Решение по дело №227/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.156 и сл ДОПК.

Образувано е по жалба, подадена от С. Й. П. [ЕГН] от [населено място], срещу Ревизионен акт /РА/ № 03000323002816-091-001/17.08.2023г., издаден от Началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Варна и от главен инспектор по приходите в същата дирекция, в частта, в която е потвърден с Решение № 235/21.12.2023г. на Директора на Дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП - София. С потвърдената част от РА за оспорващата С. Й. П. в качеството й на управител на „Ултима Трейдинг“ ЕООД на основание чл. 19 от ДОПК са установени задължения в общ размер 43 337,04 (четиридесет и три хиляди триста тридесет и седем лева и четири стотинки), от които:

1/ главница в размер на 123,47 лв. и лихви в размер на 42,60 лв. за ДОО /държавно обществено осигуряване/ за периода от 03.2018г. до 06.2022г.; 2/ главница в размер на 30,90 лв. и лихви в размер на 10,66 лв. ДЗПО /допълнително задължително пенсионно осигуряване/ за периода от 03.2018г. до 06.2022г.; 3/ главница в размер на 49,39 лв. и лихви в размер на 17,04 лв. за ЗО /здравни осигуровки/ за периода от 03.2018г. до 06.2022г.; 4/ главница в размер на 16 496,62 лв. и лихви в размер на 5399,38 лв. за корпоративен данък за периода 2017г. – 2020г.; 5/ главница в размер на 9725,27 лв. и лихви в размер на 1139,12 лв. - Данък дивидент за периода 04.2021 г. – 06.2021 г.; 6/ главница в размер на 1117,53 лв. и лихви в размер на 520,04 лв. окончателен данък МФЛ и ЧФЛ; 7/ главница в размер на 53,23 лв. и лихви в размер на 18,37 лв. за ДДФЛ за периода 03.2018 г. – 06.2022 г.; 8/ главница в размер на 5953 и лихви в размер на 2640,42 лв. за ДДС по справки-декларации.

С жалбата Ревизионният акт в оспорената част се атакува като нищожен доколкото се счита издаден от некомпетентен орган, а така също и като незаконосъобразен поради противоречието му с материалноправните разпоредби. Посочва, че в хода на производството пред органа са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, което е друго основание за отмяна на РА като незаконосъобразен. Изцяло се оспорват фактическите констатации на ответника, на които са изградени правните му изводи. Твърди, че органът не е изследвал обективно и безпристрастно всички релевантни факти и обстоятелства. Развити са доводи, че събраните в ревизионното производство доказателства не са подложени на подробен и задълбочен анализ от органа, което в съвкупност е довело до необоснованост на фактическите констатации досежно размера на установените по чл. 19 от ДОПК задължения. Фактите са интерпретирани произволно и едностранчиво като недоказано е останало наличието на съставомерни признаци, необходими за ангажиране личната отговорност на управителя за задълженията на управляваното от него търговско дружество, а именно недоказан е останал субективният елемент – недобросъвестно поведение от страна на управителя или умишлено такова, което да е в причинно-следствена връзка с обективната невъзможност за събиране задълженията на дружеството от неговата собствена имуществена маса. В жалбата са изложени подробни съображения, обосноваващи липсата на която и да е от предвидените в чл. 19 от ДОПК материални предпоставки, които следва да са установени в съвкупност (кумулативно), за ангажиране личната отговорност на управителя на търговското дружество за неговите публични задължения. Не отрича, че в конкретния случай е налице единствено първата от визираните в правната норма предпоставки, а именно, че С. Й. П. е имала качеството на управител на „Ултима Трейдинг“ ЕООД, за периода, за който са установени процесните публични задължения. Не е налице обаче недобросъвестно поведение на управителя и/или умишлени действия от нейна страна, които да са причина за това публичните задълженията на дружеството да не са събрани от приходната администрация. Позовавайки се на конкретна съдебна практика, жалбоподателката сочи, че приложената от ответника разпоредба на чл. 19 от ДОПК предполага уникалност на каузалната връзка между поведението на управителя и несъбирането на данъчните задължения на представляваното от него дружество и по-конкретно – необходимо е да се докаже, че несъбирането на публичните задължения се дължи единствено на поведението на управителя, което в конкретния случай не е сторено. В допълнение излага доводи, че в хода на производството пред ответника е останал неизследван въпросът защо задълженията на „Ултима Трейдинг“ ЕООД не са събрани, въпреки образуваното в тази връзка изпълнително производство, което към настоящия момент е прекратено по инициатива на публичния изпълнител. Изтъква се, че посочените в РА от ответника данъчни задължения и такива за осигурителни вноски са били надлежно декларирани от дружеството и са станали годно изпълнително основание по чл. 209, ал. 2, т. 2 от ДОПК, с оглед на което не може да се твърди, че приходната администрация е била лишена от възможността да установи наличието на такива задължения. Още повече, че дружеството е продължило дейността си и след подаване на декларациите, в които са отразени процесните задължения, което предполага и наличие на имущество, чрез осребряване на което е било възможно тези задължения да се съберат. Доказано е в хода на производството, че по счетоводни данни дружеството разполага с касови наличности и стока в големи размери, както и с друго имущество/активи, които са могли да послужат за събиране на публичните задължения на дружеството. Въз основа на изложеното е изложено твърдение, че публичните задължения на „Ултима Трейдинг“ ЕООД не са събрани не в резултата на недобросъвестно поведение на неговия управител Св. П., а в следствие бездействието на публичния изпълнител и органите на приходната администрация. Като друг аргумент, обосноваващ незаконосъобразност на оспорения РА , се посочва в жалбата, че елемент от фактическия състав на чл. 19 ал. 1 от ДОПК е обективната невъзможност задълженията на дружеството да бъдат събрани, тъй като възможността за ангажиране отговорността на управителя за задълженията на представляваното от него дружество е субсидиарна и възниква от момента, в който се установи, че тези задължения не могат да се съберат от самото дружество, но в оспорения акт не е посочен конкретният момент, от който задълженията са станали несъбираеми, както и за кои периоди се отнасят спорните задължения за данъци и осигурителни вноски. На изложените доводи се иска от съда, след като се запознае с доказателствата и установи верността на изложеното в жалбата, да постанови решение, с което да отмени обжалвания Ревизионен акт. В жалбата са направени искания за събиране на доказателства.

В съдебно заседание оспорващата С. Й. П. се представлява от двама процесуални представители, които в ход по същество и в допълнително представени писмени бележки поддържат жалбата на изложените в нея основания. Претендира се присъждане на разноски съобразно представен списък.

Ответникът – Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ – Варна при Централно управление на Н. А. за приходите /ЦУ на НАП/ се представлява от процесуален представител – гл. юрисконсулт Д. С.. В хода на производството пред съда, а и при даване ход по същество на спора, както и в допълнително представена в електронен вид молба с.д. № 11133 от 01.07.2025 г., поддържа становище за неоснователност на жалбата. Настоява съдът да постанови решение, с което да я отхвърли като такава и да потвърди обжалвания Ревизионен акт като законосъобразно издаден.

