РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. Троян, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - НАКАЗАТЕЛЕН, в
публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светла Ив. Иванова
при участието на секретаря Кремена Н. Раева
като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Административно
наказателно дело № 20244340200222 по описа за 2024 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба, подадена от И. Х. Д. от с.***, обл. Ловешка, срещу Наказателно
постановление № 239/15.08.2024г., издадено от инж. И.П.С. –Директор на
Регионална Дирекция по горите гр. Ловеч, с което за нарушение по чл.104,
ал.1, т.5 от Закона за горите е наложено административно глоба в размер на
500/петстотин/ лева и за нарушение по чл.108, ал.1, т.1 от Закона за горите е
наложено административно наказание - глоба в размер на 500.00 лева.
В жалбата се сочи, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и моли да бъде отменено. Твърди се, че не е извършено
нарушение на посочените по горе разпоредби от Закона за горите. Подробно
са изложени твърдения, че извършената сеч на 5 броя дървета от акация,
немаркирани с контролна горска марка не отговаря на истината. Сочи, че
действията не са били злонамерени, а с цел добИ.е на „колове от дървесен вид
акация за лични нужди, а именно очертаване на земеделски парцел с цел
предпазване от животни и хора – злонамерени“.
В съдебно заседание жалбоподателят И. Х. Д., се представлява от адв. С.
С. от АК - Ловеч, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения,
доразвити в проведеното заседание по същество. Навеждат се доводи, че
атакуваното наказателно постановление е издадено при съществени
нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Оспорва
компетентността на административнонаказващия орган.
Административнонаказващия орган Директор на Регионална Дирекция
по горите гр. Ловеч в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт П..
1
Поддържа становището за неоснователност на жалбата и моли наказателното
постановление да бъде потвърдено. По съществото на спора представят
писмено изложение, в което се сочи, че е доказано по безспорен и
категоричен начин извършването на административно нарушение, неговият
извършител и вината му. Моли да бъде постановен съдебен акт, с който НП да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
За Районна прокуратура - Ловеч, Териториално отделение – Троян,
представител не се явява в съдебно заседание.
Анализът на събраните по делото доказателства налага извод за
установеност на следната фактическа обстановка:
Жалбата против атакуваното НП е подадена в законоустановения 14-
дневен срок от лице, имащо право на обжалване и същата е процесуално
допустима.
Административнонаказателното производство е започнало на 12.04.2024
г. със съставянето на Акт за установяване на административно нарушение,
серия Б00А2022, №001372 , за това, че на дата 05.04.2024 г. в 11.45 часа, в
землището на с. ***, община Троян, отдел 284, подотдел „а“, държавна горска
територия, на място с географски координати: 42.944236 – северна ширина и
24.814285 – източна дължина в непосредствена близост до асфалтов път с. ***
- с.Велчево, е извършена сеч на 5-пет броя дървета от акация, немаркирани с
контролна горска марка и без издадено разрешително за сеч. Сечта била
извършена с моторен трион „ЩИЛ MS-362“, в отдел 284 „а“, като били
добити от отсечените дърва общо 0,8 пр. куб.м.
Нарушението е извършено на територията на РДГ-Ловеч, а именно: в
землището на с. ***, община Троян, отдел 284, подотдел „а“, държавна горска
територия, на място с географски координати: 42.944236 – северна ширина и
24.814285 – източна дължина.
Актът е съставен от подписалия се актосъставител – Й. Х. Х. и в
присъствието на свидетелите К. А. и З. З. и тримата на длъжност „горски
инспектор“ към ИАГ РДГ-Ловеч.
Актът е подписан от нарушителя, като същият е получил и препис от
него.
Въз основа на АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление № 239/15.08.2024 г. на директора на Регионална дирекция по
горите гр.Ловеч, с което за нарушение на чл.104, ал.1, т.5 от Закона за горите е
наложено административно глоба в размер на 500/петстотин/ лева и за
нарушение по чл.108, ал.1, т.1 от Закона за горите е наложено
административно наказание - глоба в размер на 500.00 лева. Жалбоподателят
депозирал писмени възражения пред административнонаказващия орган
срещу съставения му АУАН по реда на чл.44 ал.1 ЗАНН.
В издаденото НП е възприета същата фактическа обстановка, както и в
съставения АУАН.
При обжалване на НП пред РС-Троян са допуснати до разпит
актосъставителят и свидетелите, посочени в АУАН. Въз основа на така
събраните гласни доказателства от показанията на свидетелите Й. Х. -
актосъставител и свидетелите К. А. и З. З. се формира изводът, че на
посочената в АУАН дата е съставен актът в присъствие на жалбоподателя-
нарушител за това, че при извършена проверка на 05.04.2024 г. в 11.45 часа, в
2
землището на с. ***, община Троян, отдел 284, подотдел „а“, държавна горска
територия, на място с географски координати :42.944236 – северна ширина и
24.814285 – източна дължина в непосредствена близост до асфалтов път с.
***-с.Велчево, Д. е добил с моторен трион „ЩИЛ MS-362“ 5-пет броя дървета
от акация или общо 0,8 пр. куб.м., немаркирани с контролна горска марка и
без издадено разрешително за сеч.
При гореустановената фактическа обстановка съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от
законодателя преклузивен срок и срещу наказателно постановление от
категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
Процедурата по установяването на административно нарушение,
издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в
ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл.84 от ЗАНН,
препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК.
Разглеждайки жалбата по същество, съдът изследва правилното приложение
на материалния и процесуалния закон.
Данните, в приложените по делото писмени материали сочат, че
обжалваното постановление е било връчено на жалбоподателя на датата
23.08.2024г.. Жалбата против същото (според отрезените в нея входящ номер и
дата) е постъпила в Районен съд Троян на 04.09.2024година, в рамките на
определения с чл. 59 от ЗАНН четиринадесет дневен срок, започнал
(съобразно указаното в чл. 84 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от
деня, следващ този за получаване на препис от него.
С оглед на изложеното по-горе и поради обстоятелството, че жалбата е
подадена от правоимащо лице, тя следва да се приеме за процесуално
допустима, но разгледана по същество – за неоснователна по отношение на
искането за отмяна на наказателното постановление, поради следните
съображения:
От приложените по делото писмени доказателства и от разпита на
свидетелите в съдебното заседание, безспорно се установи, че жалбоподателят
е извършил административното нарушение, за което е наказан с НП №
239/15.08.2024година. Видно от съдържанието на обжалваното наказателно
постановление, нарушението, което се вменява на жалбоподателя се изразява в
това, че на 05.04.2024 г. в землището на с. ***, област Ловешка, отдел 284,
подотдел „а“, държавна горска територия, на място с географски координати
:42.944236 – северна ширина и 24.814285 – източна дължина, в
непосредствена близост до асфалтов път с. ***-с.Велчево, И. Х. Д. добил с
моторен трион, 0,8 пространствени куб. метър дърва за огрев, от вида акация,
без дървесината да е маркирана с КГМ.
Законосъобразността на всяко едно наказателно постановление се
предпоставя от тази на акта за установяване на нарушението, което се
санкционира чрез него. Той следва да бъде съобразен с определени
изисквания, посочени в чл. 42, т. 1-10 от ЗАНН, между които е и това да
съдържа описание на нарушението и на обстоятелствата, при които то е било
осъществено. Актът отговаря на изискванията не само за датата и мястото, на
които нарушението е било извършено (и установено), но и в какво точно се е
изразило то. Наличието на същото може да се приеме за безспорно от
3
фактическа страна, тъй като по него е безспорно установено, че
жалбоподателят е извършил административното нарушение, за което е
наказан. На 05.04.2024 г. Х. е извършил сеч на 5-пет броя дървета от акация,
немаркирани с контролна горска марка и без издадено разрешително за сеч,
като по този начин е нарушил чл.104, ал.1, т.5 от Закона за горите и чл.108,
ал.1, т.1 от Закона за горите.
Налице е идентичност между описаното като нарушение и
предвиденото в правната норма като правна квалификация на нарушението.
Относно възражението на жалбоподателя, че компетентен
административнонаказващ орган би следвало да е Агенция пътна
инфраструктура, настоящият съдебен състав счита за неоснователно, тъй като
мястото на нарушението е категорично и конкретно установено от
приложените по делото писмени документи - извадката от КККР, от която е
установимо, че отдел 284, подотдел „а“ е държавна горска територия на ДТС-
Троян. Мястото на нарушението е индивидуализирано с географски
координати, установени по надлежен ред с GPS устройство, като държавна
горска територия.
С оглед направените възражения от жалбоподателя, съдът е изискал
справка от АПИ, ОУ – Ловеч, от която се установява, че отсечката между с.
