Р Е Ш
Е Н И Е
№................
гр. София, 05.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ТО, VІ-2 с-в, в открито
заседание на тридесет и първи юли две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
АТАНАС МАДЖЕВ
при секретаря Г. Владова, като разгледа
докладваното от съдия Атанас Маджев т. д. № 1466 по
описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК:
Образувано е по искова молба вх. № 97101/29.07.2019 г., подадена от „А.2.“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, срещу „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***.
Предявени за
разглеждане при условията на обективно кумулативно съединяване са следните
осъдителни искове:
1)
иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл.
второ ЗЗД за заплащане
на сумата в размер на 47 960,66 лв. – представляваща парично обезщетение
за допуснато неизпълнение относно поето по силата на сключен предварителен
договор за присъединяване от 13.01.2009 г договорно задължение на ответника да
придобие от ищеца в определен срок правото на собственост върху съоръжения
съставляващи : „Топлозахранване и абонатна станция за
жилищна сграда“, находящи се в гр. София, УПИ –
XIV-99, 10, kw, 174, местност „Лозенец III“, район -
Лозенец, ул. Проф. ****************, което обезщетение е определено като
пазарна равностойност в вкл. ДДС на така изграденото съоръжение, и
2)
иск с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 16 881,72 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва начислена за периода от
01.06.2015 г. до 29.07.2019 г. върху главния дълг от 47 960,66 лв.
В исковата молба се
поддържа, че на 01.06.2012 г. по надлежния законов ред е разрешено ползването
на строеж представляващ „Пететажна жилищна сграда с 16 броя апартаменти, 5 броя
офиси, 9 броя ателиета, и подземни гаражи на две нива“, „Преустройство на ТП „Симеоново 4“, и външно
ел. захранване на жилищната сграда с кабели НН 1 kv”,
както и „Топлозахранване и абонатна станция за жилищната сграда“ находяща се в гр. София, УПИ – XIV-99, 10, kw, 174, местност „Лозенец III“, район - Лозенец, ул. Проф.
****************. Твърди се, че на 13.01.2009 г. между ищеца и ответното
дружество се сключил предварителен договор за присъединяване на потребители,
ползващи топлинна енергия за битови нужди. По този договор ищецът поддържа да е
изпълнил всички произтичащи за него задължения и да е изправна страна.
Ответникът обаче не изпълнявал валидно възникнало в негова тежест задължение да
придобие правото на собственост върху изградените съоръжения, които на
основание чл. 23 от договора да му бъдат прехвърлени от ищеца, въпреки че многократно
е бил подканван от ищеца за действия в тази насока. Въздържанието от
изпълнението на това задължение пораждало за ответното дружество друго
задължение, а именно да заплати в полза на собственика на съоръжението
подлежащо на изкупуване обезщетение за договорно неизпълнение, което
обезщетение се съизмерявало в пазарната равностойност
на енергийния обект, която възлизала на сумата от 42 596,66 лв. Посоченото
задължение станало изискуемо на 01.06.2015 г. Считано от този момент за
ответника-длъжник възниквало и производното парично задължение да заплати на
ищеца обезщетение за забава в размер на законната лихва.
На 15.01.2020 г. от
ответното дружество – „Т.С.“ ЕАД е упражнен писмен отговор в съответствие на
чл. 367 ГПК, като с него предявените искове са оспорени с доводи за
недопустимост и неоснователност. Ищецът не ангажирал доказателства в подкрепа
на твърдението си, че е собственик на изграденото съоръжение, което го лишавало
от легитимацията да търси и получи плащане на неговата равностойност. В този
контекст отсъствал конкретен правен интерес от предприетата защита и същата не
следвало да се допуска. Акцентира се над това, че при анализа на издаденото
през 2012 г. разрешение за ползване на обекта, в т.ч. и на коментираното
съоръжение се констатира, че сред възложителите освен дружеството-ищец са и
множество физически лица. Това означава, че ищецът не се явява изключителен
собственик на енергийното съоръжение, респективно няма възможност самостоятелно
да се разпорежда с него и да получи плащане на неговата парична равностойност.