По допустимостта на жалбата:

Първоначално, въз основа на представените доказателства съдът е приел, че жалбата на С. Й. П. срещу РА № 03000323002816-091-001/17.08.2023г. е подадена след срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, с оглед на което е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото с Определение № 2581/ 13.03.2024 година. Същото е отменено от ВАС с Определение № 7530 от 19.06.2024 г., постановено по Адм. дело № 5168/2024 г. по описа на същия съд и е върнато на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно указанията на касационната инстанция за събиране на нови доказателства по установяване допустимостта на жалбата. Указано е: да се установи кой електронен адрес жалбоподателката е посочила пред органите по приходите по реда на чл.28 ал.2 ДОПК; да се събере административна преписка, както и Уведомление от 12.05.2024г. В тази връзка настоящият състав на Административен съд – Варна е назначил по делото да се изготви съдебно-техническа компютърна експертиза с цел да се установи на кой от двата електронни адреса на жалбоподателката  е връчено съобщението за издаденото от ответника Решение № 235 от 21.12.2023 г. и кога е станало това. От заключението на експерта, неоспорено от страните, се установява, че съобщението за постановеното решение на директора на дирекция ОДОП - Варна по чл. 152 от ДОПК е изпратено от ответника и на двата електронни адреса на Св. П. – на [електронна поща] и на svilena0310@[интернет адрес]. Връчено е чрез активиране на електронна препратка, каквато възможност е регламентирана от законодателя в чл. 30, ал. 6 от ДОПК. От заключението на вещото лице, което поддържа и в съдебно заседание, е видно, че удостоверението, което се връща при изпращача на съобщението и удостоверява връчването на акта, може да се установи само IP-адреса на устройството, от което е извършена активацията, и това е IP-адрес 62.73.123.159. Не може да се установи обаче акаунта, от който е извършено това действие. Следователно, от представеното с административната преписка удостоверение за извършвано връчване по електронен път на решението на ответника на дата 21.12.2023 г. (копие от изображение на същото се съдържа и на стр. 9 от експертизата) не може да се установи категорично от кой от двата електронни адреса е активирана препратката. Освен посоченото, съдът съобрази, че от ответника, заедно с административната преписка, е представена декларация (л. 34 от преписката), в която Св. П., е декларирала пред органите на приходната администрация, че нейният електронен адрес за кореспонденция с органите на НАП е [електронна поща]. Предвид горното настоящият състав на съда приема, че след като органите на приходната администрация не могат безалтернативно да докажат, че файлът с приложено към него Решение № 235/21.12.2023г. на Директора на Дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП – София е отворен за първи път не от друг електронен адрес, а именно от заявения от Св. П. електронен адрес [електронна поща], то за нея срокът за обжалване не е започнал да тече от 21.12.2023 г., както се твърди от ответника в придружителното писмо, с което жалбата е препратена в съда. Изложените съображения обосновават извод, че подадената на 24.01.2024 г. жалба срещу ревизионния акт е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Оспорването пред съда е направено след изчерпване на задължителното административно обжалване. Горното навежда на извод за допустимост на жалбата, поради което същата следва да се разгледа от съда по същество.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

Ревизионното производство е започнало пред ответника със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03000323002816-020-001/11.05.2023г., издадена от С. Й. Г., началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“, с която е разпоредено на задълженото лице С. Й. П. да се извърши ревизия за установяване отговорността й по чл. 19 от ДОПК за задълженията на „Ултима трейдинг" ЕООД, ЕИК *********, както следва: за ДОО - осигурител за периодите 01.06.2022-30.06.2022г.; 01.05.2019- 31.05.2019г.; 01.10.2013-31.01.2016г.; 01.06.2021-31.07.2021г.; 01.03.2017-30.05.2017г.; 01.03.2018-30.04.2018г.; за корпоративен данък по ЗКПО за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г. и от 01.01.2020г. до 31.12.2020г.; за Данък върху добавената стойност /ДДС/ за данъчни периоди 01.10.2013г.-31.08.2014г.; 01.04.2019-30.04.2019г.; 01.08.2015- 31.08.2015г.; 01.10.2014-31.01.2015г. за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периодите 01.03.2018-30.04.2018г.; 01.07.2017-31.07.2017г.; 01.03.2014-31.01.2016г.; 01.04.2017-31.05.2017г.; 01.05.2019-31.05.2019г.; 01.06.2021-31.07.2021г.; 01.06.2022-30.06.2022г. за вноски за здравно осигуряване за осигурители за периодите 01.03.2017-31.05.2017г.; 01.10.2013-31.10.2014г.; 01.03.2015-31.01.2016г.; 01.06.2022-30.06.2022г.; 01.06.2021- 31.07.2021г.; 01.03.2018-30.04.2018г.; 01.05.2019- 31.05.2019г.; за Универсален пенсионен фонд за осигурители за периодите 01.03.2017- 31.05.2017г.; 01.06.2021-31.07.2021г.; 01.10.2013-31.01.2016г.; 01.03.2018-30.04.2018г.; 01.06.2022-30.06.2022г.; 01.05.2019-31.05.2019г.; Окончателен данък на местни и чуждестранни физически лица по чл. 37 и чл. 38. ал.5 и ал.11 от ЗДДФЛ за периодите 01.01.2020-31.03.2020г. и 01.04.2014-30.09.2019г.; Данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на юридически лица за периода 01.04.2022-30.06.2022гл Данък върху разходите за превозни средства за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2013г., приключила с оспореният РА.

В хода на ревизионното производство са извършени множество процесуални действия, подробно описани в Ревизионния доклад и оспорения Ревизионен акт. Извършени са насрещни проверки, събрани са документи от трети лица и др., въз основа на които доказателства ответникът е съставил крайните си изводи. Същите са логично и последователно изложени в документите, съставени в хода на ревизионното производство.

Установено е, че ревизираното лице С. Й. П. е едноличен собственик на капитала и управител на „Ултима трейдинг“ ЕООД, считано от 26.04.2013г. и до настоящия момент, представлява го, организира и ръководи дейността му, включително чрез упълномощеното от нея лице въз основа на нотариално заверено пълномощно от 18.10.2013 г. - нейният съпруг Д. Г. П.. Установено е също, че за процесния период дружеството, което осъществява търговия с дървен материал, генерира данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни и здравни вноски.

За нуждите на ревизията и за установяване на релевантните факти ревизиращият екип е връчил на Св. П. две искания за представяне на документи и писмени обяснени. В отговор са представени писмени обяснения, справки и документи. Присъединени са и доказателствата, събрани в хода проверката, извършена за установяване на факти и обстоятелства по чл. 19 от ДОПК по отношение на С. Й. П., приключила с Протокол № П-03000322202968-073-001/11.05.2023 г., приложен от л. 103 до л. 110 от преписката. В него са направени фактически и правни изводи, обосноваващи генералното заключение, че проверяваното лице може да бъде привлечено под отговорност за непогасените публични задължения на дружеството „Ултима трейдинг“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е.

Изискана е информация от дирекция „Събиране“ към ТД на НАП Варна. От нея е установено, че процесните публични задължения са били присъединени към изпълнително дело /ИД/ № **********/2014г. и за тяхното събиране са били предприети възможни действия. За тази цел е извършено проучване, в резултат на което е установено, че дружеството не притежава активи, а наложените запори на банковите му сметки са останали без резултат, тъй като всички парични средства са били изтеглени преди те да бъдат наложени. В крайна сметка задълженията на „Ултима трейдинг“ ЕООД са категоризирани като несъбираеми, от което е направен обоснован извод, че същите не могат да бъдат погасени от дружеството.

На С. П., в качеството й на представляващ процесното дружество, от ревизиращия екип изрично е поискано да представи счетоводни регистри на „Ултима трейдинг“ ЕООД, но такива не са представени. В отговор на указанията П. е заявила, че няма достъп до електронната счетоводна отчетност и че дружеството е развивало дейност до 2015 година. На 19.04.2023г. са представени документи относно разпределянето на дивиденти. От съдържанието на приложените към тези документи Протоколи от ОС на дружеството за периода от 01.04.2021г. до 18.06.2021г. /стр. 9-10 от РД/, е установено, че са взети решения на собственика следва да се изплатят общо 194505,43лева. Приложени са и РКО и касови/банкови документи за изплатени суми, според съдържанието на които на собственика са изплатени 184780,16 лева. Деклариран е удържан данък в размер на 9725,27лв., но такъв реално не е внесен. Същата констатация е направена и по отношение на всички останали задължения на дружеството – данъчни и за осигуровки, независимо, че същите са били декларирани от дружеството.

