Присъда по НОХД №244/2022 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 89
Дата: 4 юли 2022 г.
Съдия: Никола Георгиев Маринов
Дело: 20222230200244
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 7 март 2022 г.

Съдържание на акта

Съдържанието все още не е налично.

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда №89/04.07.2022г. по НОХД №244/2022г., изготвени на
14.07.2022г.

С.ската районна прокуратура е внесла обвинителен акт против
подсъдимия П. ИВ. ЗЛ. за извършено от него престъпление по чл.131а, вр.
чл.129, ал.1, вр. ал.2 от НК.
В разпоредително заседание РП- С. редовно и своевременно призована
изпраща свой представител, който отговаря на въпросите по чл.248, ал.1 от
НПК.
Подсъдимият в разпоредително заседание се явява лично и с
упълномощен защитник, който отговаря на въпросите по чл.248, ал.1 от
НПК.
Пострадалият редовно призован не се явява. Вместо него се явява
упълномощен повереник, който отговаря на въпросите по чл.248, ал.1 от
НПК.
Съдът след като изслуша страните в разпоредително заседание счете
въпросите по чл.248, ал.1 от НПК за изяснени и насрочи съдебно заседание.
В съдебно заседание подсъдимият призна изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и поиска делото да се разгледа
по реда на глава 27 от НПК- съкратено съдебно следствие.
В съдебно заседание представителят на РП- С. измени обвинението по
чл.129, ал.1, вр. ал.2 от НК. Счита повдигнатото ново обвинение за доказано
по безспорен начин. Предлага подс. З. да бъде признат за виновен по чл.129,
ал.2, вр. ал.1 от НК и да му се наложи наказание „Пробация“, изразяваща се в
следните пробационни мерки: 1. „Задължителна регистрация по настоящ
адрес“ за срок от ДЕВЕТ месеца като се явява и подписва пред пробационен
служител или определено от него длъжностно лице ДВА пъти седмично и 2.
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от
ДЕВЕТ месеца.
Частният обвинител в съдебно заседание не се явява. Явява се
упълномощен от него повереник, който поддържа обвинението наред с
прокурора. Предлага на подсъдимия да се наложи наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от ЕДНА година и ШЕСТ месеца, което да се намали с 1/3 на
основание чл.58а от НК.
Подсъдимият в съдебно заседание се явява лично и с упълномощен
защитник. Лично и чрез защитника си моли съда да му наложи наказание
„Пробация“ с двете задължителни пробационни мерки за срок от ДЕВЕТ
месеца.

ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът изведе
1
следната фактическа обстановка:
На 04.08.2021г. св. ИВ. К. К. заедно с жена си св. М.Н. и братовчед си Д. К. били в
дома на св. ИВ. К. К. на ул. „Балкан“ №22 в гр. Ш., общ. Т.. Около 18,00 часа излезли на
двора и видели, че на около 30 метра от къщата св. ИВ. ЗЛ. К. нанася удари на св. Н. К.-
брат на Д. К.. До тях на улицата стояли св. С. З. и подс. П.З.. Св. ИВ. К. К. и Д. К. веднага
тръгнали към тях, за да помогнат на св. Н. К.. Приближавайки ги, подс. З. нанесъл удар с
юмрук в лицето на св. ИВ. К. К.. Свидетелите ИВ. К. К. и Н. К., както и Д. К. се изплашили
и побягнали към къщата на ИВ. К. К.. Влезли в двора и започнали да бутат вратата от
вътрешна страна, тъй като свидетелите ИВ. ЗЛ. К. и С. З. ги последвали и бутали вратата от
външна страна. През това време подс. З. прескочил оградата на двора, държейки мотика в
ръка. Св. Н. излязла от къщата заедно с малолетното си дете. Като я видял подс. З. се
обърнал към нея със закани. Д. К. се запътил към подс. З., но когато го доближил, подс. З. го
ударил с дървения сап на мотиката в гърба. Д. К. се присвил от болката и клекнал. Св. ИВ.
К. К. също тръгнал към подс. З., който вдигнал мотиката и с желязната й част нанесъл удар
в дясната му ръка. От раната потекла кръв. Подсъдимият З. се изплашил, захвърлил
мотиката, която държал и избягал.
На място пристигнали служители на РУ на МВР- Т. и линейка. На св. ИВ. К. К. била
оказана първа помощ, след което той посетил МБАЛ „Д- р Ив. Селимински“- гр. С..
С протокол за доброволно предаване от 13.08.2021г. св. ИВ. К. К. предал на служител
от РУ на МВР- Т. 1бр. метална мотика с дървен сап, за която заявил, че това е мотиката, с
която подс. З. го е ударил по ръката на 04.08.2021r.
По делото е изготвена съдебно- медицинска експертиза, от заключението на която е
видно, че в следствие на нанесения му с мотика удар в дясната ръка на св. ИВ. К. К. е
причинена средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2, изразяваща се в „Трайно
затрудняване движенията на десния горен крайник“.

ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства,
взети в тяхната съвкупност и поотделно като относими към предмета на
делото.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните в хода на
досъдебното производство свидетели ИВ. К. К., М.Н., Н. К., ИВ. ЗЛ. К., П.Д.,
С.К., тъй като същите са безпротиворечиви, логични, взаимно се допълват и
са относими към предмета на делото.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля С. И. З., тъй като същите
противоречат на останалите събрани по делото доказателства. Със своите
показания той се опитва да оневини брат си П. ИВ. ЗЛ.. Ето защо съдът счита,
че показанията му са дадени от заинтересован от изхода на делото свидетел и
не следва да им се дава вяра.
Съдът кредитира и всички писмени доказателства, присъединени към
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.
Съдът дава вяра и на заключението на вещото лице по изготвената
съдебно- медицинска експертиза, тъй като същото не бе оспорено от
2
страните, а и съдът няма основание да се съмнява в добросъвестността и
професионалната компетентност на съдебния експерт.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянието си подсъдимият З. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, затова че на
04.08.2021г. в гр. Ш., общ. Т. причинил средна телесна повреда на ИВ. К. К.,
изразяваща се в разкъсно- контузна рана в долния край на предмишницата на
дясната ръка, в областта на стилоидния израстък на лъчевата кост с
прекъсване на сухожилието на дългия мускул, който отвежда палеца настрани
и сухожилието на късия мускул, който разгъва палеца, довело до „Трайно
затрудняване движенията на десния горен крайник“.
Авторството на деянието е несъмнено. Както бе посочено по- горе
съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите ИВ. К. К., М.Н., Н. К.,
ИВ. ЗЛ. К., П.Д., С.К.. Съдът няма основание да се съмнява в показанията на
тези свидетели. Видно е, че всеки от тези свидетели в своите показания
описва къде точно е извършено деянието. Ето защо съдът следва да приеме,
че именно подс. П.З. е извършил описаното в обвинителния акт на РП- С.
престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението съдът
намира в ниската правна култура на подсъдимия и лошото му възпитание.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие неговото
искрено разкаяние.
Съдът констатира отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, а именно лошите му характеристични данни и предишните му
осъждания.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи
на подс. З., съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанията. В конкретния случай за престъплението
по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК се предвижда наказание „Лишаване от
свобода“ до ШЕСТ години. Съдът счете, че наказанието на подс. З. следва да
се определи при условията на чл.54, ал.1 от НК, тъй като не са налице нито
многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, нито е налице
някое от изключително естество. Счита, че предложеното наказание от
представителя на РП- С. и от защитника на подсъдимия е силно занижено и с
него не биха се постигнали целите на генералната и специалната превенция.
Повереникът на частния обвинител също предлага доста занижено наказание
за подсъдимия З.. Съдът счита, че и с това наказание не биха се постигнали
целите нито на генералната, нито на специалната превенция. Намира, че на
подсъдимия с оглед постигане целите на генералната и специалната
превенция е най- подходящо да се определи наказание „Лишаване от
3
свобода“ за срок от ДВЕ години. Това наказание съдът следва задължително
да намали с 1/3, а именно с ОСЕМ месеца. Намаленото наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от ЕДНА година и ЧЕТИРИ месеца подс. З. следва да
изтърпи ефективно, тъй като той е осъждан на „Лишаване от свобода“. От
приложената по делото справка за съдимост е видно, че той е осъден по ЧНД
№241/2018г. на С.ски районен съд. С определение по това дело съдът му е
определил едно общо наказание по влезли в сила присъди по НОХД
№№1434/2017г. на С.ски районен съд и НОХД №227/2017г. на Н. районен
съд, а именно най- тежкото от тях „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА
година и ШЕСТ месеца, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим.
Това наказание подсъдимият П.З. е изтърпял на 01.07.2019г. За да бъде
реабилитиран следва да е изтекъл 10 годишен срок от изтърпяване на това
наказание, какъвто срок към момента на извършване на деянието 04.08.2021г.
не е изтекъл. Ето защо института на условното осъждане не може да бъде
приложен. Наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА година и
ЧЕТИРИ месеца подс. З. следва да изтърпи при първоначален СТРОГ режим,
съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС.
Съдът счете, че следва да се отнеме в полза на държавата приложеното
веществено доказателство един брой метална мотика с дървен сап, оставено
на съхранение в РУ на МВР- Т. и същото следва да се унищожи като вещ без
стойност.
С оглед правилата на процеса съдът счете, че следва да осъди подс. З. да
заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР- С. направените
разноски по време на досъдебното производство в размер на 312 лева.
Подсъдимият З. следва да бъде осъден да заплати и направените по
време на съдебното производство разноски в размер на 60 лева в полза на
съдебната власт по сметка на С.ски районен съд.
Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:






4