*** и с. Велчево е част от републикански път III-3505 „(о.п. Ловеч - Троян) -
Казачево - С.о - *** – Велчево- третокласен път, част от Републиканската
пътна мрежа на България, преминаващ изцяло по територията на Ловешка
област. Съгласно чл. 5 от Закона за пътища „Обхватът на пътя е площта,
върху която са разположени земното платно и ограничителните ивици от
двете му страни, заедно с въздушното пространство над него на височина,
определена с нормите за проектиране на пътищата. Широчината на
обхвата на пътя извън населените места и в границите на урбанизираните
територии с нерегулирани съседни терени се определя с проекта на пътя".
Съгласно чл. 6 от Закона за пътищата " републиканските и общинските
пътища имат от двете си страни ограничителна строителна линия, която
се разполага на 50 м при автомагистралите, на 25 м при останалите
републикански пътища и на 10 м при общинските пътища, измерена
хоризонтално и перпендикулярно на оста на пътя от края (ръба) на
платното за движение или на лентата за аварийно спиране. Когато
ограничителната строителна линия попада в обхвата на пътя, тя се
измества и се разполага по външния край на ограничителната ивица. В
границите на урбанизираните територии ограничителната строителна
линия се определя с устройствените и застроителните планове''.
От показанията на свид. Й. Х. се установява, че отсечените дървета са
били на разстояние 10-20 метра от пътя. Свидетелят К. А. твърди, че мястото
на нарушението е в държавна горска територия на ДГС-Троян, отдел 284,
подотдел „а“, установено посредством извършено замерване с GPS
устройство. Свидетелят уточнява, че отсечените дървета били разпръснати на
голяма територия, но разстоянието от пътя, до мястото на което се намирали е
било повече от 5 метра.
Предвид събраните по делото доказателства и най-вече липсата на
такива, подкрепящи твърденията на жалбоподателя, съдът намира, че след
внимателен анализ на същите не следва да се кредитират твърденията на
жалбоподателя и същите представляват защитна теза, както пред служителите
4
на РДГ, така и в настоящото производство. По същество не се оспорва от
жалбоподотеля факта на сечта, както и липсата на разрешително за това, още
повече, че Д. е признал нарушението си, като е започнал плащане на глобата и
е направил волеизявление, че желае наложеното наказание да изплаща на
вноски / л.27/. Твърдението на жалб. Д., заявено и в проведеното на
29.11.2024г. открито с.з., че е извършвал санитарно - прочистваща сеч, с цел
добив на колове, се оспорва от показанията на свидетелите Й. Х. и К. А., които
заявяват, че отсечените дървета са били с различна дебелина, като е имало и
такива с диаметър 10-15 -20сантиметра, което е далеч над възприетите 3
сантиметра по БДС, за да се счита, че отсечената дървесина е за друга цел,
различна от наказуемото по Закона за горите.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, като обективни
и достоверни, кореспондиращи един спрямо друг, както и на събраните
писмени доказателства.
Следва да бъде отбелязано, че извършването на санитарно -
прочистваща сеч се осъществява при строго установени нормативни
изисквания. В Наредба № 8 от 5 август 2011 г. за сечите в горите, издадена от
министъра на земеделието и храните са определени видовете сечи и методите
за тяхното провеждане; условията и редът за провеждане на сечите; правилата
за маркиране на насажденията, предвидени за сеч, и изготвяне на
съпровождащите документи; условията и редът за издаване на позволителното
за сеч; системата от режими и мерки за стопанисване на горите, попадащи в
горските типове природни местообитания, включени в европейската
екологична мрежа Натура 2000; условията и редът за провеждане на сечите в
границите на корекции на реки и специфични изисквания при провеждане на
сечи в защитни и специални горски територии; условията и редът за
изготвяне, издаване и одобряване на план-извлеченията и предписанията;
условията и редът за провеждане на сечи в изключителни случаи. В чл.1
ал.2 изрично е посочено, че „Наредбата се прилага за всички гори и горски
територии независимо от тяхната собственост с изключение на тези по чл. 2,
ал. 3 от Закона за горите.
В Чл. 45. (2) от същата наредба е регламентирано, че за извършване на
сечта е необходимо: 1. (доп. - ДВ, бр. 63 от 2013г., в сила от 16.07.2013г.)