По смисъла на предварителния договор за присъединяване от 2009 г. сключен между
страните по спора, „Т.С.“ ЕАД разполага с изричното право да използва
изградените от потребителя „А.2.“ ЕООД съоръжения за развитие на топлопреносната си мрежа, в т.ч. да разрешава
присъединяване на нови потребители на ТЕ, като не се допуска нарушаване на
договорената с потребителя мощност към присъединителния топлопровод. Възразява
се, че упоменатия договор не може да се трансформира в окончателен с настъпване
на факта на въвеждане на изградените съоръжения в експлоатация. Подобна
уговорка между страните липсва, като няма как ответника да се смята за
договорно обвързан за заплащане на определена сума за изкупуване на съоръженията.
Процедурата по придобиване на такива съоръжения е разписана в закона /чл. 138
ЗЕ/ чрез спазването на изрично установен специален ред, в рамките на който се
определя и следващата се цена на изкупуване. Отбелязва се, че сключения договор
макар и назован предварителен няма отличителните белези на такъв, тъй като не
съдържа основните елементи на окончателен договор. Защитната теза на ответника
се гради и над обстоятелството, че вкл. и към момента ищецът не е представил
пред ответника императивно заложените в чл. 31, ал. 3 от Наредбата за топлоснабдяването документи. Подчертава се, че ответникът е
уведомил ищеца, че изкупуването става в съответствие с въведени Правила за
прехвърляне собствеността върху енергийни обекти – присъединителни
топлопроводи, съоръженията към тях и абонатни станции на клиенти на топлинна
енергия, както и с ПЗР на ЗЕ. В приложение на установената в тях процедура от
страна на ищеца е трябвало да се подаде заявление за започване на такава
процедура. Поддържа се, че тези правила следва да се разглеждат като неразделна
част от съдържанието на договора за присъединяване от 2009 г. Сочи се, че
ищецът неправомерно не упражнява правата си съобразно очертаната специална
процедура, с което осуетява възможността за ответника да сключи окончателен
договор за присъединяване на съоръженията визирани в ИМ, като му бъде
прехвърлена собствеността върху същите, респективно за него да се поражда
задължението да плаща на собственика цена за ползването им. Допълва се и
аргумента, че проектът за изграждането на енергийните обекти не е бил
съгласуван от ищеца с ответното дружество, което е изискване въведено в чл.
137, ал. 2 от ЗЕ. На следващо място се изтъква, че съобразно текста на чл. 138,
ал. 3 ЗЕ присъединените към топлопреносната мрежа
клиенти са длъжни да предоставят достъп на топлопреносните
предприятия, през собствените си съоръжения за целите на преноса на топлинна
енергия до други клиенти на територията визирана в съответната лицензия. В този
смисъл ответникът настоява да разполага с правото да полза с оглед дейността си
посочените в ИМ съоръжения, вкл. да присъединява други потребители, като за
целта му служи и тази топлопреносна инфраструктура.
На последно място се напомня, че на основание параграф 4 от ПЗР на ЗЕ
енергийните обекти и съоръжения, представляващи елементи от съответната
преносна или разпределителна мрежа, които към момента на влизане в сила на този
закон трябва да бъдат собственост на специализираните енергийни предприятия, но
са собственост на трети лица, се изкупуват от преносното или разпределителното
предприятие в зависимост от принадлежността на обекта към мрежите в
12-годишен срок, считано от влизане в
сила на този закон. В контекста на формулираните възражения ответника смята, че
ищецът не е носител на субективните материални права на вземания, за които иска
присъждане на парични суми, поради което претенциите му са неоснователни и
трябва да се отхвърлят от съда при постановяване на акта по същество.
