Р Е Ш Е Н И Е
76/28.1.2020г.
28.01.2020 год.
Номер . . . . . . . . . . . Година 2020 Град Шумен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен седми състав
На 23 (двадесет и трети) януари Година 2020
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Теодора
Йорданова-Момова
Секретар Елена Пенчева,
Прокурор .
. . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 2479 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 239 от ГПК.
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, чл.
422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288
от ТЗ, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД и
чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл.
288, вр. чл. 294, ал. 1 от ТЗ,
вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК
исковата молба ищецът „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С.А., Република Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – клон
България гр. София твърди, че на 12.01.2018 г. сключило с ответника М.К.Д.
договор за потребителски заем, по силата на който предоставило на последния сума
в размер на 903,61 лева. Страните по договора се договорили общата дължима сума
от Д. да възлиза на 1088,76 лв., разсрочена на 12 месечни вноски съобразно
уговорен погасителен план. Ответникът платил общо 7 месечни вноски, като поради
просрочието на следващите две, ищецът обявил кредита за предсрочно изискуем, за
което уведомил Д.. Последният дължал и обезщетение за забава. Поради това,
ищецът депозирал пред ШРС заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу
длъжника, което било уважено изцяло чрез издаване на такава по ч.гр.д. № 1869/2019
г. по описа на съда. Заповедта била връчена на Д. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Моли съда да постанови решение, по силата на което по отношение на
страните да бъде признато за установено, че съществуват следните вземания на
ищцовото дружество срещу ответника, за чието плащане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1869/2019
г. по описа на ШРС: в размер на 405,34
лв., представляващо задължение за връщане на заета сума по договор за кредит от
12.01.2018 г. сключен между страните; в размер на 24,57 лв., представляващо
задължение за плащане на лихва върху заета сума по договор за кредит от 12.01.2018 г. сключен между
страните; в размер на 26,45
лв., представляващо задължение за плащане на обезщетение за неизпълнение на
парично задължение в срок, за периода 20.10.2018 г. – 11.06.2019 г.
по договор за кредит от 11.08.2016 г. сключен между страните, ведно със законната
лихва върху сумата 405,34 лв., считано от предявяването на иска (депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК) – 27.062.2019 г. до окончателното плащане, като
претендира и разноските по настоящото исково производство и по заповедното
производство, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът не изразява
становище по исковете, не представя в срок писмен отговор на исковата молба. Не
прави искания, не се явява и не се представлява в първото по делото заседание.
В писмена молба,
пълномощникът на ищеца прави искане за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника.
Съгласно
разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение,
когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно
основателен.
В първото по делото
заседание на 23.01.2020 г., съдът с определение е допуснал постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника поради наличие на следните предпоставки
по чл. 239, ал. 1 от ГПК:
– по чл. 239, ал.1, т. 1 от ГПК: ответникът не се явява и не се представлява в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. С определение от 22.08.2019 г., постановено в производство по чл. 131, ал. 1 от ГПК, на страните, вкл. на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.
– по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК: в подкрепа на предявените искове, ищецът се позовава на следните приети по делото доказателства: договор за потребителски кредит CREX-*** от 12.01.2018 г, сертификат № CREX-***, общи условия за застраховка „Защита на плащанията“, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, подписан на 12.01.2018 г., уведомително писмо, касов бон от 12.01.2018 г., извлечение по кредит CREX-***, покана от 11.12.2018 г., както и заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза.
При така установеното от фактическа страна,
съдът приема от правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Исковете
са предявени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. клон България по
реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово
заявление в качеството му на кредитор срещу ответника М.К.Д. в качеството му на
длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 948/27.06.2019
г. по ч.гр.д. № 1869/2019 г. на ШРС, и след връчване на заповедта на длъжника
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Налице е идентичност на страните по
заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на
вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето
защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство,
приема, че исковете са допустими.
По основателността на исковете:
Настоящият
състав счита, че изброените доказателства сочат вероятната основателност на
претенциите по чл. 422, ал. 1 вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 240,
ал. 1 от ЗЗД, чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288, вр. чл. 294, ал.
1 от ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Тоест, предявените искове са вероятно
основателни, което обосновава наличието на предпоставката по чл. 239, ал. 1, т.
2 от ГПК.
По иска с правно основание чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 124,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД:
Доказа се, че страните по делото са насрещни
страни по валидно двустранно облигационно правоотношение, представляващо
търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ, създадено чрез сключване при
условията на чл. 298 от ТЗ (търговска сделка при общи условия) на договор за
потребителски кредит. Тоест, по смисъла на приложимия в случая чл. 240
от ЗЗД,
между страните по делото е налице валидно сключен договор за
заем.
Предвид
така установеното по-горе, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240 от ЗЗД се явява основателен и доказан. Ето защо, по
отношение на страните следва да бъде признато за установено, че съществува
вземане на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. клон България от М.К.Д. за парична
сума в размер на 405,34 лв.,
представляваща задължение за връщане на заета сума по договор за потребителски
кредит от 12.01.2018 г., сключен между страните,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.06.2019 г. до
окончателното ѝ изплащане.
Досежно претенцията с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД:
В конкретния случай, страните по
валидно сключения договор за заем свободно уговорили размера на т. нар.
възнаградителна лихва – чл. 240, ал. 2 от ЗЗД.
Предвид
така установеното по-горе, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД се явява основателен и доказан. Ето защо,
по отношение на страните следва да бъде признато за установено, че съществува
вземане на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. клон България от М.К.Д. за парична
сума в размер на 24,57 лв., представляващо задължение за плащане на лихва върху заета
сума по договор за кредит от 12.01.2018
г. сключен между страните.
Относно иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1
от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288, вр. чл. 294, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Съгласно
приложимия за търговските сделки чл. 294, ал. 1 от ТЗ, в случай на неизпълнение
на парично задължение се дължи лихва и без да е уговорена, освен ако не е
предвидено друго. Относимата в тези случаи за търговските сделки разпоредба на
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва,
считано от деня на забавата. В процесния случай се установи, че страните
уговорили такова обезщетение при неизпълнение, именно в размер на законната
лихва, както и че ответникът не изпълнил в срок задължението си да върне на ищцовата
страна дължимата сума по главното си парично задължение.
Ето защо, съобразявайки и заключението по извършената експертиза, съдът приема,
че искът следва да бъде уважен, като по отношение на страните бъде признато за
установено, че в полза на ищцовото дружество съществува вземане от ответника за
парична сума в размер на 26,45 лв.,
представляващо задължение за плащане на обезщетение за неизпълнение на парично
задължение в срок, за периода 20.10.2018 г. – 11.06.2019 г. по договор за
кредит от 11.08.2016 г. сключен между страните.
При
направеното искане от ищеца, вкл. с прилагане на списък по чл. 80 от ГПК, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” С.А. клон България направените разноски по настоящото исково
производство в размер на 385,00 лв. и по заповедното производство в размер на 75,00
лв.
Водим от горното и на основание чл. 239 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
На
основание чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.К.Д. с ЕГН **********,***
и „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ” клон на чуждестранен
търговец с ЕИК ***, със седалище: гр. София, адрес на управление: гр. София,
жк. „Младост
На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на М.К.Д. с ЕГН ********** и „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.,
КЛОН БЪЛГАРИЯ” КЧТ с ЕИК *********, че
съществува вземане на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ” КЧТ
от М.К.Д. в размер на 24,57 лв. (двадесет
и четири лева и 57 стотинки), представляващо парично задължение за плащане на
договорна лихва договор за потребителски паричен кредит от 12.01.2018 г., сключен между страните по делото, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 948/27.06.2019 г. по ч.гр.д. № 1869/2019 г. по описа на Районен съд –
Шумен.
На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288, вр. чл. 294, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.К.Д. с ЕГН ********** и „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ” КЧТ с ЕИК ***, че съществува вземане на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ” КЧТ от М.К.Д. в размер на 26,45 лв. (двадесет и шест лева и 45 стотинки), представляващо обезщетение за неплатено парично задължение от 405,34 лв. по договор за потребителски паричен кредит от 12.01.2018 г., сключен между страните по делото, за периода от 20.10.2018 г. – 11.06.2019 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 948/27.06.2019 г. по ч.гр.д. № 1869/2019 г. по описа на Районен съд – Шумен.
ОСЪЖДА М.К.Д. да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” КЧТ направените по настоящото исково производство деловодни разноски в размер на 385,00 лв. (триста осемдесет и пет лева).
ОСЪЖДА М.К.Д. да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” КЧТ, направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 1869/2019 г. на ШРС в размер на 75,00 лв. (седемдесет и пет лева).
Настоящото
неприсъствено решение не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
В
едномесечен срок от връчването на настоящото неприсъствено решение, ответникът
може да поиска неговата отмяна от въззивния Окръжен съд – Шумен, ако е бил лишен
от възможността да участва в делото поради случаите, посочени в чл. 240, ал. 1
от ГПК.
Районен съдия: