Решение по адм. дело №1355/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС.

Образувано е по жалба на С. Б. Г., [ЕГН], чрез адв.З., против заповед № Л-03-353#1/11-06.2025 г. на Зам.главен директора на ГДИН при Министерство на правосъдието, за преместването му от Затвора Пловдив в Затвора Пазарджик за доизтърпяване на наказанието.

Твърди се, че оспорената заповед не е обоснована от наличието на фактически обстоятелства за разпореденото преместване, както и, че липсват каквито и да било доказателства за съществуването на някоя от материално-правните предпоставки по чл.62, ал.1 ЗИНЗС за постановяване на заповед за преместване.

Заема се и тезата, че преместването на Г. в Затвора Пазарджик би затруднило възможността на възрастните му родители да го посещават, както и свижданията с малолетния му син.

Иска от съда да бъде отменена оспорената заповед като незаконосъобразна и лишена от основание.

В съдебно заседание жалбата се поддържа.

Претендират се разноски.

За ответника, Заместник Главен директор на ГД "ИН" [населено място], се представя писмено становище, позоваващо се на правилата за разпределение на лишените от свобода в местата за изтърпяване на наказанието, според постоянният им адрес и оспорва да е налице необходимост да се доизтърпи наказанието в Затвора в Пловдив.

Иска от съда да бъде отхвърлена жалбата като счита, че привеждането на присъдата в изпълнение с настаняване на осъдения в Затвора Пловдив не изключва правомощието на Главния директор на ГД "ИН" [населено място] да разпредели първоначално лицето в друг Затвор съгласно изискванията на чл.43, ал.4 ЗИНЗС.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на процесното оспорване е заповед № Л-03-353#1/11.06.2025 г. на Зам.главен директора на ГДИН, с която, на основание чл.58, т.2 ЗИНЗС е наредено лишеният от свобода С. Б. Г., строг режим, закрит тип, да бъде настанен в затвора [населено място] за доизтърпяване на наложеното наказание.

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 12.06.2025 г., жалбата срещу нея е подадена на 26.06.2025 г., в законоустановения срок от лице, чиито права и законни интереси се засягат с нея, което я прави допустима. Разгледана по същество е основателна.

Присъдата по НОХД № 2687/2025 г на РС Пловдив е приведена в изпълнение на 22.05.2025 г, чрез настаняване на жалбоподателя в Затвора Пловдив, което е действие по разпределение по смисъла на чл. 58 ЗИНЗС вр. с чл. 25 от ППЗИНЗС и при неговото извършване се съобразява реда, установен от Главния директор на ГД "ИН" [населено място] за съобразяване на постоянния адрес на лицето и минималната жилищна площ. След първоначалното разпределение и настаняване на лицето в затвор/затворническо общежитие започва изпълнението на наказанието, поради което с оспорената заповед се разпорежда преместване от един затвор в друг. Разпореждането да бъде настанен жалбоподателя в Затвора в [населено място] не може обективно да се изпълни без неговото преместване от Затвора в [населено място], поради което и в самата заповед е указано на Началника на Затвора Пловдив да уведоми ГДИН за преместването на лицето, а този в Пазарджик да уведоми ГДИН за неговото постъпване. След като се касае за случай на преместване, то приложимият материален закон – основанието, въз основа на което може да се разпореди преместване, е този по чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС. Заповедта за преместване не е мотивирана с нито едно от основанията по чл. 62 от ЗИНЗС, които са изключително изброени, а що се отнася до контактите с лицата, с които се провежда свиждане, то следва да се укаже, че в тези случаи преместването е по молба именно на близките, или на лишения от свобода. Необходимостта да се спази чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС – минимална жилищна площ, изисква да се съобрази и желанието на лишения от свобода. Постоянният адрес на жалбоподателя и родителите му в [населено място] поле, област Пловдив, е от значение за контактите с близките и това важно съображение се конкурира с изискването за минимална жилищна площ, но и двете се съобразяват при привеждане на присъдата в изпълнение, когато се извършва действието по разпределение на лицата, осъдени на лишаване от свобода. Пропусне ли се този момент, вече се касае до случай на преместване и следва да се посочат факти, имащи правното значение на основание по чл. 62 от ЗИНЗС. Същите са лимитативно изброени и в конкретния случай не е посочена нито една налична законова предпоставка, която да налага издаване на заповед за преместване на лишения от свобода. Липсата на материално-правните предпоставки за постановяване на процесния акт го правят незаконосъобразен, което налага неговата отмяна на това основание.

Само за пълнота – заповедта е валиден административен акт като издадена от заместник на Главния директор на ГДИН, на който по силата на чл. 62, ал. 5 от ЗИНЗС могат да се делегират правомощия за издаване на заповеди за преместване, без тези за прилагане на основанието по чл. 62, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС. Отново само за яснота – привеждането на наказанието "лишаване от свобода" в изпълнение се извършва от прокурора – чл. 416, ал. 2 от НПК, а задържането и отвеждането на лицето до мястото за изпълнение на наказанието е дължимо от службите на Министерство на правосъдието, които следват реда за разпределение, утвърден от ГД на ГДИН и заповед не се издава. Редът за първоначално настаняване се изпълнява без заповед на ГД на ГДИН за настаняване на всяко конкретно лице, защото това е редът, по който се извършва действието по чл. 418 от НПК спрямо всички осъдени лица.

При този изход на делото на жалбоподателя се следват доказаните и претендирани разноски, които се констатираха в размер на 10 лева ДТ и 500 лева заплатен адвокатски хонорар.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС, Административен съд Пловдив

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ заповед № Л-03-353#1/11.06.2025 г. на Зам.главен директора на ГДИН.

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" да заплати на С. Б. Г., [ЕГН], сумата от 510 /петстотин и десет/ лева разноски по делото.

Решението е окончателно.