Съдът като
разгледа наведените от страните доводи и събраните доказателства, намира
следното от фактическа страна :
Не се спори между страните, а и се установява от наличния по делото доказателствен материал, че на 13.01.2009 г. между „А.2.“ ЕООД *** АД е сключен
предварителен договор за присъединяване, засягащ отношенията между страните,
свързани с необходимите условия за присъединяването на жилищна сграда, находяща се в гр. София, УПИ-XIV-99, 100, кв. 174, местност
„Лозенец III“, район „Лозенец“ – СО, ул. „Проф. ****************, към топлопреносната мрежа до сключване на договора за
присъединяване. Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора присъединяването на обекта
към топлопреносната мрежа се извършва чрез
изграждането на присъединителен топлопровод, съоръженията към него и абонатна
станция, наричани общо „строеж“, чиито проектни технически параметри са описани
подробно в чл. 2, ал. 2 от договора. В чл. 7 от договора е предвидено, че „А.2.“
ЕООД се задължава да изгради строежа за своя сметка, съгласно техническите
условия и изисквания, посочени в предварителното проучване за присъединяване,
като остава собственик на строежа до прехвърлянето му на топлопреносното
предприятие. Съгласно чл. 3 от договора строежът следва да бъде изграден в срок
до пет месеца, като в чл. 4 е предвидено, че след завършването му и съставянето
на констативен акт, че строежът е изпълнен в съответствие с одобрените
инвестиционни проекти, възложителят подава заявление до топлопреносното
предприятие за сключване на договор за присъединяване. В чл. 23 от договора е
предвидено, че правото на собственост върху изградените съоръжения следва да
бъде прехвърлено на „Топлофикация София“ АД при условията на чл. 137, ал. 2 и 3
от Закона за енергетиката със сключването на договора за присъединяване.
Като писмено доказателство по делото е представено разрешение за строеж №
82 от 09.04.2009 г., издадено в полза на Столична община, „А.2.“ ЕООД, „В.“
ООД, Л.Г.Г.Д.А.С., Т.А.С. и П.П.И.за
изграждането на обект „Топлозахранване и абонатна
станция за жилищна сграда“, находяща се в гр. София,
УПИ-XIV-99, 100, кв. 174, местност „Лозенец III“, район „Лозенец“ – СО, ул.
„Проф. ****************.
Сред събраните писмени доказателства присъства и разрешение за ползване №
СТ-05-619 от 01.06.2012 г., издадено от заместник-наалника
на ДНСК, с което е разрешено ползването на строеж „Пететажна жилищна сграда с
шестнадесет броя апартаменти, пет броя офиси, девет броя ателиета и подземни
гаражи на две нива“, „Преустройство на ТП „Симеоново 4“ и външно ел. захранване
на жилищна сграда с кабели НН 1 Kv“, „Топлозахранване и абонатна станция за жиищна
сгграда“ с местоположение УПИ – 99, 100, кв. 174, местност
„Лозенец III“, район „Лозенец“ – СО, ул. „Проф. ****************”.
Представено е заявление вх. № 11-18 от 04.07.2019 г., подадено до
„Топлофикация София“ АД, с което от „А.2.“ ЕООД е поискало започване на
процедура по изкупуване на изградените в изпълнение на предварителния договор
от 13.01.2009 г. енергийни обекти, а именно присъединителен топлопровод,
съоръженията към него и абонатна станция, с приложени към заявлението инвестиционен
проект, акт обр. 16, удостоверение от Дирекция
„Софийски кадастър“ на СО, разрешение за строеж и разрешение за ползване.
По делото е изслушано заключение по съдебно-оценителна експертиза,
изготвено от вещото лице М.А., от което се установява, че стойността на строеж
„Топлозахранване и абонатна станция за жилищна
сграда“, находящ се в гр. София, УПИ-XIV-99, 100, кв.
174, местност „Лозенец III“, район „Лозенец“ – СО, ул. „Проф. ****************,
възлиза на сумата от 35 497,22 лв. без включен ДДС (42 596,66 лв. с включен
ДДС), която стойност е получена при съобразяване на заплатеното от ищеца
възнаграждение за изграждането на топлопровода, доставката и монтажа на
абонатната станция и подготвянето на документацията, необходима за узаконяване
на обекта, заплатено по договор за строителство от 23.11.2011 г., сключен с ЕТ
„П. – Р.П.“. При съобразяване на възнаграждението, заплатено от ищеца на „И.К.“
ООД за изготвяне на проекта за строеж „Топлозахранване
и абонатна станция за жилищна сграда“, общият размер на разходите за строежа се
оценява на сумата от 39 967,22 лв. без включен ДДС (47 960,66 лв. с включен
ДДС).
Други допустими и относими доказателства по
делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Ищецът претендира от ответното дружество заплащането на сумата от 47 960,66
лв., позовавайки се на допуснато от страна на „Т.С.“ ЕАД неизпълнение на поето
по силата на сключен между тях предварителен договор от 13.01.2009 г.
