№ 95
гр. Велико Търново, 05.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юли през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:АНЕТА ИЛИНСКА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно
търговско дело № 20254001000149 по описа за 2025 година
С решение № 78 от 13.06.2025г. по т.д. по несъст. № 70/ 2025г. по
описа на ОС-Русе е отхвърлена молбата на „Троймакс“ ЕООД-гр. Русе, на
основание чл. 630, ал. 1 ТЗ съдът да постанови решение, с което да обяви
неплатежоспособността, евентуално свръхзадължеността на „Троймакс“
ЕООД с ЕИК *********, да определи началната й дата и да открие
производство по несъстоятелност на търговеца; осъдено е „Троймакс“
ЕООД-гр. Русе да заплати по сметка на Русенски окръжен съд 250 лв.
държавна такса.
В законоустановения срок срещу така постановеното решение на ОС-
Русе е постъпила въззивна жалба от „Троймакс“ ЕООД-гр.Русе, чрез
пълномощника адв. Р..Счита, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон, допуснати
съществени процесуални нарушения и драстична необоснованост, по
изложени за това доводи. Счита, че първоинстационният съд неправилно, в
разрез със събраните по делото доказателства и с разпоредбата на чл.608 ТЗ,
при наличието на установено трайно изпадане на дружеството в
неплатежоспособност, е направил извод, че молбата по чл.625 ТЗ следва да
1
бъде отхвърлена по съображения, които са в разрез с материалния закон.
Неотносими били доводите на ОС-Русе, че няма обществена необходимост да
се открива производство по несъстоятелност спрямо длъжника щом
единственият кредитор-НАП вече е предприел действия на индивидуално
принудително изпълнение по реда на ДОПК.Погрешен бил и изводът му, че
длъжникът е извършил злоупотреба с право, като изтъква, че решението за
разпределяне на дивидент, е правомерно. Моли възивният съд да отмени
решението на ОС-Русе и да постанови друго, с което да постанови решение по
чл.632 ал.1 ТЗ.
Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания, становищата
на ответниците по жалба и като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :
След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК
въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е
допустимо.
По същество обжалваното решение е правилно.
Молителят Троймакс“ ЕООД-гр.Русе е сезирал съда с молба с правно
основание чл. 630, ал. 1 ТЗ за постановяване на решение, с което да обяви
неплатежоспособността, евентуално свръхзадължеността му, да определи
началната й дата, да открие производство по несъстоятелност на търговеца, да
назначи временен синдик и да укаже сроковете за предявяване на вземанията
съгласно чл. 685, ал. 1 от ТЗ. Твърди, че дружеството е натрупало значителни
по размер публични задължения, които към 27.03.2025 г.-датата на подаване на
молбата, възлизат общо на 87835,61 лв. Излага, че дружеството не притежава
каквото и да било имущество, преустановило е търговската си дейност,
трайно и необратимо е спряло да обслужва изискуемите си парични
задължения. Счита, че началната дата на изпадане в неплатежоспособност,
респективно в свръхзадълженост е 21.03.2025 г.-датата на подаване на
годишната данъчна декларация за финансовата 2024 г.
Финансово-икономическото състояние на дружеството е
анализирано в приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно
нея, дружеството има единствен кредитор-НАП, към който има непогасени
публични задължения в общ размер 88494,41 лв., дължими към 2024г., и
2
ликвидни и изискуеми към датата на подаване на молбата 27.03.2025г.,
включващи задължения за корпоративен данък, за ДДС, за данък дивидент, за
лихви и НП, за осигурителни вноски за фонд ДОО и фонд ДЗПО, за здравни
осигуровки. Видно от заключението, тези задължения са с различен краен
срок за доброволно погасяване, като най-ранната дата е 25.06.2024г. за
дължимите осигуровки и 25.07.2024г. за ДОД, за ДДС-14.06.2024г., които не са
погасени. Вещото лице е посочило, че последното плащане на публично
задължение към НАП, извършено доброволно от дружеството, е на
09.08.2024г. в размер на 7890лв. за покриване на задължение за ДДС.
