№ 9091
гр. София, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. П.А
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20231110136703 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, депозирана от „МП” ЕООД, ЕИК: *** против
GARNETS CONSULTING A.S., регистрационен № CZ27349675 в Търговски регистър на
Чешката република, със седалище и адрес на управление: Ceskoslovenskych legii, 445/4, 415
01, Teplice 1, Чешката република, представлявано от Н. П. К., ЕГН **********. Ответникът
е заменен на основание чл. 222 от ГПК, като на негово място е конституиран Н. П. К., ЕГН
**********. С исковата молба са предявени обективно съединени искове с правно основание
чл. 228 ЗЗД във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сума в общ размер на 35 164,58 лв., разпределени
както следва:
1. наемна цена за апартамента за автомобил марка „Volvo“, модел ,,S90“, с per. №
СВ0765СА, шаси № LVYPS68UCLP079537, двигател № D4204T233062932 по месеци,
както следва:
2444,79 лева с ДДС, за която сума е издадена Фактура № ********** от 29.06.2022 г.
по Договор за наем на автомобил от 31.03.2022 г. с реф. № 021_RAC_0018491;
2444,79 лева с ДДС, за която сума е издадена Фактура № ********** от 29.07.2022 г.
по Договор за наем на автомобил от 29.07.2022 г. с реф. № 021_RAC_0018491;
2444,79 лева с ДДС, за която сума е издадена Фактура № ********** от 31.03.2022 г.
по Договор за наем на автомобил от 31.03.2022 г. с реф. № 021_RAC_0018491;
2444,79 лева с ДДС, за която сума е издадена Фактура № ********** от 31.10.2022 г.
по Договор за наем на автомобил от 31.03.2022 г. с реф. № 021_RAC_0018491;
344,23 лева с ДДС, за която сума е издадена Фактура № ********** от 04.11.2022 г. по
Договор за наем на автомобил от 31.03.2022 г. с реф. № 021_RAC_0018491;
295,72 лева с ДДС, за която сума е издадена Фактура № ********** от 09.11.2022 г. по
1
Договор за наем на автомобил от 31.03.2022 г. с реф. № 021_RAC_0018491, ведно със
законна лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба –
30.06.2023 г. до окончателното изплащане на дължимите суми.
2. договорни неустойки за закъсняло плащане на наемна цена за процесния автомобил на
основание чл. 92 ЗЗД, разпределени както следва:
7089,89 лева с ДДС - договорна неустойка за забавено плащане на дължимата сума по
Фактура № ********** от 29.06.2022 г. по Договор за наем на автомобил от 31.03.2022
г. с реф. № 021_RAC_0018491;
6356,45 лева с ДДС - договорна неустойка за забавено плащане на дължимата сума по
Фактура № ********** от 29.07.2022 г. по Договор за наем на автомобил от 31.03.2022
г. с реф. № 021_RAC_0018491;
5549,67 лева с ДДС - договорна неустойка за забавено плащане на дължимата сума по
Фактура № ********** от 30.08.2022 г. по Договор за наем на автомобил от 31.03.2022
г. с реф. № 021_RAC_0018491;
4816,24 лева с ДДС - договорна неустойка за забавено плащане на дължимата сума по
Фактура № ********** от 31.10.2022 г. но Договор за наем на автомобил от 31.03.2022
г. с реф. № 021_RAC_0018491;
557,65 лева, с ДДС - договорна неустойка за забавено плащане на дължимата сума по
Фактура № ********** от 04.11.2022 г. по Договор за наем на автомобил от 31.03.2022
г. с реф. № 021_RAC_0018491;
375,56 лева, с ДДС - договорна неустойка за забавено плащане на дължимата сума по
Фактура № ********** от 09.11.2022 г. по Договор за наем на автомобил от 31.03.2022
г. с реф. № 021_RAC_0018491, ведно със законна лихва върху сумите, считано от
датата на подаване на исковата молба – 30.06.2023 г. до окончателното изплащане на
дължимите суми.