задължение за изкупуване на изградени в изпълнение на последния енергийни
обекти – присъединителен топлопровод, съоръженията към него и абонатна станция –
и настъпили в резултат на допуснатото неизпълнение имуществени вреди за ищеца, съизмерими
с интерес от пълно и точно изпълнение, от своя страна равняващ се на разходите
за изграждането на подлежащите на изкупуване енергийни обекти. Предявеният иск
е такъв по чл. 79, ал. 1, предл. второ ЗЗД за заплащане
на обезщетение вместо изпълнение на договорното задължение за изкупуване на енергийни
обекти, изградени за сметка на ищеца, в изпълнение на постигнато между страните
съгласие, обективирано в сключен между тях
предварителен договор за присъединяване от 13.01.2009 г. При условията на
обективно кумулативно съединяване наред с иска за заплащане на компенсаторно
обезщетение е предявен такъв по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху него за периода от 01.06.2015 г. до
29.07.2019 г., възлизаща в размер на сумата от 16 881,72 лв.
Основателността на иска за заплащане на компенсаторно обезщетение с
правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД с оглед
направените от ищеца твърдения в ИМ и редица допълнителни молби-уточнения на
първо място се обуславя от наличието на валидно сключен между страните договор,
по силата на който, ищецът се е задължил да изгради за своя сметка необходимите
за извършване на присъединяването енергийни обекти – присъединителен
топлопровод, съоръженията към него и абонатна станция – които топлопреносното предприятие се е задължило да изкупи тези
обекти. На следващо място по делото следва да бъде установено изграждането на процесните енергийни обекти в съответствие със заложеното в
предварителния договор за присъединяване, разходите, извършени от ищеца във
връзка с това, както и изпълнението на останалите условия за извършване на
прехвърлянето на енергийните съоръжения в полза на топлопреносното
предприятие, при настъпването на които задължението за изкупуването им от
последното ставя изискуемо.
Доколкото спорът засяга отношения между страните във връзка с
присъединяването на ищеца към топлопреносната мрежа
на ответното дружество, то за регулацията на тези отношения наред с
договореното намират приложение общите разпоредби на Закона за задълженията и
договорите и Търговския закон, а така също и специалната нормативна уредба в
отрасъла на енергетиката, съдържаща се в Закона за енергетиката и Наредба № 16-334
от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Съгласно чл. 133 ЗЕ топлопреносното предприятие
е длъжно да присъединява към топлопреносната мрежа
производители и клиенти, разположени на съответната територия, определена с
лицензията за пренос на топлинна енергия. Съгласно чл. 17, ал. 1 от Наредба №
16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
присъединяването към топлопреносната мрежа се
извършва след подаване на заявление за проучване на условията за присъединяване
от лица, които искат присъединяване към топлопреносната
мрежа на новоизграждащи се и/или съществуващи обекти или от производител до топлопреносното предприятие, извършване на предварително
проучване за присъединяване на обекта, с което топлопреносното
предприятие определя техническите условия, начина, точката или мястото и срока,
изработване на инвестиционния проект на присъединявания обект и предаването му
на топлопреносното предприятие за проверка на
изпълнението на техническите условия за присъединяване преди неговото
представяне за одобряване и сключване на предварителен писмен договор за
присъединяване между топлопреносното предприятие и
съответния производител и/или съответните собственици или титуляри на вещното
право на ползване върху обектите, за които се иска присъединяване след
установяване, че инвестиционният проект по т. 3 е изготвен в съответствие с
условията за присъединяване. С предварителния договор се определят правата и
задълженията на топлопреносното предприятие и на
лицата, които искат присъединяване към топлопреносната
мрежа на новоизграждащи се или съществуващи обекти, техническите изисквания за
присъединяване, вида на отоплителната инсталация, срокът и условията за
сключване на договор за присъединяване. Съгласно чл. 137, ал. 1 ЗЕ е предвидено
при присъединяване на клиенти на топлинна енергия за битови нужди
присъединителният топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция се
изграждат от топлопреносното предприятие и са негова
собственост, като в следващата ал. 2 на цитираната разпоредба е уредена
възможността изграждането на съоръженията по ал. 1 да бъде извършено от
клиентите след съгласуване с топлопреносното
предприятие, в който случай последното заплаща цена за ползване на съоръженията
по ал. 1, изградени от клиентите. В чл. 137, ал. 3 ЗЕ е предвидено, че в случай
че съоръженията са изградени за сметка на клиентите, собствеността върху тях
следва да бъде прехвърлена на топлопреносното
предприятие в срок до три години, като отношенията между страните във връзка с
прехвърлянето се уреждат в договора за присъединяване.