Органите на приходната администрация са установили също, че „Ултима трейдинг“ ЕООД е притежавало дълготрайни материални активи - два товарни автомобила. От предоставената от ОД на МВР, сектор „КАТ“, ревизиращите са установили, че собственият на дружеството товарен автомобил [Марка] е продаден с договор от 21.08.2015г. за сумата от 3900,00лв. на „ВИП Билдинг“ ООД, а друг товарен автомобил, също собственост на „Ултима трейдинг“ ЕООД, [Марка] е продаден с договор от 12.06.2014г. за сумата от 3600,00лв. на Г. А. М.. Поради факта, че представляващият не е предоставил цялата счетоводна отчетност на „Ултима трейдинг“ ЕООД за 2014г. и 2015г. ревизиращият екип не е успял да проследи и установи дали паричните средства, получени от продажбата на посочените две МПС, са постъпили в касата на дружеството и дали същите действително са използвани за търговската му дейност. Въз основа анализа на всички установени факти е направено обосновано предположение, че паричните средства не са постъпили в патримониума на дружеството и с техния размер неговото имущество е намаляло.

За нуждите на ревизионното производство е събрана информация и е извършен задълбочен анализ на движението на паричните средства на дружеството по банков път, като са проверени събраните извлечения от банковите му сметки. Установено е, че за периода от м.01.2014г. до м.12.2015г. от банковите сметки на дружеството, са изтеглени парични средства в размер на 242 440,00лв. /коментирано на стр.9 от РД/ от Д. Г. П. – съпруг на ревизираната Св. П., с оглед упълномощаването му с коментираното по-горе пълномощно от 18.10.2013 година.

Поради факта, че в хода на производството пред ответника не са представени регистър на сч. сметка 501 „Каса“ за посочения период, ревизиращите не са могли да установят, дали посочените суми след като са били изтеглени от банковите сметки на дружеството впоследствие са били внасяни в касата. Така, като не е представил пълната счетоводна отчетност на „Ултима трейдинг“ ЕООД, представляващият дружеството е препятствал проследяването на движението на паричните средства, установяването наличието на надеждна одитна следа и установяването доколко именно тези парични средства са вложени в дейността на дружеството. Въз основа на това е направен обоснован извод, че с изтеглените от банковите сметки парични средства, без увеличение на касовата наличност, имуществото на дружеството е намалено, вместо с тях да бъдат погасени неговите публични задължения.

В съвкупност, изложеното по-горе е мотивирало ревизиращите да приемат, че С. Й. П. в качеството на собственик и управител на „Ултима трейдинг“ ЕООД, недобросъвестно е отчуждила имуществото на дружеството в своя полза, без да спази счетоводното законодателство, в това число и чрез изплащане на дивидент, без да е имала основания за това, с цел препятстване на данъчен и одитен контрол на счетоводството на дружеството и най-вече с цел неплащане на неговите публични задължения. Важно е да се отбележи, че тези публични задължения са установени въз основа на подадени от търговското дружество декларации. Въз основа на формирания генерален извод е издаден оспореният в настоящото производство Ревизионен акт, с който на основание чл. 19 от ДОПК на С. Й. П. в качеството на управляващ и едноличен собственик на капитала на „Ултима трейдинг“ ЕООД са установени задължения по подадени декларации по ЗДДФЛ, ЗДДС, ЗКПО и КСО в общ размер от 115 665,83 (сто и петнадесет хиляди шестстотин шестдесет и пет лв и осемдесет и три стотинки), от които главница в размер на 71 087,04 лв. и лихви в размер на 44578,79 лева.

След съобщаване на Ревизионния акт на С. Й. П. е предприето оспорването му по административен ред. Производството по чл. 152 и сл. от ДОПК е приключило с издаване на Решение № 235/21.12.2023г. на Директора на Дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП - София. Видно от мотивите, изложени в Решението на ответника, същият е установил, че за по-голяма част от установените с оспорения РА задължения е изтекъл срокът по чл. 109, ал. 1 от ДОПК, който е преклузивен, го е отменил като незаконосъобразен в съответните части, подробно описани на страница 5 от решението и в неговия първия диспозитив. За онези задължения, за които контролноотменителният орган е установил, че преклузивните срокове по чл. 109, ал. 1 от ДОПК все още не са изтекли, Ревизионният акт е потвърден. Общата сума на установените и потвърдени с решението задължения е в размер на 43 337,04 (четиридесет и три хиляди триста тридесет и седем лева и четири стотинки), от които 33 549,41 лв. главница и лихви в размер на 9 787,63 лева.

Диференцирани по вид и размер, установените задължения са следните: 1/ отговорност за Окончателен данък на местни и чуждестранни ФЛ по чл. 37 и чл. 38. на "Ултима трейдинг" ЕООД – за периоди от 01.10.2917 г. до 31.12.2017 г., от 01.01.2018 г. до 31.03.2018 г., от 01.04.2018 г. до 30.06.2018 г., от 01. 07.2018 г. до 30.09.2018 г., от 01.01.2019 г. до 31.03.2019 г., от 01.04.2019 г. до 30.06.2019 г., от 01.07.2019 г. до 30.09.2019 г. и от 01.01.2020 г. до 31.03.2020 г. в размер на главницата от 1 117,53 лв. и лихви в размер на 520,04 лева; 2/ отговорност за ДОО - за осигурители на "Ултима трейдинг" ЕООД – за периоди от 01.03.2018 г. до 30.04.2018 г., от 01.05.2019 г. до 31.05.2019 г., от 01.06.2021 г. до 31.07.2021 г. и от 01.06.2022 г. до 30.06.2022г. в размер на главницата от 123,47 лв. и лихви в размер на 42,60 лева; 3/ отговорност за Универсален пенсионен фонд - за осигурители на "Ултима трейдинг" ЕООД за периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2018 г., от 01.05.2019 г. до 31.05.2019 г., от 01.06.2021 г. до 31.07.2021 г. в размер на главницата от 30,90 лв. и лихви в размер на 10,66 лева; 4/ отговорност за Данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на юридически лица на "Ултима трейдинг" ЕООД за периода от 01.04.2022 г. до 30.06.2022 г. в размер на главницата от 9 725, 27 лв. и лихви в размер на 1 139, 12 лева; 5/ отговорност за Вноски за здравно осигуряване - за осигурители на "Ултима трейдинг" ЕООД за периоди от 01.03.2018 г. до 30.04.2018 г., от 01.05.2019 г. до 31.05.2019 г., от 01.06.2021 г. до 31.07.2021 г., от 01.06.2022 г. до 30.06.2022 г. в размер на главницата от 49,39 лв. и лихви в размер на 17,04 лв.; 6/ отговорност за Данък върху добавената стойност на "Ултима трейдинг" ЕООД за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2019 г. в размер на главницата от 5 953,00 лв. и лихви в размер на 2 640,42 лв.; 7/ отговорност за Корпоративен данък на "Ултима трейдинг" ЕООД за периоди от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. и от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. в размер на главницата от 16 496,62 лв. и лихви в размер на 5 399,38 лв.; 8/ отговорност за Данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения на "Ултима трейдинг" ЕООД за периоди от 01.03.2018 г. до 30.04.2018 г., от 01.05.2019 г. до 31.05.2019 г., от 01.06.2021 г. до 31.07.2021 г. и от 01.06.2022 г. до 30.06.2022г. в размер на главницата от 53,23 лв. и лихви в размер на 18,37 лева.

След уведомяване на С. Й. П. за постановеното от директора на Дирекция ОДОП- Варна решение е предприето оспорването му по съдебен ред, както вече се коментира по-горе в изложението.

От ответника по делото е представена в цялост ревизионната преписка, във връзка с издаване на оспорения ревизионен акт.

От пълномощника на оспорващата Св. П. в деловодството на съда е постъпила молба с.д. № 3348 от 25.02.2025 г. (л. 236 от делото) с приложени към нея писмени доказателства, касаещи складовата наличност на дружеството, договор от 15.04.2022 г. за извозване, приемане и транспортиране на строителни отпадъци с код 17 09 04, маршрут за транспортиране на отпадъци, кантарни бележки и др., за които се твърди, че са свързани с бракуваните през 2022 г. от „Ултима Трейдинг“ ЕООД стоки, находящи се в складова база на „Виас Инженеринг“ ООД с адрес: [населено място], [улица]. Същите са приложени от л. 236 до л. 272 от делото.

Към доказателствата с протоколно определение от последното проведено по делото о.с.з. са приети също и документите, представени с молба с.д. № 6677/17.04.2025 г., към заявление с.д. № 6791/22.04.2025 г. и тези, представените от вещото лице Е. М. в открито съдебно заседание, проведено на 28.04.2025 година.

За установяване на фактите съдът допусна по делото да се изготви съдебно-счетоводна експертиза с формулирани от оспорващата въпроси, а именно: 1/ За 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. „Ултима Трейдинг“ ЕООД имало ли е активи по счетоводни записвания и ако отговора е да извършвани ли са проверки /включително по прихващане и възстановяване ДДС/ и инвентаризации от органите по приходите, както и налагани ли са обезпечителни мерки за задължения на дружеството. Вещото лице в отделна графа да изведе какви са складовите наличности за проверявания период и ако има такива, на каква стойност са те; 2/ Коректно и в срок ли са декларирани данъчните задължения на дружеството; 3/ От наличните по делото доказателства може ли да се установи до кой момент дружеството е извършвало търговска и/или друга дейност и за тази дейност периодично подавани ли са съответните данъчни декларации; 4/ След твърдяната продажба от органите по приходите на активи на търговско дружество „Ултима Трейдинг“ ЕООД, паричните средства постъпвали ли са по сметки на дружеството и налични ли са счетоводни записвания за това; 5/ За 2017г., 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. органите по приходите имали ли са информация за балансовата печалба на „Ултима Трейдинг“ ЕООД, посочена на стр.7 от ревизионния доклад, от която са изплатени дивиденти; 6/ След 2022 год. проверяваното лице – С. Й. П., [ЕГН], придобивала ли е активи, които да са в резултат на вложени от нея лични средства, вкл. средства от дейността на „Ултима Трейдинг“ ЕООД?

Експертизата е изготвена в срок, поддържа се от вещото лице Е. М. в съдебно заседание, не е оспорена от страните и се кредитира от съда като дадена компетентно и безпристрастно.

При даване отговор на поставения първи въпрос експертът посочва, че при изготвяне на заключението по експертизата са използвани данните от представените оборотни ведомости по години. В съдебно заседание във връзка с въпрос на процесуалния представител на ответника, че цялата документация, която е използвала при изготвяне на заключението, е получила от счетоводството на „Виас Инженеринг“ ООД първо на електронната си поща, а след това същите са й представени на хартиен носител с куриерска служба, заверени за вярност и подписани от управителя на „Ултима Трейденг“ ЕООД – Св. П..

Въз основа на тези документи е установено, че за процесните 6 (шест) години – 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. „Ултима Трейдинг“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала и управител е оспорващата Св. П., е разполагало с транспортни средства с отчетна стойност 3400 (три хиляди и четиристотин) лв. и набрана амортизация в същия размер (3400 лв.), т.е. балансовата стойност на тези активи е 0,00 (нула) лева. За 2017 г. дружеството е разполагало със стопански инвентар с отчетна стойност 1666,67 лв. и набрана амортизация 1520,67 лв. или балансова стойност 395,96 лева. За 2018 г. дружеството е разполагало със стопански инвентар с отчетна стойност 1666,67 лв. и набрана амортизация 1270,71 лв. или балансова стойност 146,00 лева. За 2019 г. дружеството е разполагало със стопански инвентар с отчетна стойност 1666,67 лв. и набрана амортизация в същия размер 1666,67 лв. или балансова стойност 0,00 (нула) лева. Относно притежаваният от дружеството стопански инвентар за останалите ревизирани години – 2020 г., 2021 г. и 2022 г. изводите са идентични с тези за 2019 г. - балансова стойност на тези активи е 0,00 (нула) лева. Направени са констатации, че за 2017 г. и за 2018 г. дружеството е разполагало със стоки на стойност в размер на 321 046,06 (триста двадесет и една хиляди) лв. и шест стотинки, за 2019 г. и за 2020 г. стойността на притежаваните от дружеството стоки е била 291 864,14 лв., за 2021 г. – 61 210,82 лв., а за 2022 г. – 0,00 лева.

В отговорите на поставените въпроси 2 и 5 от експертизата вещото лице посочва, че „Ултима Трейдинг“ ЕООД е декларирало в срок задълженията си към фиска за процесните шест години – от 2017 г. до 2022 г. включително. За същия период дружеството е декларирало нетни приходи от продажби единствено за 2019 г. като същите са в размер на 29 765,00 (двадесет и девет хиляди седемстотин шестдесет и пет ) лева.

Въз основа на представената документация вещото лице посочва в заключението си, че тези парични средства не са постъпили нито в касата на дружеството, нито по неговата банкова сметка (виж отговора на въпрос 4). По повод на тази единствена продажба за 2019 г. от процесуалния представител на ответника в хода на проведеното на 28.04.2025 г. о.с.з. са поставени допълнителни въпроси към вещото лице, на които то отговаря, че за тази продажба по счетоводни данни има издадена фактура – Фактура № 38/08.04.2019 г., но самата фактура не й е представена. Този платежен документ е надлежно осчетоводен и по него е получен ДДС за м. 04.2019 година. Уточнява, че получател на стоката по тази фактура е „Виас Инженеринг“ ООД, но тя не е платена. Заявява пред съда, че „салдото по сметка „клиент“ стои“.

Приходите за всички останали години от релевантния период са свързани с отписани партиди на други кредитори (с/ка 499), както и с приходи от лихви. Конкретните данни относно приходите от отписани партиди и от лихви са представени от експерта подробно в табличен вид на стр. 12 от експертизата (л. 208, гръб от делото). Пак на същата страница е посочено, че от дружеството за 2023 г. е подадена декларация по чл. 38 от Закона за счетоводството, че не е извършвало дейност.

От представената оборотна ведомост за 2021 г. вещото лице е установило, че дружеството е разпределило неразпределена печалба за 2010 г. в размер на 2 605,93 лв. и за 2012 г. в размер на 191 899,50 лв. или общо е разпределило брутен размер на дивидент на едноличния собственик на капитала в размер на 194 505,43 (сто деветдесет и четири хиляди петстотин и пет) лв. и 43 стотинки. С уведомително писмо ревизираното лице Св. П. е декларирало, че след 2022 г. не е придобивала активи, които да са в резултат на вложени от нея лични средства, включително такива от дейността на „Ултима Трейдинг“ ЕООД.

В проведеното на 06.01.2025 г. о.с.з. по делото процесуалният представител на оспорващата е направил изявление, че Св. П. само е била вписана като управител на „Ултима Трейдинг“ ЕООД, но въз основа на издадено и подписано от нея нотариално пълномощно, цялата дейност на дружеството реално е извършвана от нейния съпруг Д. Г. П.. Той е лицето, което е оперирало с банковите сметки на дружеството, като е извършвал и други дейности по управлението му. На лист 158 от делото е приложено копие на пълномощно рег. № 3684 от 18.10.2013 г., съставено и заверено от нотариус с район на действие Районен съд – Варна.

В проведеното на 17.02.2025 г. о.с.з. съдът разпита свидетеля Д. Г. П., който потвърждава, че бил пълномощник на „Ултима Трейдинг“ ЕООД до 2022 г., но не си спомня началния момент, от който е упълномощен за това. Заявява, че той е организирал дейността на дружеството, в което, преди да затворят склада, имало много хора, с които работели там. Той контактувал и осъществявал връзката с тези лица. Твърди, че назад във времето „Ултима Трейдинг“ ЕООД е ползвало два склада, от които извършвало търговската си дейност. След закриване на дейността на дружеството стоката е прехвърлена в друг склад. Не съобщава на съда къде точно се е намирал този склад. След като се установило, че няма да могат да продадат стоката, същата или по-голяма част от нея била бракувана и изхвърлена на сметището. Бракуването е извършено със свидетели, като за това действие били съставени съответните протоколи. Твърди, че бракуваната стока е приета и извозена от две фирми, една от които „Темпо Транс“. Не посочва коя е втората. Пояснява, че се наложило да се ползват услугите на две различни фирми, защото всяка от тях имала издадено разрешително за извозване на различен вид отпадъци. Първият склад, в който дружеството съхранявало стоката си, се намирал на [улица], срещу офиса на ЕнергоПро, а следващия, който наели, също се намирал на [улица], но срещу хотел „Адамо“. Свидетелят не може да посочи с точност датата когато стоките на „Ултима Трейдинг“ ЕООД са бракувани и извозени до сметището, но първоначално заявява, че това е станало „Когато започна Ковид" (виж протокол от 17.02.2025 г. – л. 168). По-късно заявява, че бракуването е направено преди три или четири години, но не помни кога точно е било това (не може да посочи сезона). При бракуване на стоката, освен самия Д. П., присъствали счетоводителката М. Й. и един шофьор. Присъствали и двама общи работници, които, по думите на свидетеля, проверявали дали нещо от стоката все още може да бъде използвано или не. На въпроса как е установено, че стоките са негодни за ползване и следва да бъдат бракувани, свидетелят отговаря, че част от стоката (лепила) дал на свои приятели да я продават, но те му я върнали след известно време, защото установили в нея наличие на „твърди буци“. Заявява, че не знае къде точно са изхвърлени бракуваните стоки, тъй като за това отговаряли наетите две фирми. За услугата П. заплатил в брой, но не може да си спомни точния размер на сумата. Твърди, че има документи, удостоверяващи извършените плащания, но не ги представя в съдебното заседание, нито защитата на жалбоподателката ангажира доказателствено искане в този смисъл. Не си спомня и не може да свидетелства пред съда как счетоводно са изведени конкретните суми за заплащане на услугата по извозване на бракуваната стока до сметището. Заявява, че не му е било известно как точно да оформи документите за бракуване на стоката, но се консултирал със свой познат – бивш служител на НАП, който му обяснил как следва да се оформят документите. Твърди, че тези документи са надлежно оформени според поясненията на неговия познат и се съхраняват в офиса на П.. Заявява, че същите не са представени в хода на производството пред ответника, тъй като не са били изискани.

В съдебното заседание от 17.02.2025 г. се е явил и по настояване на пълномощника на оспорващата, като свидетел е разпитан Б. Н. Т.. Искането това лице да бъде разпитано като свидетел по делото е мотивирано с твърдението, че преди пенсионирането си същият е бил публичен изпълнител и като такъв е работил по образуваното срещу „Ултима Трейдинг“ ЕООД, Изпълнително дело № **********/2014г., запознат е със складовите наличности на стоки на дружеството, както и може да посочи кое е лицето, с което е комуникирал като представител на дружеството-длъжник. Пред съда Теохаров потвърждава, че до 04.04.2023 г. е работил като публичен изпълнител към НАП, а след тази дата е излязъл в пенсия. Потвърждава и това, че е водил изпълнителното дело за събиране публичните вземания на „Ултима Трейдинг“ ЕООД, образувано в периода 2014 – 2015 година. Заявява, че в работата си по това дело основно е комуникирал с Д. П., за когото знае, че е съпруг на С. П.. Нея никога не е виждал лично. Заявява пред съда, че работейки по изпълнителното дело, е предприел всички възможни действия за събиране задълженията на търговското дружество – включително е запорирал негови сметки. Свидетелства, че с Д. П. в качеството му на пълномощник на управителя, е посетил склад, където са съхранявани активи (стока) на дружеството. Не си спомня кога точно е посетил склада – приблизително посочва края на есента на 2020 г. или 2021 година. Спомня си, че складът се намирал в [населено място], на [улица], зад ЖП-линията, някъде срещу хотел „Адамо“. Свидетелят не назовава конкретно какви стоки (артикули) е имало в склада, но заявява, че това са били строителни материали или такива, които са свързани със строителството. След като видял стоката и преценил нейното състояние, стигнал до извод, че би било неефективно същата да се изнесе за публична продан, тъй като разходите за това биха надхвърлили размера на публичните задължения на „Ултима Трейдинг“ ЕООД. На поставен въпрос отговаря, че не е съставял протокол за посещението на склада, тъй като не се е стигнало до съставяне опис на стоката. Твърди, че при посещението на склада Д. П. му е предоставил справка за наличната стока и това, което установил на място, може да се каже, че съвпада с отразеното в справката. От тази справка направил извод, че стоката в склада е на „Ултима Трейдинг“ ЕООД, а и самият Д. П. му казал „Това е нашият склад“. Описва склада като голямо помещение с голяма врата. Не може да каже дали в същото складово помещение е имало складови площи, наети от други търговци или търговски дружества. Не си спомня какви други действия е предприел в хода на изпълнителното дело по събиране на задълженията на „Ултима Трейдинг“ ЕООД.

В хода на производството от процесуалния представител на оспорващата Св. П. са представени два документа – синтетична оборотна ведомост за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. и синтетична оборотна ведомост за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. (л. 164 и л. 165 от делото). Истинността на същите е оспорена от процесуалния представител на ответника, във връзка с което съдът е открил производство по чл. 193 от ГПК. С молба с.д. № 3348 от 25.02.2025 г. процесуалният представител на оспорващата П. е направил изрично изявление, че отказва да се ползва при защитата си от тези доказателства.

По искане на ответната страна производство по чл. 193 ГПК е открито от съда с Определение № 4430 от 22.04.2025 г. по оспорване автентичността на Договор от 15.04.2022 г., сключен между „Ултима Трейдинг“ ЕООД и „Темпо Транс“ ЕООД с предмет „извозване и третиране на строителни отпадъци“. За нуждите на това производство от оспорващата е представен оригинал на договора. Същият е приложен на лист 218 от делото. Във връзка с изясняване автентичността на договора, сключен с „Темпо Транс“ ЕООД, в последното по делото о.с.з. е разпитан като свидетел А. Ж. М. – управител на това дружество. На същия са предоставени оригинал на договора от 15.04.2022 г., както и служебна бележка от 01.11.2022 г., приложена на лист 666 от делото. Свидетелят заявява, че подписите и под двата документа са поставени от него. На поставени въпроси отговаря, че служебни бележки като представената, в която е вписано, че е „във връзка с въвеждане в експлоатация на обекта“ обикновено се издават за въвеждане в експлоатация на жилищни сгради, но не само. Затова не може да посочи категорично конкретната служебна бележка за какъв обект е издадена. Става дума за строителни отпадъци, които могат да бъдат извозени до сметището както по време на извършване на строителството, така и след това, ако инвеститорът иска да оптимизира разходите си. Заявява, че с този клиент работи отдавна, имат изградени добри взаимоотношения, имат подписан договор, който се подновява. На въпрос от процесуалния представител на ответника кой клиент има предвид като говори за дългогодишни добри взаимоотношения – дали „Ултима Трейдинг“ ЕООД или „Виас Инженеринг“ ООД, свидетелят отговаря, че не може да посочи категорично. Заявява, че представляващ и двете фирми е Д. (П.), с когото той обичайно контактува. Заявява, че отпадък с код 17 09 04 представлява строителен отпадък, който съдържа множество съставки – бетон, тухли, замазки, циментови смеси и други.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

По-горе в мотивите са изложени доводите на съда относно допустимостта на жалбата, с оглед на което допълнителни такива не се налага да бъдат излагани.