насаждението да е маркирано, освен при провеждане на сеч без материален
добив, главосечна сеч, както и сеч в насаждения по чл. 88, ал. 5 от Закона за
горите; 2. (доп. - ДВ, бр. 91 от 2023 г., в сила от 31.10.2023 г.) да е издадено
позволително за сеч, освен при провеждане на сечи в изключителни случаи по
смисъла на § 1, т. 57 от допълнителната разпоредба на Закона за горите, които
обстоятелства не са налице в настоящият казус.
Идеята на законодателя е сечите, които са регламентирани като
лесовъдска дейност да се провеждат при спазване на принципите за
природосъобразно, многофункционално и устойчиво стопанисване на горите
и изискванията за поддържане, опазване и възстановяване на биологичното
разнообразие в тях. /чл.3 Наредба № 8 от 5 август 2011г. за сечите в горите/,
като всички тези дейности се провеждат за възобновяване, отглеждане,
подобряване състоянието на горите и за постигане на целите, заложени в
горскостопанските планове и програми.
Изложеното по-горе мотивира съдът да приеме, че жалбоподателят е
осъществил изпълнителното деяние на вмененото му административно
5
нарушение – добив на дървесина без да е маркирана с КГМ. Нарушението е
установено според нормативно предвидения в ЗАНН ред, като от компетентен
по смисъла на закона орган е издадено и обжалваното наказателно
постановление, което съдържа и необходимите данни, визирани в
разпоредбата на чл. 57 ал.1 т.5 вр. с чл.6 от ЗАНН,с което то е санкционирано
впоследствие от него. Освен за определена правилно по вид с оглед на
правилно изведената квалификация на нарушението и правно-организационна
форма на съответния нарушител, съдът намери наложената за нарушението
имуществена санкция за законосъобразна по отношение на нейния размер.
Санкционната част на разпоредбата на чл.266, ал.1,предл.първо от ЗГ
предвижда административно наказание „глоба” в размер от 500 до 5 000 лева,
като в случая АНО е наложил глоба в минимален размер по 500 лева за всяко
констатирано нарушение. Относно наложената санкция в минималния размер,
съдът намира, че същата е адекватна и ще изиграе своята превантивна роля.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че процесното нарушение не
съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото такива
са нарушенията, които се отличават с по-ниска степен на обществена опасност
от обичайните нарушения от същия вид /арг. от чл. 93, т. 9 от НК, във вр. чл.
11 от ЗАНН/. В конкретния случай не са установени обстоятелства, сочещи, че
въпросното нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност от
обичайните. Законодателят, имайки предвид, че се касае до обществени
отношения, свързани със създаване опасност за опазването, стопанисването и
ползването на горските територии, за да въздейства възпиращо и да не се
достига до вредни последици, е предвидил този състав на нарушение и
съответно размер на санкцията.
В този смисъл не са налице основания за приложение разпоредбата
на чл. 28 ЗАНН.
Изложените по-горе аргументи мотивират състава да приеме, че не са
налице основания, които да налагат отмяната или изменяването на
обжалваното постановление и счита, че следва да го потвърди.
По разноските:
Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК.
В случая, с оглед изхода на делото и като съобрази Тълкувателно
решение № 3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. № 5/2009 г., съгласно което, в
случаите, в които съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли
жалбата си, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, когато административният орган е представляван от
юрисконсулт в съдебно-административното производство и като взе в предвид
направеното от административнонаказващия орган искане за присъждане на
разноски в размер на 150.00 – сто и петдесет лева, обективирано в
депозираното становище с вх.№1366/10.03.2025г. по настоящото дело, съдът
счита, че същите следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателя.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.2 т.5 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 239/15.08.2024г.,
издадено от инж. И.П.С. –Директор на Регионална Дирекция по горите гр.
Ловеч, с което на И. Х. Д. , ЕГН **********, с настоящ адрес *** за
нарушение по чл.104, ал.1, т.5 от Закона за горите е наложено
административно глоба в размер на 500/петстотин/ лева и за нарушение по
чл.108, ал.1, т.1 от Закона за горите е наложено административно наказание -
глоба в размер на 500.00 лева, като законосъобразно.
ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.3 от АПК И. Х. Д. от с.***, обл.
Ловешка да заплати на Регионална дирекция по горите гр.Ловеч сумата
150.00 /сто и петдесет/ лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - Ловеч в
четиринадесетдневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
7