В случая между страните по делото е сключен предварителен договор от
13.01.2009 г. за присъединяване на жилищна сграда, находяща
се в гр. София, УПИ-XIV-99, 100, кв. 174, местност „Лозенец III“, район
„Лозенец“ – СО, ул. „Проф. ****************, към топлопреносната
мрежа на ответното дружество. По силата на така сключения договор, наред с останалите
права и задълженият на топлопреносното предприятие и
на клиента, техническите изисквания за присъединяване, вида на отоплителната
инсталация, срокът и условията за сключване на договор за присъединяване,
съгласно чл. 7 ищецът е поел задължение да изгради за своя сметка необходимите
за извършване на присъединяването енергийни обекти – присъединителен
топлопровод, съоръженията към него и абонатна станция – съгласно техническите
условия и изисквания, посочени в предварителното проучване за присъединяване,
като остава собственик на строежа до прехвърлянето му на топлопреносното
предприятие. Съгласно чл. 3 от договора енергийните обекти следва да бъдат
изградени в срок до пет месеца, считано от датата на влизане в сила на
съглашението, като след завършването на
строежа и съставянето на констативен акт, че същият е изпълнен в съответствие с
одобрените инвестиционни проекти, възложителят подава заявление до топлопреносното предприятие за сключване на договор за
присъединяване.
Между страните не е спорно, а и се установява от представените по делото
писмени доказателства, че ищецът е изпълнил задължението си за изграждане на
необходимите за извършване на присъединяването енергийни обекти –
присъединителен топлопровод, съоръженията към него и абонатна станция – като
строежът е изпълнен в съответствие с одобрените инвестиционни проекти и е
въведен в експлоатация съгласно разрешение за ползване № СТ-05-619 от
01.06.2012 г., издадено от заместник-наалника на
ДНСК. От приетото по делото заключението на проведената съдебно-оценителна
експертиза се установява, че за изграждането енергийните обекти ищецът е
разходвал сумата от 39 967,22 лв. без включен ДДС, съответно 47 960,66 лв. с
включен ДДС, формирана като сбора от стойността на възнаграждението за
изграждането на присъединителния топлопровод, доставката и монтажа на
абонатната станция и подготвянето на документацията, необходима за узаконяване
на обекта, заплатено по договор за
строителство от 23.11.2011 г., сключен с ЕТ „П. – Р.П.“, и възнаграждението за
изготвяне на проекта за строеж „Топлозахранване и
абонатна станция за жилищна сграда“, заплатено на „И.К.“ ООД.
Спорен по делото е въпросът дали в тежест на ответното дружество е
възникнало задължение за изкупуване на изградените от ищеца в изпълнение на
предварителния договор за присъединяване енергийни обекти – присъединителен
топлопровод, съоръженията към него и абонатна станция.