Разгледана по същество, жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Оспореният в настоящото производство Ревизионен акт № 03000323002816-091-001/17.08.2023г. е издаден след проведено производство по реда на чл. 19 от ДОПК. Разпоредбите на чл. 19, чл. 20 и чл. 21 от ДОПК регламентират предпоставките и реда за ангажиране на особен вид лична имуществена отговорност, предвидена за трети лица – членове на органи на управление или управители на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК. Отговорността по чл. 19 от ДОПК е самостоятелна субсидиарна отговорност на трети лица, която те носят за собствените си действия или бездействия, довели до невъзможност за събиране на публични задължения на дружеството като задължено лице. Материалноправните норми на ал. 1 и ал. 2 на чл. 19 от ДОПК уреждат самостоятелни хипотези на тази отговорност, различни по своя фактически състав. Наличието на която и да е от тях е основание за приложение на нормата. В настоящия случай предмет на съдебна проверка е наличието или липсата на предпоставките на лична имуществена отговорност на оспорващата Св. П. и по двете алинеи на чл. 19 от ДОПК.

Фактическият състав на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК включва кумулативно следните елементи: 1/ лицето да има качеството на орган на управление или на управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 от ДОПК към момента, към който са установени публичните задължения; 2/ да е налице поведение на това лице, изразяващо се в действие или бездействие, чрез което се укриват факти и обстоятелства, които по закон следва да бъдат обявени пред органа по приходите или публичния изпълнител; 3/ да е налице причинно-следствена връзка между поведението на лицето и невъзможността за събиране на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски и 4/ невъзможност за събиране на публични вземания – данъци и задължителни осигурителни вноски.

Тежестта за установяване на всички тези елементи от фактическия състав на разпоредбата е на органа по приходите.

В конкретния случай безспорно установено е и не се спори между страните, че е налице първата предвидена в чл. 19, ал. 1 от ДОПК предпоставка, а именно че оспорващата С. Й. П. е имала качеството на едноличен собственик на капитала и управител на дружеството – длъжник „Ултима Трейдинг“ ЕООД за процесния период от време.

Съгласно чл. 20 от ДОПК, в случаите по чл. 19 обезпечението и принудителното изпълнение се насочва първо срещу имуществото на задълженото лице, за чието данъчно или осигурително задължение се носи отговорност. В разглеждания случай това условие е изпълнено – от доказателствата по делото е видно, че за декларираните, но непогасени публични задължения на „Ултима Трейдинг“ ЕООД за данъци и осигурителни вноски срещу дружеството е образувано изпълнително дело № **********/2014 година. От приложеното на лист 118 от ревизионната преписка издадено от публичен изпълнител Разпореждане за прекратяване на производството по принудително изпълнение съгласно чл. 225 от ДОПК изх. № [рег. номер]-035-0292274/ 24.08.2022 г. се установява, че това производство е прекратено на основание чл. 225, ал. 1, т. 4 от ДОПК, т.е. в хипотеза когато публичният изпълнител е преценил, че вземането е несъбираемо, след като всички изпълнителни способи са изчерпани.

Разпореждането за прекратяване на изпълнителното производство по естеството си представлява официален свидетелстващ документ. Съгласно чл.179, ал.1 ГПК официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Тоест, такъв документ има обвързваща съда материална доказателствена сила. Следователно, не се нуждае от доказване обстоятелството, че към датата на постановяване на разпореждането – 24.08.2022 г., „Ултима Трейдинг“ ЕООД не разполага с каквито и да било активи, няма имущество и няма активни банкови сметки. Заповедта за възлагане на ревизия, с която е образувано производството по чл. 19 от ДОПК, е издадена на 11.05.2023 г., тоест, след прекратяване на изпълнителното производство срещу търговското дружество. Горното мотивира настоящата инстанция да приеме за доказано наличието на четвъртата материална предпоставка – невъзможност за събиране на задълженията от имуществото на дружеството-длъжник. Релевантната дата, от която органът е приел, че задълженията на „Ултима Трейдинг“ ЕООД са станали несъбираеми, е датата на постановяване на Разпореждането на публичния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство – 24.08.2022 година. Този момент се установява и от останалите документи, съставени в хода на ревизионното производство, а аргументите на оспорващата в обратен смисъл се преценяват от съда като неоснователни.

Събраните по настояване на оспорващата Св. П. доказателства, целящи да опровергаят изводите на ответника, а и на съда, за наличие на четвъртата предпоставка са неуспешни.

За нуждите на откритото производство по чл. 193 от ГПК на съда е представен оригинал на договора от 15.04.2022 г., сключен между „Ултима Трейдинг“ ЕООД и „Темпо Транс“ ЕООД. Същият е приложен на л. 218 и 219 от делото. От разпита на свидетеля А. Ж. М. в качеството му на представляващ „Темпо Транс“ ЕООД, се установява автентичността на договора, т.е. същият е подписан от посочените в него лица като представляващи договарящите страни - възложител и изпълнител. Независимо от това и предвид обстоятелството не е официален свидетелстващ документ, а частен такъв, неговата материална доказателствена сила следва да се прецени от съда въз основа на вътрешно убеждение и съобразно останалите събрани по делото доказателства. В конкретния случай съдът обосновава преценката си въз основа на всички доказателства по делото, и счита, че този договор е съставен за нуждите на настоящото съдебно производство. Основание за това е обстоятелството, че предметът на договора е идентифициран конкретно като: „приемане и третиране на строителни отпадъци с код и наименование 17 09 04 смесени строителни отпадъци от обект на възложителя Складова база на „Виас Инженеринг“ ООД, находяща се в [населено място], [улица]“.

Важно да се отбележи също, че липсва съществен реквизит на документа – не е посочен конкретен размер на договорената цена. Това противоречи не само на добрата търговска практика, а и на житейската логика. Конкретна сума на услугата по извозване и третиране на отпадъците по договора не се посочи както от свидетеля Д. П., така и от свидетеля А. М., представляващ „Темпо Транс“ ЕООД. Не са представени счетоводни данни от воденото от „Ултима Трейдинг“ ЕООД счетоводство, които безалтернативно да обосноват извод за извършено плащане от възложителя към изпълнителя на договорената услуга. Отделно от това, както от показанията на св. А. М., така и от доказателствата, представени от ответника в последното проведено по делото о.с.з. - писмо с вх. № 24-00-3570/20.04.2025 г. от директора на РИОСВ – Варна, ведно с приложения към него опис на материали за брак, както и писмо от директора на Дирекция „ОДОП“ - Варна до директора на РИОСВ - Варна изх. № 40-0003-125#8/25.04.2025 г.(от л. 774 до л. 787 на делото), е видно, че отпадък с код 17 09 04 касае единствено и само смесени отпадъци от строителство и събаряне, които се образуват при дейности като строителство и събаряне и не могат да се образуват от други дейности. Не без значение за формиране изводите на съда, че тези доказателства са съставени за целите на съдебното оспорване, е и обстоятелството, че коментираният договор от 15.04.2022 г., не е представен на ревизиращите в хода на ревизионното производство, а едва в хода на съдебното по оспорване на ревизионния акт.

Представените доказателства – заповеди за извършване на инвентаризация, протоколи за бракуване на материални запаси, Заповеди за бракуване на стоки, кантарни бележки и др. не са достатъчни да оборят материалната доказателствена сила на Разпореждането за прекратяване на изпълнителното производство и да мотивират съда да обоснове извод, че е извършено реално бракуване на стоки от „Ултима Трейдинг“ ЕООД и извозването на същите до сметище, а не касае извозване и третиране на смесени строителни отпадъци от друг обект (строителен обект), който подлежи на въвеждане в експлоатация и за който на 01.11.2022 г. е издадена приложената на лист 666 от делото служебна бележка от „Темпо Транс“ ЕООД.