Ищецът, чрез пълномощника си, твърди в исковата си молба, че между „МП“ ЕООД
и Н. К. е сключен Договор за наем на автомобил от 31.03.2022 г. с реф. № 02
1JRAC_0018491. Предмет на договора е отдаването под наем на автомобил марка „Volvo“,
модел ,,S90“, с per. № СВ0765СА, шаси № LVYPS68UCLP079537, двигател №
D4204T233062932. Сочи, че при сключването на договора за наем, страните са постигнали
съгласие - наемодателят да отдаде под наем на наемателя, за временно и възмездно ползване,
автомобил за срок, наемна цена и условия, уговорени в договора и съгласно Общите условия
за наем на автомобил на „МП“ ЕООД. Посочва, че уговорената наемна цена е 1100,00 евро
без ДДС на месец, като при удължаване на срока на наема, наемателят заплаща месечна
наемна цена в размер на 1250,00 евро без ДДС, а за всеки допълнителен ден наем се заплаща
дневна наемна цена в размер на 39 евро без ДДС. Навежда твърдения, че наемателят, който
се е представлявал от лице, легитимирало се с български и чешки документи за самоличност
и управление на МПС, е наел автомобил с ДК № СВ0765СА на 31.03.2022 г., при начални
километри - пробег на автомобила 19280 км. Първоначално уговорената дата за връщане на
2
автомобила е била 31.05.2022 г., като на тази дата обаче наемателят не връща наетия
автомобил, а удължава срока на договора за наем на автомобил. Същият е окончателно
върнат от наемателя на наемодателя на 04.11.2022 г. Посочва, че съгласно чл. 2, буква г) от
договора, наемателят се задължава да заплати на наемодателя договорената цена за ползване
на автомобила, допълнителна такса за изминатите километри над определения лимит на
пробега, както и такси за допълнителни услуги, които наемателят е приел да ползва при
наемане на автомобила, при условията на договора. Ето защо, моли за уважаване на
исковата и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът - Н. П. К., ЕГН **********, е подал отговор
на искова молба, в който признава, че е ползвал автомобила, но оспорва да не го е върнал в
срок. Навежда доводи за нищожност на клаузите от стр. 2 на процесния договор за наем
поради неравноправният им характер заради неясният и неразбираем език в резултат от
малкия кегел, който е използван. Оспорва автентичността на договора. Оспорени са
фактурите и твърдяната наемна цена. Прави възражение за прихващане с гаранционен
депозит.
С молба в допълнение към отговора на исковата молба ответникът е заявил, че
оспорва фактурите, които са представени от ищеца с молба от 29.01.2025 г. като неотносими
към периода, за който се претендира заплащане на наемна цена.
Ищецът е поискал да бъде извършено изменение на иска, като предявява следните
вземания:
2933,75 лева с ДДС, за която сума е издадена Фактура № ********** от 27.01.2025 г.
по Договор за наем на автомобил от 31.03.2022 г. с реф. № 021_RAC_0018491;
2933,75 лева с ДДС, за която сума е издадена Фактура № ********** от 27.01.2025 г.
по Договор за наем на автомобил от 29.07.2022 г. с реф. № 021_RAC_0018491;
2933,75 лева с ДДС, за която сума е издадена Фактура № ********** от 27.01.2025 г.
по Договор за наем на автомобил от 31.03.2022 г. с реф. № 021_RAC_0018491;
2933,75 лева с ДДС, за която сума е издадена Фактура № ********** от 27.01.2025 г.
по Договор за наем на автомобил от 31.03.2022 г. с реф. № 021_RAC_0018491;
413,08 лева с ДДС, за която сума е издадена Фактура № ********** от 27.01.2025 г. по
Договор за наем на автомобил от 31.03.2022 г. с реф. № 021_RAC_0018491;
354,86 лева с ДДС, за която сума е издадена Фактура № ********** от 27.01.2025 г. по
Договор за наем на автомобил от 31.03.2022 г. с реф. № 021_RAC_0018491.
Също така вместо първоначалния ответник - GARNETS CONSULTING A.S.,
регистрационен № CZ27349675, като ответник иска да бъде конституиран Н. П. К., с ЕГН:
**********, в съответствие с молба за това от последния от 10.12.2024 г. На следващо място,
ищецът е извършил отказ от предявените искове за заплащане на неустойка и вместо нея
претендира лихва за забава върху всяка от сумите от 13.02.2025 г. до окончателното
плащане.
Н. П. К., с ЕГН: **********, е конституиран като ответник по делото на основание
чл. 222 ГПК с Определение от 11.12.2024 г. в открито съдебно заседание, а останалите
3
изменения са допуснати с Определение от 09.04.2025 г. в открито съдебно заседание.
