№ 233
гр. Варна, 27.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500174 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по ч.гр.д. № 174/2022 г. по описа на Варненския
апелативен съд е по реда на чл. 274 от ГПК и е образувано по частна жалба на
С. ОСМ. ЮМ., подадена чрез адв. Н.Н., против определение № 62/28.02.2022
г., постановено по в.гр.д. № 40/2022 г. по описа на Окръжен съд Търговище, с
което е оставена без разглеждане като недопустима частната й жалба срещу
отказа на ЧСИ А.З. да прекрати принудителното изпълнение по изпълнително
дело № 20127690400929 и да издаде постановление за прекратяване на
изпълнителното производство, като е прекратено производството по в.гр.д.
№40/2022 г. по описа на ОС Търговище и частната жалба е върната на ЧСИ за
произнасяне с изричен акт по искането й.
Жалбоподателката е настоявала, че обжалваното определение е
неправилно – незаконосъобразно по изложени съображения за обжалваемост
на мълчаливия отказ на съдебния изпълнител в хипотеза на липса на
произнасяне от същия по искането на длъжника, като е молила за отмяна на
определението на окръжния съд и след събиране на исканите доказателства в
открито съдебно заседание за произнасяне по същество от настоящата
инстанция с прекратяване на изпълнителното производство. Молила е за
присъждане на разноските по делото.
Насрещната страна „Банка ДСК“ АД, чрез юрисконсулт И., е подала
писмен отговор, с който е оспорила частната жалба и по съображения за
неоснователността й е молила за отхвърлянето й и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Частната жалба е подадена в срок, редовна е и допустима, а разгледана
по същество тя е неоснователна по следните съображения:
1
Жалбоподателката е длъжник по изпълнителното дело №
20127690400929 по описа на ЧСИ Загорова от гр. Търговище, образувано по
молба на взискантеля „Банка ДСК“ АД за събиране на парично задължение по
договор за кредит, въз основа на издаден в полза на банката изпълнителен
лист. Изпълнението е насочено срещу недвижим имот на длъжника,
представляващ търговски обект в гр. Попово, ул. „Панайот Хитов“ № 11а.
Последната публична продан на имота е обявена за нестанала с протокол от
24.01.2022 г. По изпълнителното дело, С.Ю. е молила за прекратяване на
изпълнителното производство на осн. чл. 433, ал. 1, т. 5 от ГПК (посоченото
от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде
намерено друго секвестируемо имущество), като с постановление от
05.02.2021 г. съдебният изпълнител е постановил отказ. Отказът е обжалван, а
жалбата срещу постановлението на ЧСИ от 05.02.2021 г. е оставена без
уважение с Решение №4/18.03.2021 г. по в. гр. д. № 20213500500056 на ТОС.
Жалбата си пред окръжния съд с вх.№ 1340/24.01.2022 г., по която е
образувано в.гр.д. № 40/2022 г. по описа на ТОС, С. ОСМ. ЮМ. е насочила
срещу отказ на ЧСИ А.З. да прекрати принудителното изпълнение по
изпълнително дело № 20127690400929 и да издаде постановление за
прекратяване на изпълнителното производство. Изложила е, че имотът не е
продаден след осем публични продани, че длъжникът няма друго имущество
и доходи, за да удовлетвори взискателя, което декларирала в производство по
чл. 448 ГПК, както и че вместо да прекрати принудителното изпълнение
частният съдебен изпълнител е насрочил нова продан и с това извършвал
незаконосъобразно изпълнение. Молила е съдът да прекрати принудителното
изпълнение.
Понастоящем, изричен акт на ЧСИ (след 05.02.2021 г.) с отказ да
прекрати изпълнителното производство не е постановен по изпълнителното
дело.
В съответствие с разпоредбата на чл. 435, ал.2, т.6 от ГПК, длъжникът
разполага с право да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати
принудителното изпълнение. Този отказ, обаче следва да е обективиран в акт
на съдебния изпълнител. Недопустимо е, както правилно е посочил и
окръжния съд, обжалването на „мълчалив отказ“. Законодателят не е
предвидил такава правна възможност и не е предоставил правни средства за
защита. На обжалване подлежи отказа на ЧСИ като нарочен негов акт. В този
смисъл е и предвидената от законодателя обжалваемост на „действията“ на
съдебния изпълнител (не на бездействията), които действия винаги се
обективират в съответните актове на съдебния изпълнител. Т.е. за
допустимостта на жалбата е необходимо изрично произнасяне на съдебния
изпълнител, обективиращо отказа му да извърши исканото от страната
действие. При липсата на този акт, няма произнасяне на ЧСИ и жалба по реда
на чл. 435, ал. 2 ГПК е недопустима. Следва да се посочи, че в
производството по обжалване действията на съдебния изпълнител съдът не е
овластен да извършва дължимото действие или да задължава съдебният
2
изпълнител, а предвид контролните му правомощия преценява само
законосъобразността на обжалвания несъдебен акт (така ТР № 3 от 12.07.2005
г. по т. д. № 3/2005 г., ОСГТК на ВКС). Затова и окръжният съд не може, при
липса на произнасяне от съдебния изпълнител, за пръв път да се произнесе по
искането за прекратяване и да постанови такова. В този смисъл оплакванията
в настоящата частна жалба с доводи за обжалваемостта на мълчалив отказ и
за задължение на съда да се произнесе по исканото действие, са
неоснователни. Окръжният съд е достигнал до идентичен правен извод, като
освен това с обжалваното определение като е установил, че в жалбата се
съдържа искане за прекратяване на изпълнителното производство, по което
ЧСИ следва да се произнесе, правилно му е изпратил същото. Предвид
изложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Ответникът е представляван в настоящото производство от
юрисконсулт, поради което с оглед изхода му следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 50 лв., които
жалбоподателката следва да му плати.
Водим от горното, Варненският апелативен съд.
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 62/28.02.2022 г., постановено по
в.гр.д. № 40/2022 г. по описа на Окръжен съд Търговище.
ОСЪЖДА С. ОСМ. ЮМ. с ЕГН ********** от гр. Попово, ул.“Райко
Даскалов“ № 2, бл. 7, ет.4, ап. 12 да заплати на „Банка ДСК“ АД, ЕИК
********* гр.София, сумата от 50 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3