От доказателствата, събрани в хода на ревизионното производство, е видно също, че оспорващата Св. П. в различни периоди е полагала труд по трудови правоотношения и по договори за управление и с други търговски дружества, сред които: във „Виас Инженеринг“ ООД като управител от 10.11.2013 г. до 26.03.2020 г. и за периода от 07.06.2021 г. до 23.05.2023 г. на същата длъжност; в „Пробилд“ ЕООД като управител за периода от 30.04.2014 г. до 25.08.2022 година. При разпита на свидетеля А. М. същият не можа да посочи кое от дружествата има предвид конкретно когато посочва, че представляваното от него търговско дружество поддържа добри партньорски взаимоотношения – дали „Ултима Трейдинг“ ЕООД или „Виас Инженеринг“ ООД, тъй като в работата си и с двете дружества контактува единствено с Д. П.. Тоест и чрез неговите обяснения не се доказа по безспорен и категоричен начин, че бракуваната от неговото дружество стока, произхожда именно и само от „Ултима Трейдинг“ ЕООД, а не например от „Виас Инженеринг“ ООД, чиято дейност не е предмет на ревизионното производство.

Изводите на съда за наличие на четвъртата предпоставка за ангажиране отговорността на Св. П. по реда на чл. 19 от ДОПК не се разколебават и от свидетелските показания на свидетеля Б. Н. Т., тъй като те са лишени от конкретика. Свидетелят не посочи, дали в складовата база, находяща се на [улица] /срещу х-л „Адамо“/, която е посетил заедно с Д. П., са се съхранявали стоки единствено на „Ултима Трейдинг“ ЕООД или е имало складирана стока и на други търговци. Ето защо, поради тяхната неопределеност, показанията на този свидетел не са в състояние да оборят констатациите на ответника.

Съдът съобрази и това, че по делото не са представени инвентаризационни описи на стоката на „Ултима Трейдинг“ ЕООД, липсват счетоводни данни, удостоверяващи хронологичното заприхождаване и изписване на стоките по вид, по количество и др., което е друго основание да бъде кредитирана установената от органа фактическа обстановка. Още повече, че счетоводните данни относно складовите наличности на „Ултима Трейдинг“ ЕООД, с които е работил експертът при изготвяне на заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, са предоставени от счетоводството на „Виас Инженеринг“ ООД. Тук следва да се отбележи, че в хода на ревизионното производство от „Ултима Трейдинг“ ЕООД са изискани, видно от представените Искания онзи набор от документи, които винаги присъстват в изготвените бланки. В този ред, отказът на дружеството да предостави за целите на проверката доказателствата, сочещи на извършеното осчетоводяване, разколебава тезата на защитата му, още повече след като в хода на съдебното производство се появяват доказателства, като например договора от 15.04.2022 г., сключен между „Ултима Трейдинг“ ЕООД и „Темпо Транс“ ЕООД или синтетичната или оборотна ведомости, които е следвало да бъдат предоставени на ревизиращите органи.

Съдът намира за доказани и останалите два елемента от фактическия състав на приложената от ответника разпоредба на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, въз основа на която е ангажирана личната отговорност на С. Й. П. за непогасените публични задължения на „Ултима Трейдинг“ ЕООД.

От оспорващата е лансирана теза, че цялата дейност по управление на дружеството е извършвана от нейния съпруг Д. Г. П., въз основа на надлежно делегиране на правомощия с нотариално пълномощно, а оспорващата Св. П. само е била вписана като управител на дружеството. С тази теза се цел отклоняване на отговорността от жалбоподателката. Споделя се становището на ответника, че фактът на упълномощаване на друго лице, без значение дали между упълномощителя и упълномощения съществува роднинска връзка или не, е ирелевантен за ангажиране отговорността на управителя на дружеството-длъжник по реда на чл. 19 от ДОПК. Нищо не освобождава управителя да се грижи за работите на дружеството и за дейността му добросъвестно и като добър търговец. Настоящият състав на съда споделя становището на ответника, изразено от неговия процесуален представител, че надлежното упълномощаване на трето лице, без значение дали то е от семейния кръг или не, не е основание за избягване на този вид специална лична отговорност. Още повече, че процесните публични задължения са установени от органите на приходната администрация въз основа на подадени от „Ултима Трейдинг“ ЕООД декларации, подписани лично от Св. П.. Относно това обстоятелство между страните в производството липсва спор. Самият факт, че конкретно физическо лице е вписано в търговския регистър като управител на търговско дружество, е достатъчно основание за ангажиране на неговата отговорност по реда на чл. 19 от ДОПК като не е необходимо да се изследва кой реално е ръководил дейността на дружеството. Съдебната практика в това отношение е непротиворечива.

Съдът намира за несъстоятелна и другата теза на Св. П. за отклоняване отговорността от нея за задълженията на дружеството, а именно, че не е единствено нейна отговорността за това, че задълженията на „Ултима Трейдинг“ ЕООД не са събрани, тъй като това е могло да бъде направено от публичния изпълнител в хода на изпълнителното дело, образувано срещу дружеството. В този контекст, никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, позовавайки се на евентуално чуждо такова или пропуски от други лица. Като управител на „Ултима Трейдинг“ ЕООД оспорващата е била запозната, както с активите на дружеството, така и с неговите задължения, надлежно декларирани лично от нея пред органите на приходната администрация. Наличието на висящо изпълнително производство не ограничава длъжника сам да изпълни задължението си, а, ако е юридическо лице, каквато е разглежданата хипотеза, да бъдат извършени съответните разпоредителни действия за погасяване на задълженията от лицата, които го представляват. Това в случая не е сторено от управителя и едноличен собственик на капитала на „Ултима Трейдинг“ ЕООД.

Елемент на фактическия състав по чл. 19, ал. 1 от ДОПК е наличието на укриване на факти и обстоятелства, които по закон лицето е било длъжно да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител. Укриването на факти и обстоятелства, като проявна форма на поведението на субекта на отговорността предполага активно, съзнателно действие или съзнателно бездействие. При наличието на законово задължение за лицето, в качеството му на член на орган на управление или управител да обяви определени факти и обстоятелства пред органа по приходите или пред публичния изпълнител, нормата на ал. 1 на чл. 19 от ДОПК изисква това лице не просто да не изпълни задължението си за заявяване на фактите и обстоятелствата, а да ги укрие. Това има касателство и към хипотезите по ал. 2 на чл. 19 от ДОПК. Тази разпоредба предвижда други две хипотези, според които основание за ангажиране отговорността на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 е налице, ако се докаже, че лицето недобросъвестно е извършило едно от следните действия, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, а именно: 1. извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; 2. извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице. Важно е да се отбележи, че за законосъобразността на акта не е необходимо кумулативното наличие на двете хипотези, а е достатъчно да се установи наличието на дори само на една от тях.

В хода на настоящото производство ответникът се е справил с доказателствената тежест и безспорно е установил наличието на недобросъвестно поведение от страна на Св. П. при управлението на „Ултима Трейдинг“ ЕООД. В хода на производството по чл. 19 от ДОПК са събрани Протоколи от общото събрание на дружеството, както и РКО, които доказват, че на управителя Св. П. са изплатени суми с характер на дивидент. Видно от съдържанието на тези протоколи, взети са решения на управителя да се изплати дивидент от балансовата печалба на „Ултима Трейдинг“ ЕООД в размер на 194 505,43 лв. преди удържането на данък. В допълнение към това следва да се има предвид и, че решенията за разпределение на дивидент и изплащането на сумите са от второто тримесечие на 2021 г., а декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ/ чл. 201, ал. 1 от ЗКПО, с която е деклариран удържан данък в размер на 9 725,27 лв., съставляваща 5% върху сумата от 194 505,43 лв., е подадена със закъснение – на 01.07.2022 г. за второто тримесечие на 2022 година.

В допълнение към горното следва да се посочи, че от информацията, събрана от ревизиращия екип от банките, в които „Ултима Трейдинг“ ЕООД е имала открити сметки, е установено многократно разпореждане с парични средства на дружеството от съпруга на С. П. - Д. П., въз основа на коментирано по-горе в мотивите нотариално пълномощно от 18.10.2013 година. В хода на настоящото производство не бяха представени доказателства, че изтеглените суми са постъпвали в касата на дружеството или че са били използвани за нуждите на неговата стопанска дейност. Правилно ответникът е приел, че с изтеглените от банковите сметки на дружеството парични средства без увеличение на касовата наличност и без да са налице доказателства, че същите са използвани по друг начин за дейността му, е намалено имуществото на дружеството, вместо с тях да бъдат погасени неговите задължения.

Установено е в хода на ревизионното производство и не е спорно между страните, че са извършени разпоредителни сделки с материални активи на дружеството - два товарни автомобила един [Марка] и друг - [Марка], като средствата от двете продажби не са постъпили нито в касата, нито по сметките на дружеството. Това обстоятелство се подкрепя и от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза (виж изложеното на л. 7 от ССчЕ/ л. 206 от делото).

Горното е достатъчно да се обоснове извод, че въпреки съществуването на множество известни задължения на дружеството „Ултима Трейдинг“ ЕООД – декларирани, но невнесени към бюджета, дружеството е извършило редица действия – приети са решения на общото събрание на съдружниците, за разпределение на дивидент в полза на неговия управител С. П., в размери, които биха били достатъчни да покрият тези задължения за данъци и за здравноосигурителни вноски. Жалбоподателката не може да отрече факта, че по решение на общото събрание е получила дивиденти преди да бъдат платени публичните задължения на дружеството и следователно знае, че с това се намалява имуществото на дружеството, нито да отрече, че е знаела за това. Аналогични са изводите на съда и досежно извършените разпоредителни сделки с товарните автомобили на дружеството, придобитите суми от които биха могли да се използват за покриване на поне част от задълженията, но това също не е сторено. Тези изводи на съда се подкрепят и от установеното многократно теглене на суми от сметките на „Ултима Трейдинг“ ЕООД от упълномощеното лице – Д. П., за проследяване на които не са представени счетоводни или каквито и да било други данни. Следователно, доказано е наличието на визираните в закона основания за ангажиране личната отговорност на С. Й. П. по реда на чл. 19 от ДОПК за несъбираемите задължения на „Ултима Трейдинг“ ЕООД.

Тези действия категорично не са резултат от небрежност на оспорващата Св. П., а сочат за наличието на умисъл в нейните действия/бездействия, целящи намаляване имуществото на дружеството. Това поведение на ревизираното лице основателно е прието и квалифицирано от ответника като недобросъвестно, тъй като управителят е длъжен да осъществява стопанската дейност на юридическото лице в негов интерес, в т.ч. и като осигурява администрирането на неговите задължения за данъци и осигурителни вноски. Противно на изложеното в представените писмени бележки, установените в хода на ревизията факти и обстоятелства, се потвърждават от доказателствата, събрани в хода на настоящото съдебно производство. Установеното разпореждане с движимо имущество на дружеството, безотчетното теглене на парични средства от неговите банкови сметки от упълномощения св. Д П. – съпруг на С. Й. П. без всякаква яснота къде са насочени те и за какво са използвани, както и разпределението на дивидент в нейна полза преди да бъдат заплатени изискуемите публични задължения на търговското дружество и др. сочат за наличието на съзнателно поведение на оспорващата, целящо непогасяване на задълженията на дружеството и отклоняване на средства към нея като физическо лице. Налице е причинно-следствена връзка между нейните действия/бездействие и намаляване имуществото на „Ултима Трейдинг“ ЕООД. Доказано е наличието на хипотезата на т. 1 от ал. 2 на чл. 19 от ДОПК.

Преценено в съвкупност, горното обосновава извод, че органът правилно е установил фактите, съответно – правилно и законосъобразно е ангажирана по реда на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК отговорността на С. Й. П. като едноличен собственик на капитала и управител на „Ултима Трейдинг“ ЕООД.

За пълнота на изложението следва да се посочи и това, че отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК е до размера на несъбраното задължение. Съгласно ал. 2 от ДОПК, субектът отговаря за задължението до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото. В конкретния случай това е съобразено от ответника. В хода на оспорване на Ревизионния акт по реда на чл. 152 и сл. от ДОПК ответникът е съобразил и разпоредбата на чл. 109, ал. 1 от ДОПК, въвеждаща забрана за образуване на ревизионно производство за установяване на задължения за данъци когато са изтекли 5 години от изтичане на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. Ответникът правилно е приложил закона като не е допуснал разширително тълкуване на нормата, поради което е потвърдил ревизионния акт само в частта относно онези задължения за данъци и осигурителни вноски на „Ултима Трейдинг“ ЕООД, за които [възраст] срок все още не е изтекъл, а по отношение на останалите го е отменил. Ето защо предмет на настоящия правен спор е ревизионният акт в частта, потвърдена с Решението на Директора на Дирекция ОДОП – Варна при ЦУ на НАП.

В заключение, съдът приема, че жалбата на С. Й. П. е изцяло неоснователна и следва да се отхвърли. Ревизионният акт, в частта, която е предмет на това съдебно производство, е издаден от компетентни органи, в установената форма и при спазване на процесуалния и материалния закон, при което се явява законосъобразен.

Изходът от оспорването обуславя възлагане на разноските по делото върху оспорващата Св. П.. Съгласно чл. 161 от ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, сега Наредба за възнаграждения за адвокатска работа, предвид материалния интерес по делото, жалбоподателката следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 500,00 лв., изчислено съобразно материалния интерес по делото и при липса на възражение за прекомерност от противната страна, но при спазване на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 година.

Предвид гореизложеното, на основание чл. 160, ал. 1, пр. 4 от ДОПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. Й. П. [ЕГН] от [населено място], срещу Ревизионен акт /РА/ № 03000323002816-091-001/17.08.2023г. издаден от Началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Варна и от главен инспектор по приходите в същата дирекция, в частта, в която е потвърден с Решение № 235/21.12.2023г. на Директора на Дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП - София. С потвърдената част от РА за оспорващата С. Й. П. в качеството й на управител на „Ултима Трейдинг“ ЕООД на основание чл. 19 от ДОПК са установени задължения в общ размер 43 337,04 (четиридесет и три хиляди триста тридесет и седем лева и четири стотинки), от които: 1/ главница в размер на 123,47 лв. и лихви в размер на 42,60 лв. за ДОО /държавно обществено осигуряване/ за периода от 03.2018г. до 06.2022г.; 2/ главница в размер на 30,90 лв. и лихви в размер на 10,66 лв. ДЗПО /допълнително задължително пенсионно осигуряване/ за периода от 03.2018г. до 06.2022г.; 3/ главница в размер на 49,39 лв. и лихви в размер на 17,04 лв. за ЗО /здравни осигуровки/ за периода от 03.2018г. до 06.2022г.; 4/ главница в размер на 16 496,62 лв. и лихви в размер на 5399,38 лв. за корпоративен данък за периода 2017г. – 2020г.; 5/ главница в размер на 9725,27 лв. и лихви в размер на 1139,12 лв. Данък дивидент за периода 04.2021 г. – 06.2021 г.; 6/ главница в размер на 1117,53 лв. и лихви в размер на 520,04 лв. окончателен данък МФЛ и ЧФЛ; 7/ главница в размер на 53,23 лв. и лихви в размер на 18,37 лв. за ДДФЛ за периода 03.2018 г. – 06.2022 г.; 8/ главница в размер на 5953 и лихви в размер на 2640,42 лв. за ДДС по справки-декларации.

ОСЪЖДА С. Й. П. [ЕГН] от [населено място] да заплати на Националната агенция по приходите, чрез дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика"- Варна сумата от 4 500,00 /четири хиляди и петстотин/, представляващи разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.