Посочило е предвид на това, че считано от 10.08.2024г. дружеството е спряло
плащанията по публично-правните си задължения към държавата. За
непогасените публични задължения са предприети действия за събирането им
от Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна ИРМ Русе, отдел ОСПВ,
изпълнително дело № *********/2024г. Съгласно приложената справка,
дружеството няма действащи трудови договори, като трудовите договори на
служителите са прекратени през месец септември 2024 г., последните са
освободени на 30.09.2024 г. Съгласно експертизата, дружеството не е отчело
приходи за периода 01.01.2025 г.- 27.03.2025 г. Последно осчетоводени
приходи, съгласно приложена справка Главна книга за сметки „701- Приходи
от продажба на продукция“ и „702-Приходи от продажба на стоки" е
30.09.2024г. След дата 28.09.2024 г. дружеството не е реализирало приходи, не
е извършвало търговска дейност.
Вещото лице е констатирало, че съгласно баланса към 31.12.2024 г.,
оборотната ведомост и главната книга за 2024 г. дружеството е имало касова
наличност в размер на 283940,74 лв. Видно от предоставената справка Главна
книга за счетоводна сметка „501 - каса в лева на 21.03.2025 г. от дружеството е
извършено изплащане на дивидент в брой за сумата от 205050,44 лв., а на
26.03.2025 г. от дружеството е извършено изплащане на дивидент в брой за
сумата 78890,30 лв. Плащанията са извършени въз основа на решения на
едноличния собственик на капитала, обективирани в протоколи от
съответните дати-21.03. и 26.03.2025г., цялата печалба на дружеството да бъде
разпределена и изплатена като дивидент, и да бъде начислен и деклариран
дължимия данък. След тези дати се установява, че дружеството не разполага с
пари в брой и няма налично никакво имущество.
Съгласно експертното заключение, към 27.03.2025 г. на „Троймакс“
3
ЕООД е с нулев баланс, не притежава реално нетекущи /дълготрайни/ активи
и текущи /краткотрайни/ активи и финансови активи, в това число и
краткосрочни вземания, позволяващи му да покрие задълженията си без да
застраши интереса на някой от кредиторите си. Към датата на подаване на
молбата собственият му капитал е отрицателна величина, представляващ
загуба в размер на минус 87846,45 лв., т.е. то не притежава собствен капитал, а
величината му е формирана единствено от реализирана загуба в резултат на
изплатения дивидент. След 27.03.2025 г. дружеството не отчита наличност на
собствени парични средства и движение на парични потоци. След 26.03.2025г.
дружеството не притежава имущество, с което да покрие паричните си
задължения. Задълженията на дружеството не са обезпечени и то не разполага
с дълготрайни материални активи. Вещото лице счита, че затрудненията на
дружеството не са временни и то не разполага с имущество, достатъчно за да
покрие задълженията му, без опасност за интересите на кредитора си - към
датата на подаване на молбата за откриване на производство по
несъстоятелност и към датата на извършване на експертизата; финансовите
му затруднения имат траен и необратим характер, предвид на това, че към
27.03.2025 г. са налице следните обстоятелства: преустановяване на
търговската дейност от 28.09.2024 г.; спиране на плащанията; активите в
размер на 0.00 лв. са недостатъчни за погасяване на натрупан дълг на обща
стойност 88495.25 лв., представляващ дълг към държавата (НАП) в размер на
88494,41 лв. Вещото лице излага и че въпреки, че дружеството е спряло
плащанията към НАП на 09.08.2024 г., към тази дата дружеството е
разполагало с налични парични средства в брой, видно от предоставената
справка за счетоводна сметка „501 - каса в лева“ в размер на 283940,74 лв.
Тази сума впоследствие-през м.март 2025г. е разпределена и изплатена като
дивидент по решение на едноличния собственик на дружеството.
