъпване на процесното ПТП,
респ. на вредите върху застрахования лек автомобил, в резултат от
неизпълнение на задълженията на длъжности лица на ответника да поддържат
изправността на пътя.
С оглед покритите застрахователни рискове, според представените
Общи условия, съдът намира, че тъй като се касае за застраховка „Каско”,
процесният инцидент представлява покрит застрахователен риск по
застраховката.
Обемът на отговорността при деликт се определя от закона – той е в
размер на действително причинените вреди /чл.51, ал.1 от ЗЗД/, а
обезщетението трябва да съответства на това, което увреденият следва да
разходва, за да възстанови предхождащото увреждането състояние. В случая
от кредитираното заключение на САТЕ се установява, че стойността на
ремонта на автомобила по средни пазарни цени възлиза на сумата от 1062,38
лева. Тъй като ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на
1034,95 лева, то до този размер са налице предпоставките за настъпване на
суброгация в правата на застрахования при установено плащане на
застрахователно обезщетение.
Неоснователни са възраженията на ответника за съпричиняване от
страна на застрахования водач, тъй като не е установено по делото нарушение
от страна на последния на задължение по ЗДвП.
Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният иск с правно
основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл.49 от ЗЗД е основателен и
доказан в пълния му предявен размер.
6
Основателна е и претенцията с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за
присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за посочения в исковата молба период от 15.08.2019г. до
15.08.2022г., тъй като ответникът дължи обезщетение за забава, считано от
поканата, връчена на 25.10.2017г., а в случая се претендира такова от по-
късен момент. Предвид липсата на доказателства по делото за размера на
обезщетението за забава върху главницата от 1044,95 лева, съдът с оглед
правомощията си по чл.162 от ГПК го определя чрез изчисление с лихвен
калкулатор на сумата от 318,50 лева, поради което претенцията е основателна
в пълния й предявен размер.
При този изход на делото на основание чл.78, ал.1 във вр. с ал.8 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски в размер на 650 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл.49 от ЗЗД С
о, ЕИК ххх, с адрес гр. ххх, да заплати на „ЗАД А“ АД, ЕИК ххх, със
седалище и адрес на управление гр. ххх, сумата от 1044,95 лева – регресно
вземане за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение за
ремонт на лек автомобил „Ауди А4“ с рег. №ххх по договор за застраховка
„Каско“, застрахователна полица №0306Х0256752/28.11.2016г., по щета
№10017030122890, за претърпени имуществени вреди, вследствие на ПТП,
настъпило на 23.07.2017г., при което при движение в гр. С, на кръстовището
на бул. „ТК“ и бул. „Ц Б“, автомобилът преминава през необезопасен участък
на пътното платно – неравности, представляващи трамвайни релси, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 15.08.2022г. до изплащане на
вземането, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 318,43 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 15.08.2019г. до 15.08.2022г., както и на основание
чл.78, ал.1 във вр. с ал.8 от ГПК разноски по делото в размер на 650 лева.
Решението е постановено при участието на привлечено от ответника
7
трето лице – помагач „С е“ ЕАД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на
управление гр. С, ул. „ххх0.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8