Както вече беше посочено съгласно чл. 137, ал. 3 ЗЕ ако съоръженията са
изградени за сметка на клиента, какъвто е настоящият случай, собствеността
върху тях следва да бъде прехвърлена на топлопреносното
предприятие в срок до три години, като отношенията между страните във връзка с
прехвърлянето се уреждат в договора за присъединяване. Визираното в цитираната
разпоредба уреждане на отношенията във връзка с прехвърлянето на собствеността се
състои в постигане на съгласие между страните относно условията, при които да бъде
извършено изкупуването, като по съществото си представлява сключване на
предварителен договор за продажба на съоръженията с постигане на съгласие по
отношение на цената, съответно на начина, по който тя да бъде формирана, както
и срока за извършване на прехвърлянето, който не трябва да надвишава три
години. Едва по силата на този договор в тежест на тополопреносното
предприятие възниква задължение да изкупи на определена цена, съответно за
присъединилия се към топлопреносната мрежа на
последното клиент се поражда такова да прехвърли собствеността върху
изградените от него съоръжения в съответствие с уговорените условия, като за
прехвърлянето на собствеността, доколкото се касае за недвижими вещи, е
необходимо сключването на отделен договор в нотариална форма. В случая по
делото нито има твърдения, а още по-малко от ищеца е представен договор за присъединяване, който да има за
предмет регулация в отношенията между страните относно условията при които
между тях ще се извърши прехвърлянето на собствеността, респективно ще се
заплати стойността на изградените енергийни съоръжения. Съдържащата се в
разпоредбата на чл. 23 от предварителния договор за присъединяване уговорка, че
топлопреносното предприятие се задължава да придобие
собствеността върху изградените съоръжения, които да му бъдат прехвърлени от
потребителя с договора за присъединяване при условията на чл. 137, ал. 2 и 3
ЗЕ, не разкрива характеристиките на предварителен договор за продажба на
съоръженията, доколкото не инкорпорира уговорки относно съществените условия на
продажбата, а именно такива относно цената, която нито е посочена в абсолютна
стойност, нито е дефиниран начинът на определянето ѝ. Коментираната договорна
разпоредба единствено възпроизвежда смисъла на нормативно закрепеното в чл.
137, ал. 3 ЗЕ изискване за уреждане на отношенията във връзка с прехвърляне на
собствеността върху съоръженията, без обаче да представлява такова уреждане,
съответно без да създава задължение за топлопреносното
предприятие за изкупуването им. При непостигане на съгласие за прехвърляне на
собствеността върху изградените енергийни съоръжения интересът на ищеца е
гарантиран от нормата на чл. 137, ал. 2 ЗЕ, съгласно която до придобиването на
собствеността, топлопреносното предприятие заплаща
цена за ползване на съоръженията, изградени от клиентите. Такъв иск обаче не е
предмет на делото.
Следователно от обема на проведеното доказване на релевантните за
спорното материално право факти и съобразявайки цитираните по-горе материални
разпоредби регулиращи процедурата по изкупуване на собствеността върху
изградените енергийни съоръжения не се разкрива в тежест на ответното дружество да е възникнало конкретно задължение
за придобиване на същите, а това като последица изключва пораждането на
отговорност на същото за допуснато договорно неизпълнение, която да води до
понасяне на вреди равни на пазарната стойност на изградените и неизкупени
съоръжения, поради което предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. второ ЗЗД следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
С оглед акцесорния характер на вземането за
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва неоснователен се
явява и предявеният при условията на обективно кумулативно съединяване иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Относно отговорността за разноските, които
страните са генерирали за участието си в настоящото дело сезирания съд, приема
следното :
При този изход на
спора право на разноски се поражда единствено за ответника. В хода на делото
ответното дружество е защитавано от юрисконсулт, с оглед на което на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК е отправило искане за присъждане на съответно възнаграждение,
което съдът определя по реда на чл. 37 от Закона за правната помоще във вр. с чл. 25, ал. 2 от Наредба за заплащане на правната помощ в
размер на 300,00 лв.
При изложените мотиви Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.2.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, срещу „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл.
второ ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 47 960,66 лв., представляваща
парично обезщетение за допуснато неизпълнение относно поето по силата на
сключен предварителен договор за присъединяване от 13.01.2009 г. договорно
задължение на ответника да придобие от ищеца в определен срок правото на
собственост върху съоръжения, съставляващи : „Топлозахранване
и абонатна станция за жилищна сграда“, находящи се в
гр. София, УПИ – XIV-99, 10, kw, 174, местност „Лозенец
III“, район - Лозенец, ул. Проф. ****************, което обезщетение е определено
като пазарна равностойност с вкл. ДДС на така изграденото съоръжение, и с
правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 16 881,72
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва начислена
за периода от 01.06.2015 г. до 29.07.2019 г. върху главния дълг от 47 960,66 лв.
ОСЪЖДА „А.2.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 78, ал. 3, във връзка с ал. 8 ГПК, сумата в размер от 300,00 лв.
– възнаграждение за оказано процесуално представителство от юрисконсулт пред
настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: