№ 19334
гр. София, 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
Гражданско дело № 20231110138476 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 17.07.2023 г., депозирана от З.
С. Н. с ЕГН ********** и П. С. Н. с ЕГН ********** срещу [фирма], ЕИК *****, с която са
предявени при условията на субективно съединяване отрицателни установителни искове по
чл. 439 ГПК, че ищцата З. С. Н. не дължи на ответното дружество сумата от 3,55 лв. –
главница, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в
топлоснабден имот – апартамент № 1, находящ се в [адрес], аб. № **** за периода от
01.03.2019 г. до 06.07.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 07.07.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането и сумата от 21, 36 лв. – присъдени съдебни разноски
по гр.д. № 50741/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 160 с-в, тъй като вземането е
погасено чрез прихващане по изпълнително дело № 20237900400341 по описа на ЧСИ М.
преди образуването на изп.д. № 1396/2023 г. на ЧСИ С. Я., както и че ищцата П. С. Н. не
дължи на ответното дружество сумата от 3,55 лв. –главница, представляваща стойност на
доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот – апартамент № 1, находящ се
в [адрес], аб. № **** за периода от 01.03.2019 г. до 06.07.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от 07.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 21, 36 лв. –
присъдени съдебни разноски по гр.д. № 50741/2022 г. по описа на Софийски районен съд,
160 с-в, тъй като вземането е погасено чрез прихващане по изпълнително дело №
20237900400341 по описа на ЧСИ М. преди образуването на изп.д. № 1396/2023 г. на ЧСИ
С. Я..
В исковата молба се твърди, че срещу З. С. Н. с ЕГН ********** и П. С. Н. с ЕГН
1
********** са издадени съответно изпълнителен лист № 6238 от 14.03.2023 г. и
изпълнителен лист № 6244 от 14.03.2023 г. по ч. гр. д. № 36954/2022 г. на СРС и
изпълнителен лист № 1376 от 06.04.2023 г. по гр. д. № 50741/2022 г. на СРС. Сумите по
издадените изпълнителни листи били прихванати с вземания на ищците към ответника по
изп. д. № 341/2023 г. на ЧСИ Р. М., като затова ищците направили изрично изявление до
съдебния изпълнител, който го е обективирал в поканата за доброволно изпълнение,
изпратена до [фирма]. Въпреки това ответникът образувал изп. д. 20238440401396 г. по
описа на ЧСИ С. Я., рег. № 844 КЧСИ и район на действие – Софийски градски съд. Молят
да се признае за установено, ищците не дължат на ответното дружество претендираните
суми, тъй като вземанията на [фирма] по изпълнителен лист № 6238 от 14.03.2023 г. и
изпълнителен лист № 6244 от 14.03.2023 г. по ч. гр. д. № 36954/2022 г. на СРС и
изпълнителен лист № 1376 от 06.04.2023 г. по гр. д. № 50741/2022 г. на СРС са погасено
чрез прихващане преди образуването на това изпълнително дело. Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от [фирма], ЕИК
*****. Ответникът намира предявените искове за неоснователни и оспорва твърдяното
прихващане с доводите, че липсвало изявление за прихващане и същото не било стигнало до
адресата. Моли искът да се отхвърли. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал.
5 ГПК.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след
като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното
основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
В случая в тежест на ищците е било да установят, че в полза на [фирма] са
издадени изпълнителни листове, вземанията по който са включени процесните суми, както и
да докажат твърдените от тях положителни факти за извършване на извънсъдебно
прихващане и уведомяване за това на [фирма]. В тежест на ответника е било да докаже да
докаже съществуването на задължението на ищците.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че с
Решение№13451 от 24.11.2022 г. по гр.д. № 50471/2022 г.по описа на СРС, 160 с-в е
признато за установено по предявения от името на [фирма] против З. С. Н.иск с правно
основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155
от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че З. С. Н., дължи в полза на [фирма] сумата
от 3,55 лева, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в
топлоснабден имот, представляващ апартамент № 1, находящ се в [адрес], абонатен № ****,
за периода 01.03.2019 г. – 06.07.2019 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 07.07.2022 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за
2
изпълнение на парично задължение от 13.07.2022 г. по гр.д. № 36954/2022 г. по описа на
СРС, 160 състав, предявеният иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124
от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД е
отхвърлен за разликата над уважения размер от 3,55 лева до пълния предявен размер от
170,79 лева и за периода 01.05.2018 г. – 28.02.2019 г. Със същото решение е признато е за
установено по предявения от името на [фирма] против П. С. Н., ЕГН: ********** иск с
правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и
чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че П. С. Н. дължи в полза на [фирма],
сумата от 3,55 лева, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в
топлоснабден имот, представляващ апартамент № 1, находящ се в [адрес], абонатен № ****,
за периода 01.03.2019 г. – 06.07.2019 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума
считано от 07.07.2022 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 13.07.2022 г. по гр.д. № 36954/2022 г. по описа на
СРС, 160 състав, предявеният иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124
от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД за
разликата над уважения размер от 3,55 лева до пълния предявен размер от 170,79 лева и за
периода 01.05.2018 г. – 28.02.2019 г. е отхвърлен. С това решение З. С. Н. и П. С. Н. са
осъдени да заплатят в полза на ищеца [фирма] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
42,71 лева, представляваща разноски в исковото производство по гр.д. № 50741/2022 г. по
описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от исковете,а [фирма] е
осъдена на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на З. С. Иванова сумата от 181, 66 лв. –
съдебни разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете. С Решение №
505/11.01.2023 г. по гр.д. № 50741/2022 г. по описа на СРС, 160 с-в е допусната поправка на
очевидна фактическа грешка в Решение№13451 от 24.11.2022 г. по гр.д. № 50471/2022 г.по
описа на СРС, 160 с-в и [фирма] е осъдена на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на П. С.
Н. сумата от 181, 66 лв. – съдебни разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
От приложените писмени доказателства и преписа от изп.д. № 20237900400341 по
описа на ЧСИ Р. М. се установява, че посоченото изпълнително дело е образувано по молба
на взискателката З. С. Н. от 14.02.2023 г., към която е приложен изпълнителен лист от
09.02.2023 г, издаден по гр.д. № 50741/2022 г. по описа на СРС, 160 с-в, с който [фирма] е
осъдено да й заплати сумата от 181, 66 лв., представляваща съдебни разноски. По делото се
съдържа изпратена с изх.№ 8474/17.02.2023 г. покана за доброволно изпълнение до
длъжника, с която [фирма] е поканено да заплати задължение по изпълнителното дело в общ
размер на 599, 77 лв., включващо главница (присъдени разноски в размер на 181, 66 лв.),
адвокатски хонорар по изпълнителното дело в полза на взискателя – 250 лв., такси и
разноски по изпълнителното дело в размер на 215 лв. Дружеството длъжник е уведомено, че
въз основа на молба на взискателя от дължимата по изпълнителния лист сума е
приспадната сумата от 46,89 лв., представляваща главница 3, 55 лв. със законна лихва,
считано от 07.07.2022 г. до окончателното изплащане, която към 03.03.2023 г. е в размер на
0, 63 лв. и 42, 71 лв. – разноски по делото. Видно от приложената разписка поканата е
връчена на длъжника на 21.02.2023 г. Търсената с поканата сума представлява разликата
3
между подробно посочените суми по пера и сумата, която е съдебно призната на [фирма] по
същото изпълнително основание, по което е издаден и изпълнителния лист на З. С. Н. и за
която сума взискателката е заявила, че е извършено прихващане по реда на чл. 103 ЗЗД още
в молбата за образуване на изпълнителното дело. С разпореждане от 14.03.2023 г. на
основание чл. 433, ал. 2 ГПК производството по изпълнителното дело е прекратено.
От приложените писмени доказателства и преписа от изп.д. № 20237900400340 по
описа на ЧСИ Р. М. се установява, че посоченото изпълнително дело е образувано по молба
на взискателката П. С. Н. от 14.02.2023 г., към която е приложен изпълнителен лист от
09.02.2023 г, издаден по гр.д. № 50741/2022 г., по описа на СРС, 160 с-в, с който [фирма] е
осъдено да й заплати сумата от 181, 66 лв., представляваща съдебни разноски. По делото се
съдържа изпратена с изх.№ 8455/17.02.2023 г. покана за доброволно изпълнение до
длъжника, с която [фирма] е поканено да заплати задължение по изпълнителното дело в общ
размер на 642,48 лв., включващо главница (присъдени разноски в размер на 181, 66 лв.),
адвокатски хонорар по изпълнителното дело в полза на взискателя – 250 лв., такси и
разноски по изпълнителното дело в размер на 215 лв. Дружеството длъжник е уведомено, че
въз основа на молба на взискателя от дължимата по изпълнителния лист сума е
приспадната сумата от 4,18 лв., представляваща главница 3, 55 лв. със законна лихва,
считано от 07.07.2022 г. до окончателното изплащане, която към 03.03.2023 г. е в размер на
0, 63 лв. Търсената с поканата сума представлява разликата между подробно посочените
суми по пера и сумата, която е съдебно призната на [фирма] по същото изпълнително
основание, по което е издаден и изпълнителния лист на П. С. Н. и за която сума
взискателката е заявила, че е извършено прихващане по реда на чл. 103 ЗЗД още в молбата
за образуване на изпълнителното дело. Видно от приложената разписка поканата е връчена
на длъжника на 21.02.2023 г. С разпореждане от 13.03.2023 г. на основание чл. 433, ал. 2
ГПК производството по изпълнителното дело е прекратено.
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата,
че в полза на [фирма] е издаден изпълнителен лист от 14.03.2023 г. по ч.гр.д. № 36954/2022
г. по описа на СРС, 160 с-в, с който З. С. Н. е осъдена да заплати на [фирма] сумата от 3, 55
лв. – представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден
имот, представляващ апартамент № 1, находящ се в [адрес], аб. № **** за периода от
01.03.2019 г. до 06.07.2019 г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано
то 07.07.2022 г. до окончателното й изплащане, както и изпълнителен лист от 14.03.2023 г.
по ч.гр.д. № 36954/2022 г. по описа на СРС, 160 с-в, с който П. С. Н. е осъдена да заплати на
[фирма] сумата от 3, 55 лв. – представляваща стойност на доставена и потребена топлинна
енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент № 1, находящ се в [адрес], аб. №
**** за периода от 01.03.2019 г. до 06.07.2019 г., ведно със законната лихва върху
горепосочената сума, считано то 07.07.2022 г. до окончателното й изплащане и
изпълнителен лист от 06.04.2023 г. по гр.д. № 50741/2022 г. по описа на СРС, 160 с-в, с
който З. С. Н. и П. С. Н. са осъдени да заплатят на [фирма] сумата от 42, 71 лв. –
представляваща съдебни разноски в исковото производство. Въз основа на тези
4
изпълнителни листи и подадената молба от 17.05.2023 г. на [фирма] е образувано изп.д. №
20238440401396 по описа на ЧСИ С. Я.. Видно от приложения по делото заверен препис от
изпълнителното дело в него се съдържа молба от 09.06.2023 г., подадена от адв. З.
Обидимска в качеството й на процесуален представител на длъжниците З. С. Н. и П. С. Н..
В молбата са посочени обстоятелства относно образуваните и прекратени изп.д. по описа на
ЧСИ Р. М., заявено е, че вземанията на взискателя в настоящото изпълнително дело са
погасени чрез прихващане преди образуване на настоящото изпълнително дело и е поискано
същото да бъде прекратено. По делото е постъпило становище на взискателя [фирма] за
неоснователност на направеното искане и същото е оставено без уважение от съдебния
изпълнител.
При така установените обстоятелства, настоящият състав намира, че
исковете за основателни и доказани.
По делото се установи, че между страните са били налице насрещни изискуеми и
ликвидни парични вземания. П. С. Н. и З. С. Н. са подали молби и въз основа на тях и
издадените им изпълнителни листове са образувани изп.д. 340/2023 г. и изп.д. 341/2023 г. по
описа на ЧСИ Р. М.. Видно от изпратени покани за доброволно изпълнение, които
безспорно са получени от длъжника [фирма] дружеството е уведомено за волята на П. С. Н.
и З. С. Н. за прихващане на насрещните задължения. Само по себе си прихващането на
съдебно признати вземания, които не попадат сред изброените в чл. 105 ЗЗД, представлява
едностранно изявление и не се изисква съгласие от насрещния длъжник, респ. кредитор.