По разпределяне на доказателствената тежест между страните:
По иска с правна квалификация чл. 228 ЗЗД за заплащане на наемна цена в тежест на‐
ищците е да докажат валидно възникнало наемно правоотношение между страните, елемент
от съдържанието на което е задължението на ответника за заплащане на наемна цена,
свързана с ползването на вещта в претендирания размер, както и че ответникът е ползвал
наетата вещ в исковия период.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга - плащане на дължимите суми в срок.
По възражението за прихващане в тежест на ответника е да докаже активното си
вземане за депозит, както и кога е върнал автомобила..
По иска с правна квалификация чл. 228 ЗЗД:
По делото е представен подписан Договор за наем на автомобил с №
021_RAC_0018491, по силата на който ищецът – „МП” ЕООД предоставя за временно
ползване срещу парично възнаграждение лек автомобил марка „Volvo“, модел ,,S90“, с per.
№ СВ0765СА, шаси № LVYPS68UCLP079537, двигател № D4204T233062932, на ответника
– Garnets Consulting a.s., представлявано от Н. К.. Договорът представлява частен
диспозитивен документ и като такъв той обвързва страните за поетите с него задължения,
доколкото не е оспорена неговата автентичност. Също така за пълнота настоящата съдебна
инстанция посочва, че по делото и не е оспорено наличието на валидно наемно
правоотношение между страните.
По делото е приложен приемо-предавателен протокол, съставен на основание чл. 1 от
Договора за наем, съгласно който уговорената вещ е предадена от наемодателя на наемателя
на 31.03.2022 г. и е върната на наемодателя на 04.11.2022 г. Двустранно подписаният
приемо-предавателен протокол представлява частен удостоверителен документ и като такъв
следва да бъде преценяван съобразно чл. 180 ГПК, т.е. той не се ползва с материална
доказателствена сила, а се преценява от съда според вътрешното му убеждение и другите
доказателства по делото. Въпреки това съгласно трайната съдебна практика частни
удостоверителни документи, които удостоверяват неизгодни за издателя на документа
факти, се ползват с по-голяма доказателствена стойност (така: Определение № 600 от
31.10.2019 г. по к. т. д. № 88 / 2019 г. на Върховен касационен съд). Поради това, когато
протоколът е подписан от наемателя, в негова тежест е да докаже юридическите факти,
възпрепятствали предаването на наетата вещ (Решение № 65 от 24.04.2012 г. на ВКС по т.
д. № 333/2011 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Емилия Василева), доколкото не са
ангажирани доказателства в тази посока, следва да се приеме, че вещта е предадена. А
следователно и с предаването на вещта-обект на договора за наем, наемодателят е изпълнил
задължението си да осигури на наемателя правото да ползва вещта необезпокоявано.
По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, от която става ясно, че
процесните фактури по Договора за наем на автомобил с № 021_RAC_0018491 от 31.03.2022
4
г. са осчетоводени съобразно българското счетоводно законодателство, като са намерили
отражение в дневниците на ищеца за продажби за съответния данъчен период и в
подадените справки-декларации за ДДС. Също така вещото лице посочва, че съгласно
счетоводството на „МП” ЕООД оставащите задължения на ответника – Garnets Consulting
a.s. е в общ размер на 10 419,11 лв., разпределени както следва:
2444,79 лева с ДДС, за която сума е издадена Фактура № ********** от 29.06.2022 г.
по Договор за наем на автомобил от 31.03.2022 г. с реф. № 021_RAC_0018491;
2444,79 лева с ДДС, за която сума е издадена Фактура № ********** от 29.07.2022 г.
по Договор за наем на автомобил от 29.07.2022 г. с реф. № 021_RAC_0018491;
2444,79 лева с ДДС, за която сума е издадена Фактура № ********** от 31.03.2022 г.
по Договор за наем на автомобил от 31.03.2022 г. с реф. № 021_RAC_0018491;
2444,79 лева с ДДС, за която сума е издадена Фактура № ********** от 31.10.2022 г.
по Договор за наем на автомобил от 31.03.2022 г. с реф. № 021_RAC_0018491;
344,23 лева с ДДС, за която сума е издадена Фактура № ********** от 04.11.2022 г. по
Договор за наем на автомобил от 31.03.2022 г. с реф. № 021_RAC_0018491;
295,72 лева с ДДС, за която сума е издадена Фактура № ********** от 09.11.2022 г. по
Договор за наем на автомобил от 31.03.2022 г. с реф. № 021_RAC_0018491
Също така вещото лице изчислява, че дължимата неустойка съгласно условията на
договора възлиза на обща стойност 24 076,30 лв, разпределени както следва:
7089,89 лева с ДДС - договорна неустойка за забавено плащане на дължимата сума по
Фактура № ********** от 29.06.2022 г. по Договор за наем на автомобил от 31.03.2022
г. с реф. № 021_RAC_0018491;
6356,45 лева с ДДС - договорна неустойка за забавено плащане на дължимата сума по
Фактура № ********** от 29.07.2022 г. по Договор за наем на автомобил от 31.03.2022
г. с реф. № 021_RAC_0018491;
5549,67 лева с ДДС - договорна неустойка за забавено плащане на дължимата сума по
Фактура № ********** от 30.08.2022 г. по Договор за наем на автомобил от 31.03.2022
г. с реф. № 021_RAC_0018491;
4058,35 лева с ДДС - договорна неустойка за забавено плащане на дължимата сума по
Фактура № ********** от 31.10.2022 г. но Договор за наем на автомобил от 31.03.2022
г. с реф. № 021_RAC_0018491;
557,65 лева, с ДДС - договорна неустойка за забавено плащане на дължимата сума по
Фактура № ********** от 04.11.2022 г. по Договор за наем на автомобил от 31.03.2022
г. с реф. № 021_RAC_0018491;
464,28 лева, с ДДС - договорна неустойка за забавено плащане на дължимата сума по
Фактура № ********** от 09.11.2022 г. по Договор за наем на автомобил от 31.03.2022
г. с реф. № 021_RAC_0018491
Счетоводните документи представляват частни удостоверителни документи и като
такива по правило се ползват с доказателствена сила единствено по отношение на това, че
изявленията, които се съдържат в тях, изхождат от лицата, които са издатели на документа
5
съгласно чл. 180 от ГПК. Изключение от това правило е предвидено в чл. 55, ал. 1 от ТЗ вр. с
чл. 182 ГПК. Съгласно чл. 55 ТЗ: Редовно водените търговски книги и записванията в тях
могат да се приемат като доказателство между търговци за установяване на търговски
сделки. Въпросът дали търговските книги са редовно водени обаче подлежи на доказване от
търговеца, който се позовава на тях (така: Решение № 83 от 3.11.2017 г. на ВКС по гр. д. №
2383/2016 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова). Съгласно цитираните
разпоредби търговските книги продължават да бъдат частни документи, но те се ползват със
засилена доказателствена сила. Макар и тя да не е материална доказателствена сила, т.е. да
обвързва съда, доколкото чл. 182 ГПК изрично посочва, че отразените в тях факти се
преценяват заедно с останалия доказателствен материал по делото, все пак с тях може да се
докажат търговски сделки между търговци. Съгласно чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ търговските
дружества са търговци по правноорганизационната си форма без значение дали в
действителност извършват търговска дейност или не. Като съгласно чл. 286, ал. 1 ТЗ сделка,
сключена от търговец във връзка с упражняваното от него занятие, е търговска („субективна
търговска сделка”). Следователно в настоящия случай счетоводните документи – обект на
анализ на експертизата, са годно доказателствено средство за доказване на сключването на
процесния договор за наем, като те се подкрепят и от представения подписан договор между
страните по делото. С оглед на това съдът намира за установено възникването на валидно
облигационно отношение по Договор за наем на автомобил от 31.03.2022 г. с реф. №
021_RAC_0018491.
В заключението по обсъжданата експертиза вещото лице е изчислило, че общият
размер на дължимите възнаграждения по процесния договор за наем възлиза на 10 419,11
лв., разпределени по следния начин:
2444,79 лева с ДДС, за която сума е издадена Фактура № ********** от 29.06.2022 г.
по Договор за наем на автомобил от 31.03.2022 г. с реф. № 021_RAC_0018491;
2444,79 лева с ДДС, за която сума е издадена Фактура № ********** от 29.07.2022 г.
по Договор за наем на автомобил от 29.07.2022 г. с реф. № 021_RAC_0018491;
2444,79 лева с ДДС, за която сума е издадена Фактура № ********** от 31.03.2022 г.