Съгласно чл.608 ал.1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или
отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност,
изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или
последиците от прекратяването ; или публичноправно задължение към
държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по
частно държавно вземане, или задължение за изплащане на трудови
възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите,
4
което не е изпълнено повече от два месеца. А съгласно ал.3 от същия текст на
закона неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял
плащанията; спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил
изцяло или частично вземания на определени кредитори. Според трайната
съдебна практика неплатежоспособността се установява съобразно
задълженията към всички кредитори, като преценката дали имуществото на
длъжника е достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за
кредиторите, следва да се извърши посредством съпоставка между
стойностите на краткосрочните и текущи задължения по баланса му, от една
страна, и от друга-стойността на краткосрочните активи. В настоящия случай
търговецът има публичноправни задължения към държавата в общ размер
88494,41 лв., като към датата на изискуемостта им-м.юни и юли 2024г. и след
това-до 26.03.2025г. същият е разполагал с налични парични средства да ги
погаси. След разпределянето и изплащането на печалбата на дружеството
като дивидент-през м.март 2025г. търговецът е изпаднал в състояние на
неплатежоспособност, тъй като е в невъзможност да изпълни изискуемото
публичноправно задължение. Релевантна за изпадане в състояние на
неплатежоспособност, респ.-откриване на производство по несъстоятелност,
е само обективната невъзможност да се изпълнят задълженията към
кредиторите, но не и такова състояние, предизвикано единствено от волята на
самия търговец. В случая разпределяйки и изплащайки печалбата на
дружеството в общ размер 283940,74лв. като дивидент, вместо да погаси
изискуемо публичноправно задължение, търговецът сам се е поставил в това
състояние на невъзможност, поради което тя не може да бъде третирана като
обективна такава и да обоснове наличие на неплатежоспособност, респ.-
уважаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност.
Както е посочено в Решение № 33 от 07.09.2010г. по т.д. № 915/ 2009г. на ВКС,
Второ т.о., спирането на плащанията е правнорелевантно за
несъстоятелността само ако е последица от трайната, обективна невъзможност
на търговеца да изпълнява задълженията си; и по аргумент на противното
основание, когато спирането на плащанията се дължи на съзнателни, волеви
действия на търговеца /както е в случая/, а не на невъзможност да обслужва
задълженията си, институтът на несъстоятелността, като универсално
производство за принудително изпълнение, е неприложим. Подобно е и
даденото с Решение № 54 от 08.09.2014г. по т.д. № 3035/ 2013г. на ВКС,
5
Второ т.о.-в основата на състоянието на неплатежоспособност стои
обективната невъзможност за плащане на дълга, която е извън волята на
длъжника и е различна от съзнателното му фактическо бездействие да
изпълни конкретно парично задължение към кредитора. В случая, както бе
посочено, дружеството към момента на спиране на плащанията към
единствения си кредитор-ТД на НАП, и след това, е разполагало с налични
парични средства, достатъчни, за да покрият публичноправното му
задължение, и макар и към датата на подаване на молбата по чл.625 ТЗ
търговецът да не е в състояние да изпълни това изискуемо задължение и да не
разполага с никакво имущество, което да покрие задължението му, то това му
състояние на неплатежоспособност към датата на молбата не е следствие на
обективна невъзможност, а на негово действие, съзнателно поставило го в
такава невъзможност, респ.-бездействие да изпълни задължението си, поради
което не може да бъде съобразено.
С оглед изложеното, настоящата инстанция счита, че молбата по чл.625
ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност за „Троймакс“ ЕООД-
Русе е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Предвид на
това обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото следва жалбоподателят да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТАС, държавна такса за
обжалване-125 лв.
Водим от горното, ВТАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 78 от 13.06.2025г. по т.д. по несъст. №
70/ 2025г. по описа на Окръжен съд-Русе.
ОСЪЖДА „Троймакс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Русе, ул. „Алеи Възраждане“ № 2А, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Апелативен съд-Велико Търново,
държавна такса за обжалване-125 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7