Съгласно чл. 104, ал. 2 ЗЗД двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-
малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши. По тази причина и
съдебният изпълнител по изп.д. № 340/2023 г. и изп.д. 341/2023 г., двете по описа на ЧСИ Р.
М., е изпратил покана за доброволно изпълнение до длъжниците за суми, от които са
прихванати дължимите в полза на длъжника вземания от взискателите.
Обстоятелството, че в поканата е използван глаголът „приспадам“ вместо правният
термин „прихващам“ не може да обуслови невалидност на извършеното прихващане. От
съдържанието на поканите за доброволно изпълнение несъмнено става ясно, че волята на
взискателите е била именно да бъдат прихваните насрещните им задължения. Още повече в
самата покана подробно е описан изпълнителният титул и изпълнителното основание, въз
основа на който е издаден., т.е. при положена добросъвестна грижа длъжникът [фирма]
веднага може да разбере какво представляват прихванатите суми. Още повече, че същият е
разполагал с 14-дневен срок за доброволно изпълнение и в случай на необходимост е могъл
да направи справка по изпълнителното дело и да установи какво представляват насрещните
задължения на П. С. Н. и З. С. Н., а и самите вземания на страните главница и разноски по
едно и също гражданско дело.
Изп.д. № 20238440401396 по описа на ЧСИ С. Я. е образувано след като
задълженията на П. С. Н. и З. С. Н. са погасени. Към момента на образуване на
изпълнителното дело те не дължат на „Топлофикация София“ присъдените с
изпълнителните листове от 14.03.2023 г. суми, поради което и предявените отрицателни
5
установителни искове са основателни и следва да бъдат уважени. Следва да се отбележи
още, че предявяването на исковете по чл. 439 ГПК е единствената процесуална възможност
за защита на длъжниците, доколкото съдебният изпълнител не разполага с компетентност да
прецени дали са настъпили материалноправните последици на прихващането.
По разноските
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника
следва да бъдат присъдени и сторените от ищците разноски както следва: 100 лв. държавна
такса, 600 лв. – адвокатски хонорар, платен общо от ищците по 300 лв. на всяка и 5 лв. –
такса за издаване на обезпечителна заповед.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 ГПК по отношение на
[фирма], ЕИК *****, със седалище и адрес на управление [адрес], че З. С. Н. с ЕГН
********** с адрес в [адрес], НЕ ДЪЛЖИ на [фирма], ЕИК ***** сумата в размер на 3,55
лв. –главница, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в
топлоснабден имот – апартамент № 1, находящ се в [адрес], аб. № **** за периода от
01.03.2019 г. до 06.07.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 07.07.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането и сумата от 21, 36 лв. – присъдени съдебни разноски
по гр.д. № 50741/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 160 с-в, тъй като вземането е
погасено чрез прихващане по изпълнително дело № 20237900400341 по описа на ЧСИ М.
преди образуването на изп.д. № 1396/2023 г. на ЧСИ С. Я..
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 ГПК по отношение на
[фирма], ЕИК *****, със седалище и адрес на управление [адрес], че П. С. Н. с ЕГН
********** с адрес в [адрес], НЕ ДЪЛЖИ на [фирма], ЕИК ***** сумата в размер на 3,55
лв. –главница, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в
топлоснабден имот – апартамент № 1, находящ се в [адрес], аб. № **** за периода от
01.03.2019 г. до 06.07.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 07.07.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането и сумата от 21, 36 лв. – присъдени съдебни разноски
по гр.д. № 50741/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 160 с-в, тъй като вземането е
погасено чрез прихващане по изпълнително дело № 20237900400341 по описа на ЧСИ М.
преди образуването на изп.д. № 1396/2023 г. на ЧСИ С. Я..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК [фирма], ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление [адрес] да заплати З. С. Н. с ЕГН ********** с адрес в [адрес] сума в
размер на 352, 50 лева разноски по производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК [фирма], ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление [адрес] да заплати П. С. Н. с ЕГН ********** с адрес в [адрес] сума в
6
размер на 352,50 лева разноски по производството.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на препис с
въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7