РЕШЕНИЕ
№ 864
Разград, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Разград - II тричленен състав, в съдебно заседание на седми октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Председател: | ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА |
| Членове: |
ЮЛИЯНА ЦОНЕВА ХРИСТО МОНЕВ |
При секретар РАЛИЦА ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА канд № 20257190600224 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. чл.63в ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ) против Решение № 63/ 11.06.2025 г., постановено по АНД № 214/ 2025 г. по описа на Разградския районен съд, с което на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 ЗАНН е отменено неговото Наказателно постановление (НП) № 11-01-708 от 26.02.2025 г. и нарушителят е предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Недоволен от решението е останал административнонаказващият орган (АНО). В жалбата си сочи, че то е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, като излага доводи, че въззивният съд необосновано е приел, че процесното деяние съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. С оглед на това моли съда да отмени решението на Районен съд- Разград, като по същество на спора постанови друго, с което потвърди оспореното НП. Претендира и за заплащане на разноски по производството за двете инстанции.
Ответникът по касационната жалба, чрез своя процесуален представител, заявява, че тя е неоснователна и недоказана и моли съда да я отхвърли.
Разградският административен съд, след като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, извърши служебна проверка съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК и анализира събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна против решение, което подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна и недоказана по следните фактически и правни съображения:
В хода на съдебното производство са събрани достатъчно гласни и писмени доказателства, които установяват фактите от значение за спора. Те са правилно преценени от районния съд и въз основа на тях той е достигнал до обосновани фактически изводи, които се споделят и от настоящата инстанция.
Същите сочат, че през месец септември 2024 г. служители на АДФИ са извършили проверка за законосъобразност на проведената процедура по възлагане и изпълнение на обществената поръчка с предмет „Доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на система за производство на водородно – кислородна смес по метода на импулсна електролиза на вода за нуждите на сградата на ОУ „Иван Сергеевич Тургенев“, гр. Разград“. При нея е установено, че на 02.12. 2021 г. Д. Д. О. в качеството ѝ на директор на ОУ „Иван Сергевиевич Тургенев“ – Разград и публичен възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 14 ЗОП е сключила писмен договор за възлагане на обществената поръчка на стойност 69 800 лв. без ДДС, съответно 83 760 лв. с включен ДДС с определения изпълнител „Грийн иновейшън“ ООД, гр. София. Към датата на подписване на този договор изпълнителят не е представил актуални документи по чл. 58 ЗОП, удостоверяващи липсата на основанията за отстраняване от процедурата, а именно: Удостоверения от органите по приходите и от общината по седалището на възложителя и на участника за обстоятелствата по чл. 54, ал. 1, т. 3 от ЗОП; Удостоверение от органите на ИА „ГИТ“ за обстоятелствата по чл. 54, ал. 1, т. 6 и по чл. 56, ал. 1, т. 4 от ЗОП. Тези обстоятелства са описани в съставения Констативен протокол от 12.09.2024 г. Въз основа на тях е прието, че проверяваното лице с противоправното си поведение е извършило нарушение на чл. 112, ал. 1, т. 2 ЗОП и срещу него е съставен АУАН № 11-01-708/ 25.09.2024 г. Отразените в акта констатации са изцяло възприети от АНО, който с процесното НП на основание чл. 254, ал. 1 ЗОП е наложил глоба в 1 675, 20 лв. ( 2 на сто от стойността на договора в размер на 83 760 лв. с включен ДДС). С решението си Разградският районен съд е отменил НП, като е приел, че конкретното деяние съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Изложените от него мотиви се споделят напълно и от настоящата инстанция.
Оспорените АУАН и НП са постановени от оправомощени органи, в кръга на тяхната материална и териториална компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание и в съответствие с процесуалните правила и норми. В тях се съдържа фактическо описание на нарушението, което е ясно и конкретно, както и доказателствата, които го потвърждават. От съдържанието им наказаното лице е могло да разбере какво административно нарушение му е вменено и да ангажира своята защита в пълен обем. Правилно са посочени и приложени и съотносимите законови разпоредби към установеното административно нарушение. Събраните писмени и гласни доказателства установяват по категоричен и безспорен начин, че с противоправното си поведение Д. Д. О. в качеството ѝ на директор на ОУ „Иван Сергевиевич Тургенев“ – Разград и публичен възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 14 ЗОП е извършила вмененото административно нарушение по чл. 112, ал. 1, т. 2 ЗОП.
Това нарушение обаче разкрива белезите на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Тази разпоредба е обща и е приложима във всички случаи без значение за нарушение на кой закон или кодекс се отнася, както и независимо дали то е резултатно или формално административно нарушения. Както в общия закон (ЗАНН), така и в специалния закон (ЗОП) липсва изрична норма, която да предвижда изключение за настоящия случай, поради което АНО е бил длъжен да извърши преценка за маловажност на конкретното деяние и да изложи своите мотиви във връзка с това. В процесното НП са посочени съображения, които са формални, бланкетни и общи, относими към всички нарушения на ЗОП. По същество липсват ясни и конкретни мотиви, които да са относими към процесното деяние и неговата степен на обществена опасност.
Според легалната дефиниция на § 1, т. 4 ДР на ЗАНН „маловажен случай“ е този, при който извършеното с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение. Преценката се прави на база конкретните факти, отнасящи се до начина на извършване на нарушението, на вредните му последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, релевантни за степента на обществена опасност и морална укоримост на извършеното. Тази проверка включва в обсега си обективни и субективни признаци, касаещи степента на обществена опасност на деянието и дееца и сравнението ѝ с други сходни и типични за деянието хипотези.
В конкретния случай се касае за първо нарушение на уличеното лице, като по делото не са представени доказателства за установени други нарушения на ЗОП, извършени от него. Това сочи, че допуснатото нарушение е инцидентно, а не в резултат на недобросъвестно осъществяване на служебните задълженията като възложител. Наред с това, както в констативния протокол, така и в АУАН е посочено, че определеният изпълнител е представил удостоверение изх. №*********/ 04.10.2021 г. за липса на задължения на изпълнителя за местни данъци и такси при Столична община; удостоверение от ТД на НАП София изх. № 220202100293798/ 04.10.2021 г. за липса на задължения по чл. 87, ал. 10 от ДОПК; удостоверение от ИА „ГИТ“ с изх, № ИЗХ32112331/ 13.09.2021 г. за липса на влязло в сила наказателно постановление или съдебно решение за нарушение на обстоятелствата по чл. 54. ал. 1, т. 6 от ЗОП. Безспорно те не са издадени непосредствено преди датата на сключване на процесния договор, а около два месеца преди това, но съдът намира, че установеното отклонение не значително по размер. По делото не се твърди и липсват доказателства, че вследствие на извършеното нарушение са настъпили вредни последици за обществото или за трети частни субекти.
С оглед на това, при съвкупната преценка на всички обстоятелства, при които е извършено нарушението, обществената опасност на деянието и на дееца, се налага изводът, че макар и формално да е осъществен съставът на административно нарушение по чл. 254, ал. 1 ЗОП, конкретният случай разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните административни нарушения от този вид.
В този смисъл са и мотивите на обжалваното решение. Същото е валидно, обосновано, правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така Разградският административен съд
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 63/ 11.06.2025 г., постановено по АНД № 214/ 2025 г. по описа на Разградския районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
| Председател: | |
| Членове: |