по Договор за наем на автомобил от 31.03.2022 г. с реф. № 021_RAC_0018491;
2444,79 лева с ДДС, за която сума е издадена Фактура № ********** от 31.10.2022 г.
по Договор за наем на автомобил от 31.03.2022 г. с реф. № 021_RAC_0018491;
344,23 лева с ДДС, за която сума е издадена Фактура № ********** от 04.11.2022 г. по
Договор за наем на автомобил от 31.03.2022 г. с реф. № 021_RAC_0018491;
295,72 лева с ДДС, за която сума е издадена Фактура № ********** от 09.11.2022 г. по
Договор за наем на автомобил от 31.03.2022 г. с реф. № 021_RAC_0018491.
Предвид извършеното изменение на иска с молба от 29.01.2025 г. по делото е
назначена втора съдебно-счетоводна експертиза, според която описаните по-горе фактури са
били анулирани и на тяхно място са издадени нови със задължено лице Н. П. К. по
отношение на същите периоди, както следва:
2933,75 лева с ДДС, за която сума е издадена Фактура № ********** от 27.01.2025 г.
6
по Договор за наем на автомобил от 31.03.2022 г. с реф. № 021_RAC_0018491;
2933,75 лева с ДДС, за която сума е издадена Фактура № ********** от 27.01.2025 г.
по Договор за наем на автомобил от 29.07.2022 г. с реф. № 021_RAC_0018491;
2933,75 лева с ДДС, за която сума е издадена Фактура № ********** от 27.01.2025 г.
по Договор за наем на автомобил от 31.03.2022 г. с реф. № 021_RAC_0018491;
2933,75 лева с ДДС, за която сума е издадена Фактура № ********** от 27.01.2025 г.
по Договор за наем на автомобил от 31.03.2022 г. с реф. № 021_RAC_0018491;
413,08 лева с ДДС, за която сума е издадена Фактура № ********** от 27.01.2025 г. по
Договор за наем на автомобил от 31.03.2022 г. с реф. № 021_RAC_0018491;
354,86 лева с ДДС, за която сума е издадена Фактура № ********** от 27.01.2025 г. по
Договор за наем на автомобил от 31.03.2022 г. с реф. № 021_RAC_0018491.
Съответно общо дължимата сума е в размер на 12 502,93 лв. Вещото лице е
констатирало, че търговските книги на ищеца са редовно водени по отношение на процесния
договор за наем. Също така е констатирало извършени плащания от страна на Н. К. както
следва:
3. 2523, 02 лв. по фактура № **********/29.04.2022 г. за наем за месец 31.03.-30.04.2022
г.
4. 2151,41 лв. по фактура № **********/31.05.2022 г. за наем за месец 30.04.-31.05.2022 г.
5. 2444,79 лв. по фактура № **********/30.09.2022 г. за наем за месец 31.08.-30.09.2022 г.
На следващо място, вещото лице не е констатирало да е налице внесен депозит по
процесния договор за наем.
Съдът, като извърши преценка на заключението по съдебно-счетоводна експертиза, на
основание чл. 202 ГПК счита, че следва да кредитира така направените изводи, тъй като
заключението е изготвено обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е
отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по делото липсват доказателства, че то
е действало недобросъвестно или е заинтересовано от изхода на делото.
По отношение на извършените плащания настоящата инстанция счита, че същите не
следва да бъдат взети предвид, тъй като касаят наеми за периоди, които не се претендират от
ищеца.
Следователно настоящата съдебна инстанция счита, че са налице всички
предпоставки за уважаване на иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 228
ЗЗД предвид установяването на наличието на валидно облигационно отношение между
страните по делото, по силата на което ищецът е предоставил ползването на обекта на вещта
срещу възнаграждение. Предвид липсата на доказателства за изпълнение на задълженията за
плащане на наемна цена, настоящата съдебна инстанция приема, че исковете следва да бъдат
уважени изцяло.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
Предвид основателността на претенцията за главното вземане, настоящата инстанция
счита, че ответникът дължи и заплащане на мораторна лихва върху присъдените суми от
7
13.02.2025 г. до окончателното плащане.
По възражението за прихващане:
Предпоставките за валидно упражняване на правото на прихващане са: 1) да са
налице две еднородни вземания, 2) те да са насрещни, 3) активното вземане да е изискуемо и
4) активното вземане да е ликвидно. Извършеното в процеса, т. нар. „съдебно прихващане“,
изявление за прихващане е под условие, че предявеното с иска вземане ще бъде уважено
(Тълкувателно решение № 2 от 18.03.2022 г. по тълк. д. № 2 / 2020 г. на Върховен
касационен съд, ОСГТК). Предвид констатациите на вещото лице по назначената втора
съдебно-счетоводна експертиза за липса на предоставен депозит от страна на ответника,
кредитирани от настоящата инстанция, настоящия състав счита, че следва да отхвърли
възражението за прихващане поради недоказаност на активното вземане.
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират деловодни
разноски разполагат и двете страни.
Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че реално е
сторил такива, както следва: адвокатско възнаграждение в размер на 1140 лв., държавна
такса в размер на 1406,58 лв. и депозит за ССчЕ в размер на 250 лв., депозит за втора ССчЕ
в размер на 250 лв. Ответникът е направил възражение за прекомерност, което настоящата
инстанция счита за неоснователно, поради което следва да бъде отхвърлено. Предвид
фактическата и правна сложност на делото и необходимостта от извършване на множество
процесуални действия от името на ищеца, както и при съобразяване на размерите по
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - дв, бр. 14 от
2025 г.), настоящата инстанция счита, че уговореният и претендиран адвокатски хонорар е
пропорционален на извършените усилия. Следователно ищецът претендира разноски в общ
размер на 3 046,58 лв. Сборът от всички искове, вкл. и първоначално предявените искове за
неустойка, от които ищецът в последствие е извършен отказ е в размер на 37 248, 39 лв. От
така претендираните вземания настоящата инстанция следва да уважи единствено
вземанията за главница по договора за наем в размер на 12 502,93 лв. Следователно от
общия претендиран размер на разноските на ищеца следва да бъде присъдена сумата в
размер на 1 022,63 лв. съобразно уважената част от исковете.
По отношение на заплатени разноски на първоначалния ответник в размер на 1800
евро, равняващи се на 3520,62 лв., присъдени с Протоколно определение от 11.12.2024 г.
заедно с Определение за поправка на очевидна фактическа грешка от 20.12.2024 г.
Настоящата инстанция счита, че същите следва да бъдат възложени в тежест на ответника
на основание чл. 3 от ГПК вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК, тъй като той с станал причина за
завеждане на делото срещу GARNETS CONSULTING A.S. и съответно за извършване на
разноски от страна на ищеца поради прекратяване на делото спрямо първоначалния
ответник. Съгласно чл. 3 от ГПК: Участващите в съдебните производства лица и техните
представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват
предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Те са
8
длъжни да изнасят пред съда само истината. Посредством този текст законодателят е
уредил злоупотребата с право като институт в гражданския процес. В настоящия случай
ответникът е действал като мним представител на дружеството GARNETS CONSULTING
A.S., като в резултат на поведението му е било образувано настоящото съдебно
производство срещу дружеството. Макар и впоследствие същото да е било прекратено по
отношение на GARNETS CONSULTING A.S ищецът е бил осъден да заплати разноски, с
което е понесъл вреди. Настоящото инстанция счита, че поведението на ответника,
изразяващо се в заблуждаване на ищеца, че задължено лице е GARNETS CONSULTING
A.S., е недобросъвестно и противоправно, доколкото нарушава общата забрана да не се
вреди другиму. В рамките на настоящото производство ответникът – Н. К. първоначално е
действал като представител на GARNETS CONSULTING A.S., макар да не е разполагал с
представителна власт. По този начин той е действал в противоречие с интересите на
обществото (арг. от чл. 8, ал. 2 ЗЗД), доколкото с поведението си е създал привидност за
определено правно положени. По този начин е застрашил правната сфера на GARNETS
CONSULTING A.S. от неправомерно увреждане и в същото време поведението му е довело
до увреждане на имуществото на ищеца. В пряка причинно-следствена връзка с
недобросъвестното поведение на ответника Н. К. за ищеца – МП са настъпили вреди,
изразяващи се в претърпяна загуба в размер на възникналото задължение за заплащане на
разноски на първоначалния ответник в размер на 1800 евро. Следователно тези вреди следва
да бъдат обезщетени от ответника.
Ответникът претендира разноски в размер на 5050 лв., от които 4800 лв. адвокатско
възнаграждение и 250 лв. депозит за съдебно-счетоводна експертиза. Сборът от всички
искове, вкл. и първоначално предявените искове за неустойка, от които ищецът в
последствие е извършен отказ е в размер на 37 248, 39 лв. От така претендираните вземания
настоящата инстанция е прекратила производството по исковете за неустойка в общ размер
на 24 745,46 лв. поради което на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК на ответника следва да бъдат
присъдени разноски съобразно частта, за която производството е прекратено, в размер на
300 лв. Съображенията на съда са свързани с цялостното процесуално поведение на
ответника и неговия процесуален представител и като се съобрази чл. 3 ГПК. В тази
връзка съдът съобрази и константната съдебна практика за адвокатския хонорар,
като съобрази сложността на делото и свършената работа по него. Съгласно приетото
с решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване от
СРС, посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските
възнаграждения могат да служат като ориентир, но не са обвързващи за съда в
хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК. Дължимият размер се преценява от съда с оглед вида и
количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото,
при съобразяване с обстоятелството, че адвокатският труд е висококвалифициран и
следва да бъде справедливо овъзмезден. Виж О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 2204 от
30.04.2025 г. по дело № 4067 / 2024 III г.о. ВКС.
Така мотивиран, Софийският районен съд
9
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. П. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, р-н. „Овча
купел“, п.к. 1218, бул. „Цар Борис III“, № 152, „Витоша палас“, ап. Е32, да заплати на „МП”
ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Люлин, бул. Сливница
№ 444 на основание чл. 228 ЗЗД сумата в размер на 12 502,93 лв. /дванадесет хиляди
петстотин и два лева и деветдесет и три стотинки/, разпределена както следва:
2933,75 лева с ДДС, за която сума е издадена Фактура № ********** от 27.01.2025 г.
по Договор за наем на автомобил от 31.03.2022 г. с реф. № 021_RAC_0018491, ведно
със законната лихва от 13.02.2025 г. до окончателното плащане.
2933,75 лева с ДДС, за която сума е издадена Фактура № ********** от 27.01.2025 г.
по Договор за наем на автомобил от 29.07.2022 г. с реф. № 021_RAC_0018491, ведно
със законната лихва от 13.02.2025 г. до окончателното плащане.
2933,75 лева с ДДС, за която сума е издадена Фактура № ********** от 27.01.2025 г.
по Договор за наем на автомобил от 31.03.2022 г. с реф. № 021_RAC_0018491, ведно
със законната лихва от 13.02.2025 г. до окончателното плащане.
2933,75 лева с ДДС, за която сума е издадена Фактура № ********** от 27.01.2025 г.
по Договор за наем на автомобил от 31.03.2022 г. с реф. № 021_RAC_0018491, ведно
със законната лихва от 13.02.2025 г. до окончателното плащане.
413,08 лева с ДДС, за която сума е издадена Фактура № ********** от 27.01.2025 г. по
Договор за наем на автомобил от 31.03.2022 г. с реф. № 021_RAC_0018491, ведно със
законната лихва от 13.02.2025 г. до окончателното плащане.
354,86 лева с ДДС, за която сума е издадена Фактура № ********** от 27.01.2025 г. по
Договор за наем на автомобил от 31.03.2022 г. с реф. № 021_RAC_0018491, ведно със
законната лихва от 13.02.2025 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Н. П. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, р-н. „Овча
купел“, п.к. 1218, бул. „Цар Борис III“, № 152, „Витоша палас“, ап. Е32, да заплати на „МП”
ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Люлин, бул. Сливница
№ 444 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 1 022,63 лв. /хиляда двадесет и два
лева и шестдесет и три стотинки/, представляващи разноски за първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА Н. П. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, р-н. „Овча
купел“, п.к. 1218, бул. „Цар Борис III“, № 152, „Витоша палас“, ап. Е32, да заплати на „МП”
ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Люлин, бул. Сливница
№ 444 на основание чл. 3 ГПК сумата в размер на 1 800 евро. /хиляда и осемстотин евро/,
10
представляващи разноски, заплатени от ищеца на първоначалния ответник за
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „МП” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София,
р-н Люлин, бул. Сливница № 444, да заплати на Н. П. К., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. София, р-н. „Овча купел“, п.к. 1218, бул. „Цар Борис III“, № 152, „Витоша палас“,
ап. Е32, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК сумата в размер на 300, представляваща сторените
от ответника разноски в първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението до
страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 ГПК!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11